О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е № 3077
гр. Пловдив, 15.11.2011г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение – девети състав, в открито заседание на двадесет и седми
октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Анна Иванова и
при участието на секретаря Г.З., след като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 2469/2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят „Диммебел стил” ЕООД, с
ЕИК 20150972, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „*******,
представлявано от управителя Д.К. П., Р.Гърция, моли да бъде отменено като
неправилно Постановление за възлагане
на недвижим имот от 27.05.2011г., изготвено от ЧСИ М. Обретенова, с рег. № 758
и район на действие ПОС, по изпълнително дело № 38/2006г.
Излага основания за отмяната на
постановлението, както следва: Жалбоподателят придобил възмездно недвижимия имот
от „Еллас ЕООД, ЕИК ********* с нотариален акт, вписан в АВ под акт № 104, том
33 от 15.05.2011г. От своя страна, неговият праводател бил придобил правото на
собственост върху процесния имот по обстоятелствена проверка с нотариален акт,
вписан в АВ с акт № 151, т. 12 от 11.05.2010г.
Според
жалбоподателя, било очевидно, че праводателят му „Еллас” ЕООД бил владял
непрекъснато и е бил собственик на основание придобивна давност на процесния
имот, значително по време преди да бъде образувано производството по
изпълнително дело № 38/2006г. по описа на ЧСИ М. Обретенова с рег. № 758, и
наложените по него възбрани, вкл. и върху процесния имот.
Според
жалбоподателя, по силата на документа /нотариален акт по обстоятелствена
проверка/, легитимиращ „Еллас” ЕООД като владелец и собственик на процесния
имот, правото му на собственост върху него, било „непротивопоставимо”. Според
жалбоподателя, „естествено по силата на закона”, представляваното от него
дружество имало същите права върху процесния имот, които е притежавал и
неговият праводател, т.е. към момента на образуване на изпълнителното
производство и наложените възбрани по изп. дело № 38/2006г. процесният имот не
бил във владение на длъжниците и не бил тяхна собственост. Както неговият
праводател, така и сега жалбоподателят притежавал самостоятелни права върху
процесния имот, които изключвали правата, на който и да е от взискателите,
респективно, на евентуалните купувачи.
Жалбоподателят
счита, че „доколкото му било известно”, разгласата и наддаването по публичната
продан не били извършени надлежно, както и проведената публична продан на
процесния имот е била нередовно проведена. Отделно от това, на жалбоподателя му
станало известно, че качеството на взискател /кредитор/ на „Алая 28” ЕАД, на
когото е възложен процесният имот, е било оспорено и това дружество е било
лишено от правото да прави искания за изнасяне на публична продан на процесния
имот, както е било лишено от правото да прави каквито и да са искания по
принудителното изпълнение. В тази насока, жалбоподателят прави и искане за
спиране на производството по изп.д.№ 38/2006г. до приключване на настоящето
дело.
Прилага:
данни за актуално състояние на дружеството на жалбоподателя; нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка
№ 49, том І, рег. № 842, дело № 49/2010г. на нотариус Нели Белева, рег. № 461
на НК, вписан в АВ-СВ-Пловдив с вх.рег.№ 4767/11.03.2010г., акт № 151, том 11
дело № 1745/10г.; нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 40, том І, рег. № 660, дело № 38/2011г. на нотариус
Росица Вулева, с рег. № 643 по регистъра на НК, вписан в АВ-СВ-Пловдив с вх.
рег. № 11218/17.05.2011г., акт № 104, том 33 дело № 5296/11г.; скица на
поземлен имот.
Жалбоподателят
е трето лице спрямо изпълнителното дело № 38/2006г. на ЧСИ М.Обретенова, чието
действие се обжалва, поради което на основание чл. 437 ал. 2 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
о.з. жалбата се поддържа от пълномощника на дружеството жалбоподател, адвокат И.
Изразява становище за прекомерност на адвокатския хонорар за пълномощника на
дружеството, жалбоподател.
С писмено възражение от адвокат И.М.,***,
в качеството си на пълномощник на „Алая 28” ЕАД /взискател по изп. дело №
38/2006г./, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „********, ЕИК
*********, представлявано от изп. директор В. Р. И., жалбата се оспорва като
недопустима, съответно, като неоснователна. Претендира разноски в съдебното производство,
вкл. за платено адвокатско възнаграждение, като прилага договор за правна
защита и съдействие от 18.07.2011г.. Прилага: справка от СВ-Пловдив за периода
от 01.01.1992г.-18.07.2011г., в т.ч. вписвания, отбелязвания и заличавания по
персонална партида № 186575, - данни за лицето К.А. Т., ЕГН **********; нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 71, том І, рег. №
561 дело № 64/2003г. на нотариус Веселина Благоева, с рег. № 057 при НК, нот.
акт за поправка на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 134, том ІІІ, рег. № 4104, дело № 489/2003г. на нотариус
В.Благоева, рег.№057 при НК; констативен нотариален акт № 103, том І, рег. №
1685 дело № 427/1999г. на нотариус Адела Кац, с рег.№ 171 в НК.
В
о.з. ответната на жалбата страна „Аглая 28” ЕАД се представлява от пълномощник
адв. Х.Г., който оспорва жалбата като недопустима; като в деня на възлагане на
имота, жалбоподателят не е бил във владение на имота. Алтернативно, оспорва
жалбата като неоснователна; като на взискателя всички действия извършени към
2006г. са били известни; не е налице висящо дело относно публичната продан на
процесния имот, а има приключило дело с решение на ПОС. Претендира разноски,
представя договор за правна помощ и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
Останалите ответници по жалбата, длъжници
по изп.д. № 38/2006г., - ЕТ „Викомплекс-С.Д.”, С.Т.Д., К.И.Д., К.А. Т., М.И.Т.,
Д.И.К., К.С.К., както и П.И.Х., присъединен взискател, не вземат становище по
жалбата и не изпращат представители по делото.
Постъпили са по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК писмени мотиви от ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758 , с които се изразява
становище за недопустимост на жалбата, съответно, за неоснователност на
жалбата.
ПОС констатира от приложено копие от
изпълнително дело № 38/2006г. по описа на ЧСИ М. Обретенова, рег. № 758, че жалбоподателят
е трето лице относно изпълнителното дело, което в срока по чл. 436 ал. 1
изречение последно от ГПК – едноседмичен от деня на узнаване на изготвеното
постановление -06.06.2011г., подава жалбата срещу Постановление за възлагане на
процесния имот от 27.05.2011г.
ПОС констатира, че съгласно разпоредбата
на чл. 435 ал. 3 от ГПК „Постановлението
за възлагане” може да се обжалва само от
лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал
като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена”.
В
настоящия случай, в лицето на жалбоподателя, който е трето за изпълнителното
дело лице, не са налице която и да е от хипотезите на горецитираната
разпоредба; Жалбоподателят и не твърди да е „лице внесло задатък до последния
ден на проданта”, и безспорно като трето лице за изпълнителното дело, не се явява
нито взискател, нито длъжник по това изпълнително дело. Поради което,
настоящият въззивен състав на ПОС приема, че жалбата се явява за недопустима за
разглеждане по същество, поради което и като такава следва да бъде оставена без
разглеждане от ПОС, при което образуваното пред съда производство следва да
бъде прекратено. В тази част, определението на ПОС, с което производството се
прекратява подлежи на обжалване пред ПАС, с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
В гореизложената насока, гореизложените оплаквания
в жалбата, нямат правно значение за настоящето дело. Дали жалбоподателят, трето
лице, е собственик на възложения с обжалваното постановление имот, не е въпрос,
който се разглежда от съда в производство, в което се обжалват действия на СИ
по реда на чл. 435 от ГПК. В тази насока, всяко трето лице, в т.ч. и
жалбоподателят по настоящето дело, има правна възможност да използва
предвидената от закона защита по исков ред. В случая, би следвало да се има
предвид и разпоредбата на чл. 453 т. 1 от ГПК, съгласно която на взискателя /и
на присъединилите се кредитори/ не могат да се противопоставят „прехвърлянето и
учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната” върху
имота, т.е. след дата – 19.07.2004г. Прехвърлителните сделки, на които основава
правото си на собственост, жалбоподателят, трето лице по изп. дело, са вписани,
безспорно, след датата на възбраната върху процесния имот.
Ответната на жалбата страна „Алая 28” ЕАД
гр. Пловдив има право на направени по делото разноски, вкл., за платено
адвокатско възнаграждение, по арг. от разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, като
разноските се претендират в писменото възражение, подадено от адв. И.М.,
пълномощник на взискателя, ответник по жалбата, както и се претендират в о.з.
от другия пълномощник на този ответник, адв. Г. При което, в тази насока –
относно присъждане на разноските, ПОС следва да се произнесе по същество.
Видно е, че на лист 9 по настоящето гр.д. №
2469/2011г. е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.07.2011г.,
съгласно който договор е договорено възнаграждение за адвокат И.И.М., в размер
на 2300 лева /две хиляди и триста лева/, „платими, при сключване на договора:
2300 лева”; като възнаграждението е уговорено за различни правни услуги, вкл. и
за „подаване на възражение до и чрез ЧСИ М.Обретенова до ОС-Пловдив по изп.д. №
38/2006г.”.
В
о.з. е представен от адв. Г. и втори договор за правна защита /без дата/,
приложен на лист 78 по гр.д. № 2469/2011г., съгласно който е договорено
възнаграждение за адвокат И.И.М. в размер на 2000 лв /две хиляди лева/,
„платими, при сключване на настоящия договор”. ПОС констатира предвид
обстоятелството, че последно посоченият договор за правна защита няма дата на
сключване, вписана в договора, то няма и данни кога е платено договореното
възнаграждение; освен това последно цитираният договор за правна защита е за
процесуално представителство осъществявано от адв. И.И.М., като такова процесуално
представителство по настоящето дело не се е осъществило от адв. М., а от друг
адвокат – адв. Г., който, обаче, е бил упълномощен, направо, от „Алая 28” ЕАД
чрез изп. директор В. Р. И. ПОС констатира и че списъкът с разноски по реда на
чл. 80 от ГПК включва, само, „разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева /две хиляди лева/”, като направени разноски от „Алая 28” ЕАД по гр.д.
№ 2469/2011г.,ПОС,ІХгр.с.
От пълномощника на жалбоподателя адв. И.
е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
ответника, по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК., като адв. И. оспорва разноските
по представения списък за разноски в тази насока.
Въззивният състав на ПОС приема, че е
основателно искането на насрещната страна за присъждане по-нисък размер на
разноските, платени за адвокатско възнаграждение, от страна на ответника по
жалбата „Алая 28” ЕАД гр. Пловдив, при условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Производството
по настоящето дело не е с такава действителна правна и фактическа сложност
/предвид изложени по-горе основания за да се приеме недопустимост на подадената
жалба/, че да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 000 лв – две хиляди лева /такъв размер е посоченият в списъка
за претендирани разноски, по-горе цитирано/. Поради което ПОС приема, че на
основание чл. 11 във връзка с параграф 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските за адвокатско
възнаграждение, което следва да бъде заплатено от жалбоподателя в полза на
ответника по жалбата „Алая 28” ЕАД, следва да се намалят на сума в размер на
300 лева /триста лева/, която сума ПОС приема, че е съобразна с действителната
правна и фактическа сложност на настоящето дело, образувано пред съда, съгласно
разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК. В тази насока, настоящият въззивен съд не
споделя, че за съда се явява задължителна разпоредбата на параграф 2 от ДР на
горецитираната наредба, тъй като последно посочената разпоредба е такава от
подзаконов нормативен акт, не е отразена в закона, който не съдържа такава
разпоредба.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба,
подадена от „Диммебел стил” ЕООД, ЕИК 20150972, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „*********, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Д. К.П., Р.Гърция, против Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2011г.,
изготвено от ЧСИ М. Обретенова, с рег. № 758 и район на действие ПОС, по
изпълнително дело № 38/2006г., като в тази част прекратява производството по гр.
дело № 2469/2011г. по описа на ПОС, ІХ гр. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за оставяне без разглеждане
на жалбата и за прекратяване в тази част на производството по гр. дело № 2469/2011г.
по описа на ПОС, ІХ гр. състав, може да се обжалва с частна жалба пред ПАС, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОСЪЖДА „Диммебел стил” ЕООД, ЕИК 20150972, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „******, представлявано от
управителя и едноличен собственик на капитала Д. К.П., Р.Гърция, да заплати на „Алая 28” ЕАД , със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „*******, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор В. Р.И., сумата
от 300 лв /триста лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
присъдени по чл. 78 ал. 5 от ГПК. В тази част, определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/