РЕШЕНИЕ
№ 2687/17.12.2019г.
гр. Пловдив, 17.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав в публично заседание на двадесет и шести ноември , през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.П., като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2090 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
от АПК, във връзка с чл. 26, ал.6 от Закона за гарантиране на вземанията на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Жалбоподателят
- П.С.С., с ЕГН **********, от гр. ***, чрез адв.С. обжалва
Разпореждане № 4505-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите".
В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е неправилно и
постановено в противоречие с материалните разпоредби на Закон за гарантираните
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Иска да й се изплатят от Фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" парично
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 448.75 лева и парично обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 5385.00 лева.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът - Директор на фонд „ГВРС“, чрез процесуален
представител юрисконсулт П. и В., оспорва жалбата и моли да се отхвърли , по
съображения в представеното / л. 49 / становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и въз основа на приложената административна
преписка и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта: Жалбата е подадена пред надлежен съд,
от легитимирано лице, в законоустановения срок, като
е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателката е била в трудови правоотношения с "Тренд Фешън Текстил" ЕООД, гр.Кричим, ЕИК *********, за
периода от 03.07.2017г. до 30.05.2018г., видно от представената / л. 28/ за това справка-извлечение от регистъра
на трудовите договори от НОИ.
С решение № 581 от 07.11.2018 г. на
ПОС, вписано в ТР на 09.11.2018 г. е открито производство по несъстоятелност на
дружеството работодател.
Със заявление-декларация за отпускане
на гарантирано вземане от 19.11.2018 г., жалбоподателката
е декларирала, / л. 31/ че е работила
при работодателя "Тренд фешън
текстил“ на длъжност "моделиер-конструктор“ и трудовото правоотношение е
прекратено на 30.05.2018 г., като е поискала да й бъде отпуснато гарантирано
вземане по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя.
В заявлението се твърди , че лицето е било в трудово правоотношение с
работодател "Тренд Фешън
Текстил" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, на длъжност
"моделиер-конструктор", считано от 03.07.2017г. до 30.05.2018г.,
когато е прекратено трудовото правоотношение. Към заявлението С. е приложила
копие на заповед №1128/30.05.2018 г. с която й е прекратено трудовото
правоотношение , копие на част от трудовата й
книжка -страници 12 и 13 , и
документ за банкова сметка.
С. с / л. 29/ писмо изх.№ 4502-15-420# от 21.11.2018 г. е била
уведомена да представи справка за
размера на начислените , но неизплатени трудови възнаграждения , но в указания
срок, такава не е представена.
При извършената проверка в Регистър
трудови договори и в Регистър на осигурените лица, за г-жа С. работодателят е
декларирал за периода месец март, месец април и месец май 2018 г. начислено,
брутно трудово възнаграждение в общ размер 5024.82 лева (от които за
м.03.2018г.-1907.19 лева, за м.04.2018г.-1322.63 лева и за м.05.2018г.- 1795.00
лева) и обезщетение за м.април 2018г. на основание чл.40, ал.5 от КСО в размер
на 170.21 лева.
В заповед №1128/30.05.2018 г. за
прекратяване / л. 33/ на трудово
правоотношение на П.С. е посочено , че следва
да й се изплати парично обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ за 5 (пет)
дни неизползван платен годишен отпуск и парично обезщетение на основание
чл.221, ал.1 от КТ в размер на брутно трудово възнаграждение за неспазен срок
на предизвестие от 3 (три) месеца.
По данни от Регистър на осигурените
лица, за г-жа С. работодателят е декларирал за м.05.2018 г. начислено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 448.75 лева и обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ в размер на 5385.00 лева.
Въз основа на наличните по преписката
документи и информацията от информационните продукти, ползвани от НОИ, е
изготвена работна справка-2019г. за определяне на размера на гарантираното
вземане по чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателката.
С оспореното Разпореждане №
4506-40-1205/21.06.2019 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", на г-жа
С. е отпуснато гарантирано вземане на основание чл.26, ал.1 от ЗГВРСНР във
връзка с чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР в размер на 4200 лева, като определената
за изплащане сума е 3266.85 лева.
С. счита, че тази сума обхваща само нетните
трудови възнаграждения за месеците март 2018г., април 2018г. и май 2018 г.,
като в нарушение на чл.22 от ЗГВРСНР е отказано изплащането на парично
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 448.75 лева и парично обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 5385.00 лева.
В съдебната фаза по искане на жалбоподателя съдът е допуснал ССЕ, със задача в.л. да се
запознае с приложените доказателства в административната преписка и изчисли
дължимите суми за жалбоподателя.
По делото е прието заключението на
ССЕ / л. 47/ , като от заключителната му
част се установява , че на жалбоподателката се дължи парично обезщетение на основание чл.15, ал.2 от 3БДОО за 2019г. в
размер на 3266,85лв. за дължимото нетно трудово възнаграждение на П.С. за
месеци март , април и май 2018година , парично обезщетение на основание
чл.224, ал.1 от КТ за пет дни в размер
на 448,75лева и на основание чл.221, ал.1 от КТ парично обезщетение в размер на три месечни брутни възнаграждения
за неспазен срок на предизвестие, за прекратяване на трудовия договор в размер
на 5370лева.
Заключението на експерта П. е прието
в присъствието и на двете страни, не е
оспорено и няма пречка установеното в него да се кредитира от настоящия
докладчик.
От правна страна съдът излага следното:
Разпореждането е издадено от
компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл.26 от ЗГВРСНР, а именно
от директора на Фонд "ГВРС", за което не се спори от страните.
Условията и редът за изплащане на
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя са регламентирани в Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Съгласно чл. 3 ЗГВРСНР гарантирани
вземания на работниците и служителите по този закон са начислените и
неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори, както и парични обезщетения, дължими от работодателя по
силата на нормативен акт.
Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР, правото на
гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на
вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на
производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Следователно, преценката относно наличието на
законово регламентираните условия за възникване правото на работниците и
служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя, следва да се извършва въз основа на действалата
към момента на вписването в ТР на съдебното решение по чл. 6 от ЗГВРСНР
нормативна уредба.
В случая - към 09.11.2018г., на която дата в
Търговския регистър е вписано решението за откриване на производство по
несъстоятелност на работодателя, е действала редакцията от 2017г., според която
- чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР- право на гарантирани вземания по този закон имат
работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на
работното време. Тоест, жалбоподателката е с право на гарантирано вземане и попада
в кръга на правоимащите лица.
Правото на гарантирано вземане
възниква при кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 ЗГВРСНР
изразяващи се в наличие на трудово правоотношение или прекратено такова през
последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на
решението по откриване на производство по несъстоятелност; откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството.
По делото е представена справка за
начислените, но неизплатени трудови възнаграждения.
В Регистър на осигурените лица, за г-жа С.
работодателят е декларирал за м.05.2018 г. начислено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ в размер на 448.75 лева и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер
на 5385.00 лева.
Горните доказателства не са оспорени
от ответника и по същество представляват признание за размера и вида на
начислените трудови възнаграждения на жалбоподателя. От справката е видно, че
на жалбоподателката за посочения период не са
изплащани трудови възнаграждения.
По делото е прието заключението на
ССЕ / л. 47/ , като от заключителната му
част се установява , че на жалбоподателката се дължи
парично обезщетение на основание чл.15, ал.2 от 3БДОО за 2019г. в размер на
3266,85лв. за дължимото нетно трудово възнаграждение за месеци март , април и май 2018година , парично
обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ
за пет дни в размер на 448,75лева и на основание чл.221, ал.1 от КТ
парично обезщетение в размер на три месечни брутни възнаграждения за неспазен
срок на предизвестие, за прекратяване на трудовия договор в размер на 5370лева.
Заключението на експерта П. не е
оспорено и съдът счита , че няма пречка същото да се кредитира изцяло, при повторното произнасяне от страна на Директора на Фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" .
На жалбоподателя следва да се
присъдят направените / л.9,44/ съдебни разноски
за адв. Хонорар и депозит за ССЕ , в размер на
802,97 лева.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.С., с
ЕГН **********, от гр. ***на Разпореждане № 4505-40-1205/ 21.06.2019 г. на
Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите".
ВРЪЩА преписката за произнасяне на Директора
на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при ТП на
НОИ-София при спазване на задължителното тълкуване на закона, дадено в
настоящето решение.
ОСЪЖДА Фонд "Гарантирани вземания на работниците
и служителите" при ТП на НОИ-София ДА ЗАПЛАТИ НА на П.С.С., с ЕГН **********, от гр. ***съдебни разноски в размер
на 802,97 /осемстотин и два лева и 97 стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия :