№ 27043
гр. София, 02.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110157207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № ******** от ответника ******* с искане за изменение
на постановеното по настоящото дело Решение № ******* в частта му за разноските,
като бъде оставено без уважение искането на **********, **** за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца при
съображения, че по делото са събрани доказателства, опровергаващи състоянието на
материално затруднение от страна ищеца.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ***********, като
процесуален представител на ищеца, в който се изразява становище за неоснователност
на искането при доводи, че брутен месечен доход от 2173 лв. не е достатъчен за
покриване на разходите на тричленно семейство с двама работещи.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
В решението си по делото съдът е приел, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за предоставената от ********** правна помощ на ищеца безплатна в
размер на 400 лв. При произнасянето си съдът е пропуснал да съобрази събраните в
хода на делото доказателства за имущественото състояние на ищеца, а именно
представените от ответника справка от НОИ към дата 13.12.2024 г. (л. 77), видно от
която ищецът има сключен трудов договор с ********** с осигурителен доход 3400
лв., съответно за м. 8.2023 г., м. 9.2023 г. и м. 10. 2023 г., както и искане за кредит от
11.11.2023 г. (л.82), с в което ищецът е декларирал трудовия си договор със същия
работодател. Следователно може да се обоснове извод, че към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие – 14.02.2024 г., ищецът не е бил материално
затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и
осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай обаче съдът приема, че на
******** не следва да бъде присъждано възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и такова е неправилно присъдено с решението, тъй като по
1
делото са налице доказателства, че ищецът ******** не е материално затруднено лице.
От представените и обсъдени по-горе доказателства не може да се направи извод, че
ищецът е в невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение за осъществяване на
защита по настоящото дело, с оглед фактическата му и правна сложност и материалния
интерес. Месечен доход от 3400 лв., дори и брутен размер, не би следвало да затрудни
ищеца да заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер, чийто размер от 400
лв. съдът е коментирал в решението. Следователно, при завеждане на делото на
18.10.2023 г. и към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
за ищеца не е била налице невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение и
съдът приема, че той няма качеството на материално затруднено лице. В този смисъл е
и Определение № 50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2662/2021 г., II т. о., ТК , в
което се посочва, че по принцип, при липса на спор между страните, достатъчно
доказателство за наличие на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА са съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, но когато по делото са
налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание,
респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е
материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и
без да е направено възражение от другата страна в тази насока.
Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че постановеното по делото
решение следва да бъде изменено в частта му за разноските, като бъде отменено в
частта, с която ответникът ******* е осъден да заплати на ********** адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 400 лв.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № *******, постановено по гр.д. № 57207/2023 г. по описа
на СРС, 157 състав в частта за разноските, като ГО ОТМЕНЯ в частта, с която
„*******, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********** е осъден да
заплати на **********, ****, с адрес на упражняване на дейността: ********* , на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
предоставена на ищеца безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок
от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2