Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г., гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Я.
Ганчева адм. дело № 2699 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба, депозирана от „СЕТЛАВИ“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, местност „Св. Никола“, ул. „Ставри
Ставридис“ № 4, бивш м. „Свети Никола“ № 602А, представлявано от И.С.К., против
Заповед № 373/05.08.2019 г. на Кмета на район „Приморски“ при община Варна, с
която е разпоредено премахването на обект: „Павилион за склад за рибарски
принадлежности“, находящ се в ПИ 10135.2572.181 по КККР на гр. Варна, КК
„Чайка“.
В жалбата се поддържа, че административният акт е постановен в нарушение на
материалния и процесуалния закон, излагат се конкретни доводи за това, като се
прави искане за неговата отмяна. Оспорват се изводите на ответника за наличие
на основание за образуване на производство по реда на чл.57а от ЗУТ по смисъла
на ал.1, т.6 от същата разпоредба. Твърди се, че обектът, чието премахване е
разпоредено с оспорената заповед, е поставен в ПИ 10135.2572.181 въз основа на
Разрешение за поставяне № 353 от 03.06.2014г. и въз основа на схема, одобрена
от Главния архитект на общината, под позиция № 396. От посочената дата до
образуване на административното дело „СЕТЛАВИ“ ЕООД редовно е заплащало на
общината дължимите суми за ползване на обекта, включително и за 2019 г. Като
допълнителен аргумент се изтъква, че разпореденият за премахване преместваем
обект съществува под същата позиция - № 396, и в схемата на преместваемите
обекти на територията на Община Варна, одобрена от Главния архитект на
15.01.2019 г. като преди това схемата е разгледана от колективния общински
орган по устройство на територията – ЕСУТ. Наведени са доводи за наличието на
процесуални нарушения в производството по чл.57а от ЗУТ – производството е
започнало въз основа на Констативен акт, който е съставен от материално
некомпетентни лица. Поради
изложените съображения моли съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.
Д. П., оспорващото дружество поддържа жалбата.
Ответникът - Кметът на район "Приморски" при Община Варна, чрез
процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Ц. Ц., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че същата е издадена от компетентен орган,
при спазване на процесуалните правила и приложимия материален закон. Моли съда
при постановяване на решението си да съобрази представените към доказателствата
длъжностни характеристики на общинските служители, участвали в
административното производство, като вземе предвид, че всички те са изрично
упълномощени да съставят констативни актове във връзка с чл.57а от ЗУТ. Сочи
също, че разпореденият за премахване обект представлява „преместваем обект“ по
смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, който е бил разположен върху терен -
общинска собственост, както и че срокът на издаденото през 2014 г. за този
обект разрешение за поставяне е изтекъл на 31.12.2015 г. Като допълнително
основание се сочи представено становище на гл. експерт от „Свлачища и укрепване
на територии“, от което е видно, че процесният преместваем обект попада в зона
на ерозионни процеси и свличания, което налага незабавното му отстраняване.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като съобрази изложените в жалба доводи, становищата на
страните и събраните в хода на съдебното производство доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед №
373/05.08.2019 г. на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна. Заповедта е
издадена с правно основание чл.57а, ал.1, т.6 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/. С нея е наредено да бъде премахнат обект: „Павилион за склад
за рибарски принадлежности“, находящ се в ПИ /общинска собственост/ с
идентификатор 10135.2572.181 по КККР на гр. Варна, КК Чайка, гр. Варна,
собственост на „СЕТЛАВИ“ ЕООД, с ЕИК *****с представляващ И.С.К.. Със заповедта
е даден срок за доброволно премахване на обекта 30 дни от датата на уведомяване
на адресата за издадената заповед, като в случай на неизпълнение е разпоредено
принудително премахване на обекта по възлагане от Община Варна и за сметка на
дружеството-адресат на основание чл. 70, ал. 7 от Наредбата за реда за
поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община
Варна.
Видно от мотивите на обжалваната заповед, при извършени проверки на място и
по документи служители на Дирекция „Обществен ред и контрол“ и „Устройство на
територията“ на 12.03.2019 г. и от служители от Дирекция „Обществен ред и
контрол“ към Район „Приморски“, Община Варна установили, че в общински имот с
идентификатор 10135.2572.181, съгласно Акт за (частна) общинска собственост
/АЧОС/ № 1, Том 38, рег. № 13209, Дело 7991 от 21.06.2011 г. е разположен обект
„Павилион за склад за рибарски принадлежности“ с приблизителна площ от 15 кв.
метра. Резултатите от извършените проверки са отразени в съставените
Констативен протокол № 61А/12.03.2019 г.
и Констативен акт № 8/ 19.04.2019 г. Обектът е описан като изпълнен с
конструкция от термопанели, който е електроснабден. Липсват данни за
захранването му с вода. Посочено е, че павилионът стъпва върху платформа на
фургон, който в единия край е подпрян на метална тръба, а от другия – на
бетонна плоча. Посочено е също, че за обекта има издадено Разрешение за
поставяне № 353 от 03.06.2014г., съгласно предварително одобрена от Главния
архитект на Община Варна схема, в която обектът е отбелязан под № 396.
Посоченото Разрешение за поставяне е било издадено за срок от 1 /една/ година и
е изтекъл на 31.12.2015 г. В т.4 от заповедта е посочено, че за същия обект има
издадено становище на Гл. експерт „Свлачища и укрепване на територии“ при
Община Варна, в което е дадено предписание за незабавно отстраняване на обекта
и за извършване на всички необходими осигурителни мерки за недопускане
разрастването на свлачищните и ерозионни процеси. Административният орган е
квалифицирал описаните по-горе факти като основание за образуване на
производство за премахването му на основание чл. 57а, ал.1, т.6 от ЗУТ, вр. чл.
68, ал.1, т.1 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти /ПО/ по
смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ и във вр. със Заповед № 4794/25.11.2015г. на
Кмета на Община Варна и чл.46, ал.1, т.12 от ЗМСМА.
Констативен протокол № 61А от 12.03.2019 г. е съставен от четирима
служители на Район Приморски при Община Варна, като двама от тях са на
длъжности гл. инженер, единия е на длъжност старши инспектор „Контрол
строителство, а четвъртия инспектор „Контрол търговска дейност“. Посочено е в
констативния протокол, че предвид липсата на валидно разрешение за поставяне на
описания обект, е налице основание за започване на административно производство
по реда на чл.57а от ЗУТ, а текущото му състояние прави премахването му
наложително. КП съдържа и снимков материал. На 19.04.2019 г. е съставен
Констативен акт № 8, съставен след извършена проверка на място и по документи,
в който отразените констатации са идентични с тези, обективирани и в съставения
преди това констативен протокол. Проверката е извършена в отсъствие на
представител на дружеството, стопанисващо преместваемия обект. В КА изрично е
посочена възможността за депозиране на възражения срещу КА в 3-дневен срок от
връчването му. Констативният акт е съставен от старши инспектор „Контрол
строителство“, както и от двама Старши инспектор „Контрол търговска дейност“.
За съставянето на КА №8/19.04.2019 г. до представляващия „СЕТЛАВИ“ ЕООД е
изпратено писмо рег. № УСКОР19000870ПР/19.04.2019 г. Пощенската пратка се е върнала в цялост.
Предвид това стопанисващото процесния ПО търговско дружество е уведомено по
реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на КА №8/19.04.2019 г. на обекта и на
информационното табло в районната администрация. Във връзка с това процесуално
действие е съставен КП № 18/23.05.2019 г., подписан от двама общински
служители. С това актът се счита за връчен. С последващ КП № 19 от 28.05.2019
г. е установено, че в посочения 3-дневен срок не са постъпили възражения срещу
констативния акт и същият е свален от таблото за съобщения в Кметство
Приморски.
На 05.08.2019 г. Кметът на Район Приморски издал Заповед № 373/05.08.2019
г. За издаване на заповедта до търговското дружество е изпратено писмо рег. №
УСКОР190001763ПР/07.08.2019 г., което се е върнало с отбелязване „непотърсено“.
С оглед на това за издаването на заповедта представляващият „СЕТЛАВИ“ ЕООД е
уведомен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ – чрез залепване на самия обект и на
информационното табло в районно кметство. Предприето е съдебното ѝ
оспорване.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал по делото да се изготви
съдебно-техническа експертиза. Същата е представена в срок. В съдебно заседание
вещото лице арх. О. К. поддържа заключението си, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като дадено обективно, компетентно и
безпристрастно. Вещото лице не е имало възможност да опише обекта с всичките му
физически параметри предвид обстоятелството, че същият е съборен при извършване
на строителни работи от собственика на съседния имот ПИ № 10135.2572.180 по КК
и КР на гр. Варна, но твърди, че същият е бил преместваем обект по смисъла на
§5, т.80 от ДР на ЗУТ. Същият е бил с предназначение „Павилион за склад за
рибарски принадлежности“ и е бил собственост на оспорващото дружество „СЕТЛАВИ“
ЕООД, представлявано от И.С.К.. Експертът сочи, че процесният ПО е отразен в
схемата, приложена на лист 3 от делото. Върху нея процесният павилион е
отбелязан с позиция № 396 и е разположен в ПИ с идентификатор 10135.2572.181.
Поради погиване на павилиона вещото лице не е могло да отговори на четвъртия
въпрос от поставените задачи и да посочи дали той е бил поставен на мястото,
където е отразен в КА №8/19.04.2019 г. На последния въпрос вещото лице е
посочило, че не е установил да е издадено Разрешение за поставяне на процесния
ПО за текущата 2019 г., но обектът отново фигурира в схемата, приета с ОСИП от
КД-ЕСУТ с Протокол №2 от 15.01.2019 г. и отново е вписан с позиция № 396.
Към доказателствата по делото са представени Разрешение за поставяне №
121/26.03.2013г. за разполагане върху общинска земя, ПИ 181 на преместваем обект за търговия „Павилион за
склад за рибарски мрежи“ с приложени копия от квитанции за заплатена такса;
Разрешение за поставяне на ПО за търговия № 353/03.06.2014 г. за обект
„Павилион за рибарски принадлежности“. И в двете разрешения площта на процесния
ПО е една и съща – 15 кв.м. и е идентифициран с един и същи номер, съгласно
одобрената схема на ПО на територията на Община Варна - № 396 в гр. Варна, КК
Чайка, местност Кабакум. Представени са и длъжностните характеристики за
длъжността „Старши инспектор „Контрол строителство““ и „Старши инспектор „Контрол
търговска дейност““, както и заповеди за назначаване на служителите В.С.И. на
длъжност „инспектор Контрол строителство“ в Район Приморски, при Община Варна,
на С.Д. М. – Й. на длъжност „Старши инспектор „Контрол търговска дейност“ и
допълнително споразумение към трудовия договор на Златина Димитрова Димитрова
на длъжност „Старши инспектор контрол търговска дейност“.
На 28.12.2018 г. „СЕТЛАВИ“ ЕООД е депозирало заявление за издаване на
Разрешение за поставяне на Павилион с площ от 15 кв.м. като склад за рибарски
мрежи, в КК Чайка, местност Кабакум, ПИ 181 за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 година. Заявителя е уведомен
от общинската администрация, че произнасяне по заявлението ще стане след
одобряване на схемата за ПО по чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за поставяне на
преместваеми обекти по смисъла на чл.56, аб.1 от ЗУТ /НРППО/ за 2018 г. от
Главния архитект на Община Варна и провеждане на заседание на Комисията по
чл.49, ал.1 от НРППО.
Към административната преписка е приложено и становище от инж. О. К. –
главен експерт „Свлачища и укрепване на територии“ в Община Варна. От
съдържанието му е видно, че процесният преместваем обект попада в територия, в
която са констатирани следи от свличания, пропадания и други негативни
геодинамични процеси. Предвид това е изразено становище, че посочените процеси
създават реална опасност за сигурността и целостта на преместваемия обект,
съответно – налице са предпоставки, застрашаващи живота и сигурността на
гражданите, преминаващи в близост, поради което е предписано незабавно
отстраняване на обекта, преоткосиране на склона и други осигурителни мерки за
недопускане разрастването на свлачищните и ерозионни процеси.
При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет
на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от адресата на заповедта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Между страните в настоящото съдебно производство липсва спор досежно
фактите. Не се спори, че разпореденият за премахване обект: „Павилион за склад
за рибарски принадлежности“, находящ се в ПИ 10135.2572.181 по КККР на гр.
Варна, к. к. „Чайка“ има характеристиките на „преместваем обек“ по смисъла на
§5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Доводите на жалбоподателя са единствено, че за
процесния обект има открита процедура по чл.57, ал.1 от ЗУТ във вр. с общинската
Наредба РППО за 2019 г., както и за допуснати процесуални нарушения в хода на
административното производство. Независимо от това съдът следва да изследва
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.
146 от АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.57а, ал.3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обектите по чл.57, ал.1 от ЗУТ се издават от кмета на съответната община. Съгласно §1, ал.3 от ДР на ЗУТ,
кметът на общината може да предостави свои функции по този закон /PWJ/ на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни
лица от общинската (районната) администрация. В случая с приложената
на лист 20 от делото Заповед № 4794/25.11.2015г., точка ІІ.2. кметът на Община
– Варна е предоставил на кметовете на райони в гр. Варна функциите си по ЗУТ -
да издават мотивирани заповеди по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1
и чл.57, ал.1 от ЗУТ, при констатирани нарушения по чл.57а, ал.1, т.1-7 от ЗУТ.
Процесната заповед е подписана от кмета на Район Приморски при Община – Варна,
в рамките на делегираните му с посочената заповед правомощия, поради което
обжалваният административен акт се явява издаден от материално и териториално
компетентен орган. Спазена е изискуемата по чл.59, ал.2 от АПК форма, като
заповедта съдържа ясно изложение на фактическите и правни основания за
премахване. Обектът е индивидуализиран в достатъчна степен посредством
местонахождение и технически параметри, конкретно е посочен адресата и
произтичащите му от акта задължения, налице е яснота относно волята на
издателя.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Варна намира за
неоснователно оплакването в жалбата за това, че не е спазена процедурата по
чл.57а, ал.3 от ЗУТ, т.к. констативният акт, въз основа на който е издадена
заповедта, е съставен от некомпетентни длъжностни лица. Съгласно чл. 57а, ал. 2
от ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване на ПО, се установява с
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Чл. 223, ал.
2 от ЗУТ определя като компетентни да съставят такъв акт служителите за контрол
по строителството в администрацията на всяка община или район. Както се
установява от самия констативен акт №8 от 19.04.2019 г., с който е поставено
началото на производството за премахване по чл. 57а от ЗУТ, същият е съставен
от един старши инспектор „Контрол по строителство“, както и от двама старши
инспектори „Контрол търговска дейност“. Видно от представените от ответника
длъжностни характеристики, в длъжностната характеристика както на старши
инспектора по контрол на строителството, така и на старши инспекторите „Контрол
търговска дейности“ изрично е предвидено правомощие да съставят констативни актове по чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ –
за първия това е посочено в т. 5.4. от длъжностната характеристика, а за вторите
в т. 5.9. В случая едно от длъжностните
лица, заема длъжността „Контрол по строителството“, поради което следва да се
приеме, че съставеният констативен акт отговаря на изискванията на чл. 57а ал.2
от ЗУТ. Подписването на акта и от други длъжностни лица, , не опорочава същия
до степен на нищожност, респ. не води до нарушение на процедурата по чл.57а,
ал.3 от ЗУТ - поради липсата на валиден констативен акт.
Като основание за издаване на заповедта е посочен чл. 57а, ал.1, т.6 от ЗУТ, съгласно който обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват,
когато срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е изтекъл. От
доказателствата по делото е видно, че за 2013 и за 2014 г. оспорващото
дружество „СЕТЛАВИ“ ЕООД има валидно издадени Разрешения за поставяне на ПО,
обозначено на одобрената схема с позиция 396 в КК Чайка, местност Кабакум. Тези
разрешения са съответно с номера 121/26.03.2013г. и 353/ 03.06.2014 г. И двете
са издадени за срок от една година, като срокът на валидност на второто е изтекъл
на 31.12.2015 г. Представеното от оспорващото дружество заявление рег. №
АУ126435ПР е индиция за започнала процедура по чл.57 от ЗУТ във връзка с
Общинската наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на
чл.56, аб.1 от ЗУТ. Липсват обаче доказателства тази процедура да е завършила
към датата на съставяне на КА №8/ 19.04.2019 г., както и към датата на издаване
на процесната Заповед № 373/05.08.2019 г. да е налице издадено разрешение за
поставяне. С оглед на изложеното съдът намира, че заповедта е обоснована от
установените с констативния акт обстоятелства и събраните в производството
доказателства, и издадена при правилно приложение на материалния закон.
С оглед на горните изводи, следва, че заповедта не противоречи и на целта
на закона, тоест не е налице основание за отмяната ѝ по смисъла на
чл.146, т.5 от АПК.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваната заповед не страда от
твърдяните в жалбата пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход от производството и с оглед своевременно направеното искане,
в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл.
144 от АПК, или 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СЕТЛАВИ“ ЕООД ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, местност „Св. Никола“, ул. „Ставри Ставридис“ №
4, бивш м. „Свети Никола“ № 602А, представлявано от И.С.К., против Заповед №
373/05.08.2019 г. на Кмета на район „Приморски“ при община Варна, с която е
разпоредено премахването на обект: „Павилион за склад за рибарски
принадлежности“, находящ се в ПИ 10135.2572.181 по КККР на гр. Варна, КК
„Чайка“.
ОСЪЖДА „СЕТЛАВИ“ ЕООД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
местност „Св. Никола“, ул. „Ставри Ставридис“ № 4, бивш м. „Свети Никола“ №
602А, представлявано от И.С.К. *** сумата 100 (сто) лева.
Решението е окончателно съгласно чл. 215 ал.7 т.4 от ЗУТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: