№ 8705
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20221110143027 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „т” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника
„г” АД съществуването на вземане в размер на сумата от 151,48 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ул. Буная 8, вх. А, гараж 7, аб. № 404536,
ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 26,21 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.07.2019 г. до 30.03.2022 г., сумата 22,47 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г.
до 31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 4,30 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 01.07.2019 г. до 30.03.2022 г., с които суми ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
09.05.2022 г. по ч.гр.д. № 18783/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът „т” ЕАД твърди, че между страните не е подписан договор за
продажба на топлинна енергия на стопански потребител въпреки отправена
до ответника покана. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна
енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, с което се е обогатил за
сметка на обедняването на ищеца. Освен стойността на доставената ТЕ,
претендира дължимата сума за дяловото разпределение в имота и мораторна
1
лихва, изчислена съобразно ОУ за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира присъждане на сторените в исковото и
заповедното разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „г” АД подава отговор на исковата
молба и оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва размера на
претендираните от ищеца суми и твърди, че в имота не е имало отоплителни
тела, не е канен да заплаща каквито и да е суми, не е получавал фактури за
процесния период. Оспорва да дружеството да се е обогатило неоснователно
за сметка на ищеца и да е консумирана топлинна енергия в исковия размер
именно от ответника. Оспорва претендираните суми като погасени по давност
с изтичане на краткия тригодишен срок за периодични вземания. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД
заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която
се намира процесния апартамент в съответствие с действащите за съответния
период нормативни разпоредби.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 59, ал.
1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и
главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената
през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия, както и наличието на връзка между
обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на
ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Не е спорно, а и от приетите писмени доказателства – Договор за
учредяване право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003 г. и
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
18.01.2016 г., се установява, че ответникът притежава правото на собственост
върху процесния недвижим имот, а именно гараж 7, находящ се на адрес гр.
София, ул. Буная 8, вх. А.
Не е спорно по делото, а и от представените доказателства – декларация
на управителя на ЕС, Протокол от ОС на ЕС, списък на потребителите на ТЕ
в сградата, Договор за извършване на услуга дялово разпределение се
установява, че процесният имот се намира в сграда етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната
собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с
„Техем сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на
2
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства
взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов
ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено,
че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият
имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото
разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на Наредба № 16-344 от 06.04.2007 г., а в случай че договорът е прекратен и
клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се
извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна
енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи
отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане
по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната
собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово
разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото
събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между
избрания начин на разпределение и този, който е приложен.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е
извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни
разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните
електронни отчети по общия топломер за процесната сграда. Вещото лице е
съобразило, че в процесния имот няма начислена ТЕ за отопление на имота,
както и че начислените суми за топла вода са на база реален отчет на
монитрания един брой водомер. Сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за
дяловото разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен
акт. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
3
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. е в размер на 137,87 лева. Вещото лице е установило и че
общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е
преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него
частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по
СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че няма извършени плащания, касаещи
процесния период. Вещото лице сочи, че стойността на реално консумираната
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., която е останала
незаплатена от страна на ответника, е в размер на 137,86 лева. Видно от
изготвеното заключение, дължимата сума за дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 31.10.2020 г. е в размер на 22,47 лева.
Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /ред. до 17.07.2012 г./ и § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя,
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на това и предвид липсата на изложени
от ответника твърдения за използване на доставената до процесния имот
енергия за битови нужди, в отношенията между ответника и топлопреносното
предприятие е приложимо изискването на чл. 149, ал.1, т. 3 ЗЕ. Доколкото
страните не спорят и доказателствата не установяват друго- наличието на
писмено съглашение между тях, съдът намира, че между тях липсва
облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна
енергия. Следователно за ищцовото дружество не съществува правно
основание, въз основа на което да претендира договорна отговорност за
неплащане цената на доставката, а когато няма на разположение друг иск,
приложима е хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД. Липсата на писмено съглашение
не представлява пречка за приложението на института на неоснователното
обогатяване и не изключва задължението на ответника да заплати
действително потребената от него топлинна енергия, доставена от ищеца до
процесния имот. Правният мир не допуска неоснователно имуществено
разместване и облагодетелстване на определен правен субект за сметка на
друг, без да е налице правно основание. Една от проявните форми на
неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е служенето с чужди
блага без основание. В настоящия случай се изразява в спестяване на разходи,
които обогатилият се ответник е трябвало да понесе-заплащане на доставката
за топлинна енергия, а обедняването е пропуска да бъдат придобити
4
имуществени блага от ищеца, който не е получил продажната цена за
реалното потребено количество топлинна енергия. Действително общите
условия на ищеца не обвързват ответника, но при предявен иск за
неоснователно обогатяване същият следва да докаже единствено реална
доставка на услугата, което се установява по безспорен начин с оглед
заявеното становище и приетите по делото СТЕ и ССчЕ. Фактът, че
ответникът, закупувайки имот за небитови нужди, потребява топлинна
енергия без да сключи договор с ищеца, го освобождава от договорна връзка с
„т” ЕАД, но не и от задължението да заплати реално консумираната топлинна
енергия при предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Доколкото по делото няма
данни в района, където се намира процесния имот, да има друг доставчик на
топлинна енергия извън „т” ЕАД, съдът намира, че ответникът се е обогатил
със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му беше доставена
въз основа на договорно правоотношение с ищеца. В случая липсата на
договор е липса на основание за получаването на топлинна енергия. Като не я
е заплатил, ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Твърдението на ответното дружество, че не използва лично доставената
ТЕ не разколебава извода на съда. Не се твърди и не се установява да е
сключен договор за продажба на ТЕ с трето лице – наемател и да е
представено надлежно съгласие в тази насока от страна на ответника
собственик на имота по смисъла на чл. 61, ал. 2 от Общите условия продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от “т” EАД, което да е поело
задължения за заплащане на консумираната ТЕ в имота на ответника.
Дължими са и начислените годишни такси за извършваната услуга за
дялово разпределение за периода, които съобразно разпоредбите на чл. 36 ОУ
и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването е
възмездна услуга, която се заплащат от потребителите на топлинна енергия.
Доколкото ответникът дължи сумите, с които неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца, същият дължи и тази сума предвид реалното извършване на
услугата. Още повече – няма данни да е възразил срещу дяловото
разпределение в предвидените срокове.
Поради изложеното предявените главни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД за главница за топлинна енергия и дялово разпределение са
основателни и следва да се уважат до посочените от вещите лица размери
137,86 лева за главница за топлинна енергия и 22,47 лева за главница за
дялово разпределение.
Релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като считано от датата на възникване на най-старото
процесно вземане /01.06.2019 г./ до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /07.04.2022 г./ не е изтекла погасителната
давност за вземането, която е петгодишна съгласно т. 7 от ППВС № 1/1979 г.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е докаже наличието на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
Задължението за обезщетение за ползване на топлинна енергия и дялово
5
разпределение е задължение без срок, т.е. изискуемостта настъпва веднага без
покана и ищецът може да иска изпълнение към момента на ползването на
услугата. Същевременно настъпването на изискуемостта на вземането не
поставя длъжника в забава, доколкото вземането е без определен ден за
изпълнение /падеж/ и за поставянето на длъжника в забава е необходима
покана /арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Такава не се установява да е надлежно
изпратена от ищеца и получена от ответника, поради което предявените
акцесорни претенции следва да бъдат отхвърлени. Представената като
приложение към исковата молба касае част от процесните задължения и не се
установява да е надлежно връчена на представител на ответника.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в заповедното производство в размер
на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – определено от съда
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата
от 58,81 лева – разноски в заповедното производство. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в
исковото производство, 350 лева – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 646,93
лева – разноски в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на направените
разноски в исковото производства съобразно отхвърлената част от
претенциите. Предвид изрично направеното искане в тази насока, в тежест на
ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 21,58 лева.
Предвид направеното от ищеца искане, разноските следва да се
присъдят по компенсация.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
6
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „т” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******” № 23Б
срещу „г“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Буная” № 8, ет. 4, ап. 11 искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 59 ЗЗД, че „г“ АД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ НА „т” ЕАД, ЕИК
****** сумата от 137,86 лева, представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. Буная 8, вх. А, гараж
7, аб. № 404536, ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 22,47 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до
31.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане
на вземането, с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищеца и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2022 г. по ч.гр.д. №
18783/2022 г. по описа на СРС, 166 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД главница за топлинна енергия
за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от 151,48 лева,
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата
26,21 лева за период от 01.07.2019 г. до 30.03.2022 г. и за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на сумата 4,30 лева за
период от 01.07.2019 г. до 30.03.2022 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „г“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Буная” № 8, ет. 4, ап. 11 ДА ЗАПЛАТИ на „т” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******” № 23Б
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 684,16 авноица за топлинна
енергия за разликата над уважената сума до пълния предявен размер от е
установяваопла водалева – разноски в заповедното производство и
исковото производство пред СРС ПО КОМПЕНСАЦИЯ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „т” ЕАД – „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7