Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 18ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2160 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №2019101515301019, срещу отказ № 20191011155025/14.10.2019
г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който
е отказано вписването на обстоятелства по партидата на дружеството „Б.“ ЕООД,
ЕИК*********, а именно прехвърляне на дружествен дял, заличаване на стария
управител и вписване на нов управител. Жалбоподателят счита, че обжалваният
отказ е немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, поради което моли съда да
отмени същия. Излага в жалбата, че отказът е постановен при неправилно
приложение и несъобразяване със стълкновителните норми на чл. 31 и чл.58 от
КМЧП. Счита, че преценката на чуждестранните процесуални действия се
осъществява съобразно правото на държавата, в която са извършени, а в случая
договорът за покупко-продажба на дружествения дялове е заверен както от
нотариус Т., така и от нотариус Д.Б., поради което следва да се съобразява
правото на Израел. Позовава се и на разпоредбите на Хагската конвенция. По
отношение на декларацията счита, че соченото, че декларатор следва да бъде
лицето Е.Х.М., а не управителят и едноличен собственик на капитала –Х.Х.е
непонятно и неприложимо, тъй като такова лице не е нито съдружник, нито
управител, което също прави отказа незаконосъобразен. Според жалбоподателя
неоснователни са и мотивите на длъжностното лице във връзка с липсата на
решение на едноличния собственик на капитала за приемане на нов съдружник и
решение по чл. 137, ал.3, т.5 от ТЗ, като изтъква, че се продават всички дялове
от капитала, не се касае за хипотеза, при което двете лица стават съдружници. По
отношение на освобождаването на досегашния управител, сочи, че било представено
решение на новия собственик на дружествените дялове Р.Ф., с което той избира
себе си за управител и то „имплементирало в себе си“ решението за смяна на
досегашния управител. Предвид горното претендира уважаване на жалбата и отмяна
на отказа.
Съдът, след като
разгледа жалбата и писмените доказателства, приложени към заявлението и след
извършена справка в електронната партида, намира следното от фактическа и
правна страна:
Със заявление по образец с вх.№20191011155025/11.10.2019г., депозирано от представител, като са заявени за вписване
обстоятелства по партидата на дружеството, а именно нов едноличен собственик на
капитала, прехвърляне на дружествените дялове, нов управител, заличиване на
досегашния управител. Към заявлението е представен договор за прехвърляне на
дружествени дялове, който е без вписана дата, съгласно който Х.Д.Х.продава на Р.
Ф., гражданин на Израел, собствените си 10 дружествени дяла от капитала на „Б.“
ЕООД. Видно от отбелязването на 25.09.2019г. нотариус С. Т. е удостоверил
подписите под договора, положени от Х.Д.Х., както и съдържанието му. Представена
е заверка на подпис от нотариус Д.Б., че г-н Р. Ф. е подписал договора на
25.08.2019г., като е поставен и апостил по Хагската конвенция от 08.09.2019г.,
в заверен превод. По същия начин със заверка от нотариус Д.Б. са представени
учредителен акт – устав, съгласие –образец от подпис, пълномощно, декларация по
чл. 141, декларация по чл. 129, ал.1 от ТЗ, по чл.13 от ЗТР.
Без да дава указания, на 14.10.2019г. е постановен от длъжностното лице
обжалвания отказ, с който е прието, че не се установява спазване на
изискванията на чл. 129, ал.2 от ТЗ за действителност на сделката, тъй като
макар удостоверяването на същата да е в чужбина, формата се определя от
българското законодателство, което изисква едновременно удостоверяване на
подписите и съдържанието на договора за прехвърляне на дружествения дял. Посочен
е като друг мотив на отказа, че за обстоятелствата по чл. 129 от ТЗ са
декларирани от Х.Х.като управител, но декларатор следвало да бъде физическото
лице Е.Х.М. в качеството му на управител и праводател, а не дружеството.
Посочено е като мотив, че не е представено решение на едноличния собственик на
капитала за освобождаване на Х.Х.като управител.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР, от процесуално легитимирано
лице – заявителя в производството пред Агенция по вписванията, поради което е
допустима..Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по
чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва
да провери дали към заявлението са представени изискуемите документи, удостоверяващи
подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните удостоверяват
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със
закона. Разпоредбата на чл. 22,
ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя
когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след
неизпълнението им да постанови отказ.
По основателността на жалбата, съдът намира, че спорът се свежда до това
дали договорите за прехвърляне на дружествените дялове са в изискуемата форма,
като длъжностното лице се е позовало на чл. 129, ал.2 от ТЗ и че се изисква
едновременно заверка на подписите и съдържанието им, а в случая съдържанието не
е заверено от нотариус по отношение на заверката спрямо лицето Р.Ф., гражданин
на Израел. От представения документ е видно, че това е формуляр 1 – заверка на
подпис. Предвид гореизложеното съдът намира, че нотариусът Д.Б. от Израел е
заверил подписа на лицето Р. Ф., но не и съдържанието на документа. Това, че е
отбелязано, че лицето е прочело и разбира значението и съдържанието на
документа, е свързано с това, че при полагането на подпис е информирано за
договора, но не и че нотариусът е заверил съдържанието му. Заверката на
съдържанието предпоставя, че нотариусът удостоверява съдържанието на документа,
а именно че същият се състои от точно посочени и вписани клаузи, като горната
заверка безспорно не е отразено да е такава и на съдържанието на договора.
Наред с горното съдът намира, че доколкото жалбоподателят се позовава на
приложение на чужд закон, но същият не е част от българското и европейското
законодателство, за да е длъжен съдът да го познава и прилага, той следва да
установи съдържанието на чуждото право, от което желае да се ползва, а
документ, удостоверяващ твърдението на заявителя, че националния закон на Израел
не познава едновременната заверка на подписа и съдържанието на документа не е
представен. Видно от представения документ за нотариална заверка същият е
заверка на подписа на г-н Р.Ф. и липсва заверка на съдържанието на документа. Какво
предвижда соченият от жалбоподателя Закон за нотариусите от 1976г. в Израел,
той не е установил. Съгласно чл. 43, ал.1 КМЧП, установяват се действащите в
друга държава правни норми, като доказателствената тежест за това е на
страната, която се ползва и позовава на тях, т.е. в случая на жалбоподателя и
именно той, ако желае прилагането на това право, следва да установи
съдържанието му. Такива доказателства заявителят не е приложил нито пред АВ, нито
пред съда с частната жалба, нито пък е заявил искане за събиране на такива.
Съдът намира, че няма как да бъде възприето дали законодателството на Република
Израел урежда или не заверка на подпис и съдържание отделно, респ.
едновременно, тъй като под договора, в заверката изрично е отразено от
нотариуса, че същата се прави само за подписа. Особеност
на процесния прехвърлителен договор е, че е с международен елемент, доколкото
страните по него са чуждестранни физически лица,
а мястото на сключване е извън територията на Република България. Това налага
обсъждане на въпроса за приложимото право към формата на този договор.
Стълкновителните норми относно този въпрос се съдържат в българския КМЧП, а не
в Регламент № 593/2008 за приложимото право към договорните задължения, от
чийто обхват са изрично изключени въпросите, уреждани от правото, приложимо към
дружества, други корпоративни или некорпоративни юридически лица и
неперсонифицирани образувания /чл. 1, ал. 2, буква "е"/.
Същевременно, на формата на сделките в КМЧП са посветени две разпоредби - чл.
61 и чл. 98. Първата има общ характер и урежда формата на правните сделки, а
втората е специална спрямо нея - урежда формата на част от правните сделки
/договорите/. Съдържателна разлика между двете разпоредби обаче няма, доколкото
и в двете хипотези за приложимо право към формата е обявено правото на
държавата, което е приложимо към сделката /договора/, или правото на държавата
по местоизвършването на сделката /местосключването на договора/. В случая, обаче,
длъжностното лице не е посочило, че не е спазена форма за действителност на
процесната сделка – договора за прехвърляне на дружествени дялове, а че така поисканото вписане не
съответства на задължителните императивни изисквания на българския закон, който
е приложим по отношение на промените в обстоятелствата на дружествата в
Република България. Извън преценка е валидността на самия договор като правна
сделка, а само спазване на императивно законово изискване при прехвърляне на
дружествен дял от дружество, което е регистрирано в Република България и за
което се прилага българския закон, в случая ТЗ и в частност разпоредбата на чл.
129 от ТЗ. Твърдението на жалбоподателя, че горепосочената норма на КМЧП била
специална не може да бъде споделено, а напротив, извън посочените изрично
случаи се приема, че формата се определя по закона по местоизвършване на
сделката, но в случая се касае за промяна на правноорганизационната форма на
дружеството и загуба на членство, което се постига като последица от
сключването на договора за прехвърляне на дружествените дялове. Не е налице хипотезата,
по която е имал случай да се произнесе САС, при която насрещната престация по
такъв договор е била прехвърлянето на право на собственост върху недвижим имот
в чужбина, при което безспорно приложимо би било правото на държавата по
местоизвършване, тъй като имотът, който се прехвърля срещу дружествените дялове
е в чужбина. В чл. 56, ал. 1 от КМЧП е уредено, че юридическите
лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. В чл. 58 КМЧП
изчерпателно се съдържат обстоятелствата, свързани с юридическите лица, които
се уреждат от правото на чуждата държава, а именно: 1. учредяването, тяхната
правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото
наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността
и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и
загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7.
отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на
устройствения акт; 9. преобразуването и прекратяването. Безспорно е, че с
прехвърлянето на дружествените дялове се постига придобиване, респ. загубване
на качеството съдружник и свързаните с това права и задължения, поради което
договорът за прехвърляне на дружествен дял е специфичен вид сделка, свързана със
самото юридическо лице и следва да се регламентира от правото на държавата, в
която е регистрирано дружеството, а в случая същото е регистрирано в Република
България, поради което следва да се съобрази императивната разпоредба на чл.
129, ал.2 от ТЗ, изискваща едновременна заверка на подписа и съдържанието на
договора. В този смисъл е налице и произнасяне на ВКС относно приложимото право
като напр. определение № 42/ 20.01.2016г. по т.д.. № 3725/2014 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, в което се приема, че по отношение на придобиване на членство, респ. прекратяване на членство в
регистрирано на територията на Република България търговско дружество се
прилага ТЗ. Приложимото право може да се определи и на база обективните
критерии по чл. 94 КМЧП, основният от които е този на най-тясната връзка - чл.
94, ал. 1 и 8 КМЧП. В конкретния казус е безспорно, че процесният
договор се намира в най-тясна връзка с българската държава, тъй като негов
предмет е прехвърлянето на дружествени дялове от търговско дружество,
регистрирано в Република България, чийто статут също се урежда от българското
право /чл. 56 КМЧП/. Съобразно чл. 94, ал. 8 КМЧП това
обстоятелство надделява над презумпцията по чл. 94, ал. 3 КМЧП, според която се
предполага, че договорът е в най-тясна връзка с държавата, в която страната,
която трябва да изпълни характерната престация, е имала своето обичайно
местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
Ето защо на основание чл. 94, ал. 1 и 8 КМЧП приложимо към
процесния договор е българското право, поради което това право е приложимо и
към формата на договора, като една от двете възможни форми по чл. 98, ал. 1
КМЧП. В българското право формата за действителност на договора за прехвърляне
на дружествен дял от ООД е уредена в императивната разпоредба на чл. 129, ал. 2 ТЗ, като същата е претърпяла промени през годините. В
първоначалната редакция на разпоредбата тази форма е била писмена с нотариална
заверка на подписите, но след изменението от ДВ, бр. 105/30.12.2016 г., в сила
от 3.01.2017 г., формата е утежнена - писмена с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно. Още повече, че
в самия чл. 6 от процесния договор страните са уговорили, че за неуредените
въпроси е приложимо българското право. Идентични произнасяния, а именно, че
приложимо е българското законодателство и формата по чл. 129 ал.2 от ГПК има с
решения на СГС под № 1926/27.09.2018 по т.д.№1964/2018г., VІ-20 състав,
потвърдено от САС с решение от 18.10.2018г. по Търговско дело 4822/2018г.,
решение по т.д.№998/2018г. на СГС,VІ-12 състав, влязло в сила, решение № 57 от 27.02.2019г. по в.ч.т.д. №
31/2019г. на Апелативен съд – Бургас, решение №
947/01.04.2019г. по т.д.№1893/2019г. на Софийски апелативен съд и мн.др. В случая
същата не е спазена, поради което отказът на длъжностното лице следва да бъде
потвърден, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна. Доводите по
жалбата, които са свързани с позоваване на чл. 31 от КМЧП са ирелевантни и не
следва да бъдат съобразени, тъй като в случая длъжностното лице не е извършвало
преценка на чуждестранни процесуални действия, а именно не се спори относно
валидността на нотариалната заверка на нотариуса в Израел, а относно формата на
договора, за която е приложимо българското право, което изисква едновременна
заверка на подписа и съдържанието, а не се установява това да е спазено по
отношение на единия съконтрахент.
По отношение на втория мотив за отказ, а именно
посочването, че декларацията следвало да бъде от името на лице Е.Х.М., съдът
намира, че доводите по жалбата са основателни, не се установява връзка на това
лице с дружеството. Вероятно е името му да е останало в резултат на техническа
грешка и изписване на лицата по друг казус, но горният мотив на длъжностното
лице е несъстоятелен. Не може, обаче, да бъде споделен довода, че нямало
необходимост от решение на едноличния собственик за освобождаване на управителя
Х.Х., тъй като това се имплементирало в решението му за назначаване на самия
него – Р.Ф. за управител. Няма законова пречка, въпреки прехвърлянето на
дружествените дялове, и то всички, досегашният едноличен собственик на капитала
да продължи да бъде управител, както е допустимо при ЕООД управителят да е
лице, различно от физическото лице –едноличен собственик на капитала. Предвид
горното доводите по жалбата относно несъстоятелността на този мотив са
неправилни и не следва да бъдат споделени.
С оглед гореизложените доводи съдът намира, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбоподателят е заявил
искане за присъждане на 1000 лв. – адвокатско възнаграждение като разноски, но
такива не му се следват с оглед изхода на спора и трайната съдебна практика, че
в тези едностранни производства не се присъждат такива.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №с вх. №2019101515301019, срещу
отказ № 20191011155025/14.10.2019 г. на Агенцията по вписванията, Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ, с който е отказано вписването на обстоятелства по
партидата на дружеството „Б.“ ЕООД, ЕИК*********, а именно прехвърляне на
дружествен дял, заличаване на стария управител и вписване на нов управител.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: