№ 690
гр. Плевен, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Д.
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Д. Административно
наказателно дело № 20224430201963 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя В. Ж. Д., с ЕГН:
********** против наказателно постановление № 15-2100016 от 29.12.2021 г.
на *** на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на основание чл.
416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на „***“ ЕООД –
Плевен, имуществена санкция в размер на 2000 лв.
В жалбата са наведени доводи, че издаденото наказателно
постановление е несправедливо, незаконосъобразно и неправилно, както и че
констатациите на служителите от Дирекция “Инспекция по труда” – Плевен в
АУАН и в последствие в издаденото НП не отговарят на истината и се градят
само на предположения.
В съдебно заседание, жалбоподателят „***“ ЕООД – Плевен, редовно
1
призован, представлява се от процесуален представител адв. Д. Д. от АК – гр.
Плевен.
В съдебно заседание моли съда да отмени издаденото наказателно
постановление, като съображения в тази насока излага в писмени бележки в
указания от съда срок.
Ответната страна по жалбата *** на Дирекция “Инспекция по труда” –
Плевен, редовно и своевременно призована, се представлява от ***а ***,
която моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление № 15-2100016 от 29.12.2021 г.
е издадено от ***а на Дирекция “Инспекция по труда” – град Плевен, въз
основа на Акт № 15-2100016 от 13.12.2021 г. за установяване на
административно нарушение, от който е видно, че:
При извършена проверка на 14.12.2021 г. по документи в Дирекция
„Инспекция по труда“, седалище – Плевен, установих че работодателя
„***“ ЕООД – гр. плевен, в периода 01.01.2021 г. – 04.03.2021 г. е водил в
неплатен отпуск лицето ***, с ЕГН: ********** на длъжност „ръководител
група, транспорт“, без да има писменото искане на Ц. Цветоква за
разрешаване на неплатен отпуск.
Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
актосъставителя Б. А. Н. на длъжност гл. инспектор при Дирекция
“Инспекция по труда” – град Плевен в присъствието на свидетелката Д. И. Й.
и жалбоподателя, подписан е от актосъставителката, свидетелката и
жалбоподателя, като е връчен и препис на последния.
При издаване на обжалваното наказателно постановление
административно наказващият орган правилно е съобразил събраните
2
доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон.
Административно-наказващият орган след като е проверил акта, с оглед
неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните
доказателства е установил, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416,
ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл.
160, ал. 1 от КТ.
Същото е връчено на нарушителя срещу подпис в съответствие с
императивната норма на чл.58, ал.1 от ЗАНН.
Цитираните – АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН реквизити.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да
се защитава.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при постановяване на наказателното постановление.
По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до настоящата
инстанция.
В наказателното постановление е посочена нарушената
материалноправна норма, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано ясно и разбираемо.
Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон,
тъй като деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4
от ЗАНН, тъй като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е
ясно, като административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно
постановление, тъй като са описани нарушенията, посочена е датата и
местото на извършване на нарушението, и са посочени законовите разпоредби
които са нарушени.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни
3
доказателства - разпита в съдебно заседание на актосъставителя *** и на
свидетелката Д. И. Й., която е свидетел, както при съставяне на акта и при
установяване на нарушението.
За да приеме за безспорно установена така изложената фактическа
обстановка, съдът кредитира изцяло свидетелските показания на
актосъставителя *** и на свидетелката Д. И. Й., тъй като същите са
последователни, логични, непротиворечиви и безпристрастни.
Приложените по делото писмени доказателства напълно
кореспондират изцяло с показанията на тези свидетели.
При така обсъдените доказателства относно съществото на казуса
съдът прави извод за реализиране на административно нарушение от страна
на жалбоподателя поради неспазване на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ.
Събраните и кредитирани по делото доказателства потвърждават
приетите в АУАН и НП факти, а именно, че жалбоподателят в качеството му
на работодател за периода от 01.01.2021 г. до 04.03.2021 г. е водил в
неплатен отпуск лицето Ц. г. Ц. на длъжност „Ръководител група, транспорт“,
без да има писмено искане от нея за разрешаване на неплатен отпуск.
Правилото на чл. 160, ал. 1 от КТ предвижда, че работникът ползва
неплатен отпуск след направено от него искане до работодателя и след
изрично писмено разрешение на последния, независимо от това, дали
работникът е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от
продължителността на трудовия му стаж.
Процедурата е изключително формална и макар, че същата не
налага ползването на утвърдени образци за заявления, то след като чл. 173,
ал. 1 от КТ изрично изисква работодателят да разрешава ползването на
платен годишен отпуск с писмено разрешение, то писмената форма е
наложителна и при разрешенията на останалите видове отпуски, а това
съответно предполага и писмена форма на заявлението за ползване на
отпуск.
Писмената форма на заявлението на работника и разрешението на
работодателя гарантира спазването на трудовите права на работещите, поради
което и законодателят е въвел като задължителна писмената форма за
трудовия договор съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ.
4
Подаденото от работника заявление следва да съдържа ясно
изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида на искания
отпуск, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв
период от време.
По настоящото дело се установи категорично, че работникът Ц. г.
Ц. не е подавала писмено искане за ползване на неплатен отпуск.
Не се доказа дори направено от нея устно искане в тази насока.
От показанията на свидетелката Л. К. Й., се установява, че
управителят на „***“ ЕООД, лично е обяснил, че няма искане от
работничката за ползване на неплатен отпуск. Следователно в случая няма
дадено законосъобразно разрешение за ползване на неплатен отпуск, защото
разрешението предполага искане, каквото в случая липсва.
Неслучайно и работничката Ц. г. Ц. е сигнализирала за допуснатото
нарушение на трудовите права Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Плевен.
От обективна страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл. 160, ал. 1 от КТ.
Предвид правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо
лице, в случая не подлежи на изследване субективната страна, т. е. вината,
тъй като юридическите лица не могат да формират субективно отношение
към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната административно-
наказателна отговорност е безвиновна и обективна.
В този смисъл е нормата на чл. 83 от ЗАНН, въвеждаща нов вид
административно наказание, приложимо само за юридически лица и
еднолични търговци – имуществена санкция.
Именно такова наказание е наложено и с обжалваното НП.
От материалноправна страна, административно-наказващият орган
правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 414,
ал. 1 КТ, съгласно която работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
5
Налице е пълно съответствие между приетата фактическа обстановка
в НП и дадената й правна квалификация.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението.
При издаване на НП е обсъдил и възможността за приложение
разпоредбите на чл.28 от ЗАНН и чл.415в от КТ, като правилно е преценил,
че липсват основания за тяхното прилагане.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде
квалифицирано по чл.415в от КТ или по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта
на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни
от най-важните конституционни права на гражданите - трудовите права, а
извършеното нарушение рефлектира пряко и накърнява основно право на
работника да получи възнаграждение за престирания от него труд..
Съдът счита, че определеното наказание е в размер на 2000 лева е
съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като наказващият орган е
отчел, както тежестта на нарушението, така и личностните данни на
нарушителя.
Целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, биха били постигнати в този
размер преди всичко за поправянето на нарушителя и пред съда не стои
въпроса за евентуалното изменяване на така определения размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като
такава, следва да се остави без уважение, а атакуваното наказателно
постановление да се потвърди, като законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по делото.
Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на
АНО.
Съдът счита, че следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
АНО направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. 1-во от ЗАНН,
6
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 15-2100016 от
29.12.2021 г. на *** на Дирекция “Инспекция по труда” - Плевен, с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложил на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя В. Ж. Д., с ЕГН: **********, имуществена
санкция в размер на 2000 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен сумата
от 200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7