№ 892
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Анелия Ст. Янева
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело
№ 20221100507872 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 13.6.2022 г. на ищеца В. Б. М. срещу
решение № 20036730/18.5.2022 г., постановено по гражданско дело №
52606/2020 г. на Софийския районен съд, 54 състав, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя срещу Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ ДП иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр чл. 188, т. 2
КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
наложено със заповед № 137/01.10.2020 г., като жалбоподателят е осъден на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата 150 лева,
представляваща разноски по делото.
Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Твърди, че съдът неправилно е приел, че ищецът е извършил вменените
нарушения на трудовата дисциплина, кредитирайки единствено показанията
на доведените от ответника свидетели, както и че е извършил погрешна
преценка на показанията на доведените от него свидетели, като те не били
заинтересовани от изхода на спора. В хода на устните състезания, в
представената в откритото съдебно заседание писмена защита, е релевирал и
оплакване, че неправилно съдът е преценил, че наложеното му наказание е
съответно с тежестта на нарушенията. Моли въззивния съд да отмени
решението на първоинстанционния като неправилно и да постанови друго, с
което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна и ответника по иска - Национална компания
1
„Железопътна инфраструктура“ ДП оспорва жалбата при твърдения, че
обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли въззивния съд
да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите по жалбата
следва да се добави и следното:
За да приеме за доказано извършването на описаните в заповедта деяния,
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите,
доведени от ищеца, приемайки наличие на съмнение относно тяхната
заинтересованост.
По отношение на показанията на свидетеля Ц.К. следва да се посочи и че
същите не са логични. Той заявява, че към датата на деянието е живеел в село
Луково, което е съседно на село Реброво и се намира по-близо до гр. София,
както и че там има жп гара. Сочи: „Аз хващам влака от гара Реброво, тъй като
на спирка Луково няма информация за влаковете.“ Самата обосновка на
присъствието му на гарата в процесните ден и час е нелогична. Доколкото
самият той е дългогодишен служител на ответното предприятие, не е
житейски логично да го притеснява липсата на информация - че няма достъп
до разписанието на влаковете. Би следвало да знае последното или най-малко
начин да го провери. Освен това, в случая е очаквал пристигането на
съпругата си от гр. София и би следвало /не се твърди обратното/ да има
връзка с нея и да може да разбере в колко часа да я чака на гарата в селото, в
което живее и което е на една спирка по-малко от мястото, от което пътува
съпругата му.
На следващо място, никъде в показанията си свидетелят К. не е посочил
номера на влака. В заповедта е посочено че наказанието е наложено заради
това, че ищецът не е излязъл навреме да посрещне влак № 20215, като от
заповедта на става ясно от коя гара е идвал този влак. По отношение на
второто вменено нарушение в заповедта /за влак № 20205/ става ясно, че
последният е идвал от гарата в село Курило. Този факт не е спорен между
страните., а се установява и от показанията на свидетелите А.М. и С.Ц.. В
показанията си свидетелят С.П. сочи, че непосрещнатият навреме влак бил от
Курило, а този, за който не били разменени телефонограми – от Своге, като
2
свидетелят използва и думата „мисля“, което сочи на несигурност за
посоките, от които са пристигали тези влакове. Според този свидетел в същия
ден провели проверки на четири гари. Свидетелят Ц. също заявява, че влак №
20215 идвал откъм гара Курило, но също и че в този ден са посетили четири
гари, сред които и процесната. Съдът намира, че тези неточности не касаят
достоверността на показанията на свидетелите на ответника относно
извършените действия/бездействия от страна на ищеца. Дължат се на дългия
период от време, изминал между извършената проверка – 10.9.2020 г., и
даване на показанията – 18.2.2022 г., както и на факта, че това не е била
единствената проверка за деня, а и изобщо /доколкото това са трудовите
функции на свидетелите/. Ето защо съдът намира за доказано, че
непосрещнатият навреме влак № 20215 е идвал от Своге, а влак № 20205 – от
Курило. Свидетелят Ц.К. обаче не е чакал съпругата си да пристигне от
Своге, а от София /което е в обратната посока/. Ето защо няма съмнение, че,
дори и да е бил на гарата в посочените от него дата и час, показанията на
свидетеля Ц.К. се отнасят за друг влак - за този от София, а наказанието е
наложено за непосрещане навреме на влака от гр. Своге.
В подкрепа на горния извод е и фактът, че свидетелят К. не е видял
проверяващите, когато е посетил, апаратната стая на процесната жп гара –
заявява, че ищецът е бил сам. Очевидно той е бил на мястото преди да
започне проверката от доведените от ищеца свидетели. Това се доказва и от
доклада, изготвен от проверяващия – свидетелят С.П.. Съдът кредитира този
документ, доколкото описаните в него час на започване на проверката и
хронология на действията не се оспорват от страните, като докладът е
съставен непосредствено след проверката – на 12.9.2020 г., поради което и
съдът счита, че с най-голяма точност там се съдържат данни относно часа на
започване на проверката и хронологията на извършените от проверяващите
действия. От доклада се установява, че проверката е започнала около 17,10
часа, а свидетелят К. е посрещнал съпругата си преди този час.
По отношение на показанията на свидетеля А.М. въззивният съд намира,
че правилно и в съответствие на разпоредбата на чл. 172 ГПК не са
кредитирани от първоинстанционния. Според посочения текст показанията на
роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на
осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната
страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на
пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост. Освен че свидетелят М.а е
съпруга на ищеца, ако признае за извършеното нарушение, би признала и че
тя самата е извършила такова. Второ, показанията на този свидетел се
опровергават и от двамата, доведени от ищеца свидетели, които също носят
наказателна отговорност по чл. 290 НК. Трето, в писмените обяснения
ищецът е оспорил, че при осигуряване на движението на влак № 20205 с гара
Кутрило не повтаря телефонограмите от предаващия. В този документ е
посочил и още нещо – че е бил възпрепятстван да изпълнява задълженията си
по време на проверката поради постоянното вмешателство на свидетеля С.П..
Това, макар и косвено, налага извод, че ищецът действително е извършил това
деяние. Щом сочи, че му е било попречено да изпълнява задълженията си, а
други неизпълнения не се твърдят и/или установяват, то несъмнено се касае
за това деяние. Т.е., макар да отрича, в обясненията си ищецът сочи и причина
3
за липсата на повтаряне на телефонограмите.
При съвкупната преценка на събраните доказателства и предвид
защитната позиция на ищеца, въззивният съд намира за доказано
извършването на вменените в процесната заповед нарушения на трудовата
дисциплина.
Проверката на законността на наложеното дисциплинарно наказание
съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва
да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за
незаконност. При оспорване на наложено наказание като незаконно, съдът се
произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според
наказаното лице/ опорочават волеизявлението за налагане на
дисциплинарното наказание. Съдът не може да основе решението си по иск за
отмяна на наложено дисциплинарно наказание на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска по чл. 357 КТ съдът няма служебно
задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на
работодателя да налага дисциплинарни наказания или надлежното му
упражняване /в този смисъл решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/
2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, касаещо иска по чл.
344 КТ, но приложимо и към исковете по чл. 357, ал. 1 КТ/.
Предвид горното съдът намира, че нормата на чл. 189 КТ не се прилага
служебно, а за да прецени правилността на решението в тази част следва да
има довод в жалбата, какъвто липсва. Подобно оплакване за неправилност на
обжалвания акт е релевирано едва в хода на устните състезания и е
преклудирано. Дори и да се разгледа по същество, това оплакване също е
неоснователно поради следното:
От личната преценка на субекта на дисциплинарна власт зависи кое
дисциплинарно наказание да наложи за извършено от работника или
служителя нарушение на трудовата дисциплина, като съгласно чл. 189, ал. 1
КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя. Макар да няма вредни последици
от деянията, същите се явяват поредни – след като ищецът вече е бил наказан
със „забележка“ в период, по-кратък от месец преди процесните деяния -
предходната заповед му е връчена на 20.8.2020 г. Освен това, процесните
деяния ищецът извършва в присъствието на проверяващите служители, с
което присъствие последният е наясно. Това поведение демонстрира
нежелание от страна на служителя да се подчинява на установените от
работодателя правила. Тези правила обаче гарантират безопасността на
железопътния транспорт и не следва да бъдат пренебрегвани. Ето защо и няма
как да с се приеме, че процесното наказание е несъответно.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за
производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3, т.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20036730/18.5.2022 г., постановено по
гражданско дело № 52606/2020 г. на Софийския районен съд, 54 състав.
ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН ********** да заплати на Национална
компания „Железопътна инфраструктура“ ДП, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5