О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. С., 30.12.2019 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тридесети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВАНЯ ИВАНОВА
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Гащарова ч. гр. дело № 946 по
описа на съда за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Подадена е молба с вх. №
9808/21.11.2019 г. по ч. гр. д № 946 по описа на съда за 2015 г. от „И.“ АД
чрез юрисконсулт Е.Д.С. с искане на основание чл. 402, ал. 1 и ал. 2 от ГПК да
бъде постановено определение, с което да бъде вдигната обезпечителна мярка –
възбрана върху ½
идеална част от урегулиран поземлен имот с площ по документи – 73 635
кв.м., находящ се в село Е.П., общ. Е.П., обл. С., за който е отреден парцел
XXX (тридесети) за производствени, складови дейности, обществено и делово
обслужване, в кв. 80 по плана на селото, при граници и съседи: улица, УПИ
XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, заедно с правото на строеж, вписана в книгите
за вписвания на Служба по вписванията-Е.П. с вх. рег. № 2834/23.12.2005 г., том
I, акт № 114,
им.п. 1014, както и да бъде постановено заличаването ѝ.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в
молбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение № 610/08.10.2015 г., постановено по гр.д. №
701/2015 г. по описа на Районен съд-Е.П. е отхвърлена молба за допускане на
обезпечение на бъдещ иск на „Л.Л.“ ЕООД,
представлявано от управителя Н. А. срещу „П.“ ЕАД, представлявано от А.Б., за
осъждане на ответника да заплати сумата от 2730,50 лева, представляваща
неизплатена стойност на извършени строително-монтажни работи съгласно фактура с
№ **********/05.06.2015 г., чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху
урегулиран поземлен имот с площ по документи – 73635 кв.м., находящ се в село Е.П.,
общ. Е.П., обл. С., за който е отреден парцел XXX (тридесети) за
производствени, складови дейности, обществено и делово обслужване, в кв. 80 по
плана на селото, при граници и съседи: улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени
площи, заедно с правото на строеж, както и заявената при условията на
евентуалност молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на
обезпечителна мярка възбрана върху ½
идеална част от описания имот.
С определение № 1268/24.11.2015 г.
на Окръжен съд-С., втори въззивен състав е отменил частично определението на
първоинстанционния съд и е допуснал обезпечение на основание чл. 390 от ГПК,
във вр. с чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК на бъдещ иск с правно основание чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху ½ идеална
част от урегулиран
поземлен имот с площ по документи – 73635 кв.м., находящ се в село Е.П., общ. Е.П.,
обл. С., за който е отреден парцел XXX (тридесети) за производствени, складови
дейности, обществено и делово обслужване, в кв. 80 по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, заедно с правото
на строеж, след внасяне на гаранция в размер на 300 лева по сметка на Окръжен
съд-С. от „Л.Л.“ ЕООД.
След внасяне на
определената от въззивния съд гаранция на 08.12.2015 г. е издадена
обезпечителна заповед.
На 06.01.2016 г. е
входирана в РС-Бургас искова молба от „Л.Л.“ ЕООД
против „П.“ ЕАД.
На 29.08.2016 г. е входирана молба в РС-Е.П. от „Л.Л.“
ЕООД чрез адв. Д.Д. *** с
искане да бъде отменено допуснатото с определение № 1268/24.11.2015 г. на Окръжен съд-С.
обезпечение на бъдещи искове, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана
върху ½
идеална част от гореописания недвижим имот собственост на „П.“ ЕАД. Направено е искане да бъде освободена
внесената от молителя гаранция в размер на 300 лева по сметка на ОС-С..
Молбата е връчена за ответната страна - „П.“ ЕАД на 18.01.2017 г.,
видно от съобщение на лист 41 от гр.дело.
С определение № 102/24.02.2017 г. по описа на Районен съд-Е.П.,
четвърти състав е отменил допуснатото обезпечение, въз основа на определение от
08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 701 по описа за 2015 на РС-Е.П., частично отменено
с № 1268/24.11.2015 г. на Окръжен съд-С. на бъдещ иск на
„Л.Л.“ ЕООД срещу „П.“ ЕАД, чрез налагане на възбрана върху ½ идеална
част от урегулиран
поземлен имот с площ по документи – 73635 кв.м., находящ се в село Е.П., общ. Е.П.,
обл. С., за който е отреден парцел XXX (тридесети) за производствени, складови
дейности, обществено и делово обслужване, в кв. 80 по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, заедно с правото
на строеж. Със същия съдебен акт е отменена издадената обезпечителна заповед с
дата 08.12.2015 г. от ОС-С., както и е освободена внесената гаранция в размер
на 300 лева.
Определение е връчено на „П.“ ЕАД на дата 16.03.2017, видно от съобщение на лист 50 от гр.д.,
както и на „Л.Л.“ ЕООД на 20.03.2017 г., л. 51, като същото не е
обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
С разпореждане от 29.05.2017 г. на съдия при ОС-С. е разпоредено гр.
дело № 946/2015 г. и молбата от „Л.Л.“ ЕООД да се
докладват на главния счетоводител на ОС-С..
С разпореждане от 30.05.2017 г. е разпоредено да се върне на молителя „Л.Л.“
ЕООД внесената гаранция в размер на 300 лева.
С оглед на изложеното, съдът направи следните правни
изводи:
Възбраната
на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК
се подчинява на правила, установени в ГПК и Правилник за вписванията.
Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на подлежащите на
вписване актове по начина, предвиден в Правилника за вписванията. Вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени
изрично в законите или в Правилника за вписванията. Възбраната на недвижим имот
може да бъде заличена съгласно чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията с
„писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило
възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението“ или
съгласно ал. 2- „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага
удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи“.
Независимо
от конкретната хипотеза следва да са налице кумулативно следните предпоставки:
първо, искането за заличаване на вписаната възбрана да изхожда от легитимирани
лица по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ПВ; второ, да е представен акт на съда по чл. 402, ал.
3 от ГПК и трето, да е представено удостоверение
от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.
Отмяната
на обезпечителната мярка става по реда на чл. 402 от ГПК, а отменената
обезпечителна мярка се вдига, след като влезе в сила определението за нейното
отменяне.
В
конкретния случай, с определение № 102/24.02.2017 г. по описа на
Районен съд-Е.П., четвърти състав е отменил допуснатото обезпечение, въз основа
на определение от 08.10.2015 г. по ч. гр. д. № 701 по описа за 2015 на РС-Е.П.,
частично отменено с № 1268/24.11.2015 г. на Окръжен съд-
С. на бъдещ иск на „Л.Л.“ ЕООД срещу „П.“ ЕАД, чрез налагане на възбрана върху ½ идеална
част от урегулиран
поземлен имот с площ по документи – 73635 кв.м., находящ се в село Е.П., общ. Е.П.,
обл. С., за който е отреден парцел XXX (тридесети) за производствени, складови
дейности, обществено и делово обслужване, в кв. 80 по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, заедно с правото
на строеж. Със същия съдебен акт е отменена издадената обезпечителна заповед с
дата 08.12.2015 г. от ОС-С., както и е освободена внесената гаранция в размер
на 300 лева.
Допуснатото обезпечение е било отменено по
реда на чл. 402 от ГПК по искане на „Л.Л.“ ЕООД,
поради отпадане на обезпечителната нужда.
Както беше посочено, постановеният
съдебен акт е връчен на страните, „П.“
ЕАД на дата 16.03.2017, видно от съобщение на лист 50 от гр.д., и на „Л.Л.“
ЕООД на 20.03.2017 г., л. 51, същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
От
гореизложеното е видно, че е издаден съдебен акт, който е с идентичен предмет, на
искания от молителя. Поради това той няма правен интерес да иска повторно
постановяване на същия правен резултат. На следващо място, съгласно чл. 402,
ал. 3 от ГПК, определение № 102/24.02.2017 г. по описа на
Районен съд-Е.П. е достатъчно основание за заличаване на
вписаната възбрана и не е необходим допълнителен съдебен акт за постановяване
на целения от молителя ефект. Поради изложените съображения, молба с вх. №
9808/21.11.2019 г. по описа на ОС-С., следва да бъде оставена без разглеждане.
Молителят,
„И.“ АД, е заинтересована
страна по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Правилника за вписванията, поради което разполага
с правната възможност, след като се снабди с официално заверен препис на определение №
102/24.02.2017 г. по описа на Районен съд-Е.П. с отбелязване на датата, на
която същото е влязло в сила и удостоверение, да ги депозира ведно със
заявление в Службата по вписванията-Е.П. с искане за заличаване на вписаната
възбрана върху гореописания недвижим имот с вх. рег. №
2834/23.12.2005г., том I, акт № 114, им.п. 1014, а при евентуален
отказ на съдията по вписванията да обжалва същия пред ОС-С..
С оглед гореизложеното,
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 9808/21.11.2019 г. по ч. гр. д № 946 по описа на съда за 2015
г. от „И.“ АД чрез юрисконсулт Е.Д.С. с искане на основание чл. 402, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК да бъде постановено определение, с което да бъде вдигната
обезпечителна мярка – възбрана върху ½ идеална част от урегулиран поземлен имот
с площ по документи – 73 635 кв.м., находящ се в село Е.П., общ. Е.П., обл. С.,
за който е отреден парцел XXX (тридесети) за производствени, складови дейности,
обществено и делово обслужване, в кв. 80 по плана на селото, при граници и
съседи: улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, заедно с правото на
строеж, вписана в
книгите за вписвания на Служба по вписванията-Е.П. с вх. рег. №
2834/23.12.2005г., том I, акт № 114, им.п. 1014, както и да
бъде постановено заличаването ѝ.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-С. в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.