РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание на 18.12.2020Г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев
Йоана
Генжова
като разгледа докладваното
от съдия Ковачев ч. гр. д. № 13165 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по
жалба
на З. „Б.И.“АД, срещу действията на
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А.Б.с рег. № 850 на КЧСИ по изп. дело № 2020**********, обективирани в съобщение с изх.N. 22369/02.11.2020г., с които ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на
взискателя от 880,00 лева на 200,00 лева
(за образуване) по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 16402/30.10.2020 г., алтернативно
да намали хонорара до минимума дължим за образуване и водене на дело.
В жалбата се излагат доводи, че приетият
хонорар е прекомерен
с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Посочва, че е лицензиран
застраховател с публични сметки и под контрол на комисия по финансова надзор и
не му е възможно да се укрива и избягва плащане. Достатъчно било само налагане
на запор по банкова сметка. ***я не бил предприемал други действия освен
молбата за образуване, нямало и доказателства за плащане на хонорара.
Претендира
разноски за производството по обжалване.
Пълномощника
на взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е
депозирал възражение по жалбата, в което са релевирани доводи за неоснователност на същата и за дължимост на
целия претендиран по изпълнителното дело хонорар. Претендира
разноски.
В писмените мотиви,
депозирани от ЧСИ е отразено, че дружеството длъжник е получило ПДИ и не
е платило, че хонорара не е прекомерен, защото по делото са извършени множество
действия от ЧСИ по възлагане от взискателя - имало овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ. Процесуалния представител на взискателя посочвал обезпечителни и
изпълнителни действия и съдействал на съдебния изпълнител. Не било
предварително ясно дали ще има необходимост от допълнителни действия. Не била
налице хипотеза по ГПК за недължимост на разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата
по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от
легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
По
оплакването за прекомерност:
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева,
а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания
над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7
от този акт.
В дадения казус от приложеното
копие на изпълнителното дело към настоящият момент не се установява процесуалния представител на взискателя да е възложил на
ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ, както невярно се посочва от ЧСИ в мотивите му.
Не се установяват каквито и да било действия извън депозиране на молбата за
образуване и посочването на изпълнителен способ в нея- запор на банкова сметка.
*** необходимо за редовност на молбата за образуване на делото и не е действие
по чл. 10, т. 2 от наредбата, което да налага извод за тази хипотеза.
Действително
по делото няма данни за извършено плащане, но следва да се имат предвид дадените
разяснения по отношение адвокатските хонорари в ТР 2/2013г.в т. 6 и ТР 3/2015г
на ОСГТК на ВКС, според които разноските за адвокатски хонорар и изобщо разноските
следва да са в разумен размер и съобразени с фактическата и правна сложност на
изп. дело, като те са и променлива величина. Съобразяването с фактическа и
правна сложност на делото изисква да се съобрази вида и броя на поисканите и
извършени изпълнителни действия и резултата от тях. В случая на настоящият етап
от изпълнението допълнителни действия не са искани и извършвани освен
първоначално поискания запор, за който както се посочи не може да се счита, че
е действие по водене на делото и събиране на вземането доколкото посочване на
способ е задължителен реквизит за редовност на молбата.
С оглед на горното на адвоката
на взискателя се дължат само предвидените в чл. 10, т. 1
от Наредбата разноски в посочения размер от 200, 00 лева. Следва да се има
предвид, че в случая поискания размер на адвокатски хонорар е далеч над
предвидения минимум по наредбата (искат се 880,00 лева за адвокат при размер на
вземането по изпълнителен лист от 2700,00 лева, което е повече от 30% от
размера на вземането подлежащо на събиране, а дори при приемане на хипотеза по
чл. 10, т. 2 от наредбата хонорара би бил 209,50 лева) без да е налице
фактическа и правна сложност- липсата на плащане не обосновава такава.
Отделен
е въпросът, че представения договор за правна помощ между взискателя и неговия
адвокат не установява плащане. В него няма отразяване, посочените като платени средства
да са платени в брой, а за да се счита за доказано плащането съгласно ТР
6/2012г. на ОСГТК на ВКС трябва да е посочен вида (начина) на плащане- в брой
или по банков път, като при втория
способ е необходимо и представяне на банков документ. В случая такова посочване
няма.
Тъй
като обаче жалбоподателя не е направил искане изобщо да не се присъжда хонорар,
а само да бъде намален, то и СГС не може да излезе извън искането на страната и
да не присъди хонорар.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя с атакуваното постановление следва да
бъдат отменени, а претендираното адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното
дело – да се намали до размера на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Няма
основание за начисляване на ДДС-липсват доказателства адвоката да е регистриран
по ЗДДС.
Воден от горното и на
основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ А.Б.с рег. № 850 на КЧСИ по изп. дело № 2020**********, обективирани в съобщение с изх.N. 22369/02.11.2020г., с които ЧСИ
е отказал да намали приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя от 880,00 лева на 200, 00 лева (за образуване) по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 16402/30.10.2020 г., вместо което постановява:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на адвокатТ.К.Г.-пълномощник на взискателя А.Т.по изп. дело № 2020********** по описа на ЧСИ А.Б.с рег. № 850 на КЧСИ от 880,00 лева до размера на сумата от 200, 00 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.