Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 31.03.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на трети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 703
по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 141 от 03.08.2020 г.,
постановено по гр. д. № 1212/2019 г., Ихтиманският районен съд е отхвърлил
предявения от Б.Г.П. срещу К.Г.Б. иск за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява собственическите
си права върху УПИ ХІІ-833 в кв. 84 по плана на гр. Д.Б. от
Решението е обжалвано от ищеца Б.Г.П., чрез пълномощника
му адв. Ц. С., като неправилно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения, с искане същото да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се уважи предявения иск. Сочи се в жалбата, че по
делото е установено, че ищецът и съпругата му нямат никакъв достъп до
собствената им къща, намираща се в съсобствения с ответника парцел, тъй като
последният е заградил неговия имот, поставил е катинар на портата, така че те
не могат да достигат до къщата си през обичайния път откъм улица „Р.”, през
който са влизали преди. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че
той можел да преминава през имота на братовчеда му откъм улица „С.С.”, както и
че ответникът е собственик на самостоятелен УПИ. Сочи се в тази връзка, че
страните притежават в съсобственост един УПИ , а не самосотятелни парцели.
Релевира довод, че съдът неправилно е приел, че се касае за право на
преминаване, с което е излязъл извън рамките на предявеното от ищеца основание
на иска.
Ответникът по въззивната жалба К.Г.Б., чрез пълномощника
му адв. И. Б., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение. Ответникът сочи, че не налице извършено от него неоснователно
действие, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, тъй
като той е оградил и владее площта, през която ищецът желае да продължи да
преминава, съобразно влязлото в сила между страните съдебно решение по гр.д. №
113/2017 г. на Ихтимански РС.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 1212/2019 г. на Ихтимански
районен съд е образувано по искова молба на Б.Г.П., в която се твърди, че с
ответника К.Г.Б. са в общ парцел V-839 в кв. 84 по плана на гр. Д.Б., намиращ
се на ул. „Г.С. Р.”. Твърди се, че имотът на ответника е откъм улицата, а този
на ищеца е в дъното на парцела. Ищецът твърди, че няма достъп до къщата си и му
се налага да преминава през висок дувар откъм съседите, тъй като ответникът е
затворил портата за преминаване на улицата и е заградил с телена мрежа достъпа
до къщата му. Въз основа на тези твърдения ищецът е отправил до съда искане за
осъждане на ответника да му осигури
достъп за преминаване до собствената му
къща, за да може да я ползва заедно с мястото, съгласно правото му на
собственост по нотариален акт № 109, т. ІІ, дело № 553/1989 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен
отговор, с който оспорва иска. Ответникът твърди, че е собственик на парцел
ХІІ-832 в кв. 84 по регулационния план на гр. Д.Б. от
Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
С договор
за доброволна делба от 28.09.1987 г., сключен между съсобствениците на дворно
място, цялото с площ 429 кв.м., представляващо парцел ХІІ-833 в кв. 84 по плана
на гр. Д.Б., Б.Г.П. е получил в дял ½ ид. част от описания имот и
построената в него лятна кухня.
С
нотариален акт № 109, т. ІІ, дело № 553/1989 г. на ИРС Б.Г.П. е признат за
собственик на основание давностно владение и делба на ½ идеална част от
дворно място, цялото с площ 429 кв.м., съставляващо по плана на гр. Д.Б. парцел
ХІІ-833 в кв. 84, както и на построените в него ½ ид. част от лятна
кухня и цялата масивна къща, застроена на 72 кв.м., при съседи на парцела:
улица, К.Г.Б., С. В. П. и Г. Д. К..
С нотариален акт № 19, т. ІІ, дело № 467/1994 г. на ИРС
/съдържащ се в приложеното гр.д. №73/2014 г. на ИРС/, К.Г.Б. и съпругата му В. Н.
Б. са прехвърлили на сина си Г. К. Б. срещу задължение за издръжка и гледане
дворно място от 331 кв.м.,заедно с построените в него къща и лятна кухня,
находящи се в гр. Д.Б. и образуващо парцел ХІІІ-832 в кв. 84 по регулационния
план на града, като прехвърлителите са запазили правото си на пожизнено
ползване на имота.
Видно от приложената скица на община Д.Б. изх.
№163/11.12.2019 г., УПИ ХІІ-833 в кв. 84 по регулационния план, одобрен през
С влязло в сила решение № 221/22.04.2016 г. по гр.д. №
927/2015 г. на Софийски окръжен съд, след отмяна на решение № 218/23.09.2015 г.
по гр.д. № 73/2014 г. на ИРС, е признато за установено на основание чл. 53, ал.
2 от ЗКИР, по отношение на Б.Г.П. и Е. К. П., че към момента на одобряване на
кадастралния и регулационен план на гр. Д.Б. от
С влязло в сила на 23.06.2019 г. решение по гр.д. №
113/2017 г. на ИРС, Б.Г.П. и Е. Г.ева П. са осъдени на основание чл. 108 от ЗС
да предадат на К.Г.Б. владението върху площ от 140 кв.м., представляваща част
от имот пл. № 312 по отменения план на гр. Д.Б. от
Представена е окомерна скица на разположението на имоти и
сгради, изготвена при извършена проверка от служители на Община Д.Б., в която
са отразени съществуващите в УПИ ХІІ-833 сгради, местоположението на
поставената мрежа и на метална врата откъм улица „Г.С. Р.”.
Във въззивното производство е приет като доказателство
констативен протокол от 10.10.2019 г., съставен от длъжностни лица от общинската
администрация Д.Б., отразяващ констатациите им след посещение на УПИ ХІІ-833 в
кв. 84 по плана на гр. Д.Б., с адрес ул. „Г.С. Р.” № 8, с приложена към него
окомерна скица /идентична с представената с исковата молба и описана по-горе/. Съгласно
констативния протокол, имотът е заграден с телена ограда с метална врата,
заключена с катинар. В имота са запазени три броя колчета, поставени при
трасирането от геодезиста /обозначени като 1, 2 и 3 на приложената окомерна
скица/, а зад недовършения строеж е поставена телена мрежа, която възпрепятства
ползването на жилището и достъпа до ул. „Г.С. Р.” от собственика Б.Г.П., с
поставена табела „Не сваляй мрежата”. На плътния дувар, намиращ се в дъното на
парцела, е поставена дървена стълба за прекачване. Посочено е в констативния
протокол, че съгласно поставените колчета от източната страна на имота има
разстояние от
Съгласно показанията на св. Д. Н., в къщата на ищеца може
да се влиза само от улица „Р.”, от където той е влизал от
Според
показанията на св. И. С., Б. ***, преминавайки през имот на негов братовчед,
който имал къща в същия парцел. До миналата година Б. ***.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Съгласно
тази разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право.
Правната
квалификация на предявената претенция като такава по чл. 109 от ЗС се извежда
от твърдението в исковата молба, че упражняваното на притежаването от ищеца
право на собственост върху конкретен имот е възпрепятствано от извършени от
ответника действия, изразяващи се в затваряне на вратата, осигуряваща достъп до
този имот, и поставяне на ограда, които действия са довели до невъзможност за
достъп до имота на ищеца, и отправеното искане за осъждането на ответника да
осигури на ищеца достъп на преминаване до собствената му жилищна сграда
съобразно правото му на собственост. От изложените в исковата молба твърдения и
позоваването от ищеца на приложения към исковата молба нотариален акт №
109/1989 г. като легитимиращ правото му на собственост, следва, че предмет на
предявения иск е осъждане на ответника да прекрати неоснователното действие,
което пречи на упражняване на правото на ищеца на собственост върху собствения
му недвижим имот, съставляващ УПИ ХІІІ-833 в кв. 84 по плана на гр. Д.Б. и
построената в него къща, като осигури на ищеца достъп до посочения имот откъм
улица „Г.С. Р.” и премахне изградената с телена мрежа ограда, която
възпрепятства този достъп.
Въззивният
съд намира така предявения иск за основателен.
Искът по чл. 109 от ЗС предоставя защита на собственика
или носителя на ограничено вещно право от неоснователни преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава
възможността на титуляра на вещното право да осъществява в пълен обем
правомощието си да ползва имота. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е
собственик на имота или носител на ограничено вещно право върху него, както и
че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба неоснователно действие,
което е нарушило възможността или попречило на ищеца да владее и ползва имота
по предназначение.
В случая е безспорно установено от представените писмени
доказателства, че ищецът Б.Г.П. е собственик на ½ идеална част от дворно
място, съставляващо УПИ ХІІ-833 в кв. 84 по действащия регулационен план на гр.
Д.Б., ведно с ½ ид. част от построените в имота сгради. Ответникът К.Г.Б.
е носител на правото на ползване върху дворно място, съставляващо УПИ ХІІІ-832
в кв. 84 по плана на гр. Д.Б., който имот е съседен на имота на ищеца. И двата
имота имат лице /изход/ към улица „Г.С. Р.” съобразно предвижданията на
регулационния план. С влязлото в сила решение по гр.д. № 113/2017 г. на ИРС
между страните е установено, че ответникът
по настоящото дело К.Г.Б. е собственик на реална част от УПИ ХІІ-833 с
площ от 140 кв.м., неправилно е заснета като част от този имот с плана на гр. Д.Б.
от
Ответникът К.Б. е противопоставил възражение
срещу предявения иск, основано на твърдение, че е заградил с мрежа ревандикираната от него част с площ 140 кв.м. в изпълнение на
горепосоченото съдебно решение. Безспорно ответникът, в качеството му на
собственик на частта от имота, предмет на влязлото в сила съдебно решение, може
да предприема фактически действия, свързани с правомощията му, произтичащи от
правото му на собственост върху него, каквото е заграждането на имота. В
случая, обаче, ответникът е извършил действия, излизащи извън признатото му по
съдебен ред право на собственост върху ревандикираната от него реална част от
УПИ ХІІ-833, индивидуализирана съгласно скицата към заключението на вещото
лице, представляваща неразделна част от решението. Видно от тази скица /намираща се на л. 104 от
гр.д. № 113/2017 г. на ИРС/, че частта от имота, обозначена по буквите АБВГДА, владението
върху която Б.Г.П. е осъден да предаде на К.Г.Б., не обхваща цялата част за
изход на имота към улица „Г.С. Р.”. Процесният имот УПИ ХІІ-833 има изход на
тази улица в източната му част, която не попада в ревандикираната от ответника К.Б.
част от него с решението по гр.д. № 113/2017 г. на ИРС. Същевременно е
установено от представената окомерна скица на УПИ ХІІ-833 от 10.10.2019 г.,
отразяваща констатациите на служители на Община Д.Б. при извършена от тях
проверка на място, обективирана в приложения констативен протокол, че в УПИ
ХІІ-833 е поставена телена мрежа в средата на парцела – между границата на парцела с УПИ ХІІІ-832 до
съществуващата сграда лятна кухня. С така поставената оградна мрежа на практика
е осуетена изцяло възможността за достъп на имота на ищеца и намиращата се в
него жилищна сграда откъм улица „Г.С. Р.”,
което възпрепятства възможността на ищеца да ползва собствения си имот по
предназначение. Несъмнено тази ограда е поставена от ответника. Поставянето на
оградата съставлява неоснователно действие, тъй като е изградена в чужд имот. Видно
е, че телената оградна мрежа е поставена от ответника извън границите на
собствената му част от имота, която е предмет на уважения ревандикационен иск
срещу ищеца Б.П.. С оглед на това е
неоснователно възражението на ответника, че е заградил частта от имота
съобразно решението по гр.д. № 113/2017 г. на ИРС. Както бе посочено, с
изграждането на оградата е осуетена възможността на ищеца на достъп до
собствения си имот от улица „Г.С. Р.”, което безспорно е пречка същият да
упражнява правото си на собственост. Без значение за преценката за
основателността на предявения иск е обстоятелството дали е налице възможност за
достъп до имота на ищеца през други съседни имоти, твърдение за наличие на
каквато възможност е изложено от ответника в отговора на исковата молба. Установеното
по делото от гласните доказателства обстоятелство, че след затварянето от страна
на ответника на достъпа до имота на ищеца откъм улица „Г.С. Р.” ищецът е
започнал да преминава през съседен имот откъм улица „С.С.”, не може да се
отрази на извода за основателност на претенцията по чл. 109 от ЗС. Ищецът има
право на защита на правото си на собственост върху имота си чрез искане за
преустановяване на действията, които му пречат да упражнява това свое право във
вида и обема, в който го притежава. След като имотът на ищеца има пряк изход на
улица „Г.С. Р.” и възможността за достъп до него от тази улица е осуетен от
действията на ответника, то каквито и да било други обстоятелства, дори и свързани
с евентуалната възможност на ищеца фактически да реализира достъп до имота си
по друг начин, не освобождава ответника от задължението му да се въздържа от
действия, които възпрепятстват осъществяването на това право съобразно
пространствения му обхват.
Поради
несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което се осъди ответника да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху недвижим имот, съставляващ УПИ ХІІ-833 в кв. 84 по
плана на гр. Д.Б., ведно с построената в него къща, а именно: К.Г.Б. да осигури
на Б.Г.П. достъп до посочения имот откъм улица „Г.С. Р.” и да
премахне изградената с телена мрежа ограда в този имот, която
възпрепятства достъпа до имота.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя
искане за разноски, ответникът по жалбата следва да бъде осъден да му
направените от него разноски в двете съдебни инстанции за заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 600 лева /500 лв. за първата инстанция и 100 лв.
за въззивната инстанция/ съгласно представените договори за правна защита и
съдействие/. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът по жалба следва да
бъде осъден да заплати в полза на Ихтимански РС дължимата държавна такса за
производството, от заплащането на която ищецът е освободен, в размер на 50 лв.,
определен съобразно чл. 71, ал.1 от ГПК, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съответно – в полза на Софийски окръжен съд дължимата
държавна такса за въззивното производство в размер на 25 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 141 от 03.08.2020 г. по
гр.д. № 1212/2019 г. на Ихтимански районен съд, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС, К.Г.Б. да прекрати
неоснователните действия, с които пречи на Б.Г.П. да упражнява правото си на
собственост върху недвижим имот, съставляващ УПИ ХІІ-833 в кв. 84 по
плана на гр. Д.Б., ведно с построената в него къща, а именно: К.Г.Б. да осигури
на Б.Г.П. достъп до посочения имот откъм улица „Г.С.Р.” и да премахне изградената с телена мрежа ограда в
този имот, която възпрепятства достъпа до имота.
ОСЪЖДА К.Г.Б. да заплати на Б.Г.П. сумата 600 лв. за
разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Г.Б. да заплати в полза на Ихтимански РС
сумата 50 лв. за дължимата държавна такса по иска, както и в полза на Софийски
окръжен съд сумата 25 лв. за дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.