Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1346
Град Пловдив, 30.06.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично
съдебно заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря П.Ц.,
като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 2951 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и
сл. от ДОПК.
НАСТОЯЩОТО производство е
образувано след постановеното Решение № 12541/22.10.2014 година по
административно дело № 25/2014 година по описа на Върховен административен съд
на Република България – Първо отделение, с което е отменено Решение №
2443/11.11.2013 година, постановено от Административен съд – Пловдив по
административно дело № 2419/2011 година.
Предмет на делото е жалбата на „КЕРВАНСТРОЙ” ООД – гр.Джебел, ЕИК ***, против
Ревизионен акт № 16251100086/ 27.05.2011 г., издаден от Г. С. Г. на длъжност
главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение №
790/18.08.2011 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” /сега „ОДОП”/ - гр.
Пловдив, относно непризнат данъчен
кредит в размер на 221 100 лв., и
прилежащи лихви, за данъчните периоди м.03,м.04 и м.05 на 2009 г. Твърди се, че РА е незаконосъобразен,
за което са изложени подробни съображения
и се моли съда да го отмени.
Изтъква се, че от факта на неоткриването на прекия доставчик не могат да
се правят изводи за липса на реалност на доставките, както и се сочи, че
направените изводи в тази насока не
кореспондирали със събраните в хода на ревизията доказателства.
В съдебно
заседание – адв.А. поддържа жалба, претендира разноски.
Ответникът по жалбата -
Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален
представител – юрк.Е. изразява становище, че подадената жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд –
Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че жалбата е подадена в срок и от лице, за което акта е
неблагоприятен, следователно същата е процесуално допустима, но разгледана по
същество е неоснователна.
Предмет на обжалване е непризнат данъчен кредит в размер на 221 100, 00
лв., и прилежащи лихви за данъчните
периоди м.03, м.04 и м.05, 2009 г., по фактури, издадени от „Бумеранг 33"
ООД, с предмет на доставките - челюстна
трошачка, сито, конусна трошачка,
арматура, шприци за кофраж,
пирони и др.
На всички фактури е записано плащане в брой. В хода на
ревизията не са представени съпътстващи издадените фактури документи -
експедиционни бележки, транспортни документи и/или други, от които да може да
се направи извод, къде и кога евентуално са извършени процесните доставки. Такива доказателства не
се ангажираха и в хода на съдебното обжалване.
Според "Керван строй" ООД, същото е закупило
процесните стоки от посочения доставчик, като се твърди, че стоките са получени
с транспорт на доставчика, в складовата база на дружеството в град Джебел, област.Кърджали,
като датата на получаване на стоките била изписана на приемно-предвателните
протоколи, а самите стоки били разтоварени от работници на "Керван
строй". Стоките били влагани на строителните обекти, които изпълнявала
фирмата, оборудването било монтирано на баластерната, където се произвеждали
строителни инертни материали, а машините и транспортните средства се използвали
за дейността на дружеството. Нямало сключени писмени договори, договарянето
било устно, като същото било извършено между двамата управители. Освен
фактурите, касовите бонове към тях и приемо-предавателните протоколи дружеството
- жалбоподател не разполагало с други документи, в.т.ч. изисканите
експедиционни бележки, транспортни и др. индивидуализиращи документи, доказващи
реалност на извършените доставки. От представени фискални касови бонове, приходните органи направи извод, че от същите
не става ясно къде е извършено плащането - в гр.С., ул.*** - офиса на
дружеството доставчик или в гр.Джебел в складовата база на получателя на
доставката - "Керван
строй"ООД.
Между доставчика и получателя не е сключван писмен
договор, договарянето се е извършвало устно, като офертите са предлагани от
управителя на „Бумеранг 33" ЕООД. След преглед на представените от
ревизираното дружество доказателства се констатира, че освен издадените
фактури, касови бонове към тях и приемно-предавателни протоколи, ревизираното
дружество не представя други доказателства, включително и допълнително
изисканите експедиционни бележки, транспортни документи и други, доказващи
реалността на извършените доставки. Относно разплащането по спорните доставки от
страна на дружеството са представени само 7 бр. фискални касови бонове, но не
се представят разходни касови ордери и касова книга.
От представените фискални касови бонове както се каза
не става ясно къде е осъществено плащането, кое лице от името на получателя е
предало паричната сума на доставчика или кое е лицето, получило сумата за доставчика.
Не следва да се игнорират тези обстоятелства, след като платената в брой
парична сума възлиза общо на 1 326 600 лв. и липсата на доказателства относно
разплащането по спорните фактури са сериозна индиция за търговската
добросъвестност на дружеството.
В този аспект следва да се отбележи, че относно
представените от дружеството фискални бонове, за които се твърди, че са
издадени от „Бумеранг 33" ЕООД, има нарушена номерация. За всички издадени
фактури от м. март 2009 г. фискалните бонове с № 4373/17.03.2009 г.; №
4364/10.03.2009 г.; 4353/04. 03.2009 г. носят номера, които са
по-големи от номерата на фискалните бонове, приложени към фактурите, издадени
през м. април 2009 г.- 4111/30. 04.2009 г., и към фактурите, издадени през м.
май 2009 г. - 4231/ 12.05.2009 г.; № 4121/05.05.2009 г. и № 4187/08.05.2009 г.,
като тук несъмнено следва да се съобрази разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от
Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, съгласно която поредният номер на
касовата бележка съставлява задължителен реквизит на същата.
От страна на приходната администрация е била извършена
проверка в информационния масив на НАП относно регистрираните ЕКФП на „Бумеранг
33" ЕООД, при която е установено, че дружеството притежава регистриран
ЕКФП - А 300, модел 02 с инд. № на *** и инд. № на фискална памет ***, който е
дерегистриран в ТД на НАП - София на 07.03.2007 г. От тези факти може да се
направи извод, че касовите бонове не са издадени от ЕКФП, регистриран от
дружеството, а от неидентифициран такъв, или представените в хода на ревизията
фискални бонове не представляват годни доказателства, които доказват по
безспорен начин извършено между страните разплащане по облагаема доставка.
Релевантен по делото въпрос е дали стоките са придобити именно от този
доставчик, тъй като само в такъв случай би възникнало право на данъчен кредит,
както се претендира в конкретния случай.
Обоснован е направеният от органите по приходите извод
за липсата на доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, респ. за начислен
данък без правно основание по фактурите, издадени от доставчика.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка. Чл. 6, ал. 1 от ЗДДС пояснява, че доставката на стока по
смисъла на закона, каквито са и процесиите доставки, е прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката. Т. е. действащият ЗДДС по
категоричен начин обвързва правото на приспадане на данъчен кредит по облагаема
доставка с една задължителна предварителна предпоставка, а именно: реалното
осъществяване от регистрирано по закона лице - доставчик, на облагаема
доставка, която е получена от това регистрираното по ЗДДС лице, което
претендира правото на ползване на данъчен кредит по същата доставка.
По отношение спорните доставки това означава, че по
безспорен начин трябва да бъде доказано прехвърляне правото на собственост
върху стоките от доставчика върху получателя по доставката. Именно при
осъществяването на реална доставка на стока за доставчика - регистрирано по
ЗДДС лице, данъкът ще стане изискуем и за същия ще възникне задължението да
начисли данъка, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен
ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка - декларацията по ЗДДС за този данъчен период и посочи
издадения данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен
период.
Съставянето на фактура от доставчика, счетоводното
начисляване на данъка, както и счетоводно му отразяване в счетоводството, без
прехвърляне правото на собственост върху стока по силата на реално извършена
облагаема доставка, не поражда за соченото като получател лице правото на
приспадане на данъчен кредит.
В тежест на жалбоподателя е да докаже и изпълнението
на всички законови предпоставки за възникване на претендираното право,
включително наличието на реално осъществена облагаема доставка, доколкото
формалното издаване на фактура и документалното оформяне на претендираната
доставка не поражда такова право.
Събраните свидетелски показания на Л. В. В. и Е. С. К.,
не следва да се кредитират с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от АПК,
съгласно който при разглеждането на делото след връщането му от ВАС на РБ за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд са допустими само
писмени доказателства.
В хода на настоящото съдебно производство бе допусната
основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, от които заключения,
разгледани съвкупно с останалите събрани доказателства не се доказва по
безспорен начин реалността на процесиите доставки, и по-конкретно
обстоятелството, че такива доставки са осъществени именно от „Бумеранг 33"
ЕООД.
Според допълнителното заключение на вещото лице, със
задача дали закупените от „Бумеранг 33" ЕООД материали са вложени изцяло в
дейността на дружеството - жалбоподател и построените от него обекти за
периода, се сочи, че основните материали - армировка и кофражни платна са
доставени в по-малко от необходимото количество, а за останалите материали
доставките са по-големи от необходимите.
Няма съмнения, че последващата реализация на стоките
представлява доказателство единствено и само за това, че ревизираното лице е
притежавало в наличност такива стоки, но не и доказателство, че стоките са
доставени именно от доставчика „Бумеранг 33" ЕООД, като разбира се
съществува вероятност стоките да са придобити от нерегистрирани по ЗДДС
търговци, като в този случай за получателят по доставките не би възникнало
право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно правото на Европейския съюз в основата на
прилагане на механизма на ДДС стои извършването на облагаеми доставки на стоки
и услуги. Това произтича от нормите на чл.2, §.1, чл.14, чл.63 от Директива
2006/112 на ЕО, както и чл.2, чл.6, ал.1, чл.9, чл.25, чл.68 и чл.69 от ЗДДС, в
сила от 01.01.2007г. Начисляването на ДДС и приспадането на данъчния кредит са
във връзка с наличието на реално
осъществена облагаема доставка от данъчнозадължено лице. За да се определи
възникнало ли е за получателя по фактура правото на приспадане на начисления по
нея ДДС, е необходимо въз основа на специфичните характеристики на
фактурираната доставка да се конкретизират и изследват съответните релевантни
факти, чието обективно и съвкупно проявление може да установи действителното
извършване на конкретната доставка.
Реалното наличие на доставка не се доказва само с
издаване на първичен счетоводен документ и включването му в дневниците за
покупки и продажби и/или счетоводни регистри за съответния период. В хода на
ревизията на доставчика е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл.32 от ДОПК, след като
същият не е открит на декларирания адрес за кореспонденция, а в указания срок
не са представени исканите документи и писмени обяснения. В същото време от
страна на проверяваното лице не са представени доказателства за транспортиране
на материалите - фактури, товарителници, пътни листове, данни за транспортни
средства, за лицата, извършили
товаренето, разтоварването и превоза на стоките, къде са съхранявани стоките и
т.н. Липсват счетоводни документи
относно заприхождаването и изписването на стоките, не са представени
доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост за извършване на
доставките, не са представени доказателства кога и на кои обекти са вложени
строителните материали, не са представени и доказателства за предходни
доставчици и за извършено разплащане.
В случая в съответствие с разпоредбата на чл.37, ал.1
и ал.2 от ДОПК тъй като въпреки връчените искания лицето не е представило
документите и сведенията, необходими за определяне на данъчните му задължения
органът по приходите правилно е приел, че тези доказателства не съществуват и е
извършил преценка единствено въз основа на
събраните в производството доказателства.
Ревизираното лице „Керван строй" ООД от своя страна
е представило фактури, но без съпътстващи документи - експедиционни бележки,
складови разписки и др., доказващи къде, кога и на кое място са получени
описаните стоки, как са разтоварени, къде са съхранявани и в кои строителни
обекти са вложени. Твърди се, че стоките
са транспортирани от доставчика „Бумеранг 33" ЕООД, но не са представени
транспортни документи, не са дадени обяснения за лицата, участвали в
разтоварването на процесиите доставки.
Фактурата сама по себе си не удостоверява настъпило
данъчно събитие, а частен документ, от който дружеството жалбоподател черпи
изгодни за себе си правни последици, поради което носи и тежестта да докаже
правопораждащия факт на извършването на доставка. След като „КЕРВАНСТРОЙ” ООД не
представя документи а в подкрепа на твърденията си за реалност на фактурираните
доставки, то тези твърдения се явяват недоказани, поради което правилно с
оспорения РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит.
При тези данни и с оглед липсата на доказателства за
реалност на доставката, съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
Поради
изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена
жалбата на „КЕРВАНСТРОЙ” ООД – гр.Джебел, ЕИК ***, срещу Ревизионен
акт № 16251100086/ 27.05.2011 г., издаден от Г. С. Г. на длъжност главен
инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП – Пловдив, в частта му потвърдена с Решение №
790/18.08.2011 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” /сега „ОДОП”/ - гр.
Пловдив.
При този изход на делото жалбодателя следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 4 872, 00 лв., представляваща възнаграждение
за осъществена юрисконсултска защита.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, Х състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КЕРВАНСТРОЙ” ООД – гр.Джебел, ЕИК ***, срещу Ревизионен акт № 16251100086/ 27.05.2011 г.,
издаден от Г. С. Г. на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална
дирекция на НАП – Пловдив, в частта му
потвърдена с Решение № 790/ 18.08.2011 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” /сега
„ОДОП”/ - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „КЕРВАНСТРОЙ” ООД – гр.Джебел, ЕИК ***, да заплати на
Дирекция
“ОДОП” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите,
сумата в размер на 4 872лв./четири
хиляди осемстотин седемдесет и два лева/ за възнаграждение за осъществена юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: