Р Е Ш Е Н И
Е
Номер
112 Година 2010, 21.10.
Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН
СЪД
На
двадесет и осми
септември
Година 2010
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Росен Парашкевов
Членове:
1. Калина Пенева
2.
Кремена Лазарова
Секретар
: Жанета Граматикова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия
Парашкевов
гражданско
дело номер 508 по описа за 2010
година.
Делото е за втори път
висящо пред Бургаски окръжен съд, като с решение № 238/19.03.2010г.***/2008г.
по описа на Първо гражданско отделение на ВКС е отменено решението №
153/30.07.2008г.***/2008г. на БОС в обжалваната част, с която след като е
отменено частично решението от 15.12.2007г.***6/2005г. на Бургаски районен съд,
са отхвърлени предявените от Община Бургас срещу Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, иск с правно основание
чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу С.Т.П., действащ като ЕТ “П. – С.Т.” с. Л.,
общ. П., иск с правно основание чл.108 от ЗС, като е върнал делото за ново
разглеждане в отменената част от друг състав на БОС. Дадени са задължителни
указания, включително и за извършване на съдебно-техническа експертиза.
Производството по делото
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивни жалби от
областния управител на област Бургас, с административен адрес: гр. Бургас, ул.
“Ц. П.” № *, лично и в качеството на пълномощник на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и от адв. Г. К. – процесуален представител на ЕТ
“П. – С.Т.”, със седалище и ***, със съдебен адрес: гр. Б., ул. “О.П.” № **,
ет.*, против решение № 1831/15.12.2007г.***6/2005г. по описа на Бургаски
районен съд, с което съдът е приел за установено по отношение на държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и
***ев – С.Т.”, че поземлен имот № *, целият с площ от 9 892 кв.м., находящ
се в лесопарк “Р.”, при граници: югоизток – дъбова гора, югозапад – път, северозапад
– почивна станция на затвора и североизток – дере и координати на чупките на
имота по координатната система 1970г.: № 1 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 2 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 3 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 4 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 5 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 6
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 7
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 8
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 9 у-* 592 ***.**,
х-*636 ***.**, № 10 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.** №
11 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 12
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.** № 13
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 14
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 15
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 16 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 17 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 18 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 19 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 20
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 21
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 22
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 23 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 24 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 25 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 26 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.** е собственост на
Община Бургас и е осъдил ЕТ “П. – С.Т.” да предаде на общината владението на
описания по-горе поземлен имот. Бургаският окръжен съд е прекратил
производството по гр.дело № 2536/2005г. по описа на Бургаски районен съд в
частта, с която съдът е приел за установено по отношение на Областния управител
на област с административен център гр. Бургас, че правото на собственост върху
процесния недвижим имот принадлежи на Община Бургас, като е обезсилил решението
в тази му част. Върховният касационен съд с протокол от съдебно заседание от
15.03.2010г. е заличил от списъка на лицата за призоваване Областен управител
на област с административен център гр. Бургас, тъй като в тази част решението е
влязло в сила.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците – ЕТ “П. – С.Т.” и
Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството,
представлявана от Областен управител на Бургаска област, които молят съда да отмени
обжалваното решение. Излагат съображения. Представят доказателства. Ангажирана
е съдебно-техническа експертиза.
Въззиваемата страна -
Община Бургас оспорва подадените въззивни жалби. Моли съда да потвърди
атакуваното решение.
Въззивните жалби са
подадени своевременно, от процесуално легитимирани страни и отговарят на
изискванията на чл. 197 и следващите от ГПК.
Предявените пред първата
инстанция искове са с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.108 от
ЗС.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното:
Община Бургас е
предявила претенция срещу Държавата, представлявана от Областния управител на
Бургаска област и ЕТ “П. – С.Т.” искове, с които се иска да се установи по
отношение на въззивниците, че Община Бургас е собственик на поземлен имот № 2,
целият с площ от 9 892 кв.м., находящ се в лесопарк “Р.”, при граници:
югоизток – дъбова гора, югозапад – път, северозапад – почивна станция на
затвора и североизток – дере и координати на чупките на имота по координатната
система 1970г.: № 1 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 2
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 3
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 4
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 5
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 6
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 7
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 8
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 9
у-* 592 ***.**, х-*636 ***.**, № 10 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.** № 11 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 12 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.** № 13
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 14
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 15
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 16
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 17
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 18 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 19 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 20 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 21 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 22 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 23 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 24 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 25 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 26 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, част от лесопарк “Р.”, както и за осъждане на
Едноличния търговец да предаде на Община Бургас владението на описания по-горе
поземлен имот.
Въззиваемата страна
излага съображения и фактически твърдения за безвъзмездно отстъпване
собственост на Община Бургас на държавна гора “М.м.”, находяща се в землището
на с. Св.Н., Бургаска околия, с площ от около 4 600 дка, с граници,
описани в Постановление № 12042/14.09.1928г., ведно с нивите край брега на
Черно море с площ от 157 дка, бивше притежание на Бургаска окръжна постоянна
комисия и изключените от обекта на Горското стопанство ивици от същата гора, с
площ от около 827 дка, в местностите “Л.”, “М.” и “С.” от 357 дка, общо
5 941 дка, за да се разработи и преобърне в обществен парк, като се
позовава на Наредба – закон за отстъпване на Община Бургас на държавната гора в
местността “М.м.”, държавни ниви, “СазЛ.” и изключените от обекта на Горското
стопанство площи в същата местност /Д.В. бр. 7/11.01.1935г./, с която
създаденият парк е обявен за обществен имот на общината, който ще служи изключително
за парк. Община Бургас твърди, че към момента имотът е обособен като лесопарк
“Р.” с площ от 4 568,47 дка и представлява имот № 009*** по действащия
план за земеразделяне на кв. “Кр.”, гр. Бургас и е предназначен да служи за
трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение, като за
него е съставен Акт за публична общинска собственост № ****/03.07.20**г., като
основание за съставяне на последния са посочени разпоредбите на чл.2, ал.1, т.1
и т.9 и ал.2, т.1 от ЗОС и чл.156, ал.3 от ППЗДС. В последствие с Акт за
държавна собственост № ****/13.07.20**г. имот с пл. № * с площ от 9 892
кв.м. по кадастралния план е актуван като частна държавна собственост и в
последствие правото на собственост е прехвърлено от Областния управител на Бургаска
област с договор за покупко-продажба от 02.08.2005г. на Едноличния търговец.
Въззиваемата страна намира, че извършените действия от Областния управител са
незаконосъобразни, тъй като същият се е разпоредил с необособена част от
имот публична общинска собственост. По делото са представени влезли в
сила решения на ВАС – № 7021/26.06.2006г. по административно дело № 3847/2005г.
и оставилото го в сила решение № 11863/28.11.2006г. по административно дело №
7605/2006г., с които е отменена Заповед № РД-09-79/07.03.2005г. на Областния
управител, отменяща акта за публична общинска собственост на Община Бургас.
Безспорно е установено,
че с Наредба – закон за отстъпване на Община Бургас на държавната гора в
местността “М.м.”, държавни ниви, “СазЛ.” и изключените от обекта на Горското
стопанство площи в същата местност /Д.В. бр.7/11.01.1935г.*** са безвъзмездно
отстъпени държавна гора “М.м.” в землището на с. Св.Н., Бургаска околия, с
пространство от около 4 600 дка, като в цитираната Наредба – закон
създаденият парк е обявен за обществен имот на Общината, служещ изключително за
парк. В последствие с Конституциите на България от 1947 г. и от 1971 г.
общинската собственост не е предмет на уреждане и същата е третирана като
държавна собственост. С влизане в сила на Димитровската конституция от 1947г.
следва да се счита за отменена Наредбата – закон от 1935 г., с която на
общината се предават горите от парк “О.”. В последствие едва с Конституцията от
1990г. отново е признато правото на общината да притежава собственост.
Върховният касационен
съд в отменителното си решение е счел, че предходното решение на Бургаския
окръжен съд следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд, като при новото разглеждане същият следва да изясни
физическите и икономическите признаци и предназначение на имота, включително
чрез съдебно-техническа експертиза, за да установи, дали към момента на влизане
в сила на ЗМСМА – 17.09.1991г. имотът представлява обект на общинската
инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно, образователно,
културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване.
Както беше посочено
по-горе, едва с приемането на последната Конституция от 1990 г. общините
могат да придобиват собственост. Първият акт, с който се прави разграничение
между общинска и държавна собственост представлява приетия на 17.09.1991г.
ЗМСМА. В § 6 от ПЗР на закона е определено, кои обекти са общинска собственост.
Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА посочва, кои държавни имоти стават общински с
влизане в сила на ЗМСМА. Това прехвърляне на собствеността е по право, т.е. ex lege,
с влизане в сила на закона. В т.6 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА е посочено, че в
собственост на общините преминават обектите на общинска инфраструктура с местно
значение, предназначени за здравно, образователно, културно, търговско, битово,
спортно или комунално обслужване. Именно това е основният спорен проблем по
делото. Община Бургас претендира преминаване на имота в нейна собственост по
право – с оглед вида му на обект на общинската инфраструктура с местно
значение, предназначен за обслужване на населението по смисъла на § 7, ал.1,
т.6 от ПЗР на ЗМСМА, което основание съответства на посоченото в Акта за
общинска собственост основание – чл.2, ал.1, т.9 от ЗОС, на което основание
имотът е актуван за общински през 2000г. Параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА изброява
седем групи държавни имоти, които по силата на закона преминават в собственост
на общините, считано от влизане в сила на закона. С РМС № 111/1992г. е въведен
механизъм за трансфериране на имотите, който предвижда заинтересованата община
да поиска от Министъра на финансите да деактува определен имот по § 7,
представяйки съответните мотиви и доказателства. По делото не са представени
доказателства в тази връзка, касаещи местността “О.” с площ от 5 948 дка.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза установи, че процесният имот и територията на
лесопарк “Р.” е застроена с почивни станции на бивши държавни предприятия и
ведомства, като земята е устроена като прилежащи терени към построените
сгради. Видно от заключението към 1988г. са заснети общо 39 почивни
станции на различни предприятия, като застрояването е започнало още преди
1971г. за нуждите на стопанския туризъм. Изграждането на сградите е станало
преди 1989г., когато е съществувала единна държавна собственост. Осъщественото
комплексно застрояване на обекти, като част от мероприятието по изграждане на
зона за отдих действително обслужва стопанския туризъм, но не може да се
приеме, че това касае туризма само с местно значение. Установи се, че
построените обекти и почивни станции са собственост на трети лица, поради което
имотите нямат характер на “социална инфраструктура”. От друга страна, парк “Р.”
може да бъде ползван безпрепятствено от гражданите на гр. Бургас, но само като
алейна мрежа, но почивните бази са оградени с огради, портали, бариери и
притежават собствена охрана. По този начин достъпът до сградите не е еднакъв за
всички посетители и не може да бъде ползван свободно от гражданите на гр.
Бургас. Вещото лице е установило, че в “Дирекция “Финансови и стопански
дейности” не са представени писмени доказателства за осъществявани здравни,
образователни, културни, търговски, битови, спортни или комунални дейности,
които да са били за нуждите на населението.
В този смисъл, видно от
представените по делото доказателства и назначената съдебно-техническа
експертиза, по делото се установи, че към момента на влизане в сила на ЗМСМА –
17.09.1991г. процесният недвижим имот не представлява обект на общинската
структура с местно значение. Липсват данни за предназначението на имота, за
което и да е от посочените в т.6 на § 7 видове обслужване на населението. С
оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че при новото разглеждане на
делото не се установи хипотезата на § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, което
налага отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която ВКС е върнал
делото за ново разглеждане и отхвърляне на предявените от Община Бургас
претенции. Следва да се присъдят направените по делото разноски .
По изложените
съображения Бургаският окръжен съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1831/15.12.2007г.***6/2005 г. по описа на
Бургаския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на
Държавата и ЕТ “П. – С.Т.”, че Община Бургас е собственик на процесния
имот и по отношение на ЕТ “П. – С.Т.” досежно предаване на имота по предявения
иск по чл.108 от ЗС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Община Бургас иск за признаване за установено по отношение на Държавата, чрез
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от
Областен управител на Област с административен център – гр. Бургас, че
Община Бургас е собственик на поземлен имот № *, целият с площ от 9 892
кв.м., находящ се в лесопарк “Р.”, при граници: югоизток – дъбова гора,
югозапад – път, северозапад – почивна станция на затвора и североизток – дере и
координати на чупките на имота по координатната система 1970г.: № 1
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 2
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 3
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 4
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 5
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 6 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 7 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 8 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 9 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 10
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.** № 11
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 12
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.** 13 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 14 у-* 592 ***.18, х-* 636 ***.** 15 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 16 у-* 592 ***.25,
х-* 636 ***.** 17 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 18 у-* 592 ***.08,
х-* 636 ***.**№ 19 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 20 у-* 592 ***.54, х-* 636 ***.**№
21 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 22
у-* 592 ***.53, х-* 636 ***.**№ 23 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 24 у-* 592 ***.36,
х-* 636 ***.**№ 25 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 26 у-* 592 ***.53,
х-* 636 ***.**
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Община Бургас иск за признаване за установено по отношение на ЕТ “П. – С.Т.” ,
със седалище и адрес на управление с. Л., общ. П., обл. Бургаска, че Община
Бургас е собственик на поземлен имот № *, целият с площ от 9 892 кв.м.,
находящ се в лесопарк “Р.”, при граници: югоизток – дъбова гора, югозапад –
път, северозапад – почивна станция на затвора и североизток – дере и координати
на чупките на имота по координатната система 1970г.: № 1
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 2
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 3
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 4
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 5
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 6
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 7
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 8
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 9
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 10 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.** № 11 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 12 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**
13 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 14
у-* 592 ***.18, х-* 636 ***.** 15 у-* 592 ***.**,
х-* 636 ***.**, № 16 у-* 592 ***.25,
х-* 636 ***.** 17 у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**,
№ 18 у-* 592 ***.08, х-* 636 ***.**№ 19
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 20
у-* 592 ***.54, х-* 636 ***.**№ 21
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 22
у-* 592 ***.53, х-* 636 ***.**№ 23
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 24
у-* 592 ***.36, х-* 636 ***.**№ 25
у-* 592 ***.**, х-* 636 ***.**, № 26
у-* 592 ***.53, х-* 636 ***.** и осъждане на ЕТ “П. – С.Т.”
да предаде на Община Бургас владението на описания по-горе имот.
ОСЪЖДА Община Бургас да
заплати на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството сумата от 1 630 лв. – съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Община Бургас да
заплати на ЕТ “П. – С.Т.”, със седалище и адрес на управление : с. Л., общ. П.,
обл. Бургаска сумата от 3 138,12 лв. – съдебноделоводни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.