РЕШЕНИЕ
Номер Година
2019 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд петнадесети състав
На десети
октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар :
РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 4025 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на О. Ф. К., като управител на „А.С.“ ЕООД- ***, депозирана чрез
адвокат В.Ш. от ВАК, против Наказателно постановление № 23-0000371, издадено на
09.07.2019г. от Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на
дружеството е било наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение и на
основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона
за автомобилните превози.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че
НП е неправилно и незаконосъобразно, оспорва се фактическата обстановка,
описана в АУАН и НП и се твърди, че водачът А. Г. притежава валидно удостоверение
за психологическа годност, което е издадено от Република Молдова, че същият е
чужд гражданин и като такъв не следва да отговаря на изискванията по чл.152
ал.1т.2 от ЗДвП и се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от адв.Ш., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният
представител поддържа жалбата, а в хода
на делото по същество моли НП да бъде
отменено на основания, идентични с посочени в жалбата.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна , като
излага аргументи в подкрепа на становището си, че нарушението е безспорно
установено и доказано.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец май 2019год. служители на ОО „АА“ Варна, сред
които св. К., извършили документална проверка
на дейността на „А.С.”ЕООД-гр.Варна. Проверката
приключила на 29.05.2019г., като резултатите от същата били отразени в КП.
В хода на проверката св.К.
установил, че на 01.07.2018г., в
гр.Варна, ул."Плиска" № 7, ет.4, ап.11, проверяваното дружество,
притежаващо лиценз на Общността за превоз на пътници № 10107 е допуснало водача
А. Г. с ЧФЛ: ********** до управление на автобус марка "Ванхол" (кат. МЗ), с per. №
В8600НС, собственост на превозвача, с който е извършван международен обществен
(совалков) превоз на пътници от България до Молдова и обратно, видно от
тахографски лист от 01.07.2018г., Разрешително за совалков превоз и Декларация,
без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност, уредени в
чл.7а, ал.2, пр.3 от Закон за автомобилните превози - на водача, по смисъла на
Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, което било видно от справка в регистър
на психологическите изследвания. До приключването на проверката на г-н Г. не е било
издавано удостоверение за психологическа годност. Установено било, че същият е
извършил множество превози видно от още 30 бр. тахографски листи, без да
притежава УПГ.
Въз основа на гореизложеното на
29.05.2019г. св.К. съставил срещу въззивното дружество АУАН, в който описал приетото за
установено нарушение, извършено от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил надлежно предявен и връчен на упълномощено
от представляващия дружеството лице, което
го подписало и в съответната графа вписало възражения, че водачът притежава
удостоверение за психологическа годнос, издадено от
държавата, в която пребивава.. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили допълнителни
писмени възражения срещу АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 09.07.2019год., АНО издал НП , предмет на настоящата въззивна провека, като възприел изцяло фактическите констатации,
изложени в акта, и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП
наложил на „ А.С.“ ЕООД адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. К., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира напълно и писмените материали по делото, тъй като
същите са непротиворечиви по между си и
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
други фактически изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно приетата по делото
заповед , като АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
В конкретния случай съдът намира, че при
провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат от формална страна всички
изискуеми реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената законова норма.
Налице е и пълно съответствие между фактическо и юридическо обвинение, които са
формулирани пълно, точно и ясно. Процесното нарушение
е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. На първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено
извършеното от дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното
постановление са изложени конкретни факти, относно статута на наказаното
дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му лиценз. Ясно и
категорично са посочени времето и мястото на извършване на нарушението. В
конкретния случай АНО и актосъставителя са индивидуализирали неправомерното поведение – допускането
до управление на автобус, с който е извършен международен обществен / совалков/
превоз на пътници, на водач, който не отговаря на изискванията за
психологическа годност, тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност.
Предвид горното съдът намира, че в АУАН и НП са посочени всички данни, касаещи съставомерните признаци на нарушението, включително на кои изисквания съгласно
нормата на чл.7а, ал.2 от ЗАвП не отговаря водачът
/за психологическа годност-липса на валидно удостоверение за психологическа
годност/, по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което
фактите, касаещи съставомерните
признаци на нарушението за което е
ангажирана отговорността на „А.С.”ЕООД-гр.Варна, фигурират недвусмислено.Отговорността
на дружеството е ангажирана за това, че е допуснало до управление на
горепосочения автобус на 01.07.2018г. водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност и в този смисъл същият не е отговаря на
изискванията за психологическа годност. Предвид гореизложеното съдът намира, че
в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на НП.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът счете, че правилно е приложен материалния закон по следните съображения:
Не е спорно между страните, че „А.С.”ЕООД-гр.Варна
е "превозвач", доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като
търговец – ЕООД, извършва международен обществен/ совалков/ превоз на пътници с помощта на превозни средства, предназначени
за тази цел. Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач, притежава
лиценз на Общността № 10107/01.04.2014г. за превоз на товари.
Съгласно
чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните
превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за
управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния,
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и
реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите
на изпитни комисии.
С
Наредба № 36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на
удостоверение за психологична годност се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари. А според чл. 1, ал. 2 от Наредбата, изследвания за психологическа
годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал. 1 при
постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи
по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста
от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", е посочено, че след приключване на психологическото изследване
дадените заключения се регистрират посредством специализирания програмен
продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни
на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за
психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото
изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване
и на валидност.
Действително, Директива №
2006/126/ЕО урежда взаимното признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки, но в
случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа годност по чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо
лицензирания превозвач, който ги е наел, т.е. въззивника, и това е видно от
текста на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на
територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само
водачи, разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда
на чл. 152, ал. 1, т.2, б. "б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година без значение къде е извършен
превозът. В конкретния случай е санкционирано поведението на превозвач,
допуснал до работа водач, който не отговаря на някое от изискванията за
управление, а не извършването на превоз, за да се изследват изискванията на
съответната държава.
Видно от представената справка от регистър
на психологическите изследвания на водачите, за водача А. Г. няма данни изобщо
някога да е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност. Същевременно събраните по
делото доказателства установяват, че същото лице е осъществило превоз на
пътници за превозвача- въззивник на 01.07.2018г., а и на дати извън посочената.
При тези данни безспорно се установява описаното в НП нарушение, а именно
извършване на обществен превоз на товари от страна на „А.С.”ЕООД-гр.Варна на
посочената дата, с водач, който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност в нарушение
на чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните
превози. Съдът не споделя възражението, че процесният
водач притежава УПГ, издадено от държавата, където пребивава, тъй като от
приобщените по делото документ с превод на български език, се установява
безспорно, че има издадено решение, отразяващо преглед в клинична психиатрична
болница, че не е вписан в психиатричния запис, че не са открити психични
разстройства и има право да извършва посочената дейност/ неотразена точно
каква/, но това решение не компенсира липсата на Удостоверение за
психологическа годност, което съгласно чл.51т.8
от Наредба №11 от 31.10.2002г. задължително следва да се намира в автобуса
, а съгласно нормата на чл.58 ал.1т.3 от същата Наредба, водачът на ПС,
извършващ международен превоз на пътници, какъвто е настоящия случай, задължително трябва да притежава
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152
ал.1т.2 от ЗДвП, каквото безспорно процесният водач
не е притежавал..
За съставомерността на процесното деяние от
значение е че именно превозвачът, който се явява работодател на процесния водач, е допуснал извършването на превоза, като е
нарушил задължението си да извършва
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
психологическа годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП.В този смисъл приетото за
установено нарушение, допуснато от възивното дружество, се явява доказано от обективна страна.
Въпросът за субективната страна е ирелевантен,
доколкото е ангажирана обективната безвиновна
отговорност на дружеството превозвач.
Предвид
горното съдът намира, че дружеството правилно е санкционирано именно по чл.96г,
ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този текст предвижда
санкция в абсолютен размер от 3000 лв. за превозвач, който допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Наложеното
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната
норма, поради което съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да
го ревизира.
В конкретния случай съдът намира,
че не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН, тъй като извършеното от „А.С.”ЕООД-гр.Варна административно нарушение
не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за
съответния вид нарушение.Ирелевантен е въпросът, дали
от нарушението са настъпили вредни
последици, тъй като нарушението е от категорията на т. нар.
"формални" нарушения и наличието на вреди не е съставомерно.
С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение
обществени отношения – защита на здравето и живота на пътниците в автобуса и на
останалите участници в движението, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Поради всичко гореизложено съдът
счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000371, издадено на 09.07.2019г. от
Началник Областен отдел „АА" - гр. Варна, с което на „А.С.“ ЕООД- ***, представлявано и управлявано
от О. Ф. К. е било наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 / три хиляди/лв. за нарушение
и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона
за автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: