Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16
29.01.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Мария Койнова
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
АНД (К) № 1066
по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Г.Г.К., чрез пълномощника му – адв.Б.С., срещу Решение № 260049 от 23.09.2020г.,
постановено по АНД № 746 по описа за 2020 година на Районен съд - Хасково.
С жалбата се моли за отмяна на решението и
постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменено
наказателното постановление, като на жалбоподателя бъдат присъдени разноски за
двете съдебни инстанции. Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Изводът на съда, че не била изтекла давността за наказателно преследване по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК бил неправилен.
Съгласно този текст, давността за нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ била три
години, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК била четири години и
половина. Съгласно чл. 81, ал. 2 от НК давността се прекъсвала с всяко действие
на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което било насочено преследването. След извършване на действието, с което е
прекъсната давността, започвала да тече нова давност. По силата на чл. 80, ал.
3 от НК давността за преследване започвала от довършване на нарушението – в
случая 07.05.2017г. по аргумент от чл. 81, ал. 2 от НК, давността се прекъсвала
със съставянето на АУАН, издаване на НП, предприемането на действия за неговото
връчване и самото връчване на НП. От всяко прекъсване на давността започвала да
тече нова тригодишна давност. В случая
започналата да тече на 07.05.2017г. давност, била прекъсната с издаването на
наказателното постановление на 26.06.2017г., като считано от тази дата до
датата на връчването му на 24.07.2020г. тригодишният давностен срок бил
изтекъл. Последиците от изтичане на давността за преследване били настъпили,
тъй като липсвали каквито и да било доказателства за предприети от наказващия
орган действия за прекъсване на давността на по-ранна дата. Посочва се, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, без спорът да се обсъжда
по същество при приложението на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото изтичането на давността за наказателно
преследване изключвала административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършеното административно нарушение.
Ответникът -
ОД на МВР – Хасково, Сектор ПП не изпраща представител в съдебно заседание и не
изразява становище по основателността на депозираната жалба.
Окръжна
Прокуратура, чрез представителя си в съдебно заседание, намира касационната
жалба за неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди наведените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата е
основателна.
С Решение №
260049/23.09.2020г., постановено по АНД № 746 по описа за 2020г., Районен съд -
Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 17-1253-000575/26.06.2017г. на
Началник на сектор ПП към ОД на МВР - Хасково, с което за нарушение по чл. 638,
ал. 3 от КЗ на Г.Г.К. с ЕГН : ********** *** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лв.
За да
потвърди обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел за
установено от фактическа страна, че на 07.05.2017г. в гр.Хасково, жалбоподателят
е управлявал лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег.№ Х … ВМ, собственост на Х.К.К.
от гр.Хасково, като при извършена проверка е установено, че по отношение на
лекия автомобил няма сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност”.
Съдът е
цитирал разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, според която договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, както и тази на
чл. 638, ал. 3 от КЗ, която предвижда, че лице, което не е собственик и
управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Посочил е,
че, от една страна, задължението за сключване на застраховката „Гражданска
отговорност“ за регистрирано в РБ и в движение МПС е на неговия собственик – в
случая лице, различно от жалбоподателя – водач, но и че водач, който не е
собственик на МПС, няма право да го управлява без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, и че същият носи административнонаказателна
отговорност съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В тази
връзка съдът е приел за установено извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Посочил е, че наказанието е правилно определено и че
не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.
Приел е за
неоснователни доводите за изтекла давност, като е посочил, че нарушението е
извършено на 07.05.2017г., при което веднага е бил съставен АУАН и е било
образувано административнонаказателно производство, съответно давността е
спряла да тече. След това – на 26.06.2017г. е било издадено атакуваното НП и
същото е било връчено на 27.07.2020г. От извършване на нарушението – до
връчване на НП били изтекли 3 години, 2 месеца и 20 дни. Не можело обаче да се
приеме, че е изтекъл срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, защото трите години започвали
да текат от извършване на деянието, а в случая на 07.05.2017г. бил издаден АУАН
и след около месец - на 26.06.2017г. и НП, тоест било образувано административнонаказателно
производство, с което давността спряла да тече.
Посочил е,
че жалбоподателят може да се възползва само от абсолютната давност в хипотезата
на чл. 81, ал. 3 от НК, за което било нужно да са изтекли 4 години и половина (независимо от спиране или прекъсване на давността), като в случая този период от време не бил изтекъл.
Този извод
на районния съд настоящата инстанция намира за неправилен поради следните съображения:
Институтът
на погасителната давност, регламентиран в ЗАНН, е редуциран до сроковете в чл.
34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице обаче правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по Тълкувателно д. № 1/2014 г., ОСНК
и ОСС на ІІ-ра колегия на ВАС, уредбата, относно погасяване на наказателното
преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира приложение и
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.
От мотивите
на Тълкувателното постановление, става ясно, че нормите на НК са приложими не
само относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за
преследване. Това е така, тъй като нормата на чл. 34 от ЗАНН урежда единствено
сроковете за съставяне на акт и издаване на наказателно постановление, но не и
срок, в който да приключи административнонаказателното производство с влязъл в
сила правораздавателен акт.
Погасителната
давност ограничава във времето възможността на държавата, чрез съответния
компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната (в частност
административнонаказателната) отговорност на дееца.
Давността за
преследване започва от деня, в който е довършено престъплението (нарушението), съгласно чл. 80, ал. 3 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е
възбудено в продължение на три години.
Нито АУАН,
нито НП са окончателни актове, в действителност те засягат междинни етапи от
производството и по същество са действия, които прекъсват обикновената давност,
за извършването на които в чл. 34 от ЗАНН са установени специални давностни
срокове. Аргумент в тази посока е разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК. Със
съставянето на АУАН и с издаването на наказателно постановление действията на
държавата по реализиране административнонаказателната отговорност на дееца не
са завършени, доколкото издаденото НП подлежи на връчване, като предпоставка за
упражняване правото на жалба и предизвикване на съдебен контрол спрямо него,
предпоставящ влизането му в сила. По отношение на връчването, специален
давностен срок в ЗАНН не е предвиден, поради което субсидиарно приложение
намира срокът на обикновената давност по НК. Приемането на обратната теза – че
в административнонаказателното производство разпоредбите на НК относно
обикновената погасителна давност са неприложими, би означавало извършителят на
административно нарушение да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от
извършител на престъпление, което е лишено от правна логика. В този смисъл
следва да се приеме, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН не изключват приложението
на институтите на давността за преследване по НК, в това число и обикновената давност
за преследване.
Предвид
изложеното и по силата на нормата на чл. 11 от ЗАНН, в конкретния случай от
гледна точка предвиденото за административното нарушение наказание, е приложим
срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - три години за всички останали случаи.
Датата на нарушението е началният момент, в който по отношение на същото
започва да тече както обикновеният, така и абсолютният давностен срок за
наказателно преследване. Видно е от обстоятелствената част на АУАН и НП, че нарушението
е извършено на 07.05.2017г. Със съставянето на акт за нарушение от същата дата
и издаването на НП от 26.06.2017г., давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 е била
прекъсната на основание чл. 81, ал. 2 от НК, след което от 26.06.2017г. (датата
на издаване на НП) е започнала да тече нова давност. Считано обаче от датата на
издаване на НП – 26.06.2017г., в продължение на повече от три години, НП не е
било връчено на своя адресат. Същото е връчено на 24.07.2020г., тоест след повече
от три години. В тази връзка следва да се приеме, че, считано от датата на
издаване на НП до датата на връчването му, е изтекла обикновената давност за
наказателно преследване, предвидена в нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. При
това положение и с оглед носената от АНО тежест на доказване в административнонаказателното
производство, съдът приема, че действия, прекъсващи течащия в посочения
интервал от време срок на давността не са извършени, поради което в случая се
явява неприложим институтът на абсолютната преследвателна давност. При тези
обстоятелства, изтеклата към 26.06.2020г. тригодишна давност за преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, има за последица отпадане на
възможността спрямо сочения като нарушител да може да бъде завършено
започналото административнонаказателно преследване с реализиране на
отговорността му за евентуално извършеното административно нарушение.
С оглед
гореизложеното, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, намира, че касационната жалба се явява основателна и
доказана и съответно, че релевираното в нея отменително основание е налице. Ето
защо атакуваното решение на Районен съд - Хасково, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по
съществото на спора, с което да бъде отменено процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на
жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора. На
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски,
произтекли от заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в
размер на 300 лева, която сума следва да бъде заплатена от ОД на МВР - Хасково.
Липсват доказателства за сторени разноски в производството пред районния съд.
Водим от
горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260049/23.09.2020г., постановено по АНД № 746 по описа за 2020г.
по описа на Районен съд - Хасково, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 17-1253-000575/26.06.2017г. на Началник на сектор ПП към ОД на
МВР - Хасково, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на Г.Г.К. с ЕГН : **********
*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Хасково да заплати на Г.Г.К. с ЕГН : ********** *** сумата в размер
на 300 (триста) лева – разноски по делото.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.