РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 13.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 5402
по описа за 2017 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В. Д.А.против З. „Б.И.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.).
Ищцата В. Д.А.в исковата молба
твърди, че на 17.09.2011 г. в гр. София, на бул. „Европа“ с посока
„Околовръстен път“ към гр. Божурище, при пресичане на пътното платно била
блъсната от М.Й.Г.като водач на лек автомобил „Ауди“ А6 с рег. № ********.
Твърди, че за образуваното ПТП било образувано наказателно производство и с Решение
от 29.02.2012 г. по НАХД 22589/2011 г. по описа на СРС, 14 състав М.Г.била
призната за виновна за престъпление по чл. 343, ,ал. 1, б. „б“, пр. второ, вр.
чл. 342, ал.1 от НК и й е наложено
административно наказание. Твърди, че в резултат на ПТП са й причинени телесни
увреждания: многофрагментно счупване на главичката на дясната бедрена кост и на
самата кост, счупване на костите на дясната подбедрица, счупване и избиване на
10 зъба, черепно-мозъчна травма, със сътресение на мозъка и загуба на съзнание,
контузия на гръдния кош. Твърди, че след ПТП била хоспитализирана в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където била извършена кръвна репозиция на фрактурираните кости на
лявата подбедрица с остеосинтезна плака и винтове. Поради изключително тежкото
счупване на шийката на дясната бедрена кост, била извършена тежка операция като
бедрената кост е заменена с двуполюсна протеза, като е извършена алопластика.
Поддържа, че отговорността на водача е предмет на застрахователен договор,
сключен с ответника, валиден към датата на ПТП. Била образувана преписка по
щета № 129600000049 и било изплатено обезщетение в размер на 14022,90 лева,
представляващо стоъността на остосинтезните имплатни, протеза, болничен престой
и част от медикаментите. С решение по гр.д. № 11716/2013 г. по описа на СГС,
І-9 състав З. „Б.И.“ АД било осъдено да заплати застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40000 лева, като поддържа, че съобразно
мотивите на съда присъденото обезщетение обхваща само вредите, настъпили до
приключване на устните състезания пред първата инстанция, но не и бъдещите
такива. Твърди, че след този момент, а именно приключване на устните състезания
пред първата инстанция – 23.10.2014 г. ищцата е претърпяла нови неимуществени
вреди, изразяващи болки и страдания, които не са обхванати от присъденото
обезщетение. Твърди, че на 14.12.2015 г. е приета в отделението по
травматология на Сивтивкарската градска болница с цел оперативно отстраняване
на металната конструкция на левия пищял. На 15.12.2015 г. оперативната
интервенция била извършена като ищцата била изписана на 20.12.2015 г. с
препоръки за лечебна физкултура, физиотерапвтично лечение, периодична смяна на
превръзките до зарастване на раната и медикаментозна терапия. Твърди, че та
30.12.2015 г. вследствие на поредната оперативна намеса В. била приета в
болнично заведение като е диагностицирана с постравматичен тромбофребит на
левия долен крайник с болезнен оток. Поддържа, че в резултат на ПТП, настъпило
на 17.09.2011 г. е получила заболяване, което води до цялостна промяна на
начина на живот, а именно хронична венозна недостатъчност, като лечението било
продължително и комплексно. Поддържа, че всички оперативни интервенции,
извършени след 23.10.2014 г. не са обхванати от
обезщетението за неимуществени вреди, определено по съдебен ред. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 40000 лева, ведно
със законната лихва от 23.10.2014 г. до окончателното й плащане.
В отговора на исковата молба
ответникът „Б.И.“ АД заявява, че оспорва
предявения иск като поддържа, че на ищцата са изплатени общо 74058,69 лева с
лихви и разноски, с които са обезщетени изцяло неимуществените вреди,
включително и тези предмет на делото.
Оспорва, че е налице причинна връзка между травмата, получена от ПТП и
вредите, за които се претендира обезщетение, като поддържа, че травмата не е
единствена причина за тях. При условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност на предявените искове за главница и лихва, както и
възражение за съпричиняване на вредата от ищцата. Твърди, че ищцата не е
пресичала на пешеходна пътека, не се е съобразила с посоката и скоростта на
движения на приближаващия към нея автомобил. Моли предявения иск да бъде
отхвърлен като претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 17.09.2011
г. около 20.30 часа в гр. София по бул. „Европа“ с посока за движение от
Околовръстен път към гр. Божурище при управление на лек автомобил „Ауди А“ с
рег. № ******** и в района на спирка № 0894 кв. Република М.Й.Г.е причинила
ПТП, при които на В. Д.А.е причинена средна телесна повреда – многофрагментно
счупване на главичката на дясната бедрена кост и на самата кост, счупване на
костите на дясната подбедрица, счупване и избиване на 10 зъба, черепно-мозъчна
травма, със сътресение на мозъка и загуба на съзнание, контузия на гръдния кош.
С Решение от
29.02.2012 г. по нахд № 22589/2011 г. по описа на СРС, 14 състав М.Й.Г.е
призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК като на основание чл. 78, ал. 1 от НК е
освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание
глоба.
Не е спорно между страните, че с
Полица № ******* г. с „Б.И.” АД е сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, по силата на който застрахователят е поел задължението да покрие
в границите на уговорената сума отговорността за причинените от застрахования
имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението и ползването
на лек автомобил „Ауди А“ с рег. № ********. Не е спорно, че ответното
дружество е платило доброволно сумата от 14022,90 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди.
С Решение от
01.11.2014 г. по гр.д. № 11716/2013 г. по описа на СГС, І-9 състав „Б.И.“ АД е
осъдено да заплати на В. Д.А.сумата от 40000 лева – представляващи обезщетение
на неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 17.09.2011 г.
от М.Г.при управление на лек автомобил „Ауди
А“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2011 г. до
окончателното й плащане. В мотивите на постановеното съдебно решение при
определяне на размера на неимуществени вреди съдът е взел предвид степента и
интензитета на болките и страданият, претърпени от пострадалата, периода на
възстановяване, възрастта й и съответно
факта, че предстои още лечение и
обстоятелството, че здравословното състояние на ищцата не може да се възстанови
напълно. Не е спорно, че решението е влязло в сила.
Установява се от приетите по
делото писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза, че в
периода от 14.12.2015 г. до 20.12.2015 г. В.Д.А. е провела оперативно лечение в
Градската болница на гр. Сифтикар по повод „Оперативно зарастнали фрактури на
костите на лявата подбедрица с метална конструкция”, като ищцата е постъпила за
планово лечение. Още при постъпването й били констатирани придружаващи
заболявания „лявокамерна хипертония и дифузни сърдечни изменения”. Установява
се, че на 15.12.2015 г. пострадалата била оперирана, като е отстранена
поставената в България метална остеосинтеза – метална плака и винтове. След
извършената операция ищцата била изписана на 20.12.2015 г., но на 30.12.2015 г.
била приета за болнично лечение в Хирургично отделение на Централна болница на
станция Минкун по повод „постравматичен тромбофлебит на лявата подбедрица.
Оточно болезнен синдром”. Вещото лице дава заключение, че от процесното ПТП са
изминали повече от 6 години, като общото здравословно състояние по отношение на
счупените кости на лявата подбедрица е възстановено, като липсват клинични и
документални данни при ищцата да са останали някакви негативни последици от
претърпяното счупване. Установява, че понякога след извършената първа операция
с прилагане на метална остеосинтеза е възможно да се получат усложнения, в това
число и тромбофлебит, т.е. възпаление на венозната стена или по-тежко –
тромбоемболия. За да се избегнат подобни усложнения при ищцата преди и след
извършените операции са прилагани антикоагулантни препарати. Вещото лице дава
заключение, че описаното заболяване „варикозна болест на десния долен крайник” не може да бъде свързана с процесното
счупване на кости на лява подбедрица и проведеното оперативно лечение, тъй като
в представена епикриза изрично е посочено, че се касае за „хронична венозна
недостатъчност 2-ра степен” във връзка със съществуващи при ищцата
сърдечно-съдови заболявания. Установява, че изваждането на металната
остеосинтеза от зарастналите вече кости на лявата подбедрица не може да се
счита за усложнение на здравословното състояние, тъй като оперативното
отстраняване на металните импланти представлява естествено продължение на
лечебния процес при оперираните фрактури. Независимо от това, посочва, че
операцията за изваждане на имплантите причинява на пациента допълнителни болки
и страдания. Вещото лице дава заключение, че ендопротезирането на дясната
тазобедрена става не може да замени напълно естествената става, като остава
трайно намаляване на обема и силата на движенията на оперирания крайник. Не се
установявало от представентие документи, че е имало данни за разхлабване на
стеблото на протезата. Според експерта нова операция при ендопротезиран може да
бъде извършена само при разхлабване на ендопротезата или при дефект при
отливането на ставата.
Във връзка с установяване на
неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
М.Г.А.. В показанията си свидетелят установява, че е син на ищцата. През 2015
г. майка му претърпяла операция на тазобедрената става на десния крак, тъй като
имала подуване. Казали й, че е тромбофлебит. Подутината на крака се получила
около година след ПТП и й била направена операция в Русия. Извадени били
имплантите, като останала в болницата около 20 дни. Останала в Русия около 5-6 месеца, за да се
раздвижи и да се възстанови, но след прибирането й, не можела да се обслужва сама.
Свидетелят й помагал. От домакинските работи можела да извършва само по-леките.
Във връзка с направеното
възражение за съпричиняване е прието заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, която съдът не обсъжда, тъй като страните са обвързани от влязло в
сила съдебно решение, с което е прието, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, както и е определен процентът му.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Отговорността
на застрахователя може да бъде ангажирана и в случаите, когато след плащане на
застрахователно обезщетение е настъпило усложнение в състоянието на
пострадалия, което е в
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие – състояние на
ексцес.
Основателността на предявения
иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие,
причинено от М.Й.Г., в резултат на което на ищцата В.А. са причинени описаните
в исковата молба телесни увреждания. Не е спорно между страните, че настъпилото
ПТП е покрит застрахователен риск при действието на застраховка „Гражданска
отговорност”.
Установява
се, че застрахователното дружество е платило застрахователно обезщетение, като
една част е платена доброволно, а друга е платена след влизане в сила на
съдебно решение. Не е спорно между страните, че през 2015 г. на ищцата е
извършена операция, при която са отстранени импланти от левия й крак, поставени
непосредствено след настъпилото ПТП. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е налице влошаване
на състоянието на пострадалия, което е в причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетата по делото съдебно – медицинска експертиза не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на
устните състезания по гр.д. № 11716/2013 г. и постановеното съдебно решение, с
което е определен размерът на неимуществените вреди, причинени на В.А.,
здравословното й състояние се е влошило, което да е наложило извършването на
оперативна интервенция през м. Декември 2015 г. и допълнително лечение.
Напротив, вещото лице от съдебно – медицинската експертиза установява, че
операцията за отстраняване на металната остеосинтеза не представлява усложнение на здравословното състояние, а установената
хронична вензна недостатъчност не е в причинно – следствена връзка с настъпилото
събитие. Настоящият съдебен състав намира, освен това, че с постановеното
съдебно решение по гр.д. № 11716/2013 г. по описа на СГС, І-9 състав при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид
и болките и страданията, които ищцата ще продължава да търпи. Това е така, тъй
като в мотивите на решението е посочено, че при определяне на справедлив размер
на обезщетението е следлало да се вземе предвид и бъдещото лечение, както и
обстоятелството, че няма да има пълно възстановяване на увредения крайник.
Следователно причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на
процесното ПТП са обезщетени с плащане
на обезщетение за неимуществени вреди, както доброволно, така и въз основа на
влязло в сила съдебно решение.
Следователно,
не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за
неимуществени вреди на ищеца в резултат на влошаване на здравословното му състояние,
което да е в причинна връзка със застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК и с оглед направеното искане от ответника ищцата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 2800 лева, представляваща направени по делото
разноски, от които 300 лева – възнаграждение за вещо лице и сумата от 2500
лева. В съдебно заседание, проведено на 15.02.2018 г. процесуалният
представител на ищцата е направила възражение за прекомерност на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер,
който е справедлив и обоснован, но не по-малко от минимума, определен с наредба
на Висшия адвокатски съвет. Преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да бъде направена след определяне на минималния размер на
възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. и той е
1730 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен
състав намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лева не се явява прекомерно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да
го заплати в пълен размер.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.А., родена на *** г. в К.АССР,
гражданин на Руската Федерация, задграничен паспорт № ********г., със съдебен
адрес ***, партер чрез адв. Й.Д., иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във
връзка с чл. 267, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) против З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ********със седалище и адрес
на управление *** за заплащане на сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на В.Д.А. - болки и страдания в резултат на
влошаване на здравословното състояние в периода след 23.10.2014 г. в резултат
на ПТП, настъпило на 17.09.2011 г., по вина на М.Й.Г., водач на лек автомобил Ауди с рег. № ********,
застрахован със полица за застраховка “Гражданска отговорност” № А09960294876 като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК В.Д.А., родена на ***
г. в К.АССР, гражданин на Руската Федерация, задграничен паспорт № ********г.,
със съдебен адрес ***, партер чрез адв. Й.Д. да заплати на З.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК – ********със седалище и адрес на управление *** сумата
от 2500 (две хиляди и петстотин) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: