Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260130
гр. Пловдив, 20.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на осми април през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, в присъствието на
прокурора АТАНАС ЯНКОВ като разгледа ВНОХД № 690 по описа за 2021г. докладвано
от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 260013 от 19.01.2021г.
по НОХД № 4807/2020г., РС – Пловдив, 10 н.с., е признал подс.
В.Д.А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и го е
осъдил на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, глоба в размер на 700
лева и ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от право да управлява МПС. РС – Пловдив
е постановил вещественото доказателство да се унищожи като вещ без стойност, а
разноските е присъдил в тежест на подсъдимия.
Присъдата е обжалвана от подс. В.Д.А. чрез защитника му – адв.
Т.А.. В жалбата твърди, че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че пред първата инстанция не са
събрани доказателства, установяващи по категоричен начин, че подс. А. е употребил наркотични вещества управлявайки МПС.
Според защитата неправилно ПРС е изключил от доказателствената
съвкупност обясненията на подс. А., в които отрича да
е употребявал наркотици в последните 6 месеца преди деянието. Изразява се
съмнение, че изследваната проба от урина не е на подс.
А.. Според защитата неправилно ПРС е приел за ирелевантно,
че кръвната проба на подс. А. е отрицателна за
употреба на наркотици. Иска се отмяна на присъдата на РС – Пловдив и
постановяване на нова, с която подс. А. да бъде
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска изменение на
първоинстанционната присъда и намаляване на
наложените наказания, за които се твърди, че са явно несправедливи.
В съдебно заседание, подсъдимият В.А. се явява и поддържа
жалбата, а упълномощеният пред въззивна инстанция защитник
– адв. Н.С. излага доводи за несъставомерност
на деянието, тъй като подсъдимия не е бил под въздействието на наркотични
вещества. Защитата счита, че при индивидуализация на наказанието ПРС не е отчел
наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства като младата му
възраст, трудовата ангажираност и оказаното съдействие по разследването. С тези
доводи алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на наложените
наказания. В последната си дума подс. А. иска
намаляване на наказанието.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение. Изразява се становище, че ПРС след анализ
на всички доказателства и позовавайки се на релевантната практика на ВКС,
правилно е постановил осъдителна присъда.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.Д.А.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, работещ,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.
притежава СУМПС № ***за категории АМ, В1 и В, издадено на 31.12.2018г., валидно
до 31.12.2028г. Към 06.05.2020г., подс. А. е бил
наказван с две влезли в сила наказателни постановления и два фиша за извършени
от него нарушения на ЗДвП.
Вечерта на 05.05.2020г. подс. А. излязъл заедно с приятелката си и се разходили по центъра.
Впоследствие той я закарал до дома ѝ и излязъл с негов приятел, като
същата вечер употребил енергийна напитка. Около 03,45ч. на 06.05.2020г. в гр.
Пловдив, подс. А. управлявал МПС – лек автомобил „БМВ
530Д“ с рег. № ***, като заедно с него пътувал и приятелят му. Когато достигнал
с автомобила до ул. „Победа“ № 21 в гр. Пловдив, той бил спрян за проверка от автопатрул в състав полицейските служители – свидетелите Д.,
М.и В.. Те забелязали, че водачът бил видимо притеснен, със зачервени очи и го
запитали дали е употребявал алкохол и наркотични вещества. Подсъдимият видимо
се притеснил от въпроса им, като им заявил, че не е употребявал алкохол, а
наркотици е употребявал отдавна – кокаин преди около 6 месеца. Св. В. тествал
подсъдимия за алкохол, като пробата отчела отрицателен резултат. На подсъдимия
била направена и проба за употреба на наркотици с техническо средство - дрегер „Дръг Чек 3000 STK5“,
която отчела положителен резултат за употреба на кокаин.
За тестването бил
съставен протокол за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества от 06.05.2020г. Резултатът от
теста бил предявен на подсъдимия. За така констатираното управление на МПС след
употреба на наркотично вещество бил издаден АУАН бл. № 939527 от 06.05.2020г. и
било иззето като доказателство притежаваното от подсъдимия СУМПС № ***. В акта подс. А. посочил, че има възражение, поради което
предоставя кръвна проба. Бил издаден и талон за изследване № 074503 от 06.05.2020г.,
в който подс. А. отново записал, че не приема
показанията на полевия тест и желае да се подложи на медицинско и химическо
изследване. Предвид това, подсъдимият бил съпроводен от органите на МВР – св. Д.
и св. М., до УМБАЛ „Св. Георги“, за да предостави кръвна проба и проба урина за
изследване. Биологичните образци за изследване били взети от д-р Л.А., за което
бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 06.05.2020г.
Бил съставен и лист за преглед на пациент в КДБ/ СО от 06.05.2020г.
В рамките на вече
образуваното на основание чл. 212, ал. 2 НПК досъдебно производство (образувано
с първо действие по разследването- разпит на свидетели), с постановление на
разследващия орган била назначена физико-химична експертиза, чиято задача била
да изследва взетите биологични проби от подс. А..
Пробите – венозна кръв в 5 броя надписани, вакуумни епруветки с лилава капачка
с приблизителен общ обем 15 мл., запечатани със стикери серия А021301 №№
074503.02-06 и урина в 1 брой надписан пластмасов контейнер с обем около 35
мл., запечатан със стикер серия А021301 № 074503.08, били получени в Химико-токсикологичната
лаборатория на ВМА – София по служебен път на 07.05.2020г. и били придружени от
копие на талон за изследване № 074503 и протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози (стикер със серия А021301 №№ 074503.07). Пробите от кръв и
урина отговаряли на изискванията за токсикологично изследване в ХТЛ-ВМА.
Назначената
съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/
експертиза била изготвена от маг. химик Г.К. и доц. д-р В. А.. В своето
заключение, вещите лица посочили, че в изследваните проби от кръв не се
установява наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Констатирали обаче, че в пробата от урина на подс. А.
е установено наличие на наркотично вещество – кокаин, съвместно с негов метаболит. Присъствието на неметаболизирал
кокаин в урината, отсъствието му в кръвта и положителен тест за орална течност
(слюнка) с посочения модел техническо средство – Drager
Drug Check 3000 STK 5 с фабр.
№ ARMJ – 0623, предполагат употреба на наркотично вещество в период средно до
24 часа преди медицинския преглед, в зависимост от употребената доза.
Количествен анализ в урината не бил извършен, доколкото урината не е проба с
постоянен състав и полученият резултат не подлежи на съдебно-токсикологична
интерпретация.
В хода на процеса
подс. А. бил задържан със заповед за полицейско
задържане на лице за 24 ч. на 06.05.2020г. На следващия ден, 07.05.2020г.,
подсъдимият посетил лаборатория – СМДЛ „Рамус“ ООД,
където си направил комбиниран тест за наркотични вещества с 6 параметъра на
урината, който отчел отрицателен резултат, както и кръвен тест за алкохол,
който отчел резултат малко над референтната стойност.
На 30.05.2020г. подс. А. бил проверен от същите полицаи за наличие на
наркотични вещества в кръвта. Бил отведен в районното управление и го тествали
с Дрегер Дръг Чек 5000.
Пробата отчела положителен резултат, с което подсъдимият не се съгласил. Бил
отведен в лечебно заведение за даване на кръв и урина, като пробите по данни на
подсъдимия отчели отрицателен резултат.
По отношение на
принудителната административна мярка - отнемане на притежаваното от подсъдимия
свидетелство за управление на моторно превозно средство била подадена жалба
пред Административен съд –Пловдив и било образувано административно дело №
1043/2020г., което приключило с решение №
1312/21.07.2020г., влязло в сила на 21.07.2020г., доколкото същото не
подлежи на обжалване, с което била отменена заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0438-000030 от 06.05.2020г. на ВПД
Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, Трето РУ – Пловдив.
Горната
фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Районният съд е
кредитирал с доверие показанията на свидетелите Д., В. и М., които са спрели за
проверка подс. А. и са го тествали с технически
средства за наличие на алкохол и наркотични вещества. От техните показания ПРС
е установил възприетото от тях управление на МПС от подсъдимия, изразените от
него притеснения, че е употребил кокаин в предходен период, зачервените му очи,
както и отчетената от техническото средство положителна проба за наркотично
вещество – кокаин. Тези свидетели са възприели оспорването на положителната
проба за наркотици от подсъдимия и са го транспортирали до болничното заведение
за даване на проба от кръв и урина. Първоинстанционният съд не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия А. в частта, в
която отрича употреба на наркотични вещества непосредствено преди управление на
МПС, а заявява, че това е било преди 6 месеца. В тази част ПРС се е позовал на
заключението на химико-токсикологичната експертиза, която посочва, че при
наличие на метаболити на кокаин в кръвта, същият е
бил употребен в период около 24 часа преди вземането на пробата. ПРС е
констатирал и положителната проба на техническото средство, както и
възприятията на свидетелите Д., В. и М.за зачервените очи на подс. А., притеснението му и споделеното от него за
употреба на кокаин, макар и в предходен период. Анализирайки тези доказателства
съдът не се е доверил на обясненията на подсъдимия предвид противоречието им с
всички останали доказателства. ПРС е посочил и двойнствената
природа на обясненията на подсъдимия, които освен доказателствено
средство са и средство за защита. Първата инстанция е анализирала и дадената
втора проба в частна лаборатория „Рамус“, като
аргументирано е отхвърлила отрицателния резултат, посочвайки, че тази проба не
е дадена под наблюдение и не са спазени правилата, които са необходими за
съдебно изследване; методът, по който е извършено изследването е различен от
този на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози;
тази проба е дадена много по-късно след констатираното управление на МПС и след
първоначалната проба.
Анализирайки и
съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, писмените
доказателства по делото и заключението на химико-токсикологичната експертиза,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимият В.Д.А. е извършил както от обективна, така и от субективна страна
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. РС – Пловдив е приел, че престъплението
е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
Пловдивският
окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на
подсъдимия В.А. и неговия защитник е процесуално допустима, но разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се
възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу подсъдимия
В.А., първата инстанция е извършила необходимите процесуално - следствени
действия, изясняващи значимите факти относно повдигнатото му обвинение.
Въззивната инстанция изцяло
възприема анализа на доказателствата, направен от РС – Пловдив. Обосновано не
са кредитирани с доверие обясненията
на подс. А. в частта, в която отрича авторството на
деянието като израз на защитна позиция. Правилно районният съд се е доверил на
показанията на тримата полицейски служители Д., В. и М.като логични, последователни и кореспондиращи помежду
си, както и с останалите събрани доказателства. Те се подкрепят и от
заключението на химико-токсикологичната експертиза, както и от положителния
резултат на техническото средство.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил верни
изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да
оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т.
1, 2, 3, 5, 11 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения,
като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимия по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона
се споделят и от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен
извод, че подс. А. е осъществил от обективна страна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал. 3 от НК. От
обективна страна подс. А. ***, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. № ***, след употреба
на наркотично вещество – кокаин /СОС/. Правилно РС – Пловдив е приел, че от
субективна страна подс. А. е извършил престъплението
с пряк умисъл. Същият е управлявал МПС с ясното съзнание, че е употребил наркотично
вещество – кокаин.
Според въззивния
съд този правен извод е правилен, тъй като е съобразен с приетата фактическа
обстановка, която от своя страна се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Въззивната инстанция изцяло споделя
правните изводи на първата инстанция за доказаност на
обвинението.
При определяне на
вида и размера на наложеното наказание на подс. А.,***
е взел предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство са отчетени младата му възраст,
трудовата ангажираност и процесуалното му поведение. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство първата инстанция е отчела предходното му осъждане, по което не е
настъпила реабилитация. РС – Пловдив е определил трите наказания малко над
минималния предвиден в закона размер и е наложил наказание една година и два месеца лишаване от свобода, една година и четири
лишаване от право да управлява МПС и 700 лева глоба. Правилно съдът е приел, че
са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил наказанието 1г. и 2м.
лишаване от свобода с подходящия изпитателен срок от 3 години. Правилна е
преценката на ПРС, че целите по чл. 36 от НК ще се постигнат и без ефективното
му изтърпяване.
Въззивната инстанция намира, че
наложените наказания са справедливи и съответстват на така отчетените от РС – Пловдив
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. А.
обстоятелства. Неоснователни са възраженията на защитата за явна
несправедливост на наложените наказания. Същите са в размер близък до
минималния и съответстват на обществената опасност на деянието и дееца, поради
което не се налага корекцията им съобразно искането на защитата.
Неоснователни са
възраженията на подсъдимия и неговия защитник за недоказаност на обвинението.
Обстоятелството, че в кръвта на подсъдимия не е открито съдържание на
наркотично вещество не променя факта, че в слюнката и урината е налице кокаин и
негов метаболит. Вещите лица, изготвили СХТ в с.з.
пред първата инстанция са дали мотивиран отговор на въпросите, поставени от
защитата, касаещи изготвеното изследване от частна лаборатория „Рамус“, както и липсата на кокаин в кръвната проба. Изцяло
се приемат техните доводи, че изследването в частната лаборатория става по
съвсем друг метод, пробата се дава не под наблюдение и в по-късен времеви
период и то в лаборатория, която не е от определените от Наредба 1.
Наркотичното вещество кокаин се разгражда първо в кръвта, а после в урината,
която обяснява липсата му в изследваната кръв на подсъдимия. Изразеното
съмнение за подмяна на пробата от урина е голословно и не почива на конкретно
установени факти по делото, поради което не се споделя и от въззивния
състав.
ПРС е пропуснал
да се произнесе по реда на чл. 59, ал. 1 и 4 от НК по отношение на задържането
на подс. А. за 24 часа и по отношение на лишаването
от право да управлява МПС по административен ред, но няма пречка това да бъде
направено от изпълняващия присъдата прокурор по реда на чл. 417 от НПК,
доколкото към момента липсват данни кога е върнато СУМПС на подс.
А. след отменителното решение на Административен съд
– Пловдив, касаещо наложената ПАМ.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваната присъда. По
изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен
състав счита, че присъда следва да бъде да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260013 от 19.01.2021г. по
НОХД № 4807/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 10 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.