№ 102
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600159 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 341 ал.2 вр. чл. 306 ал.3 вр.
ал.1 т.4 предл. второ от НПК.
Постъпила е частна жалба от осъдения Т. Д. Г. против определение
№260106/30.06.2021г., постановено по НОХД № 618/2020 г. по описа на ОС-
Сливен, с което е осъден да заплати в полза на Национално бюро за правна
помощ –гр.София сума в размер на 1450 лева, представляваща изплатено
възнаграждение на назначен по НОХД №618/2020г. по описа на Окръжен съд
– Сливен служебен защитник.
Жалбоподателят прави оплакване за повторното му осъждане да
заплати възнаграждение на служебния защитник, след като вече е бил осъден
с определение №260074/10.03.2021г. по НОХД №618/2020г. по описа на
Окръжен съд – Сливен да заплати в полза на Национално бюро за правна
помощ –гр.София сума в размер на 750 лева на същото правно основание.
Твърди, че представлявалият го по делото защитник – адвокат Е.Д. от АК-
Сливен не е изпълнила добросъвестно задълженията си в процеса, а е
действала в интерес на другата страна – прокуратурата, за което й е бил
несправедливо осъден. Моли за отмяна на първоинстанционното
определение, алтернативно – да се отмени и определение
№260074/10.03.2021г., постановено по същото дело като незаконосъобразно.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че атакуваният акт е постановен в съответствие със
1
императивните правила на чл. 189 ал.3 от НПК, както и със законовите
изисквания по чл.39 от Закона за правната помощ и чл.38 от същия закон,
като осъждането на Г. е във връзка с назначен на същия в хода на проведено и
приключило с влязла в сила присъда наказателно производство служебен
защитник, в хипотезата на чл.94 ал.1 т.6 от НПК. С посочените съображения,
прокурорът предлага определението на ОС-Сливен да бъде потвърдено.
Бургаският апелативен съд, проверявайки правилността на атакуваното
определение, във връзка с изложените в жалбата доводи, намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342 ал.1 от НПК, изхожда от
лице, което има правен интерес, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно, с оглед разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК и въз основа на
постъпило по делото Решение №СЛ-220-6378/2021 от 12.04.2021год. на
НБПП, първоинстанционният съд е постановил акт по реда на чл.306 ал.1 т.4
от НПК, като е осъдил Т. Д. Г., ЕГН:********** да заплати в полза на Бюрото
отразената в решението сума от 1450 лева, която е била определена и
изплатена на адвокат е.И.Д. от АК-Сливен във връзка с осъществена от
последната правна помощ под формата на процесуално представителство на
подсъдимия Г. в хода на съдебното производство по НОХД №618/2020г. по
описа на ОС-Сливен.
Адвокат Е.Д. от АК-Сливен е била назначена като служебен защитник
на Т.Г., с постановление от 05.07.2020г. на разследващ полицай при РУ-
Сливен ОД-МВР-Сливен - и.И. по ДП №804/2020г. по описа на РУ-Сливен, в
хипотезите на чл.94, ал.1, т.3, т.6 и т.9 от НПК /спр. л.43 от ДП/.
Видно е от материалите по НОХД №618/2020г. по описа на ОС-Сливен,
производството по делото е било образувано по реда на чл. 247 ал.1 т.1 от
НПК, на основание внесен обвинителен акт срещу Т.Г., с обвинение по чл.
116, ал.1, т.6, вр. чл. 115 от НК. Съдебният процес се е развил по реда на
Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, с участието на
служебния защитник – адвокат Д., която е осъществила процесуално
представителство на подсъдимия Г.. С присъда № 3 от 10.02.2021 год.,
постановена по същото дело, Г. е признат за виновен в извършване на
престъплението, описано в обвинителния акт, квалифицирано по чл. 116, ал.1,
2
т.6, вр. чл. 115 от НК, като на същия е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от седемнадесет години, което да изтърпи при първоначален
строг режим. Присъдата е влязла в сила на 26.02.2021 год.
При така установените данни, постановеното от ОС-Сливен осъждане
на Т.Г. да заплати следващото се за положения от адвокат Д. труд
възнаграждение от 1450 лева, е в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3
от НПК. Съгласно цитираната разпоредба, разноските по наказателното
производство се дължат от подсъдимия, ако бъде признат за виновен.
Безспорно е по делото, че Т.Г. е бил признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е внесен обвинителен акт и е осъден с влязъл в сила
съдебен акт, поради което и дължи заплащане на направените в наказателното
производство разноски, включително и за възнаграждение на назначения му
защитник.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №4/2009 г., ОСНК, подсъдимият, който е
признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати
адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното
бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК е императивна и не е предвидена
възможност за освобождаване на осъденото лице от заплащане на разноските
по делото или за намаляване размера на същите, в каквато насока могат да
бъдат интерпретирани оплакванията в жалбата.
Неоснователно се явява възражението на осъдения, че настоящото му
осъждане се явява второ такова на същото правно основание. Данните по
делото сочат, че с определение №260074/10.03.2021г. по НОХД №618/2020г.
по описа на Окръжен съд – Сливен, Г. е бил осъден да заплати в полза на
Национално бюро за правна помощ –гр.София сума в размер на 750 лева,
явяваща се определено и изплатено на служебния защитник Д.
възнаграждение за процесуално представителство в досъдебната фаза на
процеса – по ДП №804/2020г. по описа на РУ-Сливен. Посоченият съдебен
акт е бил атакуван от осъдения и потвърден с определение №25/09.04.2021г.
по ЧНД № 67/2021г. по описа на БАС. Постъпилото понастоящем Решение
№СЛ-220-6378/2021 от 12.04.2021год. на НБПП, видно от същото касае
определено и изплатено възнаграждение на назначения защитник във връзка с
3
осъществено процесуално представителство в съдебната фаза на процеса.
Отчитайки, че не е налице дублиране на актовете на НБПП, а се касае за
процесуално представителство в различните фази на процеса,
първостепенният съд правилно е приел, че осъденият Г. следва да бъде осъден
да заплати и определената от Бюрото сума от 1450 лева, отнасяща се за
положения труд на защитника в производството по НОХД №618/2020г. по
описа на Окръжен съд – Сливен.
Що се отнася до изтъкнатите в жалбата доводи за некачествено
осъществена защита от адвокат Д., то следва да се отбележи, че в настоящото
производство съдът не е компетентен да вземе отношение по този въпрос.
Данните по делото не разкриват поведение на назначения защитник, което да
е несъвместимо с функцията му на процесуален представител по делото,
назначен по съответния ред, поради което и твърденията на осъдения в
горната насока, не биха могли да повлияят преценката на съда относно
наличието на условията по чл. 189, ал.3 от НПК.
Като неоснователно въззивният съд прие искането на осъдения за
отмяна на определение №260074/10.03.2021г. по НОХД №618/2020г. по описа
на Окръжен съд – Сливен, за което както вече бе посочено по-горе се
установява, че е било самостоятелно атакувано пред БАС и потвърдено с
определение №25/09.04.2021г. по ЧНД № 67/2021г. по описа на БАС.
Предвид гореизложеното, въззивният съд прие, че обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, а жалбата на осъдения Г. като
неоснователна следва да остане без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260106/30.06.2021г., постановено по
НОХД № 618/2020 г. по описа на ОС-Сливен
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5