Р Е Ш Е Н И Е
№ 260077 / 28.2.2022г.
гр. Перник, 28.02.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 687 по описа
на съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК: *********, срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1000 лева –
частичен иск в размер на сумата от общо 13 977.74 лева - представляваща
обезщетение за имуществени вреди – регресно вземане по щета № ******,
ведно със законната лихва върху така претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 19.02.2021 г., до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че на 16.02.2019 г. на ул. Найчо Цанов в гр. Перник в района
на бл. 36 запушена канализация предизвикала наводнение, при което в подземния
гараж на сградата навлязло голямо количество вода. Последното от своя страна
увредило паркиран там лек автомобил марка „Инфинити“, модел „ЕХ“ с ******–
собственост на дружеството „Интерлийз ауто“ ЕАД. Доколкото посоченият автомобил
имал сключена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество с полица № 440217213008739/2, то след
подадено уведомление била образувана щета под № ******. По същата било
определено застрахователно обезщетение в размер на 13 962.74 лева. След
приспадане на една неплатена премийна вноска /в размер на 510.33 лева/ на
лизингополучателя била платена сумата от 13 452.41 лева.
На следващо
място се излагат подробни доводи, че вина за настъпване на наводнението има
ответното дружеството, доколкото наводнението настъпило поради неподдържани в
изправност ВиК съоръжения собственост на същото. В тази връзка се уточнява, че
ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора, но ответното дружество
отговорило само, че аварията е отстранена, но не заплатило причинените вреди.
По тези съображения и ищецът счита, че заплатеното от него обезщетение по щета
под № ****** в общ размер от 13 977.74 лева /13 962.74 лева + 15 лева
ликвидационни разноски/ следва да бъде покрито от ответника. С тези аргументи
се иска частичната претенция да бъде уважена.
Впоследствие
е внесено допълнително уточнение, че искът е насочен срещу ответното дружество
в качеството му на лице, на което е възложено стопанисване, експлоатация и
поддръжка на ВиК мрежата на територията на гр. Перник.
С исковата
молба са представени: писмо от „ВиК“ ООД гр. Перник, копие от полица „Каско+“,
копие от уведомление по щета, писмо от „Витоша ауто“ ООД със схема, опис на
заключение по щета, фактура за ремонт с касов бон, калкулация, ликвидационен
акт и регресна покана до „ВиК“ ООД гр. Перник.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е
постъпил писмен отговор, в който предявените искове се оспорват изцяло по
основание като се твърди, че ответното дружество не е правно легитимирано да
отговаря по иска. В тази връзка се излагат подробни доводи, че съгласно
приложимата нормативна уредба съоръжението, довело до настъпване на
наводнението било публична държавна евентуално публична общинска собственост.
Доколкото и съоръжението не било собственост на ответника същият счита
претенцията за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.
От ответното
дружество по делото е постъпила и допълнителна молба становище от 21.06.2021
г., в която се твърди, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите на ВиК оператор отпадъчните води от имотите на потребителите
чрез ревизионна шахта, сградна канализационна инсталация и вътрешна
канализационна мрежа, които са собственост на потребителя, поради което се
изграждат и поддържат за негова сметка. В тази връзка и ответното дружество
счита, че наводнението е причинено от ревизионна шахта собственост на
потребителите в съответната сграда.
В съдебно
заседание, проведено на 31.01.2022 г., процесуалният представител на ищеца, прави
изменение на иска като предявява същия от частичен такъв в пълния му размер от
13 977.74 лева. В тази връзка изразява становище за уважаване на иска в
пълен размер предвид събраните по делото доказателства.
Ответното
дружество не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по делото.
В хода на
производството по делото е изготвена и приета съдебна автотехническа оценителна
експертиза, представени са и писмени доказателства: ОУ на ответното дружество,
писмо от Община Перник от 09.07.2021 г, извадка от дневник за получени сигнали
от абонати за аварии, заявление от Асоциация по ВиК на обособената територия,
обслужвана от „ВиК“ ООД гр. Перник с приложени договор за стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК
услуги, допълнително споразумение № 1 към договора, два броя протоколи и
списъци. Изслушан е и свидетел – лицето Л.Г.Л..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от представените по
делото доказателства /копие от полица „Каско+“ № 440217213008739/ се
установява, че лек автомобил марка „Инфинити“, модел „ЕХ“ с ******има сключена
застраховка каско при ищцовото дружество. Застраховката е за период от две
години – от 05.12.2017 г. до 4.12.2019 г. вкл. със застраховащ и застрахован
„Интерлийз ауто“ ЕАД, както и като застрахован лицето Л.Г.Л. в качеството му на
лизингополучател. В застрахователния договор е предвидено, че застрахователната
премия подлежи на заплащане на осем вноски – последните четири по 510.33 лева,
като последната вноска е платима до 04.09.2019 г. В договорът автомобилът е с
рама ******. Със съшия
номер на рама автомобилът е вписан и в свидетелството си за регистрация, видно
от копие от същото.
От уведомление за щета ****** от 21.02.2019 г. се
установява, че лизингополучателят Л.Г.Л. е декларирал настъпване на
застрахователното събитие спрямо процесния автомобил с ДКН № ******. В тази
връзка в уведомлението е посочено, че на 20.02.2019 г. в гр. Перник, ул. Найчо
Цанов, бл. 32-34 автомобилът е оставен в подземен гараж, където поради авария е
навлязла вода с височина в гаража до 60 см, което е увредило електрониката на
МПС. От документ за допълнителен оглед от 01.04.2019 г. е видно, че след
подмяна на модули е установено увреждане на сирената на алармената система,
7-ми инжектор, подпомагащ регенерация на филтъра за твърди частици и модул за
управление на предна лява седалка. Представено е и писмо от 18.06.2019 г.,
съгласно което е установено, че при наводняването в стартера на автомобила е
попаднало голямо количество вода. Поради това при натискане на старт/стоп
бутона двигателят не завърта. В тази връзка стартерът е демонтиран като е
установена корозия и повреда на движещите части и на шалтера, които детайли не
подлежат на ремонт, а само на подмяна.
Предвид констатираните увреждания е изготвен опис
заключение по щета, където са посочени увредените детайли по МПС, а именно:
почистване и подсушаване на автомобила, управляващ блок BSM, модул Airbag, табло бушонно, реле вентилатор парно, дюза за прочистване на PDF филтър,
аларма, пулт за управление на предна лява седалка и стартер детайл като
съответните елементи /с изключение на първия/ са подменени. В тази връзка по
делото са представени фактури. Първата от последните е от 11.03.2019 г. – за
сумата от 2500 лева авансово плащане.
По делото е представена калкулация по претенция от
14.06.2019 г., от която е видно, че разходите за ремонт на процесния автомобил
възлизат на 13 856.74 лева за подмяна на детайли и материали, 76 лева за
демонтаж и монтаж и 30 лева за ремонт или общо 13 962.74 лева.
От ликвидационен акт от 18.07.2019 г. се установява,
че размерът на щетата възлиза на 13 962.74 лева, от които като обезщетение
са начислени 13 452.41 лева, а сумата от 510.33 лева е удържана. Дължимата
сума от 13 452.41 лева подлежи на изплащане на лицето Л.Л.. Видно от
платежно нареждане от 23.07.2019 г. сумата от 13 452.41 лева е преведена
на лицето Л.Л..
За сумата от общо 13 977.74 лева, включваща
13 962.74 лева обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски до ответника е
изпратена регресна покана от 15.01.2020 г., която е получена.
По делото е представено уведомление от МВР, ОДМВР
Перник, от което се установява, че на 12.04.2019 г. е извършена промяна в
собствеността на процесния автомобил, което е довело до регистрацията му под
нов номер РК 6717 ВС.
На следващо място по делото е представено писмо от „ВиК“
ООД гр. Перник, в което е посочено, че на 16.02.2019 г. при ответника е
постъпил сигнал за запушена канализация в гр. Перник, ул. Найчо Цанов № 36.
Проблемът е отстранен на 17.02.2019 г. В дневник за получени сигнали от абонати
за аварии обаче е посочено, че е получен сигнал за ул. Найчо Цанов бл. 32 –
гаражите.
С доклада по делото за безспорно между страните обаче
е отделено обстоятелството, че на
16.02.2019 г. на ул. Найчо Цанов в гр. Перник в района на бл. 36 запушена канализация
предизвикала наводнение. Срещу тази констатация никоя от страните не е
възразила.
От писмо от Община Перник се установява, че
канализационната мрежа по ул. Найчо Цанов в района на № 36, гр. Перник, се поддържа
от оператора на територията на гр. Перник – „ВиК“ ООД гр. Перник.
Посочената от общината информация се потвърждава и от
представените документи от Асоциация по ВиК на обособената територия,
обслужвана от „Вик“ ООД Перник – а именно договор за стопанисване, поддръжка и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни
и канализационни услуги, допълнително споразумение, приложения и протоколи към
него. От същите е видно, че в изпълнение на решение
от дата 27.02.2015 г. на Общото събрание на Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК” ООД гр. Перник. е бил сключен на основание чл.198п ал.
1 от Закона за водите Договор за стопанисване,поддържане и експлоатация на В и
К системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги между посочените по-горе страни: АВиК и ВиК оператор. Договорът цели постигане на европейски
стандарти в предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на
населението, подобряване качеството и ефективността им, подновяване, разширение
и подобрение на водоснабдителна и канализационна система и прилежащите
съоръжения. По смисъла на договора, стопанисвани активи са движимите
и недвижимите вещи (сред последните водоснабдителни и канализационни съоръжения),
публична или частна собственост, от съществено значение за предоставянето на
услугите и които са предоставени на оператора за стопанисване, поддържане и
експлоатация (извън частните активи, собствени на
оператора), а експлоатация на активите означава държането и използването им за
целите на предоставяне на услугите от оператора или за каквато и да е друга
стопанска цел. С разпоредбите на договора-чл.1.1.
чл.2.1., чл.3.1., чл.3.4,чл.4.1,чл.4.2,чл.4.4, Асоциацията е възложила на
оператора-ответник да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи
се в обособената територия, като от името на асоциацията и всеки един от
членовете й (един от които е Община Перник) упражнява всичките им
права, като собственици на активите. Правото на оператора на стопанисване, поддържане
и експлоатиране на всички съществуващи и бъдещи/създадени или придобити по друг
начин от асоциацията и нейните членове) публични активи е
определено като изключително, както и му е предоставен
безпрепятствен достъп до всички земи, съоръжения и инфраструктура в обособената
територия.
От показанията на разпитания по делото свидетел Л.Г.Л.
/без дела и родство със страните, лизингополучател на автомобила/ се
установява, че притежава процесния автомобил. Според свидетеля на 16.02.2019 г.
автомобилът се намирал в подземен гараж на ул. Найчо Цанов № 32-34, когато със
същия настъпил инцидент. Към посочената дата свидетелят бил извън гр. Перник,
но на 20.02.2019 г., когато посетил гаража установил, че е имало наводнение. В
тази връзка свидетелят разказва, че автомобилът бил мокър, като следи от вода
имало до височина от 60 см. от пода на гаража по стената. Уточнява, че
автомобилът бил мокър отвътре – предни и задни седалки, мокета на пода.
Доколкото гаражното място било на свидетеля същият се осведомил от съседи, че
на 16.02.2019 г. от канализацията се връщала вода. Ответното дружество било
уведомено за аварията, но водата достигнала до 60 см. преди аварията да бъде
отстранена.
На следващо място свидетелят посочва, че от уличната
канализация в общото помещение на гаража имало сифон, от където и се връщала
вода. Според свидетеля предвид размера на помещението и естеството на аварията
нахлулата в гаража вода нямало как да бъде акумулирана от самата жилищна
сграда.
Свидетелят твърди, че още на 21.02.2019 г. завел щета,
но застрахователят му поискал документ от „ВиК“ ООД гр. Перник. Последните
първоначално отказали, но впоследствие издали такъв относно възникналата авария
и отстраняването й.
На следващо място свидетелят разказва, че автомобилът
бил изваден от гаража с бутане и качен на репатрак без да запали. Ремонтът на
колата продължил около 7 месеца тъй като се налагало доставка на части. В тази
връзка свидетелят твърди, че ищцовото дружество му заплатило сумата от
13 397.74 лева. Уточнява, че разходите по отключване на колата били в
размер на 300 лева. Разяснява, че автомобилът се палел с бутон – отключването
представлявало отключване на кормилната уредба т.е. волана с оглед изтегляне на
колата от гаража.
Показанията на свидетеля съдът намира, че следва да кредитира, независимо,
че свидетелят е лизингополучател на автомобила и като такъв за него е налице
възможна заинтересованост от изхода на делото. Независимо от това показанията
на свидетеля са ясни и последователни предвид изтеклия период от време, а освен
това съответстват и на останалия доказателствен материал.
По делото е изготвена и приета съдебно
автотехническа експертиза, от която се установява, че при извършен оглед на
място от вещото лице в гаража личат следи от наводнение на височина 50-60 см.
от пода. Според вещото лице описаните в документацията вреди по автомобила са
следните: 1. Почистване и подсушаване; 2. Управляващ
блок BSM; 3. Модул Airbag 4.
Табло бушонно, 5. Реле вентилаторно парно, 6. Дюза за почистване на PDF,
7. Аларма и 8. Пулт за управление на предна седалка, като впоследствие е прибавен
и стартер – под т. 9, за който има протокол че е дефектирал непоправимо и е за
смяна. Съгласно експертизата посочените части е възможно да са поразени от
описаното наводнение на 16.02.2019 г., доколкото процесното наводняване е
на около 50 - 60 см от пода, което е над нивото на седалката на автомобила -
около 45 см. След оценка на вредите окончателният списък-рекапитулация,
по който е изплатена щетата на застрахования Л.Л. в размер на 13 452,41 лева след
приспадане на застрахователна вноска от общ размер на щетата, възлизащ на 13
962.74 лева.
На следващо място вещото лице посочва, че
при преглед на представените копия от фактурите, по които е съставена
„Калкулацията по претенцията“ за 13 962.74 лева се установява несъответствие. В
тази връзка в експертизата е посочено, че сборът на сумите възлиза на 10 529.52
лева, а не на 13 962. 74 лева. Поради това вещото лице счита, че
възстановителната стойност по щетата възлиза на 10 529.52 лева. На последно
място вещото лице посочва, че към настоящия момент помещението гараж, където е
станало наводнението е ремонтирано, но още са налице следи по стените.
По отношение на последния въпрос вещото
лице заявява, че няма знания за строителен инженер. В тази връзка и съдът е
допуснал експертиза в този смисъл, която е възложил на инженер по ВиК системи.
Посочената експертиза обаче така и не е извършена, доколкото от ответника не е
внесен депозит за вещо лице.
В съдебно заседание вещото лице автомобилен техник уточнява,
че действително са налице две фактури за авансово плащане в размер на по 2500
лева без ДДС съответно 3000 лева с ДДС всяка. Посочените фактури вещото лице
посочва, че не е съобразило при експертизата си. В тази връзка и ако същите се
прибавят към сумата от 10 529.52 лева се получава сумата от общо
16 529.52 лева. От тази
сума според вещото лице ищецът е заплатил на сервиза сумата от 13 962.74 лв., а
разликата си е поело пострадалото лице – в случая Л. Л.. В тази връзка
експертът уточнява, че ремонтът на колата струва 16529.52 лева и това е
възстановителната стойност на колата, от която застрахователят е поел
13 962.74 лева, а останалата сума е поел пострадалият.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата
кореспондира с приложените по делото писмени доказателства, не е оспорена от
страните в производството, а вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени
в съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Искът
е с правно основание по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В настоящия случай предвид заявените от ответното дружество възражения по
делото е налице един спорен въпрос – дали дружеството следва да отговаря за
причинените вреди, с оглед твърдението му, че е не материално правно легитимирано
– тъй като канализационната мрежа била собственост на Община Перник, евентуално
на държавата респ. шахтата, през която е навлезнала водата, наводнила
помещението, е собственост на потребителите т.е. на собствениците на гаража.
Посоченото възражение обаче съдът намира за неоснователно, като
съображенията за това са следните:
Неоснователно е възражението на ответника,че отговорността му
за обезвреда не следва да бъде ангажирана.
Основополагащ принцип е че всеки гражданин следва да има достъп до вода за
питейно-битови цели като основна жизнена потребност - чл. 2а, ал. 1 т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите по
правило водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината действително са публична общинска собственост, но същевременно
законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане
и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане – чл.198о
от Закона за водите. Тези дейности могат да бъдат извършвани само от точно
определени правни субекти-ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги . Операторът, който разполага
с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите е
длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация
на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето
на ВиК услуги на потребителите от обособената територия. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 42 ал.1 т.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи,съобразно
която операторите са длъжни да поддържат водоснабдителната и
канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с
изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната
среда. Възлагането на дейностите по чл. 198 о, ал. 1 от Закона за водите се
извършва с договора чл. 198п ал.1 от ЗВ, в който съгласно ал. 5, т.1 и т.2 се
определят обхватът на дейностите и отговорностите на В и К оператора по
предоставянето на В и К услуги и задълженията на В и К оператора по
експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на В и К системите и
съоръженията.
Съгласно чл. 34 ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността
на асоциациите по ВиК /правилника/, Асоциацията възлага на В и К оператор
по смисъла на чл. 198 о, ал. 5 от Закона за водите стопанисването,
поддържането и експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и
предоставянето на В и К услуги на потребителите в обособената територия. Това възлагане
на дейностите се извършва с договор по чл.
198п, ал. 1 от Закона за водите, който се одобрява от общото събрание и се
подписва от председателя на асоциацията. Договорът по чл.
198п ал. 1 предложение първо от Закона за водите се сключва от името и
за сметка на членовете на асоциацията, които са собственици на съответните В и
К системи и съоръжения. Съобразно чл. 37 от раздел IІ „Стопанисване на В и К системите и
съоръженията“ на правилника, асоциацията предоставя на В и К оператора
изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира В и К системите и
съоръженията в обособената територия. С оглед на
посочената нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл.
198п от Закона за водите , монополистът -ВиК оператор
е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове за вреди от ВиК съоръжение в
обслужваната от него обособена територия, след като то е под негов изключителен
надзор.
На следващо място по делото е доказано наводняването на процесния гараж на
16.02.2019 г. – видно от свидетелските показания, както и от дневника на
ответното дружество за постъпили аварии, а от данните в експертизата. От
ответното дружество е налице и писмо, че е приело възникналата авария и
отстранило същата. Нанесени са вреди по процесния автомобил, които
са установени от писмените доказателства и от експертизата. Същите
са оценени съгласно нормативните изисквания, като стойността им се потвърждава
от заключението на вещото лице и не се оспорва от ответника. Видно от
ангажираното по делото платежно нареждане сумата за възстановяване на вредите е
заплатена на пострадалото лице от страна на застрахователя ищец. На последно
място от заключението на вещото лице се установява и наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между наводняването на гаража и настъпилите
имуществени вреди по автомобила. По делото се дължат претендираните ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, както и приспадната сума за застрахователна
вноска.
Поради това и съдът намира, че са осъществени всички елементи, обуславящи
ангажирането на отговорността на ответното дружество на деликтно основание и
предвид неговото бездействие при осъществяване на възложената му дейност да
стопанисва ВиК обектите и съоръженията на територията на гр. Перник.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на делото такива се дължат
само на ищцовото дружество.
Ищецът претендира
разноски в размер на общо 2030.86 лева, от които държавна такса в размер на 559.11
лева, 10 лева – за съдебни удостоверения, 243.75 лева – депозит за експертиза,
80 лева – депозит за свидетел и 1138 лева с ДДС адвокатско възнаграждение.
Посочените разноски са действително извършени, видно от представените по делото
платежни документи.
Претендираният хонорар от ответника е
в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.004 г. за
минималните размер на адвокатските възнаграждения /наредбата/, поради което и
липсва основание за намаляване на разноските за адвокат на ответника поради
прекомерност. Посоченият адвокатски хонорар следва да се присъди с ДДС
съобразно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредбата, който предвижда, че посочените
в нея суми са без начислен данък върху добавената стойност (ДДС). Доколкото в
случая, видно от договора за правна защита и съдействие, адвокатският хонорар е
уговорен с ДДС, то посоченият данък се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В тази
връзка следва да се отбележи, че независимо от обстоятелството, че ищецът
ответникът е търговско дружество с регистрация по ДДС, претендираните от него
разноски за адвокатско възнаграждение подлежат на присъждане с ДДС, при
положение, че са заплатени ведно с начисления ДДС (в този смисъл е и трайната
съдебна практика – напр.
Определение № 109 от 18.02.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1983/2015 г., I т. о., ТК)
В тази връзка и сумата от общо 2030.86 лева следва да бъде присъдена изцяло.
Ответната страна се представлява от особен
представител, чието възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
Перник, ул. Средец № 11 ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София,
бул. Витоша № 89Б, сумата от общо 13 977.74
лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди – вземане по
щета № ****** от 20.02.2019 г., заведена при ищцовото дружество по
застрахователна полица № ******„Каско +“, която сума включва и сумата от 15
лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху така
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.02.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с ЕИК: ********* сумата от
общо 2030.86 лева, представляваща разноски за държавна такса, такса за съдебни
удостоверения, адвокатско възнаграждение /възлизащо на общо 1138 лева с ДДС/ и възнаграждение за вещо лице, в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА