Р Е Ш Е Н И Е № 439
гр. Силистра, 13.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА,
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети ноември юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдията АНД № 748 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц. С. Х. с ЕГН-********** с ЕТ “Х.–…–Ц.
Х.” с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: с. К., ул. “В.” № … чрез
пълномощника ѝ адв. А. *** със съдебен адрес:***, офис № … против Наказателно постановление №
39-0000157, издадено на 20.08.2019 г. от Е. В. А., в качеството му на началник
на ОО „АА“ – гр. Силистра, с което на търговеца е наложена имуществена санкция на
основание чл. 53 от ЗАНН и 104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) в
размер на 1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 10, §2, изречение
първо, предложение второ от Регламент 561/06.
Жалбоподателят счита, че издаденото срещу него НП е
неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че е налице пълно несъответствие между
фактическото положение и правните разпоредби, описани от АНО и актосъставителя.
Излага становище, че разпоредбата в регламента е препращаща, а в НП не са
отразени конкретни правила за поведение, в случая относно почивките (от чл. 5
до чл. 9 от регламента). Твърди се, че нарушението на водача по спазване на
почивките не обосновава отговорност на превозвача за организация на работата на
водача. Посочено е, че липсват
доказателства, потвърждаващи описаното. В заключение се моли за отмяна на
процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява преупълномощен
процесуален представител. Поддържа жалбата. В хода по същество посочва, че не
са налице никакви пропуски от страна на търговеца. Излага се довод, че в НП не
е посочено в какво се изразява пропуска. Счита, че следва да се установи дали
има график за работата, в който да е предвидено водача да работи в посочения в
НП период. Твърди се, че бездействието на търговеца следва да се анализира.
Посочва още, че в гаровата справка на АГ – Р. не е отразено името на водача.
Излага становище, че е възможно водача да не е изпълнявал посочените курсове в
справката, издадена от АГ – С.. Моли за отмяна на процесното НП.
За въззиваемата страна ОО “Автомобилна администрация” не
се явява представител. Моли се съда да потвърди процесното НП.
Редовно призовани Районна прокуратура Силистра не изпращат представител и не
заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената
преписка и непосредствено в съдебно заседание, прие за установено следното от
фактическа страна:
През 2019 г. актосъставителят Й. и неговия колега П.П.,
и двамата инспектори в ОО „АА“ - С., извършили
тематична проверка на жалбоподателя. Повод за тематичната проверка бил сигнал.
Проверката обхващала дейността в периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г. на
търговеца в качеството му на превозвач с Лиценз (ЕО) № 0800 за извършване на
обществен превоз на пътници. От търговеца били изискани пътни листове,
тахографски шайби или разпечатки. Проверяващите изискали информация и от
автогарите. В хода на проверката и при съпоставка на представените документи
било установено, че превозвача не е организирал работата на водача В.И. В. по
такъв начин, че да бъде спазена седмичната почивка за периода от 09.02.2019 г.
до 15.02.2019 г. според изискванията на Глава II, чл. 8, т. 6 от Регламент № 561/06
г. на ЕО, видно от пътните листове за посочения период, разпечатки на дигиталната
карта на водача за 10.02.2019 г. и справки за извършените курсове на АГ – С. и
АГ – Р..
С оглед установеното, отразявайки посочените по-горе
факти в АУАН, на 01.08.2019 г. актосъставителят предявил акта на М. Х. В. в
качеството ѝ на упълномощено от търговеца лице да я представлява пред
всички контролни органи, да получава и подписва документи. В акта не са
отразени възражения на упълномощеното лице.
С оглед приложените към акта документи се установява
следното:
От приложения Пътен лист Серия А № 003924 се установява,
че на 09.02.2019 г. (събота) В. И. е тръгнал в 07:30 ч. с автомобил „Ивеко“ с
регистрационен № СС2500АМ от Автогара С. за с. П. К.. След което през същият
ден и със същият автомобил е потеглил в 09:30 ч. от Автогара С. с цел
извършване на обществен превоз на пътници, пристигайки на Автогара Р. в 13:48
ч. След което отново е потеглил в 16:15 ч. обратно за гр. С.. Посоченото се
потвърждава от справката на АГ – С. на л. 12, както и справката на АГ – Р.
(обратната страна на л. 13, ред 57). Действително в справката от АГ – Р. не е
отразено името на водача, но са отразени датата, часовете, превозвача и
регистрационния номер на автомобила. Данните съвпадат в вписаното в пътния
лист, подписан от водача В. И., както и със справката от АГ – С., където е
отразено името на водача В. И. В..
От приложения Пътен лист Серия А № 003931 се установява,
че на 10.02.2019 г. (неделя) В. И. е тръгнал в 09:30 ч. с автомобил „Ивеко“ с
регистрационен № СС2500АМ от Автогара С. с цел извършване на обществен превоз
на пътници и е пристигнал на Автогара Р.. Посоченото се потвърждава от справката на АГ
– С. на л. 12. Освен това от справката на АГ – Р. се установява, че в 16:15 ч.
автобус с такъв регистрационен номер е потеглил с цел осъществяване на
обществен превоз на пътници от Р. за С..
Действително в справката от АГ – Р. не е отразено името на водача, но са
отразени датата, часовете, превозвача и регистрационния номер на автомобила.
Данните съвпадат в вписаното в пътния лист, подписан от водача В. И., както и
със справката от АГ – С., където е отразено името на водача В. И. В., тръгнал
от Автогара С..
От приложения Пътен лист Серия А № 003937 се установява,
че на 11.02.2019 г. (понеделник) В. И. е тръгнал в 09:30 ч. с автомобил
„Мерцедес“ с регистрационен № СС6900МС от Автогара С. с цел извършване на
обществен превоз на пътници по маршрут С. – Р.. Последното се потвърждава от
справката, издадено от АГ – С., в която е вписано името на водача В. И. В.. От
приложената справка от АГ – Р. се установява, че автомобил с такъв
регистрационен номер, изпълняващ този маршрут е пристигнал на автогарата в
11:40 ч.
От приложения Пътен лист Серия А № 003940 се установява,
че на 12.02.2019 г. (вторник) В. И. е тръгнал в 09:30 ч. с автомобил „Мерцедес“
с регистрационен № СС6900МС от Автогара С. с цел извършване на обществен превоз
на пътници по маршрут С. – Р.. Последното се потвърждава от справката, издадено
от АГ – С., в която е вписано името на водача В. И. В.. Това се потвърждава и
от справка от АГ – Р., доколкото на ред 55 обратна страна на справката на л. 16
от делото се установява, че автобус с такъв регистрационен номер е пристигнал в
11:36 ч. и отпътувал обратно за С. в 16:15 ч.
От приложения Пътен лист Серия А № 003948 се установява,
че на 13.02.2019 г. (сряда) В. И. е тръгнал в 09:30 ч. с автомобил „Мерцедес“ с
регистрационен № СС6900МС от Автогара С. с цел извършване на обществен превоз
на пътници по маршрут С. – Р.. Последното се потвърждава от справката, издадено
от АГ – С., в която е вписано името на водача В. И. В.. Това се потвърждава и
от справка от АГ – Р., доколкото на ред 57 обратна страна на справката на л. 17
от делото се установява, че автобус с такъв регистрационен номер е пристигнал в
11:35 ч. и отпътувал обратно за С. в 16:15 ч.
От приложения Пътен лист Серия А № 003953 се установява,
че на 14.02.2019 г. (четвъртък) В. И. е тръгнал в 07:30 ч. с автомобил
„Мерцедес“ с регистрационен № СС6900М от Автогара С. за с. П. К.. След което
през същият ден и със същият автомобил е потеглил в 09:30 ч. от Автогара С. с
цел извършване на обществен превоз на пътници и е пристигнал на Автогара Р.. Посоченото се потвърждава от справката на АГ
– С. на л. 12. Освен това от справката на АГ – Р. се установява, че в 16:15 ч.
автобус с такъв регистрационен номер е потеглил с цел осъществяване на
обществен превоз на пътници от Р. за С..
Действително в справката от АГ – Р. не е отразено името на водача, но са
отразени датата, часовете, превозвача и регистрационния номер на автомобила.
Данните съвпадат в вписаното в пътния лист, подписан от водача В. И., както и
със справката от АГ- С., където е отразено името на водача В. И. В..
От приложения Пътен лист Серия А № 003959 се установява,
че на 15.02.2019 г. (петък) В. И. е тръгнал в 09:30 ч. с автомобил „Мерцедес“ с
регистрационен № СС6900МС от Автогара С. с цел извършване на обществен превоз
на пътници и е пристигнал на Автогара Р.. Посоченото се потвърждава от справката на АГ
– С.. Освен това от справката на АГ – Р. се установява, че в 16:15 ч. автобус с
такъв регистрационен номер е потеглил с цел осъществяване на обществен превоз
на пътници от Р. за С.. Действително в
справката от АГ – Р. не е отразено името на водача, но са отразени датата,
часовете, превозвача и регистрационния номер на автомобила. Данните съвпадат в
вписаното в пътния лист, подписан от водача В. И., както и със справката от АГ-
С., където е отразено името на водача В. И. В..
Всички пътни листове са подписани от водача В. И. В.. Всеки
един от тях е с печата на търговеца. Във всеки един от тях автомобилът е
предаван от работещ за търговеца на водача, съответно последния полагал подпис
за приемането му. Освен това тези листове са представени от търговеца при
извършената му тематична проверка.
Приложена е и
разпечатка от картата на водача, в която е отразено време на управление от
06:10 ч. на 10.02.2019 г. Прави впечатление, че е отразено време на управление
и в други периоди на същата дата и последния приключва 16:44 ч. Без съмнение
обаче за водача е отразено време на управление.
Не е необходимо прилагането на справка за маршрутното
разписание, доколкото на настоящия съдебен състав е известен факта, че
разстоянието между гр. С. и гр. Р. е повече от 100 км. През всеки от изброените
дни водачът е осъществявал превоз по маршрут С. – Р..
Въз основа на съставения АУАН с бланков № 261927 било
издадено и процесното НП, с което наказващия орган ангажирал
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, налагайки имуществена
санкция на основание чл. 53 от ЗАНН и 104, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАП) в размер на 1000,00 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 10, §2, изречение първо, предложение второ от Регламент 561/2006 г.
В обстоятелствената част са преповторени фактите, отразени в акта.
Горната фактическа обстановка се
установява чрез разпита на актосъставителя, както от приложените писмени
доказателства. Последните са приети на основание чл. 283 от НПК като
доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя като
обективни, логични и последователни.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие
за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите ЗАНН. Налице са задължителните реквизити,
визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочено са времето и мястото на извършване на
нарушението, всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца,
данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е и изчерпателно фактическо описание
на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е било извършено. АУАН е
връчен на М. Х. В., която е упълномощена да представлява търговеца и да го подписва
като представляващ и управляващ ЕТ “Х.–…–Ц. Х.” пред всички контролни органи,
като подава, подписва и получава документи. Ограниченията на търговски
пълномощник са изрично изброени в ТЗ, като сред тях не влиза представителство
на търговеца при съставяне и връчване на АУАН. Никъде в закона се съществува
изискване за изрично упълномощаване за представителство в административнонаказателното
производство.
В издаденото наказателно постановление въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени
собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало,
времето на извършване на нарушението, данните
относно актосъставителя,
както и данните, визирани в т. 2,
3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Без съмнение актосъставителят и
наказващият орган са посочили времето и мястото на извършване на нарушението и
това е видно от мотивната част на процесното НП. Безспорно именно Районен съд –
Силистра е компетентен да разгледа жалбата, доколкото деянието е извършено в
съдебния му район, в който е седалището и адреса на управление на търговеца.
Според актосъставителя и АНО нарушението е извършено в
периода от 09.02.2019 г. до 15.02.2019 г., когато жалбоподателят не е организирал
работата на водача Велико И. съгласно изискванията на глава Глава II, чл. 8, т. 6 от Регламент (ЕО) №
561/2006. С конкретната разпоредба в
регламента е отразено изискването за ползване на седмична почивка. Отразените
факти за достатъчни и изпълняват изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. т. 5 от ЗАНН.
С оглед горното,
съдът намира, че образуваното
и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно,
при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното
наказателно постановление са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от инспектор в ОО “АА” и следователно
същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН за нарушения по ЗАП и
издадените въз основа на него подзаконови актове, видно от чл. 92 на ЗАП.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните
разпоредби.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на процесното НП:
Според чл. 10, §2, изречение първо от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г., транспортното
предприятие организира работата на водачите, посочена в параграф първи по такъв
начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и
Глава II от
настоящия регламент. Актосъставителят и наказващият орган са отразили
предложение второ, т.е. имали са предвид спазването на Глава II от Регламент (ЕО) № 561/2006.
По-специално в обстоятелствената част те са отразили Глава II, чл. 8, т. 6. Текстът предвижда на
всеки две последователни седмици водачът да ползва поне две нормални седмични
почивки или една нормална седмична почивка и една намалена почивка от поне 24
часа. Намалението обаче се компенсира с равностоен период на почивка, ползван
без прекъсване преди края на третата седмица след въпросната седмица. Според
регламента седмичната почивка започва не по-късно от края на шест 24-часови
периода от края на предишната седмична почивка. Нормалната седмична почивка е
всеки период с продължителност от поне 45 часа.
Въз основа на доказателствата, съдът приема, че водачът
е изпълнявал възложените му от превозвача курсове в продължение на шест
24-часови периода от края на предишната седмична почивка и отново е работил на
седмия ден вместо да почива. Поради това актосъставителят правилно е установил,
че превозвача е извършил нарушение след като не е организирал работата на
водача, така че да му позволи ползването на седмична почивка на 15.02.2019 г.,
имайки предвид представените като доказателства пътни листове. Водачът е
работил без почивен ден за времето от 09.02.2019 г. до 15.02.2019 г.
(включително), през които не е ползвал нито една нормална или намалена седмична
почивка. Според настоящия съдебен състав в изпълнение на закона водачът е
трябвало със сигурност да ползва намалена почивка на 15.02.2019 г., тъй като е
работил без почивен ден в периода от 09.02.2019 г. до 14.02.2019 г. Вместо това
той е извършил обществен превоз на 15.02.2019 г. по маршрут С. – Р. и по
маршрут Р. – С.. Същият е следвало през този ден да ползва намалена седмична
почивка от поне 24 часа. Съгласно чл. 4, б. “е” от Регламент (ЕО) № 561/2006 “почивка”
означава всеки непрекъснат период, през който водачът може свободно да
разполага със своето време. Очевидно В. И. е бил лишен от това свое право,
гарантирано му от европейското законодателство, защото се е явил на работа в
базата на работодателя, приел е автомобила, извел е превозно средство,
пристигнал е на автогарата, заверил е пътния лист, потегляйки с цел изпълнение
на възложените му от работодателя курсове по маршрут С. – Р. и по маршрут Р. –
С.. Курсовете са осъществени. Това е видно от печатите по приложените пътни
листи. Последното се потвърждава и от приложените справки от АГ – С. и АГ – Р..
Именно превозвачът има задължение да изготви график за работата на водачите,
осъществяващи превози на пътници по автобусните линии. Не е възможно превозвачът да не знае, че
водачът И. е изпълнявал обществен превоз на 15.02.2019 г. Това е видно и от
приложените пътни листове. Следователно в случая водачът единствено е
изпълнявал възложените му от работодателя задължения – да извършва обществен
превоз на пътници без поне една намалена почивка за времето от 09.02.2019 г. до
15.02.2019 г. (включително). Следователно жалбоподателят като
превозвач, осъществяващ обществен превоз на пътници, не е
организирал работата на водача по такъв начин, че да спази изискванията на
Глава II,
чл. 8, т. 6 от регламента, а именно да осигури седмична почивка на водача Велико
И. на 15.02.2019 г. Поради това правилно е ангажирана административнонаказателна
отговорност.
Наказващият орган е съобразил и текста на чл. 3, б. “а”
от Регламент № 561/2006. Следва да се има предвид, че текста на чл. 3, б. “а”
изключва прилагането на регламента при автомобилен превоз с превозни средства,
използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава
50 километра. Във всички дни в посочения в НП период В. И. е извършвал
обществени превози на пътници по линия с маршрут повече от 50 километра.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за
законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Горното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения. Съдът счита, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за обективна безвиновна отговорност. По делото няма
събрани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват
преценката на нарушението като маловажно. Още повече, че съществуването на тези
правила е с превантивна цел, така че да се намали вероятността да бъде
причинено пътнотранспортно произшествие. Поради това и преценката на наказващия
орган е правилна.
По отношение на приложената санкционна разпоредба:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗАП превозвач, който не
осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при
извършване на обществени превози на пътници и товари, включително при превози
за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция в размер на хиляда лева.
Според съда наказващият орган е определил правилно приложимата санкционна
правна норма.
Предвид изложеното съдът намира, че процесното НП е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания Районен съд – Силистра
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 39-0000157, издадено на 20.08.2019 г. от Е.
В. А., в качеството му на началник на ОО „АА“ - гр. С., с което на “Х.–…–Ц. Х.”
с ЕИК …, със седалище и адрес на управление: с. К., ул. “В.” № …, съдебен
адрес:***, офис № …, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози имуществена санкция в размер на 1 000,00
(хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 10, §2, изречение първо,
предложение второ от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета от 15.03.2006 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ..............................................
Силвина
Йовчева