№ 490
гр. Плевен, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20244430201654 по описа за 2024
година
Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Образувано е по жалба от МБАЛ „Света Параскева", гр. Плевен, ул.
„Даскал Димо" №22, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Даскал Димо" №22, с управляващ и представляващ Ю. Ц. Н. с
ЕГН:**********, срещу НП №15-2400198/26.08.20024г, с което на
основание на основание чл. 416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
1500 лева, за нарушение на чл. 62, ал.1вр с чл1,ал2 от КТ.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателят МБАЛ „Света Параскева", намираща се в гр. Плевен, ул.
„Даскал Димо" №22, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.
Плевен, ул. „Даскал Димо" №22, с управляващ и представляващ Ю. Ц. Н. с
ЕГН:**********, поради което обжалва същото в законоустановения срок с
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.
В жалбата се твърди, че на първо място, услугите на такъв специалист-
рехабилитатор се явяват необходимост, че дейността на лечебното заведение
налага такава необходимост в малък обем за определен брой часове и то само
при необходимост. Лечебното заведение така е организирало
взаимосвързаните си дейности, че ако е необходимо извършването на
рехабилитационни дейности, същите да се планират, ако изобщо има такъв
1
ангажимент за деня, в удобно за изпълнителите време, около обед. Всичко
това не противоречи на взетата от проверяващите от изпълнителката по
гражданския договор декларация. Работното място е болницата, отделение по
рехабилитация, понякога в болничните стаи, понякога по изключение по
домовете на пациентите. Общо взето, може да се приеме, че работното място е
определено. Дейността също е определена, защото това е специфичната
дейност на изпълнителката съобразно нейната специалност. За извършената
работа изпълнителката получава хонорар. В гражданския договор същият не е
фиксиран, но лечебното заведение обикновено съобразява така дейностите, че
изпълнителката да получава не по-малко от 200 лева. Това са установените по
гражданския договор условия - Не повече от два часа на ден средно за не по-
малко от 200 лева месечно. При трудово правоотношение съобразно КТ, при
което се сключва задължителния трудов договор, изпълнителят в нашия
случай става работник или служител и правоотношенията с работодателя му
стават отношения на подчинение. Добавят се различни от желаните в случая
изисквания за работно време, за трудово възнаграждение, за осигуровки и
разни други ангажименти, които за конкретния човек в случая са нежелани.
Изпълнителката желае да работи, но не повече от 2 часа средно на ден и то
при необходимост. Когато няма такава необходимост, не работи. Тя винаги
може след приключване с конкретния пациент при умора или неразположение
да съобщи на възложителя, че не може да идва известно време, а даже и че
прекратява работата си по някаква причина. Това при едно трудово
правоотношение е доста по-усложнено и тя не желае това.
Жалбоподателя моли съдът да отмени изцяло, като незаконосъобразно и
неправилно Наказателно постановление № НП №15-2400198/26.08.20024г на
Директор на дирекция "Инспекция по труда" гр. Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
се представлява от адв. Ц.-АК-грПлевен ,които подържа доводите в
депозираната от него жалба срещу НП.
Административно наказващият орган /АНО/, редовно призован,
изпраща представител, като в съдебно заседание се явява процесуалният му
представител Дирактор на Дирекция „Инспекция на труда“-грПлевен, която
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено НП като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна :
Не е спорно по делото, че при проверка на място, извършена на 13.06.2024
година около 11.15 часа в обект: МБАЛ „Света Параскева", намираща се в гр.
Плевен, ул. „Даскал Димо" № 22, стопанисвана от МБАЛ „Света Параскева"
ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Даскал
Димо" № 22, с управляващ и представляващ дружеството Ю. Ц. Н. с
ЕГН:********** и при извършена документална проверка в периода от
17.06.2024 година до 03.07.2024 година в офиса на Дирекция „ИТ" със
седалище Плевен се констатира нарушаване разпоредбите на трудовото
2
законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно:
МБАЛ „Света Параскева" ООД в качеството си на работодател на 13.06.2024
година около 11.15 часа е приел на работа в горецитирания обект лицето
Ц.В.Я. с ЕГН:********** да изпълнява трудови функции, а именно
„Рехабилитатор" без да има със същия сключен трудов договор в писмена
форма.
При извършената проверка на място в обекта на 13.06.2024 година около 11.15
часа лицето е установено да престира работна сила като „Рехабилитатор".
Лицето декларира, че работи при повикване без сключен трудов договор с
работно време от 10,00 часа до 12.00 часа с определено работно място МБАЛ
„Света Параскева", намираща се гр. Плевен, ул. „Даскал Димо" №22 и й се
заплаща хонорар в размер на 200 лв.
С оглед на така установеното е бил съставен АУАН №15-2400198/03.07.2024г
съставен от П. М. Т. на длъжност старши инспектор при Дирекция
"Инспекция по труда" - Плевен, в присъствието на свидетелите:П. П.а Ч., на
основание чл. 416, ал. 1 от КТ съставих настоящия акт на МБАЛ "Света
Параскева" ООД в качеството му на Работодател, ЕГН / ЕИК (БУЛСТАТ)
***седалище и адрес на управление: обл.Плевен, общ.Плевен, гр. Плевен, ул.
"Даскал Димо" No 22,представлявано от Проф. Д-р Ю. Ц. Н., ЕГН:
********** в качеството му на Управител за нарушение на чл62,ал1вр с чл 1
,ал2от КТ,поради което е издадено и атакуваното НП и на основание чл.416,
ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лв. По еднакъв начин с описаното в
АУАН е отразена в НП фактическата обстановка и обстоятелствата, при които
е осъществено нарушението.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се
установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП
по издаването му – Наказателно постановление № 15-2400198/26.08.2024 г. на
Директора на Дирекция „ИТ" Плевен; АУАН № 15-2400198/03.07.2024 г.;
Заверено копие на обратна разписка за получаване на Наказателно
постановление; Заверено копие на Декларация от Ц.В.Я.; Заверено копие на
Граждански договор № 17 от 02.01.2024 г.; Заверено копие на Длъжностна
характеристика за длъжността „Директор"на Д „ИГ Плевен; Заверено копие на
Длъжностна характеристика за длъжността „Старши инспектор" в Д„ИТ"
Плевен; Заверено копие на Заповед № 3-0693/15.08.2024г, Сигнал от ИАМН,
както и от показанията на изслушания в съдебно заседание свидетели Е.И.Л.П.
М. Т. ,П. Ч., които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
Разпитана е и св. В.Б.,от които показания по безспорен начин се доказва
констатацията на органите извършили проверка при ОИТ.,а именно тя заявява
пред съда че също в МБАЛ "Света Параскева" ООД полага труд по
Граждански договор като рехабилитатор,така както нейната колежка Ц.В.Я. за
времето от 10-12ч и за труда си получават по 200лв на месец.Работи на
Граждански договор вече шеста година в МБАЛ "Света Параскева" ООД-
3
гр.Плевен.Съдът също кредитира нейните свидетелски показания като
логични,последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по
делото.
Не на последно място следва да се посочи и че по делото - към датата на
проверката от страна на жалбоподателя няма подадено уведомление за това
лице, за което безспорно е установено, че е престирало труд по отношение
на работодателя ,от което безспорно следва, че лицето Ц.Я. , не е било в
трудови правоотношения с дружеството работодател към 13.06.2024г.
Самият служител Ц.Я., в лично изготвената от нея декларация писмено
е заявила, че няма сключен трудов договор с работодателя МБАЛ "Света
Параскева" ООД-гр.Плевен , но че работи за него ,. на длъжност
рехабилитатор”и получава хонорар от 200лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от надлежното лице.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно
чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН,
вр.чл.416, ал.5 от КТ, което не се и оспорва от страните.
При издаването на Акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от
ЗАНН срокове.
Спазена е изцяло административно-наказателната процедура по
съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира
за безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е осъществнил
състава на на вмененото му административно нарушение по чл. 62, ал.1 вр с
чл1,ал2 от Кодекса на труда.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ: „Работодател, който наруши
разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.", тоест визираната разпоредбата предвижда
административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62,
ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
Предвид на изложеното съдът намира, че от фактическа страна
констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение
4
е подробно и пълно описано, като е посочена и датата и мястото на
извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и
отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано
извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията
при предоставяне на работна сила от лицето Ц.Я., като трудови чрез
сключване на писмен трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в не
съставяне на трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по
отношение на лицето сочено - като служител, като разпоредбите на чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват
задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя МБАЛ
"Света Параскева" ООД-гр.Плевен.
Отговорността на юридическите лица е обективна и без виновна, за
което се налага имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и
изводът, че при реализирането не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната
форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със
сключване на трудов договор.Поради изложеното съдът намира, че
отговорността на жалбоподателя е обосновано ангажирана.
Следва да се отбележи и че съдебната практика е трайна и
последователна и е приела, че за да се установи съществуването на трудово
правоотношение, то към момента на установяването му трябва да е налице
изпълнение на трудови задължения от страна на работника, които се
изпълняват на определено работно място и при спазване на определено
работно време. Ако работника декларира пред служителите на ДИТ/както е и
в настоящият случай/, че е нает на определена длъжност, има вменени
задължения с оглед работата си, има определено работно място, спазва
работно време и изпълнява нарежданията на работодател спазвайки трудова
дисциплина всички тези фактори индикират съществуващо трудово
правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката лицето е
работило без трудов договор на граждански договор. Естеството на работа на
рехабилитатор в болнично отделение, не позволя да работи на граждански
договор. Т.е. да има предоставена услуга, без да има права и задължения, а
именно работата в болнично заведение, предвид характера на самата работа в
здравно заведение, са налице всички елементи на трудово правоотношение.
Не без значение е самия факт, че се работи с пациенти и се носи отговорност
за здравето на тези лица. Тази отговорност не може да се носи по силата на
граждански договор. Има контрол от професор, който ги е назначил. Този
професор е дал указания за работа, хигиената на труда, всичко това предвижда
строг контрол от страна на работодателя върху служителите. Това няма как да
стане по силата на граждански договор. По граждански договор работника
идва с инструменти, с материали, работи, свършва и приключва определена
работа,работата в здравното заведение и то като рехабилитатор няма как да от
5
такова естество.
Както се доказа св. В. Б. работи от 6 години. Има периодичност на действията,
характер на работата, контрол от страна на работодателя, отговорност. Те
отговарят за здравето на пациентите. При анализа на събраните доказателства
се установява, че правоотношението между страните е трудово и поради
наличие на всички останали белези за полагане на труд - работно време, срок,
длъжност, месторабота, работно място, трудово възнаграждение.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. За
маловажно нарушение в КТ има предвиден изричен законов текст – чл.415в,
който обаче е неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ тъй като
нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключен от приложното поле на чл.415
от КТ.
Наложеното административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1500 лева, по вид и размер е правилно
индивидуализирано.Работодателят е санкциониран с имуществена санкция в
минимално определения законов размер, като настоящият съдебен състав
намира, че то е съответно на тежестта на извършеното деяние и справедливо
определено.
След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин от
обективна страна, както и наложеното наказание за правилно определено,
съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 пред. 1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №15-2400198/26.08.20024г, с което на МБАЛ
„Света Параскева", гр. Плевен, ул. „Даскал Димо" №22, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Даскал Димо" №22, с
управляващ и представляващ Ю. Ц. Н. с ЕГН:********** на основание чл.
416, ал.5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.
62, ал.1вр с чл1,ал2 от КТкато ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от всяка от страните в 14 – дневен срок,
считано от съобщаването му пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6