№ 362
гр. Стара Загора, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря E. Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530104329 по описа за 2023 година
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП
и ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит тип ..... от
10.04.2023г. поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави, и обективно
съединен конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК
за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 10.04.2023г.
поради противоречие със закона и противоречие с добрите нрави. Предявен е в условията на
евентуалност насрещен иск с правно основание чл.23 от ЗПК за заплащане на сумата от
1188,00лв. по Договор за потребителски кредит тип ..... от 10.04.2023г.
Искът е предявен от Н. М. Н. от гр.Стара Загора срещу „Кеш кредит мобайл“ ЕАД,
гр.София и срещу „Кредит гаранция“ ЕООД гр.София. С исковата молба се твърди, че
ищецът и ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД са сключили Договор за потребителски
кредит тип ..... от 10.04.2023г. за сумата от 1323,00лв., която ищецът е следвало да върне на
30 вноски при ГЛП от 36% и ГПР от 50%. В договора било предвидено кредитополучателят
да предостави обезпечение в 5-дневен срок от одобряването на кредита, като осигури
поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора
условия или да представи банкова гаранция. В случай, че кредитополучателят не представи
обезпечение по уговорения начин, то той трябвало да сключи договор за възлагане на
поръчителство с втория ответник - „Кредит гаранция“ ЕООД, по силата на който последният
отговарял солидарно за всички задължения на ищеца по договора за кредит. Ищецът
следвало да заплаща възнаграждение на поръчителя на части, съгласно погасителен план.
На ищеца били предоставени два погасителни плана, единият по договора за кредит с
месечна вноска от 67,50лв., а другият по договора за поръчителство с месечна вноска от
1
88,50лв. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите
нрави и поради неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно
лихва, както и поради предвиденото задължение за сключване на договор за поръчителство.
По договора за поръчителство било предвидено заплащането на възнаграждение, което
всъщност се плащало по сметка на кредитополучателя - „Кеш кредит мобайл“ ЕАД.
Предвидената в договора за кредит възнаградителна лихва надхвърляла трикратния размер
на законната лихва и съгласно съдебната практика, противоречала на добрите нрави. Поради
нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, целият договор за кредит бил нищожен.
Освен това не били спазени изискванията на ЗПК за посочване на действителния размер на
ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответствал на действителния, като кредиторът бил
заблудил потребителя за стойността на разходите по договора. Уговореното възнаграждение
за поръчителя не било включено в ГПР, а то водело до оскъпяване на кредита. Счита също,
че целият договор следва да бъде обявен за недействителен, поради обстоятелството, че не е
посочен правилния годишен процент на разходите в процесния договор за кредит.
Кредиторът не изпълнил задължението си по чл.5 ЗПК, тъй като в предоставения
Стандартен европейски формуляр били посочени изчисления за кредит от 2000,00лв., а
действително отпуснатият кредит бил в размер на 1323,00лв. По този начин ищецът не
могъл да прецени реално икономическите последици от сключването на договора. При
включването на възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, то се надхвърлял
максималния размер по чл.19, ал.4 ЗПК, което водело до недействителност на договора.
Договорът за поръчителство бил недействителен на собствено основание, тъй като по
дефиниция договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален. В случая сключеният с
втория ответник договор бил възмезден и освен това основанието му не съответствало на
целта на договора за поръчителство. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя
противоречало на добрите нрави и водело до нищожност на договора. Престациите по
договора за поръчителство били нееквивалентни, тъй като кредитополучателят не получавал
никаква престация. Поставянето на изискване на сключване на договор за поръчителство
срещу възнаграждение противоречало на целта на Директива 2008/48, съгласно която
кредиторът трябва да направи предварителна оценка на платежоспособността на
потребителя. Това задължение било предвидено и в разпоредбата на чл.16 ЗПК. До подаване
на исковата молба ищецът бил платил по договора за кредит сумата от 312,00лв.
Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит тип ..... от
10.04.2023г., както и да прогласи за нищожен Договор за възлагане на поръчителство от
10.04.2023г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД в срока за писмен отговор изразява становище,
че предявените искове са неоснователни. Твърденията в исковата молба били неправилни и
необосновани. Не оспорва сключения между страните договор за кредит. Твърди, че
договорът съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на ЗПК. С договора бил
предоставен погасителен план на ищеца. Не отговаряло на истината, че имало два
погасителни плана към договора. Вторият погасителен план бил предоставен от втория
2
ответник и бил към договора за поръчителство. Твърденията за недействителност на
договора на основание чл.26, ал.1 ЗЗД не следвало да се вземат предвид при преценка на
действителността на процесния договор, тъй като в чл.22 ЗПК били предвидени основанията
за недействителност на договорите за кредит и тази разпоредба се явявала специална по
отношение на общата разпоредба за недействителност в ЗЗД. Размерът на възнаградителната
лихва по кредита отговарял на изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Оспорва изложените от
ищеца аргументи за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния. Твърди,
че изискванията за формиране на ГПР са спазени. Към момента на сключване на договора за
кредит договорът за поръчителство не е произвел действие и за кредитора не е било
известно дали това ще се случи, поради което няма как да включи възнаграждението по
договора за поръчителство в ГПР на договора за кредит. Евентуални нарушения на чл.5 ЗПК
не били основание за нищожност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК. Твърди, че
при сключването на договора били спазени всички императивни изисквания на ЗПК и
същият бил действителен. Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди
направените по делото разноски.
В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от „Кеш кредит мобайл“
ЕАД срещу Н. М. Н.. Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит тип ..... от 10.04.2023г., съгласно който на ответника по
насрещния иск е предоставена сумата от 1323,00лв. за срок от 30 месеца. Към настоящия
момент кредитополучателят бил внесъл само две погасителни вноски или общо сумата от
135,00лв. Същевременно с първоначалната искова молба се претендира нищожност на
договора за кредит. В случай, че съдът прогласи договора за нищожен, то
кредитополучателят дължи връщане на чистата сума по кредита, или сумата от 1323,00лв.
Тъй като той е заплатил сумата от 135,00лв., то остава да дължи на кредитора сумата от
1188,00лв. Моли съда, в случай че уважи първоначалния иск и прогласи договора за кредит
за нищожен, да осъди Н. М. Н. да му заплати сумата от 1188,00лв., представляващ остатък
от главницата по кредита, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
иска да окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока за писмен отговор е постъпил такъв от втория ответник „Кредит гаранция“
ЕООД гр.София, с който счита, че предявения срещу него иск е неоснователен и недоказан.
Не оспорва факта на сключения договор за поръчителство. Твърди обаче, че от
съдържанието на договора следва, че той не е договор за поръчителство, а договор за
поръчка, по силата на който ищецът е възложил на ответника срещу възнаграждение да се
задължи солидарно по договора за кредит, като сключи договор за поръчителство. Поради
тази причина изложените доводи за липса на основание на договора за поръчителство били
неоснователни. Неоснователни били и аргументите за нищожност на договора поради
противоречие с разпоредби на ЗПК и поради твърдяната нееквивалентност на престациите.
Не било налице накърняване на добрите нрави. Договорът бил действителен и ищецът
дължал възнаграждението по него. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди направените по делото разноски.
3
Ответникът по насрещния иск Н. М. Н. представя писмен отговор в срока по чл.131
ГПК, в който изразява становище, че така предявения насрещен иск е неоснователен. Излага
съображения, идентични с тези в първоначалната искова молба за нищожност на договора за
кредит. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли насрещната искова претенция
и да му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
По делото е установено за безспорно, че между ищеца като кредитополучател и
ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като кредитодател е възникнала облигационна
връзка, като са сключили процесния Договор ...г. за потребителски кредит тип ......
Видно от същия договор, ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е предоставил на
ищеца потребителски кредит под формата на кредит ....., с минимална сума, която може да
бъде усвоена по кредита – 300,00лв. и кредитен лимит 4000,00лв. при лихвен процент 36,00
%. Размерът на годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от
сумата за усвояване и срок за погасяване, отразен в приложение №1, представляващо
неразделна част от същия договор. Ищецът се е задължил да върне предоставения кредит,
както и да заплати уговорената лихва и други разходи, съгласно договора, Общите условия
и приложимия погасителен план. Съгласно чл.1, ал.2 от същия договор, кредитополучателят
се съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по договора да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно
месечно възнаграждение за всеки размер на 1500,00лв., одобрено от кредитодателя
дружество – поръчител, или неотменима или безусловна банкова гаранция от одобрена от
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка, съгласно списък с одобрени от кредитодателя банки. От
приложения към делото погасителен план се установява, че ищецът е усвоил сумата в
размер на 1323,00лв., за срок от 30 месеца.
По делото е представен и Договор за възлагане на поръчителство от 10.04.2023г.,
сключен между ищеца, като кредитополучател и „Кредит Гаранция“ ЕООД, като поръчител
видно от който ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД е поел задължение да отговаря
солидарно за всички задължения на кредитополучателя, при условията и за срока на
Договор за потребителски кредит тип ..... от 10.04.2023г., между кредитополучателя и
кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД. Съгласно чл.2, ал.1 от този договор за
оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
кредитополучателят заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера
на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по
кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните
условия са посочени в погасителен план.
Видно от представения по делото Договор за поръчителство от 15.04.2023г., сключен
между „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, като кредитодател и „Кредит Гаранция“ ЕООД, в
4
качеството на поръчител, поръчителят се е задължил при условията на този договор да
отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията на ищеца – Н. М. Н..
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключенията на вещото лице по същата се установява, че ГПР по Договор
..... за потребителски кредит тип ..... е в размер на 42,44%. Същият размер на ГПР е
формиран въз основа на въведената информация, включва размера на потребителския
кредит, броя на погасителните вноски и годишната лихва, приложима по договора. Това са
единствените компоненти, които са включени при изчисляванията на ГПР. Уговореното
възнаграждение за поръчителя по кредита в размер на 2655,00лв. не е включено в
изчисленията за ГПР. Ако уговореното възнаграждение бъде включено в компонентите при
формиране на ГПР по кредита, същият би бил в размер на 262,09 %. Вещото лице
установява, че размерът на усвоената сума е 1323,00лв., а платените суми по кредита от
страна на ищеца са както следва: на 05.07.2023г. е платена сума в размер на 50,00лв.; на
10.07.2023г. е платена сума в размер на 106,00лв. и на 22.08.2023г. е платена сума в размер
на 156,00лв. или общ размер на платена от ищеца сума по кредита – 312,00лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По иска за недействителност на Договор ...г. за потребителски кредит тип ......
Ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД представлява финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е
налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид това
процесния договор попада в легалната дефиниция на чл.9, ал.1 ЗПК и по отношение на него
са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.
Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
5
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси“. В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а
не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,89 %, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това, кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
По своя икономически характер възнаграждението за поръчителя, уредено в договора
за възлагане на поръчителство представлява възнаграждение за кредитодателя и попада в
дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“. Това е така, тъй като на практика
потребителят е задължен да предпочете тази алтернатива за предоставяне на обезпечение,
поради краткия срок за предоставяне и завишените критерии за другите два вида
обезпечение. От друга страна липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация за
кредитополучателя да прецени икономическите последици от сключването на договора,
предвид поставените от законодателя стандарти за защита /като се има предвид
обстоятелството, че при избор на обезпечение с поръчител, както е в настоящия случай –
поръчителят бива избиран от кредитодателя, като в договора за потребителски кредит не е
упомената никаква информация за него, особено такава за дължимо възнаграждение за
предоставяне на въпросното поръчителство/.
От особено значение е и обстоятелството, че кредитодателят е овластен да получи
въпросното възнаграждение за поръчител по собствената си сметка, като плащания към
вноските по договора за кредит. Така кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в значителен размер над договорената по кредита лихва.
Ето защо следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен
на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него не е посочен
правилният ГПР, /посочен е такъв в размер на 49,89%, а действителният такъв възлиза на
262,09%/, което следва да се приравни на непосочване на ГПР в договора.
По иска за недействителност на Договора за възлагане на поръчителство от
10.04.2023г.
По своята правна природа същият договор представлява двустранен мандатен договор,
по силата на който ответникът „Кредит гаранция“ ЕООД се е задължил да извърши правно
действие, а ищецът се е задължил да заплати на последния възнаграждение. Съдът намира,
че договорът за поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави (чл.26, ал.1,
пр.3 ЗЗД), тъй като единствената цел, поради която е сключен е установяване на
допълнително задължение за длъжника, което по същността си е допълнително
възнаграждение за кредитодателя.
Противоречието с добрите нрави се свързва с нарушаване на морални, неписани норми
на обществения живот, от гледна точка на които е морално недопустимо сключеният
договор да породи съответните правни последици. Добрите нрави са морални норми, на
6
които законът е придал правно значение, защото правната последица за тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила , а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като съгласно ТР №1/27.04.2022 г. по ТД №1/2020 г. ОСГТК на ВКС.
съдът следи служебно за тяхното нарушаване, ако последното нарушение произтича пряко
от договора. Добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за
нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество,
което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на дадена общност.
По принцип няма пречка мандатният договор да е възмезден. Възнаграждението,
обаче, се дължи срещу изпълнение на възложеното действие. Това означава, че за да се
дължи възнаграждението, не е достатъчно само да се поеме поръчителство по договор на
довереника с кредитора на доверителя, но и дългът на доверителя следва да е бил платен
реално от довереника, защото докато не плати дълга, поръчителят не е понесъл никаква
тежест от облигационното отношение на доверителя и кредитора. В настоящия случай
възнаграждението на поръчителя е уговорено само и единствено за поемане на
поръчителство – независимо от обстоятелството дали дългът ще бъде платен от поръчителя.
Поради изложеното, съдът намира че договорът за възлагане на поръчителство от
10.04.2023г., сключен между Н. М. Н. и „Кредит Гаранция“ ЕООД е нищожен поради
противоречие с добрите нрави. Противоречието се изразява в това, че моралът не допуска
отделно от главницата и възнаградителната лихва, извън определения ГПР да се уговаря
„допълнително“ възнаграждение, което макар и дължимо на поръчителя, на практика се
заплаща на кредитора по договора за кредит. Единствената цел на така сключения договор
за възлагане на поръчителство е да предостави допълнително възнаграждение на
кредитодателя.
По изложените мотиви, предявените искове за прогласяване нищожността на
договорите се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По предявения насрещен иск:
Доколкото насрещният иск е предявен в условията на евентуалност и предвид извода
на съда, че сключените договори са недействителни, то е осъществено
вътрешнопроцесуалното условие по предявения евентуален иск и последният следва да бъде
разгледан.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по процесния договор за кредит, ищецът е
усвоил сума в размер на 1323,00лв., а е погасил такава в размер на 312,00лв. Ето защо, и
насрещният иск се явява основателен за сумата от 1011,00лв., а искът в останалата му част,
до претендираните 1188,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
7
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение. Ето защо следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца сумата в размер на 52,92лв. за държавна такса, 400,00лв. за възнаграждение за вещо
лице и 450,00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК насрещният ищец има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. В хода на производството същият своевременно е поискал
присъждането на разноски в настоящото производство. Съгласно практиката на ВКС и Съда
на ЕС (Решение от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19), обективирана в
Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.дело №1085/2022г., I т.о. на ВКС, правната уредба,
предвиждаща възлагане в тежест на разноски върху потребителя при частично отхвърляне
на претенцията му във връзка с установена нищожност на договора, с оглед качеството на
"потребител" на страната, създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Ето защо разпоредбата на чл.78,
ал.3 ГПК, в тази хипотеза не е съобразена с европейското законодателство и не следва да се
прилага в конкретния случай. В този смисъл разноски се следват единствено на ищеца по
главния иск, предвид уважаване на исковата претенция.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за потребителски кредит тип
...../10.04.2023г. сключен между Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес ..... и „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Света
Троица“ ул.„Зографски манастир“ №15, вх. Г, ет.6.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен Договор за възлагане на поръчителство от
10.04.2023г., сключен между Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес ..... и „КРЕДИТ
ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Слатина“, ул.„Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес ..... да заплати на „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Света Троица“ ул. „Зографски манастир“ №15, вх. Г, ет.6., сумата в размер на 1011,00лв.
(хиляда и единадесет лева) – остатък от главница по Договор за потребителски кредит тип
...../10.04.2023г. сключен между Н. М. Н., ЕГН **********, с адрес ..... и „КЕШ КРЕДИТ
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Света Троица“ ул. „Зографски манастир“ №15, вх. Г, ет.6., като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск над присъдената сума до предявения размер от 1188,00лв., като неоснователен и
недоказан.
8
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Света Троица“ ул. „Зографски манастир“ №15, вх. Г, ет.6 и
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Слатина“, ул. „Манастирска“ №41, вх.Б, ет.1, ап.2 да заплатят на Н. М. Н.,
ЕГН **********, с адрес ..... сумата от 902,52лв. (деветстотин и два лева и 52 стотинки),
представляваща направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9