Р
Е Ш Е
Н И Е №861
гр. Русе, 03.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ – ти граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти
юни през 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Балджиева
при
секретаря ГАЛЯ Г.,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско
дело № 7050 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск за възстановяване на запазена част с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗН.
Ищцата Д.Й.Н. твърди, че на 06.12.2018 г. в гр.Русе,
починал баща й Й. И. П., който след смъртта си оставил нея и сестра й Д. Й. Ц.а,
ЕГН ********** за свои единствени наследници по закон.
Твърди още, че на 12.12.2018 г. пред нотариус А. М.,
рег. N2 433 на нотариалната камара и район на действие РРС, ответницата
представила саморъчно завещание от наследодателя й и искала неговото обявяване.
На същата дата нотариус А. М. е съставила протокол за обявяване на саморъчно
завещание, подписан от нея и от ответницата. На 10.05.2019г., завещанието е
вписано в Служба по вписванията гр.Русе, под вх.рег.№ 5768, акт №51, том 4,
имотна партида ДВР 5660.
Заявява, че със завещанието, нейния баща и
наследодател, завещал на ответницата Р.м.А. цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си.
Ответницата не попадала в кръга на наследниците по
закон на наследодателя й и същият се е разпоредил чрез завещанието си с цялото
си движимо и недвижимо имущество в нейна полза, ищцата счита, че е накърнена
нейната запазена част от наследството, като съгласно разпоредба на чл. 29, ал.l
от ЗН, запазената й част от наследството е в размер на 1/3 /една трета/ идеална
част от наследството.
Моли съда да постанови решение, с което да възстанови
запазената й част от наследството, оставено от баща й Й. И. П., ЕГН **********,
починал на 06.12.2018 г. в гр.Русе, в размер на 1/3 /една трета/ идеална част
от наследството, чрез намаляване на извършеното от него на 06.11.2017 г.
универсално завещателно разпореждане в полза на Р.М.А., ЕГН ********** до
размер на 2/3 /две трети/ идеални части, на основание чл.30 от ЗН. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответницата Р.М.А., чрез проц. си представител адв.Б.Д.
счита иска за неоснователен по изложените в отговора твърдения.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници №4-1576/21.03.2019г. на
Община Русе Й. И. П. е починал на 06.12.2018 г. и е оставил свои законни наследници: две дъщери - Д.Й.Н. и Д. Й. Ц..
Видно от представеното саморъчно завещание /л. 7/,
съставено на 06.11.2017 г. наследодателят Й. И. П. е завещал цялото си движимо
и недвижимо имущество, което притежава на ответницата Р.М.А..
Установява се, че завещанието е обявено от нотариус А.
М., рег. № 433 и район на действие РС - Русе на 12.12.2018 г., за което е
съставен протокол /л. 8/.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск за възстановяване на запазена част е
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН, когато
наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица,
които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по
опис.
В разглеждания казус, ищцата твърди, че е накърнена
нейната запазена част и упражнява това свое право спрямо ответника, който не е
наследник по закон, а по завещание. Поради това, възниква въпроса,
правоопределящо ли е за изхода на делото обстоятелството ищцата да е приела
наследството по опис, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗН.
Съгласно установената по този въпрос съдебна практика,
изискването за приемане наследството по опис по чл. 30, ал. 2 от ЗН, е
предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената
част, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни
завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е
универсално. В случая, завещанието направено в полза на ответника е
универсално, поради което и не е необходимо наследникът по закон /ищцата/,
чиято запазена част той твърди, че е накърнена, да е приела наследството по
опис /така Решение № 14 от 24.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1398/2013 г., II г.
о., ГК/.
При преценката за основателността на възражението по чл.
30 от ЗН – а именно – накърнена ли е запазената част на ищцата, която й е
гарантирана от закона, съдът се ръководи от установената съдебна практика и
досежно въпроса – следва ли да се образува наследствена маса от всички имоти,
които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му по правилата
на чл. 31 от ЗН.
В разглежданият случай, образуването на такава
наследствена маса по реда на чл. 31 от ЗН, не следва да се извършва. Това е
така, тъй като когато правото на запазена част от наследството е накърнено с
едно универсално завещание, при разглеждането на иска за намаляването му, не се
образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна
част, равна на запазената част от наследството. Остойностяването на
разполагаемата и запазената част, както и на разпореденото имущество се
извършва по реда на чл. 31 ЗН, само когато е завещана определена вещ или
вземане, т. е. само при завет и ако в наследството са останали и други
имущества, от които претендиращото лице може да получи съответната част за
допълване на запазената му част, както и ако се извършва приспадане на
направени в негова полза дарения или завети, за които също се приема, че допълват
запазената му част. При универсалното завещание, завещателят се е разпоредил с
цялото или с дробна част от цялото си имущество и остойностяване на масата по чл.
31 от ЗН не е необходимо, тъй като всички имущества, права и задължения на
наследодателя се включват в завещателното разпореждане и след смъртта му не
остават свободни имущества, от които правоимащите лица по чл. 28 от ЗН биха
могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството.
Поради това, в случая, въпросът какви конкретни имущества е притежавал
наследодателя към момента на смъртта си и в какъв обем са неговите права, е
ирелевантен за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от
наследството на наследника и е неотносим към преценката за основателността на
иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. /В този смисъл Решение № 187 от 20.04.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1780/ 2009 г., I г. о., Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС
по гр. Д. № 155/ 2012 г., I г. о., Решение № 25 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 4119/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 55 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 6020/2015 г., II г. о., ГК и др. /.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят
остави низходящи, родители, съпруг, той не може със завещателни разпореждания
или чрез дарение, да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част.
По смисъла на чл. 29, ал. 1, предл.2 от ЗН, запазената
част на низходящи, когато наследодателя не е оставил съпруг, е: при две и
повече деца (какъвто е настоящия случай) или низходящи от тях – 2/3 от имуществото
на наследодателя. Припадащата се на ищцата Д.Н. ид. част е 1/3, поради което
искът следва да бъде уважен до този размер.
Ищцата е претендирала е претендирала заплащане на
направените по делото разноски и като доказателство е приложен списък по чл.80
от ГПК за направени такива в размер на 460.00лв. С оглед основателността на
иска и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да и
заплати тази сума.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, във
връзка с чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част на Д.Й.Н., ЕГН:********** от
наследството на баща й Й. И. П., починал на 06.12.2018 г. в гр.Русе като
НАМАЛЯВА с 1/3 ид. ч. универсално завещателно разпореждане на Й. И. П.,
извършено със саморъчно завещание от 06.11.2017 г. в полза на Р.М.А., с ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Р.М.А., с ЕГН:**********,*** да заплати на Д.Й.Н.,
ЕГН:**********,*** сумата от 460.00лв., представляваща направени по делото
разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.