O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……..01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА
МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Маркова
ч.т.д. № 81/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 130 ГПК и е образувано
по частна жалба вх. № 92610/12.12.2019 г. От В.Е.Й., ЕГН **********,***
против Определение № 15703/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 8391/2019 г.
по описа на ВРС, VIII с., с което е прекратено
производството по делото, в хипотезата на чл. 130, ал. 1
ГПК.
В частната
жалба се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Частния въззивник сочи, че с
предметът на предявения иск не е прогласяване нищожността на догово за ипотека,
а за нищожност на нотариален акт № 119, т. II, д. № 281/20.10.2009 г., поради липса на назначен от съда особен
представител при извършване на обективираната в нотариалния акт прехвърлителна
сделка досежно 5/32 ид.ч. от процесния
имот. Излага, че правният му интерес не било задължително да бъде връщането на
собтвеността в неговия патримониум, както е било възприето от съда. Сочи, че с
оглед института на нищожността заинтересовани са всички лица с права и
задължения, произхождащи от оспорваната сделка. Отправя искане за отмяна на
атакувания първоинстанционен акт и инцидентно прогласяване на нащожност на
посочения нотариален акт в настоящото производство. Отправя искане да бъде
съобразена настъпила перемция по изпълнително дело 496/2009 г. на ЧСИ Л.
Тодорова. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт със
законните последици от това.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След
запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред Варненски Районен Съд е
било образувано по искова молба от 03.06.2019 г. на В.Й., уточнена с молби от 01.07.2019 г., 01.08.2019 и 26.08.2019 г. С
първоначалната искова молба насочена спрямо “Райфайзенбанк (България)
ЕАД, ищецът е твърдял, че в качеството на собственик на 5/32
ид.ч. от ипотекиран Апартамент № 46, находящ се в гр. Варна, ул. “Секвоя”, бл.
11, вх. Е, по силата на нот. Акт № 119, т. II,
д. 281/2009 г., му е отнето владението върху имота. Излага, че по отношене на
него били нарушени всички изисквания за учредяване на договорна ипотека и
последната била нищожна, тъй като били нарушени изискванията за
представителство и твърдяната ипотека не съдържа изискуемите данни за кредитор,
длъжник, размер на задължението и т.н. Прехвърлянето на имота било осъществено
с нотариален акт, а не с договор за ипотека, която към момента на предявяване
на иска не била вписана. Изложен е петитум на иск за прогласяване нищожност на
ипотека.
В резултат на дадени указания е депозирана
уточняваща молба от 01.07.2019 г., с която ищецът уточнява обстоятелствата като
сочи, че ответникът не е негов кредитор, а такъв на праводателите му и в този
смисъл се явявал ипотекарен гарант, което обосновавало интересът му от
самостоятелна защита независимо от бездействието на длъжниците. Излага, че
ипотеката е учредена върху имота с нот. Акт № 196, т. V,
д. 996/2007 г., за задължения по договор за банков кредит като 5/32 ид.ч. от
имота са придобити от него по силата на нот. Акт № 119, т. II, д. 281/2009 г.
Конкретизира, че претендира прогласяване нищожност на ипотеката, в частта
досежно прехвърлените му идеални части от имота като искането му се основава на
липса на предписаната от закона форма, предвид липсата на назначен особен
представител и липса на основание за нейното учредяване.
С последваща уточняваща молба от 01.08.2019
г. ищецът насочва предявения иск и срещу Е.П.Й. и М.Я.Х. – Й.. Отново сочи, че
нищожността на договорната ипотека по отношение на него се изразява в липса на
формални изисквания за представителство при осъществяване на прехвърлянето,
което пък от своя страна опорочава извършеното прехвърляне.
С последваща уточняваща молба от 26.08.2019
г. са повторени по същество същите твърдения.
След като е разменил книжа по делото,
първоинстанционния съд е извършил проверка по реда на чл. 130 ГПК и е
постановил атакуваното Определение № 15703/29.11.2019 г., с което е прекратил
производството по делото поради липса на правен интерес у ищеца.
В резюме от така обърканите твърдения в
исковата и всички уточняващи молби настоящият състав намира, че ищецът
претендира прогласяване нищожност на сключения между първия ответник –
„Райфайзенбанк (България)“
ЕАД и втория и третия ответник - Е.П.Й. и М.Я.Х. – Й. договор за ипотека,
обективиран в нот акт нот. Акт № 196, т. V, д. 996/2007 г., досежно 5/32 ид.ч.
от недвижим имот Апартамент № 46, находящ се в гр. Варна, ул. “Секвоя”, бл. 11,
вх. Е. Като твърдения обосноваващи предявения иск и по пътя на инцидентния
съдебен контрол, частния въззивник въвежда пороци в собственото си придобивно
основание, а именно представения Договор за дарение, обективиран в нот. Акт №
119, т. II, д. 281/2009 г., по силата на който третия ответник М.Я.Х. – Й.,
действаща със съгласието на своя съпруг – втори ответник – Е.П.Й. е дарила на
ищеца – нейн син, действал чрез своя баща и законен представител – втория
ответник, 5/32 ид.ч. от ипотекирания в полза на първия ответник, Апартамент №
46, находящ се в гр. Варна, ул. “Секвоя”, бл. 11, вх. Е. Въведените по
инцидентен път пороци се изразяват в липса на валидно формирано съгласие от
страна на дарения ищец, който предвид малолетието си към момента на сделката е
следвало да бъде представляван от назначен от съда особен представител.
При тези твърдения на ищеца предявения иск е
недопустим. Да, безспорно е, че всяко лице може да се позове на нищожност, а не
само страните по атакуваната сделка. При всяко положение обаче позоваването на
нищожност от страна на трето за атакувата сделка лице не следва да бъде
самоцелно, а в защита на обоснован свой и защитим интерес. В конкретния случай
твърденията на ищеца не обосновават съществуването на подобен защитим интерес.
Това е така, защото макар и инцидентното прогласяване на нищожността на
придобивното основание – договорът за дарение, по силата на което ищецът се е
легитимирал като собственик на процесните 5/32 ид.ч. от Апартамент № 46 би имало
за последица единствено заличаване с обратна сила на последиците от дарението и връщане на
процесните идеални части в патримониума на неговите праводатели, но не би могло
да довеле до нищожност на учредената в предхождащ договорът за дарение момент,
ипотека.
Следва да бъде посочено, че позоваването на решението
по делото Costea, C‑110/14,
EU:C:2015:538, т. 22 и 23, в настоящият случай е ирелевантно.
Настоящата въззивна инстанция не разполага с
правомощия да се произнася инцидентно по нищожност на една или друга сделка или
по перемирането на изпълнителното производство, поради което и отправените
подобни искания в сезиралата съда частна жалба, няма да бъдат коментирани.
С оглед на
изложеното, въззивния състав намира, че
обжалваното Определение като правилно и законосъобразно, следва бъде потвърдено, макар и по други мотиви.
По изложените съображения, съставът на ВОС,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15703/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 8391/2019 г. по
описа на ВРС, VIII с.
Определението
подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните, пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.