Решение по дело №1731/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        22.07.2020г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	23.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1731		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от „Толлофикация-Перник” АД, ЕИК113012360, адрес на управление: гр. Перник, 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрисконсулт А.С. срещу А.Н.К.-В. с адрес: ***. „Пейо Яворов”, бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 2.

           Ищецът сочи, че с оглед депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК против издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 409/2019г. по описа на РС – Дупница претендира от ответника сумата от 496, 78 лева, от които 430, 81 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период 01.05.2017г. до 30.04.2018г., който период включва дължима сума за действително потребена топлинна енергия, 65, 97 лева - законна лихва за забава от 09.07.2017г. до 25.01.2019г.; претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката (ЗЕ) в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в сграда етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал. 2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал. 3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните и доколкото клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Сочи, че ответниците са ползвали доставяна от ищеца ТЕ и към моментна на депозиране на исковата молба не са заплатили задълженията си към ищеца изчислени съобразно разпоредбите на чл. 139 и 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи посочените по – горе суми. Претендира разноски.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представител на ответника адв. Г. ***, в който отговор се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на исковата претенцията. Оспорва потреблението на ТЕ в качеството на ответника на собственик или ползвател на имота, сочен като топлоснабден от ищеца.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

           Приети са по делото писмени доказателства – извлечение от сметка, копие от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 25.08.1992 г., Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 07.02.2003 г., Удостоверение за наследници на Татяна Николова Ганчева, като в посочения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека 07.02.2003г. процесният обект се сочи, че е собственост на Татяна Николова К. и ответника в настоящото производство в качеството й на наследник на Николай Димитров Костов, а съгласно удостоверение за наследници на Татяна Николова Ганчева, ответницата в настоящото производство е единствен нейн наследник.

           На 07.02.2019г. е ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 409/2019г. по описа на ДнРС, издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,  връчена на длъжника – ответник в настоящото производството при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,  при което на заявителя в заповедното производство е указано да предяви иск за установяване на вземането си – именно – тези, по които е образувано настоящото исково производство.

           Приети са по делото заключения на назначените съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Г.В. се установява, че размерът на общо претендираната главница за доставена топлинна енергия е 430, 81 лева; размерът на лихвата за забава е 66, 09 лева; данни за извършени плащания за процесния период и процесни суми в счетоводството на ищеца няма.  

           От заключението на назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от в.л. З.З. се установява, че услугата „дялово разпределение“ е въведена от момента на подписването на Договор № 262/13.11.2001 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. През процеснят период, в абонатната станция е монтиран топломер съответстващ на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период. Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

            Съгласно нормата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Ищецът следва да докаже наличието на валидно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни (че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с ответниците и че е доставил топлинна енергия), както и размера на претенциите си (главница и лихви).

           Ответникът следва да докаже направените в отговора на исковата молба възражения – правоунищожаващи, правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи.

           Ищецът „Топлофикация-Перник” АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т. 44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129, ал. 1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл. 130 от същия закон. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (ДВ бр. 107/09.12.2003г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

           В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца с доклада по делото по реда на чл. 146 ГПК, че същият следва да докаже наличието на облигационно правоотношение между страните по делото. Като доказателство за собственост ищецът е представил договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти от 25.08.1992г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от 07.02.2003 г. Собствеността на ответницата върху описания в исковата молба имот не се доказва и от Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти от 25.08.1992г. тъй като, в този договор като купувач е посочено лицето Николай Димитров Костов. По делото не са ангажирани от ищеца доказателства, в чиято доказателствена тежест е да установи това обстоятелство за връзка на ответника с Николай Димитров Костов. От представеното Удостоверение за наследници Татяна Николова Ганчева се установява, че ответницата е наследник на Татяна Николова Ганчева, като липсват безспорни за съда доказателства последната да е била собственик на процесания топлоснабден имот.  За да премине по пътя на наследяването правото на собственост в патримониума на наследниците, същото следва да е съществувало в патримониума на наследодателя, което не е доказано в конкретния случай. Отделно от горното ищецът не доказва ответникът да е приемал наследство на някой от сочените за собственици на процесния имот лица.

           Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот, а дори и да се приеме обратното не се доказва по делото, че за процесния период именно ответницата е била собственик на имота. Предвид изложеното съдът намира, че няма доказателства за обема на облигационната връзка между страните по делото за доставка на топлинна енергия за процесния обект, поради което и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

           По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот, съответно – на каква част от вещното право същата е носител.

           По разноските:

           С оглед изхода на делото, на ответника не се следват претендираните от него разноски, както тези в настоящото производство, така и тези в заповедното такова – по ч.гр.дело № 409/2019г. по описа на ДнРС.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация- Перник” ЕАД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, срещу А.Н.К.-В. с адрес: ***. „Пейо Яворов”, бл. 4, вх. А, ет. 2, ап. 2 искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от сумата от 496, 78 лева, от които 430, 81 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за период 01.05.2017г. до 30.04.2018г., който период включва дължима сума за действително потребена топлинна енергия, 65, 97 лева - законна лихва за забава от 09.07.2017г. до 25.01.2019г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 409/2019 г. по описа на РС – Дупница, като неонователни.

          

           Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: