Решение по дело №904/2009 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 587
Дата: 5 ноември 2009 г. (в сила от 22 декември 2009 г.)
Съдия: Десислава Чалъкова
Дело: 20094110200904
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

1032

гр. В. Търново, 05.11.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, наказателно отделение, десети състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветата година, в състав:

Районен съдия: Д. Чалъкова

 

при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 904/2009 год. по описа на ВТРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от П.П.П., с ЕГН **********,***, обжалва Наказателно постановление № 2574/18.05.2009г. на Началник РУМВР В. Търново,  с което за нарушение на чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание  глоба в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 200 лв. и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв, както и съгласно Наредба № І-1959/27.12.2007г. на МВР са му отнети четири контролни точки.

            Жалбоподателят лично в съдебно заседание поддържа жалбата, като заявява, че не оспорва фактическата обстановка. Моли съда размерът на наложената санкция да бъде намален.

            Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище в съдебно заседание.

            Съдът след като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            На 16.04.2009г. около 03.00 часа, по пътя от манастира „Св. Петър и Павел” в посока с. Арбанаси на кръстовището с път  ІV-51419 управлява личния си лек автомобил „Фиат Мареа” с рег. № ВТ 9734 ВА. Поради движение с несъобразена скорост в зоната на кръстовището, водачът губи контрол на автомобила и се блъска в ляво по посока на движението последователно в дърво и паметна плоча на загинал. След това напуска мястото, без да изчака пристигането на контролните органи.

            Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 2574/16.04.2009г. за нарушение на чл.20, ал.2, пр.1 и чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, който е връчен на жалбоподателя на същата дата без възражения.

            Въз основа на АУАН № 2574/16.04.2009г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 25748/18.05.2009г., в което е пресъздадена изцяло установената с акта фактическа обстановка, която се потвърждава и от разпитаните в съдебно заседание актосъставител К.Х.Х. и свидетел по акта М.С.Д.. Същата не се спори от жалбоподателя.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално – допустима, а разгледана по същество частично основателна.

            По т.1 от НП № 25748/18.05.2009г.– нарушение по чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

            В акта за установяване на административно нарушение е прието за установено от фактическа страна, че жалбоподателят, управлявайки личния си лек автомобил „Фиат Мареа” с рег. № ВТ 9734 ВА, поради движение с несъобразена скорост в зоната на кръстовището, губи контрол на автомобила и се блъска в ляво по посока на движението последователно в дърво и паметна плоча на загинал. Но в съдържанието на същия не са отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и самото нарушение, съобразно установените в закона изисквания. В конкретния случай в съдържанието на АУАН, по отношение твърдяното нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП /движение с несъобразена скорост/, не е налице извършване и посочване на констатации от страна на контролния орган за всички характеристики на пътната обстановка, а именно: атмосферните условия, релефа на местността, скорост на движение на управляваното МПС, състояние на превозното средство и на неговия товар, метеорологични условия, интензивност на движение, собствени възможности на водача и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя. Тези обстоятелства, е следвало да се установят при съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението да бъдат посочени в него. Поради изложеното съдът е мотивиран да приеме, че актосъставителят не е отразил в акта самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил правилно и в пълнота нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Той е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил, и да се защитава пълноценно по него.

Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се е пренесло и в обжалваното наказателно постановление, в което е възприета гореописаната фактическа обстановка. Наказващият орган е конкретизирал нарушената разпоредба като чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно транспортно средство е длъжен да се съобразява с атмосферните условия, обаче липсва описание на тази характеристика на пътната обстановка. Това от своя страна обективира извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Посоченото нарушение е съществено, същото опорочава производството по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и налага неговата отмяна в тази част.

            По т.2 от НП № 2574/18.05.2009г. – нарушение  по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:

            Съдът намира противоречие между фактическата обстановка, приета за установена в АУАН № 2574/16.04.2009г. и посочената за нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Но съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Освен това жалбоподателят не спори посочената фактическа обстановка, актът и наказателното постановление са му връчени срещу подпис по надлежния ред, но в конкретния случай наказващият орган при индивидуализиране на наказанието, не е съобразил обстоятелствата, свързани с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Няма доказателства, че жалбоподателят да е извършил други нарушения на ЗДвП. Наказващият орган следва да съобрази това предвид разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, поради което счита същото за прекомерно високо и предвид нормата на чл.12 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в тази част като се намали размера на наложената глоба от 200 лв. на 50 лв.

По т.3 от НП № 2574/18.05.2009г. – нарушение  по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

За това нарушение на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗАНН не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 10 лева включително, освен ако в специален закон е предвидено друго. Такъв специален по отношение на ЗАНН закон е ЗДвП, чиято норма на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда, че не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лева включително. След като оспорваното наказателно постановление предвижда глоба в размер на 10 лева, същото не подлежи на съдебен контрол и е влиза в сила от деня на издаването му. Жалбата в тази част се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯВА НП № 25748/18.05.2009г.– на Началника на РУМВР гр. Велико Търново, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.П.П., с ЕГН **********,*** Б, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като незаконосъобразно.

ИЗМЕНЯВА НП № 25748/18.05.2009г.– на Началника на РУМВР гр. Велико Търново, с което на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на П.П.П., с ЕГН **********,*** Б, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от глоба в размер на 200 лв. на глоба в размер на 100 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.П.П., с ЕГН **********,***, срещу НП № НП № 25748/18.05.2009г.– на Началника на РУМВР гр. Велико Търново, в частта й, с която се обжалва наложеното наказание на основание чл.183. ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 904/2009г. на ВТРС в тази му част.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд гр. Велико Търново, считано от получаване на съобщението.

 

 

                                                           Районен съдия: