РЕШЕНИЕ
гр. София, ………………..2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
П. ГЕНЕВ
при участието на секретаря Весела Венева и
прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНОХД № 4012 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Глава ХХІ от НПК.
С присъда
от 14.05.2018 г. по НОХД №
20719 по описа за 2017 г., СРС, НО, 15-ти състав е признал подсъдимия К.Д.Ц.
за невиновен в това, на 15.08.2015 г. в гр. София, ж.к. „********в обущарско
ателие да се е заканил с убийство
на П.Р.С., като казал: „Теб ще те запаля в ателието, а семейството ти ще го
запаля и убия“ и това заканване би могло да възбуди у П.Р.С. основателен страх
за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал
изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
С така
постановената присъда на подсъдимият К.Д.Ц. е признат за невиновен и за
това на неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. София, ж.к. „********в
обущарско ателие да се е заканил с убийство на С.Д.К., като
казал: „Теб също ще запаля и ще умреш“ и това заканване би могло да възбуди у С.Д.К.
основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Със
същата присъда подсъдимият К.Д.Ц. е признат за невиновен за
това на неустановена дата през месец август 2015 г. в гр. София, ж.к.„*****“
бл.*** в обущарско ателие да се е заканил с
убийство на С.П.С., като казал: „Ще ви подпаля и ще ви затворя ателието“ и това
заканване би могло да възбуди у С.П.С. основателен страх за осъществяването му,
поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло по повдигнатото му
обвинение по чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК.
С
присъдата на основание чл.190 от НПК съдът е оставил направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест и допълнение към него от
прокурор при СРП, в които се твърди, че постановената оправдателна присъда е
неправилна и незаконосъобразна. Застъпва се тезата, че
неправилно съдът не е кредитирал показанията на пострадалите, респективно,
неправилно е приел, че отправените заплахи не са били от естество да възбудят
основателен страх у пострадалите. Твърди се още, че извършените от подсъдимия
деяния се установяват по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, като в тази връзка се иска от въззивния съд да отмени присъдата
на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия К.Ц. за виновен по повдигнатите му обвинения, като му наложи справедливо
наказание, или да върне делото за ново разглеждане на
СРС.
С
протеста и допълнението към него не се правят доказателствени искания.
Въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото се налага разпит на подсъдимия, както и на частния обвинител П.С..
В открито съдебно заседание на 31.10.2018 г. е проведено въззивно съдебно
следствие, в рамките на което е проведен разпит на подсъдимия, както и разпит
на частния обвинител С.. В заключителната част на съдебното заседание са
изискани справки от НОИ и дружеството „Д.77” с оглед изясняване на
обстоятелствата, дали подсъдимият е имал трудови правоотношения към дата 15
август 2015г., ако да с кого, и дали последният е бил на работа на процесната
дата.
В открито съдебно заседание на
25.02.2019 г. е проведено въззивно съдебно следствие, в рамките на което е
разпитана и свидетелката М.С., в качеството ѝ на управител на „Д.М.”
ЕООД, като по делото са приети и множество писмени документи, сред които платежни
ведомости, представени от дружеството „Д.М.” ЕООД, както и справка от НАП.
В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа протеста на СРП,
с който се атакува присъдата на първоинстнционния съд, като счита, че присъдата
е необоснована, незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена.
Предлага въззивният съд да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен за извършеното от него деяние по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. В тази връзка се посочва, че в хода на съдебното следствие, развило се пред
първата инстанция и пред настоящата инстанция, са събрани необходимите
доказателства, за това, че подсъдимият К. Ц.през месец август 2015г. в гр.
София в обущарско ателие се заканил с убийство на С.К., като казал „Теб също ще
те запаля и ще умреш”, като това заканване предизвикало у същата основателен
страх за осъществяването му, както и за още други две лица, описано подробно в
обвинителния акт. В тази връзка посочва, че от показанията на пострадалите
свидетели и с оглед престъпното минало на подсъдимия се установява, че
отправените от подсъдимия закани са могли да предизвикат основателен страх от
осъществяването им, какъвто според приетите по делото експертизи, е възникнал у
пострадалите лица. В заключение моли първоинстанционната присъда да бъде
отменена като необоснована и незаконосъобразна.
Пред въззивния съд частните обвинители С., К. и С. молят подсъдимият Ц. да
бъде осъден.
Защитникът на подсъдимия Ц. – адв. Т. намира протеста за неоснователен.
Посочва се, че с оглед изложеното от прокуратурата се твърди, че дениято спрямо
пострадалите две жени е извършено през месец август 2015 г., при положение, че
по делото е приложена жалба от пострадалата Коларска, в която се твърди, че деянието
е станало през м. април 2015 г., като пострадалата К. също е потвърдила в
съдебно заседание, че деянието е извършено през месец април. Предвид горното според
защитата твърдението на прокуратурата не се подкрепя от приложените по делото
доказателства. По отношение на деянието извършено спрямо П.С. се сочи, че видно
от изготвената по делото експертиза, както и от показанията на самия пострадал
в съдебно заседание, се установява, че последният не се е изплашил, а напротив
започнал е да изнудва подсъдимия за пари. В заключение се моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Ц. изразява
становище, че се придържа към казаното от адвоката си, като моли пръсъдата на
първия съд да бъде потвърдена.
Софийски градски съд,
като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
За
да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на
подсъдимия – да се защитава. Въззивният съд, действайки като инстанция по
фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в протеста и допълнението към него, както и заявеното
от страните в публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствата
по делото, в това число и на ангажираните в хода на проведеното въъзивно
следствие доказателствени източници, и въз основа на нея изгради изложената
по-долу фактическа обстановка, която макар да не съвпада изцяло с възприетата
от първата инстанция, не обосновава различни от възприетите от първия съд
крайни правни изводи.
Анализирайки
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
констатации от фактическа страна:
Подсъдимият
К.Д.Ц. е роден на *** г. в гр.Стара Загора, ЕГН **********. Същият е българин,
български гражданин, със средно образование, женен, осъждан, живее в гр. София,
ж.к. „*****“, бл. *******.
Свидетелката
С.К. и свидетелят П.С. живеели на семейни начала. Двамата имали и дете С.П.С.,
родена на *** г. Свидетелят П.С. притежавал обущарско ателие, което се намирало
в гр. София, ж.к. „*****“, бл. ***.
На
неустановена дата през пролетта на 2015 г. подсъдимият К.Ц. отишъл в ателието
на П.С., за да заяви претенции по повод на некачествено поправени обувки. По
това време в обущарското ателие се намирали единствено свидетелките С.К. и
дъщеря ѝ С.С.. Свидетелката К. казала на подсъдимия да донесе обувките,
за да бъдат поправени, но той поискал да му бъдат върнати парите. Последната му
обяснила, че не може да му върне парите, в резултат на което подсъдимият
започнал да крещи и да заплашва С.К. с думите „Ще те запаля теб и семейството
ти тук, в ателието“, „Теб също ще запаля и ще умреш!“. В нейно присъствие и в
присъствието на свидетелката С.С. казал също „Ще ви подпаля и ще ви затворя
ателието“. Свидетелката К. се обадила по телефона на П.С. и предоставила
телефонния апарат на подсъдимия Ц., след което подсъдимият и свидетелят С. се
скарали и започнали взаимно да си отправят заплахи. След разговора подсъдимият Ц.
захвърлил телефонния апарат, от който разговарял, като същият паднал на земята
и се счупил.
За възникналия инцидент свидетелката С.К. депозирала
жалба в 09 РУ при СДВР с вх. № 338400- 2624/06.04.2015 г. С молба от 02.06.2015
г. свидетелката К. поискала проверката по преписката да бъде преустановена.
На 15.08.2015 г. подсъдимият отново отишъл пред
обущарското ателие на свидетеля П.С., където поискал последният да му заплаща сумата
от 100 лева всеки месец. Отправил към него и закани с убийство, а именно „Теб
ще те запаля в ателието, цялото ти семейството ще запаля и ще ви убия“. За този
конфликт свидетелят П.С. депозирал жалба в 09 РУ при СДВР с вх. № 338400- 6435/
17.08.2015 г.
Впоследствие, свидетелят П.С. започнал от своя страна да
търси по телефона подсъдимия Ц., като отправял закани към него и неговата
съпруга С.К.. За това негово поведение К.Ц. и свидетелкатаК.уведомили
кварталния инспектор при 09 РУ при СДВР – свидетеля Т.Ц., който пък от своя
страна предупредил свидетеля С. да не отправя закани към посочените лица.
След време пострадалият С. затворил въпросното ателие,
защото си намери по-добра работа.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по
отношение на П.С., според заключението на която заплахите, отправени към него,
не са възбудили реален страх от осъществяването им.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на С.К. се
установява, че отправените закани са възбудили у нея нормален психологичен
страх от осъществяването им по време на самия инцидент, но не са предизвикали
психични последици до момента.
В хода на досъдебното производство е назначена и
изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза и по
отношение на С.С., в чието заключение е посочено, че заканите, отправени към С.,
са възбудили у нея основателен страх от осъществяването им по време на
инцидента и 2-3 дни след това, но не са предизвикали психични последици до
момента.
От изготвената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на К.Ц. се
установява, че същият е психично здрав, като по време на извършеното деяние е
могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема след анализ на доказателствения
материал, събран по делото, а именно:
показанията
на свидетелите С.К. /дадени в хода на съдебното следствие и тези, прочетени по
реда на чл. 281 от НПК/, С.С. /дадени в хода на съдебното следствие и тези,
прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, П.С., /дадени в хода на съдебното
следствие, пред първия и въззивния съд и тези, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/, С.К., Т.Ц., М.С., обясненията на подсъдимия Ц., както и останалите
доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – докладна записка
от 10. 06. 2015 г. жалба от С.К. /л. 10-11 от т. I от ДП/, протоколи за
разпознаване на лица и предмети /л. 39 - 42 от т. II от ДП/, от изготвените по
делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение
на П.С. /л. 25 – 32 от т. I от ДП/, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на К.Ц. /л. 33 - 39
от т. I от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза по
отношение на С.К. /л. 31 - 36 от т. III от ДП/, комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза по отношение на С.С. /л. 37 - 44 от т. III от ДП/,
справки за съдимост по отношение на подсъдимото лице, платежни ведомости,
справка от НАП.
В подкрепа
фактологията на събитията също както първоинстанционния съд, настоящата съдебна
инстанция кредитира показанията на свидетелите (конституирани в хода на
производството в качеството си на частни обвинители) С.К. и С.С., дадени пред
първия съд, частично допълнени с показанията на свидетелите от досъдебното
производство, приобщени по делото на съответно процесуално основание. При
извършена самостоятелна преценка за достоверност на показанията на посочените
свидетели, въззивният съд намира, че в направения от СРС анализ е разкрито
точното им съдържание, като обосновано последните са оценени, в по-голямата им
част, като достоверни от съда и са били ползвани при формиране на фактическите
му изводи. Според настоящата съдебна инстанция не се разкрива предубеденост в
свидетелстването на лицата, независимо от обстоятелството, че последните, с
оглед процесуалното им качество, до известна степен за заинтересовани от изхода
на делото, доколкото показанията им по повод конкретния инцидент с участието на
подсъдимото лице, са еднопосочни и непротиворечиви. Във връзка с горното въззивната
инстанция прие, че последните отразяват достоверно стеклите се събития.
Аналогично на предходния съдебен състав, настоящата въззивна инстанция не кредитира
с доверие показанията на двете свидетелки единствено в частта, в която
последните дават сведения за времевия период, в който са били отправените заканите
срещу тях от страна на подсъдимия Ц., а именно, че събитията са се случили през
август месец 2015 г. Аргумент в подкрепа на горния извод се явява
обстоятелството, че показанията на свидетелките, в тази им част, се
опровергават от останалите ангажирани по делото доказателства, конкретно от приложената
по делото жалба от страна на св.К. до началника на 09 РУ при СДВР (л.10-11 от т.1
на ДП). От последната се установява, че за възникналия инцидент свидетелката е
депозирала жалба още през април месец, а именно на 06.04.2015 г. От друга
страна, след като същата е била предявена на свидетелката в съдебно заседание,
последната е потвърдила обстоятелството, че подписът под жалбата е неин, както
и че подсъдимият Ц. е отправял към нея само веднъж заплахи, в резултат на което
последната е сигнализирала в полицията за инцидента. Пред съда последната е изразила
становище, че с оглед датата на жалбата, счита, че инцидентът е станал именно
през април 2015 г. Предвид горното настоящият съдебен състав прие, че описаният
от двете свидетелки инцидент, по време на които са били заплашени от
подсъдимото лице с убийство, се е осъществил през пролетта на 2015 г., а не
както се твърди в обвинението, през август 2015 г. С оглед горните съображения
настоящата съдебна инстанция не се довери и на показанията на свидетелката С.
от досъдебното производство относно дата на събитията (посочва, че последните
са се случили по време на лятната ѝ ваканция някъде през месец юни, юли
или август), както и на частния обвинител С., в частта от показанията му, в
която последният свидетелства, че подсъдимият е отправил заканите към жена му и
дъщеря му през лятото на 2015 г., месец преди отправените към него. Допълнителен
аргумент за недостоверността на процесните показания в цитираните части, се
явява обстоятелството, че св.С. по време на разпита си в съдебно заседание посочва,
че въпреки, че не си спомня конкретната дата на инцидента, изразява твърдение,
че към момента на процесните събития все
още е посещавала училище.
Съществена роля при
изясняване на подлежащите на доказване факти по отношение на втория инцидент с
участието на подсъдимото лице, имат показанията свидетеля П.С., дадени пред
първия съд, допълнени с показанията на свидетеля от досъдебното производство,
както и изложеното от свидетеля пред настоящата съдебна инстанция. Противно на
доводите на първия съд, настоящият съдебен състав намира, че показанията на
пострадалия П.С. са надежден доказателствен източник за случилите се на
инкриминираната дата събития. Действително посоченият свидетел има качеството
на пострадал от престъплението, като е конституиран в хода на производството и
като страна в процеса (в качеството му на частен обвинител), с оглед на което
до известна степен се явява заинтересовано лице от крайния изход на делото.
Този факт обаче според настоящия съдебен състав, не е основание показанията му
да бъдат изключени от доказателствената основа, както и да бъде отречена
достоверността им. Въззивната инстанция извърши самостоятелен анализ на
показанията на пострадалото лице, като достигна до извод, че те са високо
информативни, обективни и последователни. Констатираните несъответствия в
показанията на свидетеля, дадени от него пред първия съд, по повод датата на
деянието, както и точните заплахи отправени към него от страна на подсъдимия Ц.,
законосъобразно са били отстранени от страна на СРС, чрез приобщаване по реда
на чл. 281 от НПК на показания на свидетеля от досъдебната фаза на процеса.
Съдът приема отчетените несъответствия в показанията на пострадалото лице като
закономерно следствие на изминалия период от време от дата на инцидента, до проведения
му разпит пред съда, като прие, че цитираните закани в действителност са били
изречени от страна на подсъдимото лице на инкриминираната в обвинението дата, а
именно 15.08.2015 г. Независимо от горното от показанията на пострадалото лице
в съдебно заседание пред настоящата инстанция се установява, че след
отправените към него закани от страна на подсъдимия, начинът му на живот не се
е промени съществено, като последният е затворил обущарското ателие, защото
работата му е намаляла и си е намерил по-добра. От друга страна, прави впечатление,
че в показанията си свидетелят дава сведения, че при посещението си подсъдимият
е поискал от него да му плаща рекет – по 100 лева на месец, посочвайки, че именно
заплахата за изнудване от думите на подсъдимия е взел на сериозно. На така
изложеното от свидетеля въззивната инстанция се довери, като счете, че
показанията му представляват достоверно отражение на действително случилите се
събития. Подобно на контролираната инстанция въззивният съд не кредитира с
доверие посоченото от пострадалия С. обстоятелство, че не познава съпругата на
подсъдимия – св.К., доколкото от показанията на последната пред съда се
установява, че пострадалото лице неколкократно е отправял към нея заплахи,
което е наложило последната да потърси съдействие на районния инспектор – св.Т.Ц..
От своя страна св. Ц. потвърди пред съда, че с оглед депозираното пред него
оплакване от страна св. К., е предупредил свидетеля С. да не отправя закани към
свидетелката и подсъдимия Ц., и да не ги притеснява. Настоящата инстанция не
намира основания да се поставя под съмнение достоверността на разгледаните
свидетелски показания (на свидетелитеК.и Ц.), както и обективността и
добросъвестността на депозиралите ги лица, с оглед на което им се довери, като
прие твърденията на пострадалия в противоположна посока за недостоверни.
По отношение на
обясненията на подсъдимото лице, дадени пред въззивната инстанция, отразяващи
версията на последния за събитията, конкретно относно обстоятелствата, че при
посещението на ателието на свидетеля С. в началото април месец 2015 г., не е
отправял закани към свидетелките С. и К., както и в частта, с която дава
сведение, че на инкриминираната дата 15.08.2015 г. е бил на работа, като не е ходил
в ателието на пострадалото лице, настоящият съдебен състав не кредитира с
доверие. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на обвиняемия/подсъдимия, не се изисква те да намират
подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени
доказателства. В настоящия случай въззивният съд констатира, че обясненията на
подсъдимото лице, в посочените по-горе части, се оборват по категоричен начин
от кредитирани от съда доказателствени източници, а именно от показанията на
частните обвинители С., С. и К.. За да не се довери на обясненията на подсъдимото
лице, в частта, в която последният с категоричност отрича на инкриминираната
дата 15.08.2015г. да е посещавал ателието на пострадалия С., въззивният съд
отчете факта, че защитната теза на последния не се потвърди по категоричен
начин и от ангажираните пред въззивната инстанция допълнителни доказателствени
източници, а именно справка от НАП, платежни ведомости, представени от
управителя на дружеството Д.М. ЕООД – св.М.С., както и от изложеното от последната
в съдебно заседание. От процесните доказателствени източници се установява по
категоричен начин, че към датата на извършване на инкриминираното деяние,
последният е бил в трудови правоотношения с дружеството „Д.М.“, но не и че на инкриминираната
дата е изпълнявал служебните се задължения в стопанисваното от дружеството
заведение, находящо се на бул. „*********“ пред бл. **. Въззивният съд се
довери на обясненията на подсъдимия в частта, в която последният дава сведение,
че съпругата му е била притеснявана от свидетеля С., както и относно обстоятелството,
че в началото на месец април е посетил обущарското ателие на пострадалия С., за
да направи рекламация на ремонтирани от последния обувки, доколкото така
изнесените от подсъдимия обстоятелства съответстват на останалите кредитирани
от настоящата инстанция доказателствени източници.
Въззивната инстанция
възприе за достоверни показанията на св. М.С., дадени от последната пред
въззивната инстанция, като счете, че последните не допринасят за изясняване на спорните
по делото обстоятелства.
Също както
контролираната инстанция, въззивният съд кредитира като обосновани и обективни
заключенията на извършените в хода на досъдебното производство комплексни
съдебно-психиатрични и психологични експертизи по отношение на пострадалите
лица С., С. и К..
От
заключението на експертизата, изготвена по отношения на пострадалия С. се
установява, че заплахите, отправени към него, не са възбудили реален
страх от осъществяването им.
До противоположни извод са стигнали вещите лица,
изготвили процесните експертни заключения по отношения на пострадалите С.К. и С.С..
Съгласно изводите на експертите отправените към освидетелстваните лица закани,
са възбудили у тях основателен страх от осъществяването им по време на самия
инцидент, но не са предизвикали психични последици до момента.
Настоящият
съдебен състав също се позова и на заключението на изготвените по отношение на
подсъдимия Ц. комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от
които се установява, че към момента на инкриминираното деяние последният не
боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение,
като по време на инкриминираното деяние последният е могъл да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
Така
обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със съответната
специалност, като са обективни и обосновани, поради което според настоящата
инстанция законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите и правните
си изводи.
Относими към предмета
на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка са и
приобщените в процеса писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са
допуснати съществени процесуални нарушения при събирането им, които да
обосновават изключването им от доказателствения обем по делото, с оглед на
което ги кредитира с доверие, като възприема за достоверни данните, съдържащи
се в тях, тъй като по делото липсват други доказателствени източници, които да
ги оборват и/или опровергават.
Констатациите си за
съдебното минало на подсъдимия Ц. към датата на извършеното деяние,
първоинстанционният съд вярно е направил въз основа на приложената и приетата
по делото, като писмено доказателство,
справка
за съдимост.
Настоящият съдебен
състав намира, че при така установеното от фактическа страна крайният извод на
контролираната инстанция за необходимостта от оправдаването на подсъдимия
следва да бъде споделен.
По отношение на обвинението за
извършено от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК спрямо С.К.
и С.С..
С оглед ангажираните
по делото доказателства според настоящия въззивен състав липсва възможност да
се направи категоричен и единствено възможен извод, за това, че на неустановена
дата през месец август 2015 г. в гр. София, ж.к. „********в обущарско ателие подсъдимият
Ц. се е заканил с убийство на С.Д.К., като казал: „Теб също ще запаля и ще
умреш“ и това заканване би могло да възбуди у С.Д.К. основателен страх за
осъществяването му, както и че на неустановена дата през месец август 2015 г. в
гр. София, ж.к. „********в обущарско ателие подсъдимият Ц. се е заканил с
убийство на С.П.С., като казал: „Ще ви подпаля и ще ви затворя ателието“ и това
заканване би могло да възбуди у С.П.С. основателен страх за осъществяването му.
За да стигне до
горния извод въззивната инстанция, аналогично на предходния съд, взе предвид
факта, че в кориците на делото е приложена жалба от частния обвинител К. от
06.04.2015г., с оплаквания за отправени към нея и дъщеря ѝ закани, в
която като дата на инкриминираните събития е посочена – 03.04.2015г. От друга
страна, при предявяване на последна по време на изслушването ѝ в съдебно
заседание свидетелката К. е потвърдила обстоятелството, че е подписала жалбата, както и че подсъдимият Ц. е отправял към нея
само веднъж заплахи, в резултат на което е сигнализирала в полицията, като с
оглед датата на жалбата е посочила, че инкриминираните събития са се случили
именно през април месец 2015г.
Предвид горното независимо
от обстоятелството, че по делото са ангажирани доказателства потвърждаващи
тезата на обвинението, че подсъдимият се е заканил с убийство на С.П.С. и С.Д.К.,
то доколкото не бяха ангажирани убедителни доказателства, че процесните събития
са се случили на неустановена дата през месец август 2015 г., (съгласно обвинителната
теза), а от друга страна, са налични такива в противоположна посока, а именно че
процесният инцидент се е осъществил няколко месеца преди това – през месец
април 2015 г., както и при липса на изменение на обвинението по реда на чл.287
от НПК, то първоинстанционният съд е стигнал до верен извод, че следва да признае
подсъдимия за невиновен и да постанови оправдателна присъда по така
повдигнатите от прокуратурата обвинения.
По отношение на обвинението
за извършено от подсъдимия престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК
спрямо П.С..
Във връзка с
процесното обвинение настоящият съдебен състав намира, че при
така установеното от фактическа страна крайният извод на контролираната инстанция
за необходимостта от оправдаването на подсъдимия и по това обвинение следва да
бъде споделен, макар и при други съображения.
Престъплението
по чл.144, ал.3 НК – закана с убийство е квалифициран състав на престъплението
по чл.144, ал.1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V – „Принуда“,
а не в раздел I – „Убийство“, от глава II от Наказателния кодекс –
„Престъпления против личността“. В тази връзка следва да се отбележи, че със
съставите на чл.144 НК не се защитава живота на гражданите, а тяхната лична
свобода. Според константата съдебна практика за осъществяване на това
престъпление се изисква единствено изразяване с думи или действие на закана с
убийство спрямо пострадалия, която закана да е възприета от него и обективно би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ. От субективна
страна деецът трябва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета
от заплашения като действителна заплаха. За съставомерността на деянието е
достатъчно да са налице данни, че тя е възможно да бъде осъществена, а не и
лицето действително да се е уплашило /съгласно Тълкувателно решение № 53 от
18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС относно обективните и
субективните признаци на състава по чл.144, ал.3 НК/.
В
конкретния случай настоящият съдебен състав приема, че по делото не са събрани
убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Престъплението по
чл.144 НК е налице само тогава, когато деецът се закани на другиго с
престъпление (по ал.3 на разпоредбата с убийство) против неговата личност или
имот или против личността или имота на неговите близки и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Видно от горното, основните
елементи на този вид принуда, са закана с престъпление (в конкретния случай с
убийство), която би могла да възбуди основателен страх от осъществяването
ѝ. В тази връзка осъществяването само на един от елементите на това
престъпление не е достатъчно, за да се приеме, че престъплението е налице. В конкретния
случая, с оглед направения по-горе анализ на доказателства, по делото по
безспорен начин се установи, че подсъдимият на инкриминираната дата се е
заканил с убийство на пострадалия С., използвайки цитираните в обвинението
изрази. Доколкото обаче по време на разпита си пред въззивната инстанция
частният обвинител С. сам призна пред съда, че след инкриминираното деяние
начинът му на живот не се е променил (затворил е ателието, но защото си е
намерил по-добра работа), както и че е взел на сериозно единствено отправените към
него заплахи за изнудване, а именно, че следва да плаща рекет на подсъдимия (каквито
твърдения не фигурират в обвинителния акт), според настоящия съдебен състав липсват
доказателства за наличието на втората съставка на престъплението, поради което
не може да се приеме, че с отправяне на инкриминираните изрази от страна на
подсъдимото лице, е осъществено престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Вярно е, че
законът не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е
необходимо и достатъчно само да би могла да възбуди такъв страх у него. Това
обаче не означава, че нещата в това отношение следва да се преценяват отделно и
независимо от субективното възприемане и отношение на дееца към отправената
закана. Преценката трябва да бъде винаги конкретна и определена с оглед
възприемането й от адресата /в този смисъл Решение
№ 203 от 17.03.1971 г. по н. д. № 76/1971 г., II Н. О. на ВС/. В настоящата
хипотеза самият свидетел посочва, че не е възприел заканата с убийство на сериозно,
като думите му намират опора и в заключението на изготвената по делото КСППЕ,
от които се установява, че заплахите, отправени към свидетеля С. не са
възбудили реален страх от осъществяването им, с оглед на което според въззивния
съд, не може да се приеме, че инкриминираното в обвинението престъпление, е
осъществено от страна на подсъдимия Ц..
Предвид горното крайният извод на
първия съд да признае подсъдимия за невиновен, като на основание чл. 304 от НПК
го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144,
ал.3 от НК спрямо П.С., се явява правилен и законосъобразен, но не и по
съображенията, изложени от първостепенния съд, които са несъстоятелни.
Предвид на изложеното до тук
протестът на представителя на обвинението, с който се иска отмяна на атакувания
акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен по повдигнатите му обвинения, се явява неоснователен и като такъв,
следва да бъде оставен без уважение.
При този изход на делото обосновано
първата инстанция е постановила направените по делото разноски да останат за
сметка на държавата на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
В
хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават
отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.
Така мотивиран и на
основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда
от 14.05.2018 г. по НОХД № 20719/2017 г., на СРС, НО, 15-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.