Номер 93917.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502553 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXXIX от ГПК и е образувано
по жалба, подадена от Длъжника в изпълнителния процес – В. М. М. ,
ЕГН ********** срещу определените разноски – адвокатски хонорар и
разноски в хода на изпълнителния процес.
Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно обжалвания
хонорар и разноски с аргумент, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение от 350 /триста и петдесет/ лева е
прекомерно и същото следва да бъде редуцирано до по – нисък размер;
по отношение на разноските, събрани в хода на процеса намира, че след
като е заплатил доброволно размера на задължението те не следва да му
се възлагат.Аргументира се и с настъпилото извънредно положение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от
страна на Взискателя – „Мелница Чифлика“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.Калев, с което те настояват съдът да потвърди
Постановлението.
В писмени мотиви по обжалваните действия Съдия изпълнителя
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията на страните и
представените от тях доказателства, както и с данните в изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано на 26.02.2020 година
по молба на Взискателя „Мелница Чифлика“ ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв.Калев въз основа на приложен изпълнителен лист, с който
Длъжника е осъден да заплати в тяхна полза сумата от 650 лева.
1
Установено по делото е, че Длъжника е бил търсен няколкократно
на посочения и обявен от него адрес, но не е бил открит.По искане на
Взискателя е бил наложен запор върху негови сметки в Банка „СК“ и
„Експресбанк“, като е обследвано и имущественото му
състояние.Наложена е и Възбрана върху имот, собственост на Длъжника
- № 9, Нива , пета категория.По делото е била присъединена и
Държавата за задължение в размер на 844.29 лева.
С банково бордеро от 18.03.2020 година и от 02.09.2020 година,
задълженията са били изплатени.
Съдът съобрази, че жалбата е подадена в законноустановения, от
легитимирано лице – Длъжник в изпълнителния процес, и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е регламентирана възможност
за намаляване на заплатено от насрещната страна в процеса
адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, като
намаляването е до минималните размери, определени в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
– агр. от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК.Преценката за прекомерност на претендираното
възнаграждение се извършва с оглед фактическата и правна сложност
на делото, като се вземат предвид и конкретните действия, осъществени
от процесуалния представител, за защита правата на доверителя в
производството.Представеният договор за правна защита и съдействие
от 27.02.2020 година е сключен между Взискателите и адв.Калев, като в
предмета на договора изрично е отбелязано, че възнаграждението се
касае за образуването и представителство по изпълнителното
производство.От материалите по изпълнителното дело се установява, че
пълномощникът на Взискателите е извършил множество действия за
защита по изпълнението, освен подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело.
Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79,
ал. 1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова
съдът приема, че произнасянето на Съдия -изпълнителя за разноските на
взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително
действие.Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат
на насрещната страна, когато е прекомерен е уреден в чл. 78, ал. 5 от
новия ГПК и е свързан с нарочно искане, което е налице в хода на
2
(тогава) висящите изпълнителни дела.От материалите по делото е видно,
че за изпълнителното производство взискателя е уговорил и заплатил
адвокатски хонорар в размер на 350 лева, като в Договора за правна
помощ- вж.л.3, е отразено, че се касае, както за ОБРАЗУВАНЕ, така и
за ВОДЕНЕ на изпълнителното дело, до неговото приключване във
всички инстанции или т.нар. процесуално представителство. Съобразно
Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл.10 за защита по изпълнително дело
възнаграждението е: За образуване на изпълнително дело – сумата от 100
лева, а по реда на чл.10 т.2 – предвид размера на задължението от
1 227.60 лева е ½ от 200 лева или сумата от 100 лева, или общо до тук в
размер на 300 лева.Редно е да се посочи обаче, че процесуалния
представител на Взискателя е демонстрирал активно поведение – по
повод събирането на задължението са били подавани множество молби –
за запори и/ или възбрани, така че съдът приема, че крайно определения
размер от 350 лева не се явява прекомерен.
По отношение на разноските:
В съответствие с чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се
прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда.Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният
съдебен изпълнител /ДСИ/ не събира такса върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите
обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен
изпълнител /ЧСИ/, длъжникът дължи такса и при плащане в срока
за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за
изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по
общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника,
платил след започване на изпълнението, независимо дали е
извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила
по изпълнителното дело. Съобразно ТР № 2 / 2015 година на ВКС на Р
България, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса,
частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал.
2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.
3
Вярно е, че с ПМС № 215 от 24 юли 2014г /ДВ, бр. 63 от
01.08.2014 год./ е прието допълнение на т. 26 от Тарифата, като в
"забележки" е създадена т. 6, според която при изпълнение в срока за
доброволно изпълнение не се дължи таксата по т. 26. Действието на
това Постановление на МС обаче е спряно с Определение на Върховния
административен съд, обнародвано в ДВ, бр. 90/2014 год., до
приключването на производството по оспорването на ПМС, с което е
създаден текста на забележка т. 6 на т. 26 от ТТРЗЧСИ. Спирането на
действието на цитираната норма от Тарифата означава, че тя не се
прилага през времето, в което действието й е било спряно. В случая
постановлението на ЧСИ, с което в тежест на длъжника е начислена
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е издадено в момент, когато действието на
т. 26, забележка т. 6 ТТРЗЧСИ е спряно и тя не се прилага.Ето защо
съдът приема, че събраните такси по изпълнението следва да се
възложат върху Длъжника, предвид факта, че той е изпълнил след
образуване на изпълнителното дело.
Съобразно ТР № 3/2017 година, т.2 – цитирано от молителя,
„всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично
посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали
изпълняемото право е парично или непарично. За разлика от исковото
производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на
задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва
производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен
момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за
разноските. Това се дължи на особеностите на производството по
принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано
чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки
такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който
се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които
са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки
изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни
действия, които се извършват в определената от закона
последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса,
ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на
разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко
подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по
изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя.
Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на
това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за
направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер
разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови.
Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в
това производство, дори и реализираното в него притезание да е
непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно
4
плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя
за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез
някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения
изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника
в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след
неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде
реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по
изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на
самото производство. Само по себе си авансовото внасяне на
дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да
може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде
установено, че внесените суми са действително дължими се по
изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало
задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на
органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да
определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и
размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за
разноски по изпълнението се реализира принудително в производството
по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния
изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен
лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание“.Т.е.
в конкретния случай молителя закрепва допустимостта на предявената
от него жалба, но не и нейната основателност.Неоснователен се явява и
аргумента, че запора е наложен в рамките на срока, установен за
извънредно положение.Напротив – това е станало няколко дни преди
това, както е видно от наличните материали.Предвид изложеното,
настоящия състав приема, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по Жалба Вх.№ В. М. М. , ЕГН **********
Постановление на ЧСИ Захари Димитров, по изп.дело № 20208080400117
за адвокатския хонорар и събраните по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437,
ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Захари Димитров с
рег. № 808 на КЧСИ и район на действие района на Окръжен съд -
Варна за прилагане към изпълнителното дело.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6