Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав в
публично заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 4948/2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
С Решение от № 7757 от 10.01.2020 г. постановено по гр.д. № 40059/2018
г. на СРС, 61-ви състав, е уважен предявения от „ДЗИ-О.З.” АД осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 от ЗЗД /неприцизно посочена
от СРС правна квалификация по чл. 411 КЗ/, за заплащане на сумата 864,57 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско” по щета № 44011511707535, за вредите настъпили при ПТП от 29.09.2017 г. на автомагистрала „Хемус“, км.43+ 800 , следствие
на внезапно излизане на животно /чакал/ на пътното платно на пътното платно, ведно със законната
лихва върху тази сума от 18.06.2018 г. до окончателното й изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
910,00 лв., представляващи разноски в производството пред СРС.
Със същото решение е отхвърлен предявения от А. „П. И.“ срещу „А.“ ЕАД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на
сумата 864,57лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат
неизпълнение на договор за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на автомагистрален участък АМ
„Хемус“от км. 0+ 00 до км. 78+ 554 и П. връзка „Прелок“ от км. 0+ 00 до км. 3+
024, вкл. и принадлежащите пътни връзки, поддържане осветлението на тунели
„Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки ханове“, заедно е обслужващите ги
подстанции и далекопроводи, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистралата на територията на ОПУ- София и ОПУ- Ловеч, стопанисвани
от АПИ, сключен 2015г., като ищецът е осъден да заплати на ответника по
обратния иск на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба
на А. „П. И.“, чрез Областно пътно управление ***, представлявано от директора,
надлежно оправомощен и юриск. Г.Н., с надлежно учредена представителна власт по
делото. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят поддържа, че в конкретния случай представения Протокол за ПТП е
непълен, неточен и противоречив. Изтъква, че същият е съставен занчителен
период след инцидента, като липсвало пълно и ясно описание на механизма, като
същият имал материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК
само по отношение на фактите осъществени от или в присъствието на съответното
длъжностно лице. Оспорва достоверността на свидетелски показани и представените
по делото писмени доказателства, който били частни документи, съставени от
ищеца, поради което не бил установен механизма на произшествието, респективно
наличието на причинно-следствена връзка. Изтъква, че не е изготвен снимков
материал на посетено от длъжностното лице произшествие, съобразно изискването
на Наредба № 1-167 от 24.10.2002 г. Сочи
още, че не било установено и правомерно поведение на водача на увредения
автомобил, включително и евентуални
злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил,
като същият не бил тестван и за алкохол, което изключвало задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение Изтъква, че изслушаната САвТЕ не би
следвало да се използва за установяване механизма на ПТП, доколкото в основата
на същата стояли частни свидетелстващи документи, а и в конкретния случай не
били установени всички елементи от фактическия състав на претендираното
регресно вземане. При условията на евентуалност на оплакванията поддържа, че
предявеният обратен иск е основателен и доказан, тъй като по силата на договор
за обществена поръчка от 29.05.2015 г. сключен между него и „А.“ ЕАД,
последното дружество е поело задължението да извършва поддръжка на процесния
участък от магистралата.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение като
отхвърли предявения иск и присъди разноски за двете съдебни инстанции, а при
условията на евентуалност да отмени решението по обратния иск и уважи същия.
Въззиваемият – ищец „ДЗИ-О.З.“” АД, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба,
с който оспорва същата. Излага доводи за
правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска
съда да отхвърли жалбата и присъди направените по делото разноски.
Въззваемият по обратния иск - „А.“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата, касаеща обратния иск. Счита решението в тази му част за правилно и иска
съда да го потвърди. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице
- страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
По отношение
на оплакванията, касаещи неправилни изводи на съда относно доказателствената
сила на представения по делото Протокол за ПТП, неустановяване по делото на
изискуемо по закон правомерно поведение на водача на застрахования автомобил и
неотносимост на представените от ищеца частни документи по процесната щета
следва да се отбележи, че представеният
по делото Протокол за ПТП № 1661155 от 29.09.20217 г. е съставен от длъжностното лице при РДВР София,
който видно от отбелязването върху същия е посетил процесното ПТП 29.09.2017 г.
и е отразил в същия констатираните обстоятелства, включително и относно
механизма на ПТП-то, посочвайки в същия, че автомобил „Фолксваген Кади“с рег. №
*******управляван от М.Д.при движение по Автомагистрала „Хемус“ 43 км. + 800, се удря в животно /чакал/,
което пресича платното от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила и реализира
ПТП с материални щети, а именно: лява част на предната броня, декоративна
решетка, ляв халоген и др.
Противно на
поддържаното в жалбата протоколът за ПТП по своята правна природа представлява
официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него
обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди
на автомобилите. Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП
обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се
ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е
оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и задължителната за
първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. №
444/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. №
423/2011 г., I т. о., ТК.
Ето защо
настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен механизма
на настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно удар на автомобил „Фолксваген Кади“с рег. № *******управляван
от М.Д.в животно /чакал/, което пресича платното на от ляво на дясно при движение по Автомагистрала „Хемус“ на 43 км. + 800, което обстоятелство ,
съгласно кредитираното то съда заключение на вещото лице по изслушаната САвТЕ,
описаните в Протокола за ПТП щети по автомобила, са в причинно-следствената
връзка с настъпилия вредоносен резултат, като средната пазарна цена за
възстановяването им възлиза на 1105,09 лв. От представеното
платежно раждане от *** г. се установява, че ищецът е заплатил на застрахования
за репарирането на вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в
размер на 849,57 лв. по договора за имуществено застраховане „Каско +”,
обективиран в представената по делото застрахователна полица № 440116151023300
от 29.12.2016 г. Тъй като обхватът на суброгационното право е ограничен от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования, съответно е до размера на обезщетението, което отговорното лице
по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования, то претенцията е основателна и доказана
за пълния предявен размер от 849,57 лв.
Ответникът
не е оспорил своевременно с отговора на исковата молба обстоятелството, че
пътят, на който е реализираното процесното ПТП, е републикански път по смисъла
на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т.
2 и чл. 30, ал. 1 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответника А. „П. И.”. Същата като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 30, ал. 1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Така съгласно чл. 167 ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. На основание чл.48 т.1 б.”а” и чл.47 ал.1 от
ППЗДвП задължение на А. „П. И.“ е полагането на системни грижи за осигуряване
на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности. В конкретния случай именно
бездействието да поддържа в изправност преградата, препятсваща преминаването на
животни през магистралата, е довело до
неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП, поради което и на осн. чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди,
свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС
срещу ответника.
По отношение
на оплакванията във въззивната жалба на ответника, че в противоречие с ОУ по
застраховка „Каско” ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на
застрахования следва да се отбележи, това възражение е неоснователно, доколкото
ответникът като трето лице не може да се намесва в отношенията между
застрахователя и застрахования по имуществена застраховка „Каско”.
Облигационните отношения имат относително действие и трето лице не може да се
намесва в чуждо облигационно отношение, освен когато това е предвидено в закона
– арг. чл. 21 ЗЗД, в като КЗ /отм./ не предвидена възможност за намеса на трето
лице в застрахователното правоотношение. В този смисъл е и споделяната от
настоящия състав на съда практика на ВКС обективирана в Решение № 25 от
17.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 411/2010 г., II т. о., ТК.
Недоказани по делото, а доказатествената тежест
е на ответника по арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК, наведените във въззивната жалба
оплаквания за наличието на неправомерно
поведение на водача на увредения автомобил, включително и за евентуални
злоумишлени действия на същия свързани с увреждане на застрахования автомобил,
съответно че не са били налице предпоставките за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради употребата на алкохол.
По отношение
оплакванията в жалбата, касаещи предявения обратен иск следва да се отбележи,
че в предмета на договор за обществена
поръчка от 29.05.2015 г., сключен между А. „П. И.“ и „А.“ ЕАД е предвидено
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно- възстановителни работи при аварийни
ситуации) на автомагистрален участък АМ „Хемус“от км. 0+ 00 до км. 78+ 554 и П.
връзка „Прелок“ от км. 0+ 00 до км. 3+ 024, вкл. и принадлежащите пътни връзки,
поддържане осветлението на тунели „Витиня“, „Топли дол“, „Ечемишка“ и „Правешки
ханове“, заедно с обслужващите ги подстанции и далекопроводи, охрана на пътни
съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата на територията на
ОПУ- София и ОПУ- Ловеч, стопанисвани от АПИ. Обоснован обаче е извода, че съгласно
чл. 5 от договора дейностите по поддържането се възлагат с месечни, допълнителни
и извънредни задания. В тежест на ищеца по обратния иск е било да установи, че е
възложил на ответника конкретни дейности по обезопасяване на пътния участък,
касаещи прегражданията, предпазващи навлизането на животни на автомагистралата.
В конкретния случай по делото не са събрани доказателства в тази насока, поради
което законосъобразен е извода на СРС, че ищецът не е установил твърдението, че
ответникът не е изпълнил свое договорно задължение, произтичащо от твърдения договор.
Ето защо така предявеният обратен иск обосновано е бил отхвърлен като
недоказан.
Други възражения по правилността на обжалваното решение не
са заявени с въззивната жалба, и тъй като правните изводи на двете съдебни
инстанции съвпадат напълно в приложение на чл. 269, изр. 2, вр. чл. 272 ГПК обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на въззивното производство на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия „ДЗИ-О.З.” АД следва да се присъди претендираното по представения списък по
чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 424,80 лв., а в
полза на въззиваемия „А.“ ЕАД сумата от 100,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Решение от № 7757
от 10.01.2020 г. постановено по гр.д. № 40059/2018 г. по описа на СРС, 61-ви състав.
ОСЪЖДА А. „П. И.”, БУЛСТАТ*******, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на „ДЗИ- О.З.“ АД “ ЕАД, ЕИК *******със
седалище:***, адрес на управление:*** Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата
от 424,80 лв., представляваща разноски
за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
ОСЪЖДА А. „П. И.”, БУЛСТАТ*******, със седалище и адрес на управление ***, пл. „*******да заплати на „„А.“ ЕАД, с ЕИК*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. чл. 273 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.