Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. /08.11.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2181 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.А.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален
представител адв. Й.А. *** срещу Наказателно постановление № 20 – 0439 – 000179
от 02.06.2020 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна,
с което на жалбоподателя Г., на основание разпоредбите на чл. 175, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за това, че на 02.05.2020 г. около 14:30
часа в гр. Варна, по ул. „Тролейна“ в посока към ул. „Вяра“ до стрелбище „Комбат“ управлява собствения си мотопед „Ямаха Аерокс“ с рег. № В 1060 Р, като регистрационната табела не
е поставена на определеното за това място – поставена е под заден калник и не
се вижда – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
Жалбоподателят М.А.Г.
намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място навежда
твърдения, че е налице неточно посочване на нарушената правна норма, доколкото
хипотезата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата съдържа две
изпълнителни деяния, за които се ангажира административно – наказателната отговорност
по две съвсем различни санкционни норми, като в случая не става ясно коя конкретна норма е приел за нарушена
административно – наказващия орган. Също така посочва като порок в
наказателното постановление, че липсва предл. 3 на т.
1 на ал. 1 на чл. 175 от Закона за движение по пътищата, която е посочена като
основание за индивидуализиране на административното наказание. Акцентира, че
липсва описание на съществени съставомерни елементи
от обективната страна на нарушението, като също
така подчертава, че табелата с регистрационния номер е била поставена отзад на
моторното превозно средство, закрепена с два болта в пункт за регистрация от
служител в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Възразява срещу
размера на наложените му административни наказания, като също така застъпва
позиция, че процесното нарушение би могло да попадне в обхвата на разпоредбата
на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените съображения моли за отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на
22.02.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2181 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят М.А.Г. не се явява лично, а се
представлява от своя процесуален представител адв. Й.А. ***, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление,
а в условията на евентуалност пледира за намаляване на наложените
административни наказания до предвидения в закона минимален размер.
В проведеното на
22.02.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2181 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изпраща нито законен, нито процесуален
представител, който да изрази становището й в дадения ход на делото по
същество. В депозирани на 06.08.2020 г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от ст.
юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова се застъпва
становище за неоснователност на въззивната жалба, с аргумента, че нарушението е
безспорно установено, както и в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Процесуалният
представител на въззиваемата страна претендира
присъждането също така на юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
Около 14:30 часа на 02.05.2020
г. жалбоподателят М.А.Г., с ЕГН: ********** управлявал собствения си мотопед „Ямаха Аерокс“ с
рег. № В 1060 Р по ул. „Тролейна“ в гр. Варна в посока към ул. „Вяра“.
По същото време по ул. „Тролейна“
в противоположна посока се движел служебен полицейски автомобил, в който се
намирали свидетелите М.Д.М. и К.П.П. – служители на
Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, които при
разминаване с превозното средство, управлявано от жалбоподателя Г.
констатирали, че табелата с регистрационния номер на мотопеда, от задната му
страна не се вижда.
Поради тази причина
свидетелите М. и П. променили посоката на движение на служебния автомобил и
последвали мотопеда, управляван от жалбоподателя Г., който междувременно
преустановил движението си на паркинга пред търговски обект, в непосредствена
близост до стрелбище „Комбат“.
Полицейските служители М.
и П. извършили проверка на управлявания от жалбоподателя мотопед и констатирали,
че задната му регистрационна табела не е поставена на определеното за целта
място, а именно е поставена под заден калник и не се вижда.
Преценявайки, че със
своето поведение в следобедните часове на 02.05.2020 г. жалбоподателят Г. е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, на същата тази дата 02.05.2020 г. св. М., в качеството си на командир
на отделение в Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна, съставил акт за установяване
на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение
на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 02.06.2020 г. Началникът на Трето РУ към ОД на
МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена
в обстоятелствената част на АУАН, издал Наказателно постановление, с което на
основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1, предл.
3 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя М.А.Г.
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 2 месеца за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на доказателствата
и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично
основателна, поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата, действала към момента на извършване на
нарушението, предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, на което
табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
В
случая не е спорно между страните, че управлявания от жалбоподателя мотопед „Ямаха Аерокс“ с рег. № В 1060 Р
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на Закона
за движение по пътищата, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя по
път, отворен за обществено ползване, а именно по
уличната мрежа на община Варна.
Същевременно от показанията
на св. М.Д.М. и св. К.П.П., които съдът изцяло
кредитира като последователни и взаимнодопълващи се,
категорично се установява, че табелата с регистрационния номер на процесното
превозно средство е била поставена по начин, по който обаче същата не е била
видима за останалите участници в движението по пътищата. Този извод се извежда не
само от показанията на св. М. и св. П., но и от показанията на св. И.Я.И.,
който де факто призна, че табелата с регистрационния номер на мотопеда в
действителност не се вижда в цялост, като в показанията си той обясни
причините, според него, табелата да бъде поставена на това конкретно място,
които обаче в случая са ирелевантни по отношение обективната съставомерност на конкретното административно нарушение.
Нещо повече – жалбоподателят
Г. навежда твърдения във въззивната жалба, че процесният мотопед на практика не
е имал заден калник, а е имал „издължена задна седалка“ и посочва именно това
като причина за местонахождение на табелата между тази „издължена задна седалка“
и задната гума, но това обяснение само изяснява причините за извършване на
нарушението и категорично не представлява основание за освобождаването му от
административно – наказателна отговорност.
Местата за поставяне на
регистрационен номер на МПС са посочени в разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от
Наредба № І – 45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на МПС и на ремаркетата, теглени от тях, а именно:
„Табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад)
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това
е невъзможно – в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и
осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се нарушава формата на
табелата, целостта на графиката и символите на номера.“.
След като процесното МПС представлява
мотопед, който следва да има табела само отзад, то същата трябва да бъда видима
за участниците в пътното движение, а не да е поставена между задния калник и
гумата като по този начин да не може да се индивидуализира превозното средство
не само при движение, но дори и при престой и паркиране.
Следва да се допълни, че в
случая недоказано остана твърдението на св. И., че именно по този начин е била
поставена табелата с регистрационната табела при регистрацията на превозното
средство в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна. Самият св. И.
действително изказа доста категорична позиция в тази посока, но същевременно
сам призна, че по време на регистрацията на превозното средство, не е бил на
територията на Република България, поради което и на практика думите му
представляват само едно предположение, което обаче не намира опора в събраните
по делото доказателства.
Поради гореизложените
съображения и изцяло кредитирайки показанията на св. М. и св. П., съдът намира,
че табелата с регистрационния номер на управлявания от жалбоподателя Г. мотопед
действително е била поставена по начин, който не е позволявал същата да бъде
изцяло видима, поради което и със своето поведение в следобедните часове на
02.05.2020 г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата, поради което и правилно е била ангажирана неговата
административно – наказателна отговорност за извършеното нарушение.
Същевременно съдът намира
за основателно възражението, наведено във въззивната жалба по отношение размера
на наложените административни наказания. Според съда неоснователно и необосновано
административно – наказващият орган е наложил административни наказания в
размер на над минималния предвиден в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1, предл. 3 от Закона за движение по пътищата, предвид липсата
на някакви отегчаващи отговорността обстоятелства в случая. Липсват данни жалбоподателят да е извършвал подобни нарушения на
законодателството, свързано с правилата за движение по пътищата – нещо повече
от приложената справка за констатирани нарушения на правилата за движение по
пътищата, изготвена от сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Варна се
установява, че жалбоподателят има само две
на брой нарушения, което го
характеризира като деец с невисока степен на обществена опасност и мотивира
съда с категоричност да приеме, че административни наказания в минимален
размер, а именно „глоба” в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месец са съизмерими с тежестта на извършеното нарушение и изцяло
биха способствали за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Само за допълнение на
мотивите, следва да се отбележи, че санкционната разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата не съдържа различни предложения, но съдът
не счита, че тази формална неточност от страна на административно – наказващия орган
по някакъв начин е нарушило правото на защита на жалбоподателя, още повече в
степен, изискваща отмяна на наказателното постановление.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 20 – 0439 – 000179 от
02.06.2020 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна,
следва да бъде изменено в санкционната си част, като размера на наложените
административни наказания бъде намален до предвидения в разпоредбата на 175,
ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата минимум, а именно „глоба“ в
размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 20 – 0439 – 000179 от
02.06.2020 г., издадено от Началника на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна,
с което на М.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание разпоредбите
на чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за това, че на 02.05.2020 г. около 14:30
часа в гр. Варна, по ул. „Тролейна“ в посока към ул. „Вяра“ до стрелбище „Комбат“ управлява собствения си мотопед „Ямаха Аерокс“ с рег. № В 1060 Р, като регистрационната табела не
е поставена на определеното за това място – поставена е под заден калник и не
се вижда – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, като намалява размера на наложената „глоба“ до размер от 50
лева и намалява размера на административното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: