О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№172
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 14.03.2019 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 92/2019 год. по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от С. А.У. *** срещу определение
№ 2945/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2528/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о., 4
състав, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 26700/18.09.2018 год
срещу действия вх.№ 26700/18.09.2018 год срещу действия по на ДСИ при ВРС Д.К,
изразяващи се в разпределение на постъпили по делото суми. По съображения за
незаконосъобразност на определението, частната жалбоподателка моли за неговата
отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия и произнасяне по същество.
В постъпилия отговор от „В. Е. Варна“ ЕАД чрез
процесуалния му представител адв. Б. е изразено становище за неоснователност на
частната жалба и потвърждаване на определението. Претендира се присъждане на
разноски за настоящата инстанция в размер на 240 лв, видно от приложената
фактура да заплатено адвокатско възнаграждение.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
Съдът е сезиран със жалба срещу разпределението на сумите
по изп.д. № 20153110408109 по описа на СИС при ВРС, но от съдържанието на
жалбата става ясно, че в действителност тя касае определянето на разноските,
дължими в изпълнителното производство, вкл. пропорционалната такса и адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 435 ал.2 от ГПК длъжникът има право да
обжалва лимитативно изброени действия на съдебния изпълнител, сред които е и
определянето на разноските по изпълнението. В тези хипотези правото на жалба
следва да се упражни преди изтичане на предвидения в чл. 436 ал.1 от ГПК, а
именно – в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала, а в останалите случаи – от деня на съобщението.
В конкретния случай, доколкото изпълнителният лист е
издаден по реда на чл. 404, т.1 във вр. с чл. 410 от ГПК въз основа на заповед
за изпълнение, която е била връчена но осн. Чл. 411, ал.3 от ГПК, на страната е било съобщено за начислените
разноски в изпълнителното производство в размер на 350 лв, с уведомление,
заместващо призовката за доброволно изпълнение, връчено на 29.06. 2015 год. В
уведомлението е инкорпорирано съдържанието на изпълнителния лист с посочване на
дължимите суми – главница, лихви и разноски, както и разноските в
изпълнителното производство и техния размер. Следователно, от деня на
връчването му е започнал да тече срок за обжалване на разноските, който е
изтекъл. В същия срок страната е могла да възрази пред съдебния изпълнител и
относно прекомерността на адвокатското възнаграждение, което не е сторено.
Отделно от хипотезите, визирани в чл. 435 от ГПК,
длъжникът може да обжалва и разпределението, но в настоящия случай такова не е
било извършено, тъй като взискателят е само един. Вземането е било събрано на
части чрез налагане на запори на банкови сметки, като плащанията са били
отнасяни по съразмерност за погасяване на главницата, лихвите и разноските.
Последното погашение е от 29.08.2018 год в размер на 5,74 лв, за оставащата част
от пропорционалните такси. След окончателното събиране на вземането,
производството е било приключено, за което длъжницата е уведомена на 07.09.2018
год.
Длъжникът не разполага с процесуалната възможност на
обжалва постановлението за приключване, респ. прекратяване на изпълнителното
производство. Той може да обжалва единствено отказа на съдебния изпълнител да
стори това – чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК.
Жалбата, ако бъде възприета като такава срещу извършено
разпределение, е недопустима, защото липсва такъв акт на съдебния изпълнител.
Ако се приеме че в действителност се обжалват разноските
по изпълнението, срокът за това е изтекъл на 06.07.2015 год, и жалбата е
недопустима поради пропускане на преклузивния срок.
По изложените мотиви обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В полза на ответната страна следва
да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 240 лв,
представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната
жалба.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2945/15.11.2018 год по в.гр.д. № 2528/2018
год на Окръжен съд Варна, г.о., 4 състав, с което е оставена без разглеждане
жалба вх.№ 26700/18.09.2018 год срещу действия по изп.д. № 2…. на ДСИ при ВРС
Д.К..
ОСЪЖДА С.А.У. с ЕГН ********** да
заплати на „В. Е. Варна“ ЕАД с ЕИК ********* (с предишно наименование „Д.-Варна“
ЕАД) със седалище и адрес на управление гр.Варна, бу. „Я. Х.“ № 5,
представлявано от изп.директов Т. Н. Н., разноски за настоящото производство в
размер на 240 лв.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.