РЕШЕНИЕ
Номер 86630.10.2020 г.Град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ДобричVI състав
На 15.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
Секретар:Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20203230102056 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от И. Г. И. с ЕГН
********** срещу „****” АД, рег. с ***, иск за установяване вземането на
ищцата от ответното дружество за заплащане на сумата от 3465 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа в
резултат на уволнението със заповед №ЛС-05-6/02.01.2019г. на Изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, за периода от
02.04.2019г.- 02.07.2019г., ведно със законната лихва начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА: На 15.02.2018г. ищцата сключила трудов
договор с ответното дружество за работа на длъжността „***. Трудовият
договор е незаконосъобразно прекратен на 02.01.2019г. С решение№
602/23.05.2019г. по гр.д№ 726/2019г. уволнението на ищцата е признато за
незаконно, като е присъдено обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ в размер на
3465лв. за периода от 02.01.2019г. до 02.04.2019г. В исковия период
02.04.2019г.- 02.07.2019г. ищцата не е работила по трудов договор при друг
работодател и е регистрирана като безработна в Агенция по заетостта.
Размерът на обезщетението следва да се определи на базата на последното
получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
незаконното уволнение (чл.225, ал.1 от КТ във вр. с чл.228 от КТ), което е за
месец декември 2018г. -1155 лв.
1
Ищцата провела успешно заповедно производство по реда на чл.410 от
ГПК под № 1000/20г. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал
възражение за недължимост на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва иска. Излагат
се съображения за недопустимост поради направен отказ от иска в открито
съдебно заседание по гр.д № 726/2018г.
Искът се оспорва като неоснователен и недоказан с доводи, че размера
на обезщетението следва да се определи въз основа на брутно
възнаграждение в размер на 1155лв., но се твърди, че е начислено в размер на
1156лева. Оспорва се твърдението на ищцата, че през процесния период не е
работила, във връзка с което се правят доказателствени искания за
служебна справка до ТД на НАП, офис Добрич относно данни за сключване,
изменение или прекратяване на трудов договор в процесния период.
В открито съдебно заседание страните поддържат съответно
претенциите си и възраженията си.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, като въз основа на трудов договор № ВиК-818#1 от
15.02.2018г. ищцата е заемала при ответника длъжността „вътрешен одитор".
Безспорен е и факта на прекратяване на трудовия договор на ищцата
със заповед №ЛС-05-6/02.01.2019г. на Изпълнителния директор на
„Водоснабдяване и канализация Добрич" АД, на основание – поради изтичане
на уговорения срок. Самата заповед е приложена на л.46 от делото.
Безспорно е за страните, че помежду им е проведено съдебно
прозводство по гр.д№ 726/2019г. по описа на РС Добрич, като уволнението на
ищцата е признато за незаконно и последната е възстановена на преди
заеманата длъжност.
С решението по това производство работодателят е осъден да заплати
2
на служителя обезщетение за времето, през което е останал без работа в
резултат на уволнението със заповед №ЛС-05-6/02.01.2019г., за периода
02.01.2019г.- 02.04.2019г., т.е за тримесечен срок. Видно от служебно
приложения от деловодната програма на РС Добрич протокол от открито
съдебно заседание по гр.д№ 726/2019г., с изявление на процесуалния
пълномощник на ищцата Ивелина Илиева, искът за обезщетение за периода
02.04.2019г.- 02.08.2019г. е оттеглен. Липсва изявление за отказ от иска.
В открито съдебно заседание от 20.10.2020г. председателят на състава е
извършил сравнение на представения препис от трудова книжка и
оригиналната трудова книжка на ищцата, като установява, че и в двата
документа е вписано обстоятелството, че ищцата започнала последваща
работа на 22.07.2019г. Липсват междинни вписавния. Извършеата справка в
НАП удостоверява обстоятелството.
Видно от приложеното към установителното производство заповедно
по ч.гр.д№ 1000/2020г. Ивелина Илиева се снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение за исковата сума, но за периода от
02.04.2019г.- 02.07.2019г. «Водоснабдяване и канализация Добрич»АД е
депозирало възражение, към което са приложени доказателства за изплащане
на присъденото по гр.д№ 726/2019г. обезщетение за незаконно уволнение.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ. Предявен е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
Целта на исковото производство е установяване на по издадената заповед за
изпълнение, но не и създаване на самостоятелно изпълнително основание в
лицето на постановеното съдебно решение. Успешното провеждане на
производството по иска по чл. 422 ГПК е само предпоставка за влизане в сила
на заповедта за изпълнение и превръщането й в годно за издаване на
изпълнителен лист съдебно изпълнително основание. При това,
установителинят иск е допустим за вземането на посоченото в заповедта
основание, размер и период 02.04.2019г.- 02.07.2019г., както и доколкото
липсва отказ от иска за периода 02.04.2019г.- 02.07.2019г. Извършено е само
оттегляне на иска, което дава възможност на носителя на субективното право
3
да го защити в друг процес.
КТ дава възможност на незаконно уволнения да потърси обезщетение
за уволнението си, като това обезщетение се лимитира законодателно до
брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, и за
период от шест месеца, през които уволненият действително у останал без
работа – чл. 225, ал. 1 от КТ. В конкретния случай не се спори, че ищцата е
останала безработна след процесното незаконно уволнение до 02.07.2019г.
Решението за възстановяването и е влязло в сила след изтичане на
шестмесечния период, поради което и искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е
установен по своето основание за периода 02.04.2019г.- 02.07.2019г.
С оглед изявленията на страните обезщетението следва да се определи
въз основа на брутно възнаграждение в размер на 1155лв. В този смисъл е
представен и фиш за работна заплата за м.декември 2018г. Сумиран за
процесния тримесечен период размерът на обзщетението възлиза на
3465лева, при което искът е изцяло основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи и
законна лихва за забава до оконателното му плащане.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК относно присъдената сума по чл. 225, ал.1 от
КТ.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 420 лв. с ДДС разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Уговореното възнаграждение не е прекомерно за
защитавания материален интерес.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК, при този изход на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати 138,60 лв. държавна такса по сметка на РС Добрич.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
4
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В
мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада. При това ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от заявителя в заповедното производство
разноски в размер на 420лева.
Мотивиран от изложеното, районния съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „****дължи на И. Г. И. с ЕГН
********** сумата от 3465 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което е останала без работа в резултат на уволнението със заповед №ЛС-05-
6/02.01.2019г. на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация
Добрич" АД, за периода от 02.04.2019г.- 02.07.2019г., ведно със законната
лихва начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№ 1000/2020г. по описа на РС Добрич
ОСЪЖДА В** рег. с ЕИК **, с***да заплати на И. Г. И. с ЕГН
********** от гр.Добрич, ж.к»Дружба», бл.64, вх.В, ап.9, сторените в
установителното производство разноски за адвокат в размер на 420лева с ДДС
и сторените в заповедното производство по гр.д№ 1000/2020г. по описа на РС
Добрич разноски в размер на 420лева.
ОСЪЖДА В***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
държавна такса по сметка на РС Добрич в размер на 138,60лева.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО в
частта на присъденото обезщетение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6