Р Е Ш Е Н И Е
№ 756/28.4.2022г.
Град Пловдив, 28.04.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на тридесет и
първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Георги Пасков
Петър Касабов
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Георги Гешев, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 590 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на В.Н.Щ. *** срещу решение № 242 от 28.01.2022 г.,
постановено по а.н.д. № 8071 по описа на Районен съд Пловдив за 2021 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4280198 на ОДМВР Пловдив, с който на
В.Н.Щ., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно и необосновано. Иска се отмяна на решението и
присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Ответникът чрез процесуалния
си представител оспорва касационната жалба и моли тя да се отхвърли. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата и да се
остави в сила първоинстанционното
решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактическата
обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства, съобразени са
правилата на чл.189, ал.4 и 5 ЗДвП, въвеждащи презумптивна отговорност за
собственика на МПС, който следва да понесе отговорност за извършеното с
притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта, и в този смисъл
липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видео клипа да
се установява действителният водач. Районният съд е посочил, че собственикът
може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.189, ал.5 ЗДвП, като в
конкретния случай липсват твърдения и не са представени доказателства
жалбоподателката да се е възползвала от това право. Съответно направен е извод,
че законосъобразно електронният фиш е издаден именно на нея. Въз основа на
писмо от 21.12.2021 г. на ОПУ Пловдив, според което на процесния участък км
210+897 от път І-8 има поставен пътен знак В26 – 60 км/ч на км 210+720 и
забраната важи до км 210+920, районният съд е направил извод, че мястото на
нарушението попада в зоната на ограничението на скоростта. Според районния съд
именно ОПУ Пловдив е компетентната институция, която може да предостави
надлежна информация, дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има
законосъобразно постановен знак към определена дата и каква е зоната на
неговото действие. Изхождайки от нормите на чл.4, чл.12, ал.1, т.3 и чл.17 от
Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата и глава
VІІ от Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността
на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и
улиците, районният съд е направил извод, че на процесния пътен участък е
въведено валидно правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да
съобразяват скоростта си на движение с въведения пътен знак В26. Според
районния съд правилно е приложен чл.16, ал.4 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от -3 км/ч, като правилно в електронния фиш е посочена
наказуемата скорост от 91 км/ч. Като несподеляеми са преценени възраженията на
жалбоподателката за неспазване на изискванията за използване на стационарното
техническо средство за видеоконтрол, защото техническото средство е от одобрен
тип, вписано в регистъра на БИМ, преминало през надлежна метрологична проверка,
които факти са установени със писмени доказателства. Като неоснователно е
преценено възражението за липса на знак Е24 и на информация за мястото на
използване на АТСС в средствата за масова информация с оглед настъпилите от
16.01.2018 г. законодателни промени. Относно снимката на самото АТСС районният
съд е посочил, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
изискването за прилагане на снимка важи само за АТСС от типа мобилни преносими
(триножници), но не и за типа мобилни, прикрепени към превозно средство, каквото
е процесното. Според районния съд нарушената и санкционната норми са посочени
правилно, обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на
чл.189, ал.4 ЗДвП и съдържа всички визирани в нея реквизити, а точното място на
контрол и посоката на контрол са надлежно посочени в протокола по чл.10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г., който представлява официален свидетелстващ
документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на
видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за
неговата законосъобразност. Районният съд изрично е посочил, че с оглед
законодателните промени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
законосъобразността на електронния фиш не се опорочава от обстоятелството, че
АТСС е постановено в работен режим с участието на човешки фактор, чиято роля се
изразява само да постави в действие камерата.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Възраженията на
касатора са идентични с възраженията, съдържащи се в жалбата до районния съд,
обсъдени са от този съд и на всички тях е даден отговор в достатъчно ясни и
изключително подробни мотиви. Всички доказателства са преценени при
постановяване на обжалваното решение, не е допуснато твърдяното нарушение на
съдопроизводствените правила, а изводите на първоинстанционния съд са напълно
обосновани и правилни. В този смисъл и на основание чл.221, ал.2 АПК настоящата
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 242
от 28.01.2022 г., постановено по а.н.д. № 8071 по описа на Районен съд Пловдив
за 2021 година.
ОСЪЖДА В.Н.Щ., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.