Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом,12
ноември 2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публичното заседание на 10
ноември 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова
При секретар Бояна Костова, като разгледа докладваното от съдията
Александрова гр.д.668/19г. по описа на
ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на настоящото исково
производство е Иск, предявен от *****, като
правоприемник на дейността на клона на *****, , чрез пълномощника си адв. Х.И. срещу К.Ц.М..
В ИМ ищецът моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца просрочена главница в размер нa 2995,09 лв.,, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 23.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата, както
и 524,68 лв., възнаградителна лихва за периода 05.07.2010-05.03.2018г., както и разноските в заповедното производство и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че нa 5.03.2010 г. е
сключен Договор за кредит №735-69/2010 г. между кредитопалучателя К.Ц.М. и
кредитодателя *****, като пo силата на същия е предоставен кредит в размер на 3
000 лева. Страните са уговорили срок за погасяване 96 месеца/. Съгласно чл. 3 от
Договора, кредитополучателят е усвоил предоставените от банката парични
средства в размер на 3000лв. от разплащателната сметка на името на К.Ц.М. при *****.
Това обстоятелство кореспондира и с ангажираното от ищеца писмено
доказателства, договор за усвояване на кредит от 05.03.2010г., подписан от
кредитополучателя, от които е видно, че средствата по кредита са усвоени от
ответника на 05.03.10г.
Съгласно чл.6 от процесния договор за усвоените суми по кредита
кредитополучателя заплаща плаващ лихвен процент, формиран като сбор от индекса
на БНБ, актуализиран на всеки три месеца, сагласно публикуваната от БНБ
стойностна договорна надбавка в размер на 11% годишно. При начисляването на
лихви ,лихвената база е 365/365 дни.
Съгл. Чл.7 от процесния договор кредитополучателя се
задължава , при усвояване на кредита, да плати еднократна такса за управление и
обработка на кредита, сагласно тарифата на банката.
Съгласно чл.10 от процесния договор с подписването на
договора длъжникът се задължава да погасява кредита на 96 равни месечни вноски,
включващи главница и лихви, с размер и падеж – съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. Погасителния план се актуализира от
банката на всеки три месеца.
От друга страна страните са постигнали съгласие и
съгласно чл.12,1 от процесния договор , че с постъпващите за погасяване на
кредита суми се погасяват първо разноските, таксите и комисионните, дължими от
кредитополучатела, а след това лихвите и накрая главницата.
На 29.02.2016г. между *****и *****е сключен договор за
прехвърляне на предприятие, по силата на който правата и задълженията по всички
договори, сключени от ***** са прехвърлени на *******. Длъжникът К.Ц.М. е
уведомен за извършеното прехвърляне на търговско предприятие с писмо с изх.№
6878/04.10.18г. изпратено на адреса на длъжника.
На 16.12.16г. между кредитополучателу К.М. и новия
кредитор *****е дключено допълнително споразумение към основния договор за
потребителски кредит. Съгл. Чл.1 от това споразумение страните се съгласяват,че
към датата на сключването му, общият размер на всички вземания възлизат на
3574,77 лв., за погасяване на задължението е изготвен и погасителен план,
представляващ неразделна част от споразумението.
Длъжникът-ищец по делото не е изпълнил задължението
си на поетите задължения по процесния
договор, визирани в чл.10,вр.чл.1 , поради коетои вземането на банката е
станало изискуемо на 06.03.2018г.
На 23.11.2018г е образуваното ч.гр.д. № 2328/2018 r.
на ЛРС и са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ пo чл. 417 от ГПК № и Изпълнителен лист за просрочена главница в размер нa 2995,09 лв; ведно със законната
лихва върху главницата от 23.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането и
524,68 лв.-възнаградителна лихва за периода 05.07.2010-05-03-2018г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ГПК на постоянният му адрес и са дадени указания на
заявителя да предяви иск.
На 09.04.2019г.
е депозирана искова молба от ******против ответника по делото.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от страна на назначения особен представител на ответника- адв.В.И.-МАК.
Оспорва иска, аргументирайки се за това.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 05.03.2010г. е сключен договор за потребителски
кредит № 735-69 между ***** и ответника, като кредитополучател, по силата на
който банката е отпуснала кредит в размер на 3000 лв., който е усвоен изцяло.
На 29.02.2016г. по силата на договор за прехвърляне на
предприятие, сключен между ***** и *****сапрехвърлени правата и задълженията по
всички договори от ***** са прехвърлени на ищеца по делото, в т.ч. и процесния
договор на ответника, за което същият бил надлежно уведомен.
На 16.12.2016г. към основния договор е сключено
допълнително споразумение между новият кредитор и ответника по делото. По който
анеск страните са постигнали съгласие,че към датата на сключването му общият
дълг по основният договор възлиза на 3574,77 лв. Съгласно условията на допълнителното
споразумение страните са уговорили да се извърши частично намаление на общият
дълг, при условие,че длъжника/ответника/ погаси остатъчния дълг. Към датата на
подписване на споразумението ответника е внесъл сумата от 55 лв.,за погасяване
на част от задължението. За погасяване на задължението бил изготвен и
погасителен план, неразделна част от анекса. Поради неизпълнение на поетите по
споразумението задължения, действието на сключеното допълнително споразумение
било прекратено.
Ответника не е изпълнил основните си задължения по
основния договор за потребителски кредит, визирани в чл.10, вр.чл.1 от
процесния договор, а именно крайният срок за погасяване на целият дълг е
5.03.2018г., поради което на 6.3.2018г. вземането на целия кредит става
изискуемо, и длъжника изпада в забава.
Поради неизпълнение от страна на длъжника банката
подава заявление по чл.417 ГПК до съда, въз основа на което е издадена и такава
заповед. Поради факта,че призоваването е станало по реда на чл.47 ГПК е указано
на заявителя,че следва да предяви иск.
В законноустановения срок банката е депозирала
настоящата искова претенция, с молба да бъде уважена.
Съдът,
след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните и изразените от тях процесуални становища, по
реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Предявени по делото, в условията на
обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове, с правна квалификация - чл.415,вр.чл.422 ГПК, вр.чл.79,ал.1 и по чл.86 ЗЗД - за установяване на съществуването на оспорено вземане
по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, представляващи
непогасена част от предоставен паричен заем - главница и лихва. Исковете са
процесуално допустими, а преценката им по същество е като основателни.
В
хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на
ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване
на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора
кредит.
В
настоящия случай по несъмнен начин се доказа, че 5.03.2010 между кредитополучателя
К.М. кредитодателя ***** бил сключен
договор за кредит за сумата от 3 000 лв.. Не се спори между страните по
делото, че *****, правоприемник на *****.
Поради реалния характер на договора за заем
предоставената сума представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на паричната сума със задължение за връщането й
от заемателя, е от значение за доказването, както на самия договор, така и на
изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 ЗЗД. От страна на ищеца
по делото се доказа, че последният е изпълнил своето основно задължение по
договора да предостави на кредитополучателя сумата от 3 000 лв., което не се
оспорва от ответника и се установява съгласно договора и предвид полагането на
подпис от страна на кредитополучателя.
Законосъобразно и съгласно договора цялото
вземане е превърнато в изискуемо, поради неизпълнение от страна на ответника.
Следователно, при така уговореното между страните, вземането е станало изцяло
изискуемо, считано от 6.03.2018г., като кредиторът има право да получи
непогасената част от паричното задължение по процесния договор за кредит.
От този момент насетне и на
основание чл.86 от ЗЗД се дължи и законната лихва за забава върху главницата. С
оглед неизпълнените от длъжника задължения по чл.240 от ЗЗД да върне в срок
заетата сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, за ищеца е възникнало
и правото по чл.79, ал.1 от ЗЗД да иска изпълнение заедно с обезщетение за
забавата, надлежно упражнено чрез подаване на заявление за изпълнение по чл.417 ГПК и впоследствие чрез предявяване на иска по чл.422 ГПК .
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза като са отчетени постъпилите суми се
установява, че задължението към 06.03.2018г. към банката е в размер на 2995,09
лв,. –главница и 524,68 лихви.
Заключението на експерта не е оспорено от
страните, същото е изготвено компетентно и незаинтересовано и кореспондира на
ангажираните по делото писмени доказателства.
По така изложените съображения съдът
намира искът за основателен и доказан
В
съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на
ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта
на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в
исковото производство. Предвид уважаването на установителната искова претенция
относно вземането и на основание чл.78,ал.1 ГПК, то и разноските в заповедното производство,
посочени в заповедта за изпълнение се дължат от ответникът по настоящото дело,
за което и следва да се постанови изричен осъдителен диспозитив, поради което
съдът счита, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане и на иска
по чл.422 ГПК, а не само за образуване на заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД по отношение на ответника к.Ц.М.
, EГH ********** съществуването на вземането на ищеца *****, ЕИК *******, като
правоприемник на дейността на клона на *****,
по Заповед от 23.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. №2328/2018г. по описа на ЛРС, за сумата от 2995,09 лева непогасената главница, както и за сумата от 524,68 лв., възнаградителна
лихва за периода 05.07.2010-05.03.2018г., ведно със законната лихва, начиная от
23.11.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответника К.Ц.М., EГH **********,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца *****, ЕИК ******* разноски по заповедното производство, от които
ДТ – 70,40 лв. и 423,83 адвокатско възнаграждение, както и 1301,06 лв., разноски
по исковото производство, от които : ДТ- 99,40 лв., за адвокатско
възнаграждение – 571,66 лв., за особен представител – 480 лв. и за експертиза
150 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: