Р Е Ш Е Н И Е
№….........../28.07.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на пети юли през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12351 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от И.В.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е.П.”
АД, ЕИК ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца следните суми, заплатени от него при първоначална липса на
основание, а именно: сумата от 1122,08
лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за
периода от 29.07.2016 г. до 26.10.2016 г. след извършена корекция на сметката
на абоната за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, м-ст „С.Н.“,
ПИ ***, за която сума е издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от
220,37 лв., представляваща начислена неустойка за просрочие върху
главницата, сумата от 19 лв., представляваща такса за възстановяване на
електрозахранването, както и сумата от 19 лв., представляваща такса за
експресно възстановяване на електрозахранването в същия обект на потребление, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, с
постановление за възлагане от 12.08.2016 г. на ЧСИ Р.Т.ищецът закупил процесния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м-ст „С.Н.“, ПИ ***, за който при ответното
дружество била разкрита партида с абонатен № *** и клиентски № ***. Към момента
на придобиването сградата в имота била с прекъснато електрозахранване и
електромерът бил демонтиран, тъй като имало натрупани незаплатени задължения
към ответното дружество. Ищецът подал заявление за продажба на ел. енергия и за
уважаването му бил принуден да заплати дължимите до момента суми – 1122,08 лв.
главница за служебно начислена електроенергия и 220,37 лв. неустойка за забава
върху нея, както и 19 лв. такса за възстановяване на електрозахранването и 19
лв. такса за експресно възстановяване. Ищецът счита, че не дължи тези суми,
респ. същите са заплатени без основание. В тази връзка оспорва извършената
корекционна процедура по чл. 50 ПИКЕЕ като незаконосъобразна поради липса на
правно основание и липса на виновно поведение от страна на потребителя, довело
до неправилния отчет. Отделно изтъква, че електроразпределителното дружество
има задължение да поддържа електромера в изправност, както и че абонатът не е
имал възможност за контрол над показанията на невизуализирания регистър. Оспорва също и
реалното потребление на служебно начислените количества. Поради недължимостта на главницата, счита за недължима и
заплатената лихва за забава (неустойка) върху нея. По отношение на таксите за
възстановяване на електрозахранването поддържа, че клаузата от ОУ, предвиждаща
заплащането им, е нищожна поради противоречие с чл. 122-124 ЗЕ и като
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП.
По изложените съображения по същество моли да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати получените без основание суми, ведно със законната лихва, и претендира
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Ц.Д., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на
основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ.
Твърди, че при извършена на 26.10.2016 г. от служители на „Електроразпределение
Север“ АД техническа проверка на електромера са направени замервания с еталонен
калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.5 има показания, които не са
визуализирани на дисплея и съответно не са отчетени и заплатени от абоната.
Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за
проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен
за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е потвърдено наличие на
преминала енергия по тарифа 1.8.5, която не е визуализирана на дисплея. Със
становище от 24.07.2017 г. на „Електроразпределение Север“ АД е установено
точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.5 - 7547 кВтч, което е остойностено в размер на 1122,08 лв. с
издадена от ответника фактура. Твърди, че абонатът е уведомен за извършената
техническа проверка и фактурираната сума с писма, изпратени му от
„Електроразпределение Север“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е налице хипотезата
на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички
предпоставки за приложение на корекционната процедура. В условията на
евентуалност поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чиято стойност следва да бъде заплатена от абоната по силата на
облигационната връзка по продажбеното правоотношение между страните.
Не оспорва, че са
начислени и заплатени две такси от по 19 лв. за възстановяване на захранването
в обекта на потребление, за които са издадени две фактури с №
**********/10.04.2017 г. и № **********/29.07.2019 г. Поддържа, че прекъсването
на захранването на абоната е следствие от виновно неизпълнение на договорните
задължения на ищеца за своевременно заплащане на потребената електроенергия и
таксите се дължат на основание чл. 34 от Общите условия. Счита, че, макар
разходите по прекъсване и възстановяване на преноса да се понасят от
„Електроразпределение Север“ АД, таксата за възстановяване на продажбата на
електрическа енергия по същество представлява такса за вид мрежова услуга по смисъла
на т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
поради което същата се дължи на крайния снабдител, какъвто се явява ответното
дружество, на основание чл. 28, ал. 1 от
ПТЕЕ. Оспорва да е налице противоречие на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със
Закона за енергетиката. Заявява, че ответникът е изпълнил задължението, вменено
му в чл. 124 ЗЕ, като е възстановил електроснабдяването в имота. Посочва, че ЗЕ
не отрича възможността за възстановяване на вредите, понесени от електроразпределителното
дружество при неизпълнение на задълженията на абоната по договора. Поддържа, че
плащането на таксата е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за
възобновяване на продажбата на енергия, като снабдяването на обекта с ел. енергия
се изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Пояснява,
че посочената такса е част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки
абонат е запознат със съдържанието му. Развива доводи за липса на противоречие
на чл. 37, ал. 1 от Общите условия със Закона за защита на потребителите, като
намира за бланкетни и необосновани аргументите на
ищеца в тази насока. Счита, че посочената клауза не съдържа уговорка във вреда
на потребителя, а предвижда ангажиране на неговата гражданска отговорност за
виновно неизпълнение на договорните му задължения. Оспорва да е налице
противоречие с чл. 143, т. 18 ЗЗП, тъй като ценоразписът, в който е посочена
таксата, е публично известен и абонатът е бил предварително уведомен за размера
ѝ. Поддържа, че клиентът е имал възможност да влияе върху съдържанието на
ОУ, но не се е възползвал от нея, като не е подал писмено заявление по реда на
чл. 52, ал. 2 ОУ, с което да предложи специални условия.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявените искове и претендира направените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. Христо Игнатов,
поддържа в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между
страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по повод
доставката на електроенергия в процесния обект на потребление, находящ се в гр. Варна, м-ст „С.Н.“, ПИ ***, за
който при ответното дружество „Е.п.“ АД е разкрита партида с абонатен № *** и
клиентски № ***. Същото се потвърждава и от представеното постановление за
възлагане на недвижим имот от 12.08.2016 г., вписано в Служба по вписванията –
гр. Варна с вх. рег. № 33027/16.12.2016 г. (л. 8).
Страните не спорят още, че на 29.07.2019 г. ищецът е заплатил в полза на
ответника процесните суми за стойността на служебно начислена ел. енергия от
1122,08 лв. по фактура № **********/31.07.2017 г., законна лихва върху нея от
220,37 лв. и две такси за възстановяване на електрозахранването от по 19 лв.
всяка, за които суми са издадени фактура № ТП **********/10.04.2017 г. за
дължима такса за възстановяване на захранването и фактура № ТП **********/29.07.2019
г. за експресно възстановяване. От приобщените фискални бонове (л. 9-10) и
фактури (л. 40-41) е видно, че счетоводните документи са с посочен получател
Йордан Владимиров Ризов.
От приложеното искане от дата 26.06.2020 г. (л. 11) се изяснява, че ищецът
е отправил до „Е.п.“ АД и „Електроразпределение Север“ АД молба за получаване
на копие от фактура № **********/31.07.2017 г. и свързаните с нея документи,
вкл. констативни протоколи, справки и т.н. Искането е обосновано с твърдения,
че ищецът е придобил недвижимия имот на 12.08.2016 г. и при прехвърляне на
партидата от предишния титуляр Йордан Владимиров Ризов, починал на 14.02.2011
г., той е бил принуден да заплати всички стари задължения в размер на 1122,08
лв. по посочената фактура, ведно с начислената лихва.
В отговор от 03.07.2019 г. (л. 13) ответникът „Е.п.“ АД е уведомил ищеца,
че същият е придобил качеството „клиент“ на дружеството на 06.08.2019 г.,
когато е встъпил с договорно правоотношение с него, въз основа на подадено на
29.07.2019 г. заявление за продажба а ел.енергия, респ. начислените количества
ел. енергия за предходен период 29.07.2016 г. – 26.10.2016 г. касаят предишния
титуляр на обекта и информация за начисляването им може да му бъде предоставена
след представяне на съответно нотариално заверено пълномощно. В същия смисъл е
и отговора по искането на „Електроразпределение Север“ АД (л. 12).
Видно от
констативен протокол № 1102532/26.10.2016 г. (л. 34), на 26.10.2016 г. служители на „Енеро-Про
Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромер с фабричен №
38002121, отчитащ потреблението в
процесния обект с посочен клиент Й.Р.. При проверката е установено, че са
разменени входящ и изходящ фазов проводник на СТИ, както и че в тарифа 1.8.5 е
отчетено показание 7547, поради което измервателният уред е демонтиран и
подменен с нов с фабричен № 1114021666921001 и нулеви показания по всички
тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и
от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 572/18.07.2017
г. (л. 36), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.5 – 007547,901 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, както и че е с изтекъл срок на
последваща проверка.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза
обстоятелства на 24.07.2017 г. е съставено становище от „Енерго-Про Мрежи“ АД (л.
38) за начисление на електрическа енергия
в размер на 7547 кВтч за периода от 29.07.2016
г. до 26.10.2016 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание
КП за констатирано нарушение и след софтуерно прочитане на паметта на
електромера, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената
електроенергия, възлизаща в размер на 1122,08 лв., от страна на „Е.п.“ АД е
издадена фактура № **********/31.07.2017 г. с получател Йордан Владимиров Ризов
(л. 39).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Е.П.“ АД до титуляря на партидата Й.Р. са
изпратени съответни писма (л. 42-43), които са получени от дъщерята на
адресата, видно от приложените известия за доставяне (л. 44-45).
От
приетите по делото справка за потреблението на ел. енергия през последните
12/24/36 месеца (л. 46) и извлечение за фактури и плащания към дата 20.10.2020
г. (л. 48 и сл.) по партида с клиентски № *** и клиент Й.Р. се изяснява, че за
периода от 29.07.2016 г. до 26.10.2016
г. по партидата са начислени 7547
кВтч ел. енергия на стойност 1122,08 лв., която е заплатена на 29.07.2019 г. От съдържанието на
същите документи се установява още, че не е отчетено никакво реално потребление
в обекта за периода на консумация 30.07.2015 г. – 27.10.2016 г., когато
ел.енергията е отчитана по електромер № 38002121.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 69 и сл.) се установява, че към датата на
извършване на проверката на 26.10.2016 г. електромерът с фабричен номер 38002121 не е бил в срок на
метрологична годност, която е изтекла през 2011 г. Според експерта
показанията, записани в регистър 1.8.5, са визуализирани на дисплея при редовен
отчет, като наличието на данни в този регистър се дължи на неправомерно вмешателство
в програмата за параметризация на измервателния уред и
по-точно в тарифната схема, като неотчитането на потребление в обекта се дължи
на разменени фазови проводници в клемите на СТИ, довело до промяна в схемата на
свързване на обекта и електромера. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни,
като цените са приравнени с тези за технологични разходи. При изслушването на
вещото лице в открито съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б.
пояснява, че отчетеното количество ел.енергия в регистър 1.8.5 е преминало през
измервателната система на електромера, но не в посочения период от 29.07.2016 г. до 26.10.2016 г., като не
може да се установи кога е потреблението.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на заплатени от ищеца при първоначална
липса на основание суми за стойността на служебно начислена електроенергия и
законна лихва върху нея, както и за събрани от ответника такси за
възстановяване на електрозахранването в процесния обект на потребление.
Същите са допустими,
доколкото са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на исковете е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки, а именно: извършено
от ищеца плащане на процесните суми, получаването им от ответника и липсата на
основание за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже плащането, респ. получаването на паричните престации, а
ответникът следва да установи наличието на правно основание за настъпилото
имуществено разместване на блага.
Безспорни по делото са
обстоятелствата, че ищецът И.Р. е заплатил в полза на „Е.П.“ АД процесните суми по издадените от дружеството фактури, както
и че сумите са получени от ответника.
По отношение на правното основание за получаване
на паричната престация за стойността на електроенергията по издадената фактура
№ **********/31.07.2017 г. в размер на 1122,08 лв. и законна лихва върху нея
от 220,37 лв. ответникът се позовава на
чл. 50 ПИКЕЕ,
като твърди, че е извършена корекция на сметката на ищеца за минал период, при
което е начислена допълнително посочената главница, чието плащане било
забавено, респ. дължимо заедно със законна лихва.
В хода на процеса
ответната страна изрично поддържа, че плащанията се дължат от ищеца, а не от
предишния титуляр на партидата, поради което съдът не намира за необходимо да
обсъжда евентуална хипотеза на плащане на чуждо задължение, за каквато се
съдържат данни в разменената между страните извънсъдебна кореспонденция.
Отделно от това, от събраните писмени доказателствени средства се установява,
че на основание чл. 496, ал. 2 ГПК ищецът е придобил правото на собственост
върху процесния обект на потребление с абонатен № *** при влизане в сила на постановлението
за възлагане от
12.08.2016 г., който момент предхожда датата на техническата проверка на
26.10.2016 г., до когато изобщо липсва отчетено потребление в обекта. Затова именно ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и
потребител на допълнително начислената електрическа енергия по смисъла на чл.
4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Е.П.“ АД, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Този извод не се разколебава от факта, че към
периода на корекцията не е променен титулярят на партидата при ответното
дружество, съответно че получател на фактурата е предишният собственик, тъй
като длъжник за цената на електроенергията, доставена след прехвърлянето на
правото на собственост върху електроснабдения имот, е
новият собственик (така – решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр.д. №
439/2018 г., III г.о.), респ. документалното му отразяване при доставчика е
ирелевантно.
При това положение правният спор по обсъжданите искове се съсредоточава върху наличието на
предпоставките за възникване правото на „Е.П.“ АД да приложи въпросната корекционна
процедура по чл. 50 ПИКЕЕ.
Към настоящия момент ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г., са отменени с решение №
1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.,
и решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
3879/2017 г., обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение, поради което разпоредбите на ПИКЕЕ са действали към
26.10.2016 г., когато е извършена техническата проверка в процесния обект,
респ. същите са приложими към съдебно предявения спор.
Според чл. 50 ПИКЕЕ операторите на съответните мрежи имат
право едностранно да извършват корекции в сметката на абоната за начислено
количество електроенергия при установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия. В тази хипотеза корекцията се
извършва като разлика между отчетеното количество ел. енергия и действително преминалото
през измервателната система такова и за времето от допускане на грешката до
установяването й. В настоящия случай не е установен моментът, от който
електромерът, настроен за еднотарифен отчет, е
започнал да отчита потребената енергия в пета (видима) тарифа. Поради липсата
на данни за началния момент на грешката не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е
действително потребено, но
неотчетено при регулярните месечни отчети, за да се приложи корекционната
процедура по чл. 50 ПИКЕЕ.
Не е налице и евентуално поддържаното от ответника основание по чл. 183 ЗЗД, тъй като не е доказано реалното
потребление на служебно начисленото количество електроенергия в периода на
корекцията, като условие за ангажиране на договорната отговорност на
ищеца.
Следователно ответното дружество не е провело
пълно и главно доказване на правното основание за получаване на главницата от
1122,08 лв., респ. сумата е заплатена от ищеца без основание и подлежи на
връщане при условията на чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД. С оглед недължимостта на
главното задължение, недължимо е и акцесорното такова
за начислена лихва от 220,37 лв., която сума също е получена без основание.
По отношение на исковете за
заплатени такси за възстановяване на електрозахранването по издадените фактури
с № **********/10.04.2017 г. и № **********/29.07.2019 г. ответникът се
позовава на приложимите между страните Общи условия.
С Решение № 798 от
20.01.2017 г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с
което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД, влезли в сила на 07.09.2014 г., поради което по отношение на вземанията по посочените
фактури са приложими
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, одобрени
с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (ОУ ДПЕЕ). Съгласно чл. 20, ал. 1 от
ОУ ДПЕЕ „Е.П.“ АД има право да поиска от „Електроразпределение Север“ АД да
прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в случай че битов потребител
допусне забава в плащанията на дължими суми. Според чл. 21, ал. 1 от ОУ ДПЕЕ
след отпадане на основанията за прекъсването „Е.П.“ АД изисква от
„Електроразпределение Север“ АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия, като, когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последният заплати на „Е.П.“ АД и „Електроразпределение
Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на
снабдяването.
От
цитираните клаузи от ОУ ДПЕЕ следва, че дължимостта на таксата за
възстановяване е обусловена, от една страна, от виновно неизпълнение на
договорните задължения на потребителя и, от друга страна, от извършването на
разходи от доставчика за прекъсването, респ. възстановяването на захранването.
В случая е безспорно, че потребителят не е бил изправна страна по договора, но
липсват каквито и да било доказателства за извършването на разходи от страна на
ответното дружество, които да оправдаят изискваната насрещната парична престация
от абоната. Отговорността на последния за собственото му неправомерно поведение
се изразява в невъзможността му да
ползва електрическа енергия след прекъсването на електроснабдяването в обекта,
но няма никакво основание за разширяване на тези отговорност чрез натоварването
на потребителя с допълнителни парични задължения, за които не е предоставена
никаква реална услуга.
Отделно,
съдът намира за основателни възраженията на ищеца за неравноправност на
обсъжданите клаузи на ОУ, като съображенията за това са следните:
В разглеждания случай
абонатът на ел. енергия е физическо лице и същият има качеството „потребител“
по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила,
регламентирана в посочения специален закон. Според чл. 143, т. 2 ЗЗП неравноправна клауза е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като изключва или ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Правата
на потребителите на енергийни услуги са регламентирани в Закона за
енергетиката, като в същия са изрично уредени и правилата за преустановяване
на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия - Глава Девета, Раздел XI от
ЗЕ. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа
енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия
на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за
своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. При отстраняване на причините, довели до
преустановяването на снабдяването, за енергийното предприятие възниква
задължение да възстанови същото - арг. от чл. 124 ЗЕ.
Следователно законът не обвързва възстановяването с предварително заплащане на
допълнителни такси от страна на потребителя и начисляването на такива от страна
на доставчика ограничава правата на икономически по-слабата страна по
правоотношението. Респективно клаузите в ОУ ДПЕЕ, предвиждащи такава такса
възстановяване, са неравноправни и нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, т. 2 ЗЗП, доколкото няма данни да са уговорени
индивидуално.
Нещо повече - дори да бъдат
реализирани разходи във връзка с възстановяването (каквито в случая не са
доказани), с оглед регламентираното в чл. 124 ЗЕ задължение на енергийното предприятие за
възстановяването на снабдяването при отстраняване на причините за неговото
преустановяване, предварителното заплащане на тези разходи от страна на
потребителя не може да бъде изисквано. Освен това в случая тези разходи са
едностранно определени от предприятието и фиксирани по размер. Обсъжданите
клаузи на ОУ ДПЕЕ на практика предоставят възможност на доставчика едностранно
да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на
снабдяването, поради което са неравноправни и на основание чл. 143, т. 19 ЗЗП
(в този смисъл – решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I
т.о.).
Следователно и начислените
такси за възстановяване са заплатени от ищеца без основание и подлежат на
връщане от неоснователно обогатилия се ответник.
С оглед на гореизложеното,
предявените осъдителни искове се явяват основателни и следва да бъдат изцяло
уважени, като се осъди ответникът да заплати на ищеца процесните суми, получени
от него без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба – 01.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото и направеното за това искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за внесени
държавни такси в общ размер на 200 лв.
Разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да му се присъждат, тъй като не са представени
надлежни доказателства за реалното заплащане на претендираната сума от 400 лв.
В тази връзка процесуалният представител на ищеца е приложил договор за правна
защита и съдействие от 09.04.2021 г. (л. 91), но в същия са отразени няколко
начина на плащане (в брой, по банков път, чрез прихващане) и не е
конкретизирано по кой от тях е извършено то. От съдържанието на договора не
може да се направи обоснован извод за обективирана в него разписка за получено
в брой възнаграждение, като не са представени и други документи, удостоверяващи
извършен банков превод. При този извод за недължимост
на възнаграждението съдът не намира за необходимо да обсъжда възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неговата прекомерност.
Съобразно
изхода от делото, разноски на ответната страна не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на И.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми, подлежащи на връщане като
получени без основание, а именно: сумата
от 1122,08 лв. (хиляда сто двадесет и два лева и осем стотинки),
представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от
29.07.2016 г. до 26.10.2016 г. след извършена корекция на сметката на абоната
за обект на потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ
се в гр.
Варна, м-ст „С.Н.“, ПИ ***, за която сума е
издадена фактура № **********/31.07.2017 г., сумата от 220,37 лв. (двеста и
двадесет лева и тридесет и седем стотинки), представляваща начислена неустойка
за просрочие върху посочената главница, сумата от 19 лв. (деветнадесет
лева), представляваща такса за възстановяване на електрозахранването, за която
е издадена фактура № **********/10.04.2017 г., както и сумата от 19
лв. (деветнадесет лева), представляваща такса за експресно възстановяване
на електрозахранването в същия обект на потребление, за която е издадена
фактура № **********/29.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.10.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.п.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да
заплати на И.В.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200 лв. (двеста лева) за сторените по делото разноски за
заплатени държавни такси, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: