№ 12646
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110112416 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „Е.“ АД
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, с която са предявени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 453,40 лв., представляваща остатък от регресно вземане за платено
от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка
„Каско“ по щета №**********/21.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 09.03.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 17.07.2021 г. в гр. София, бул.
„Европа“, на „Метро“ 2 /Люлин/, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, ДК № №,
поради движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция удря спрелия пред него
лек автомобил „Нисан Кашкай“, ДК № №, и му причинява материални вреди, за които при
ищеца е имало сключена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №
00500100383792/12.10.2020 г. За настъпилото ПТП е съставен двустранно подписан
констативен протокол за ПТП, като ищецът поддържа, че виновен за причиняването на
ПТП-то е водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № №. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по щета №**********/21.07.2021 г. е определено и изплатено на
сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, обезщетение в размер на 3842,78 лв. с
платежно нареждане от 27.10.2021 г. Към датата на настъпване на застрахователното
събитие водачът на л.а. „Фолксваген Голф“, ДК № №, имал сключена с ответника ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към
датата на процесното ПТП. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да
заплати сумата от 3857,78 лева, в която била включена и сумата от 15,00 лв.,
представляваща обичайни разноски за определяне размера на застрахователното
обезщетение, като ответното дружество погасило регресната претенция до сумата от 3404,38
лв. чрез извършено прихващане по силата на подписано между страните споразумение. Към
момента на подаване на исковата молба ответникът не е заплатил остатъка в размер на
453,40 лв. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва размера
на исковата претенция като прекомерен и несъответстващ на действително претърпените
1
вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички
вреди, претендирани от ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, протокол за ПТП, уведомление за щета, доклад по щета, покана по
регресна претенция, преводно нареждане/, както и извършеното от ответника частично
плащане по повод предявената по извънсъдебен ред претенция в размер на 878.78 лева.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са отделени от съда като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните с доклада
по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ищцовото дружество имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното му
вземане.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонта на
увреденото имущество, застрахователно обезщетение в размер на 3842,78 лева.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400, ал.1 от КЗ, действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Затова
застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
2
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, реш. №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
В разглеждания случай съгласно приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено,
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил „Нисан Кашкай“,
изчислена на база пазарни цени към датата на пътно-транспортното произшествие възлиза
на 4069,37 лева. Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил , изчислена
на база средни пазарни цени на резервните части и труд на доверени сервизи, извън
официалния за марката, е 3964,01 лева, а изчислена на база средни пазарни цени на
алтернативнни резервни части и труд на доверени сервизи извън официалния за марката
възлиза на 3599,22 лева.
По делото не бяха представени доказателства, обуславящи необходимостта ремонтът
да се извърши в официалния сервиз на марката, както и установяващи, че при ремонта на
увредения автомобил следва да бъдат вложени части от алтернативни доставчици, поради
което съдът счита, че застрахователят в хипотезата на регрес следва да заплати
необходимата за възстановяване на автомобила стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, изчислена по средни цени на резервните части и труд на
доверени сервизи. Претендираната от ищеца сума 453,40 лева представлява разликата между
вече заплатеното от ответника по заведената претенция и стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил според експерта, поради което възражението на
ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява
неоснователно. При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде
уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 09.03.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
450,00 лева, от които 50,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за вещо лице и
100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал.
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 453,40 лв., представляваща остатък от регресно вземане
за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ по щета №**********/21.07.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда - 09.03.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 450,00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3