Р
Е Ш Е Н И Е
№88
гр.
Велико Търново, 12.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, VIII-ми състав, в съдебно заседание на
пети март в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.Ив., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №
76 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.
Същото е образувано по жалба на М.А.А.
чрез адв. В.Х. с адрес *** против уведомително писмо изх.№ РД
5100-18-1/27.01.2020г. на Кмет на Община
Горна Оряховица, с което е оставено без разглеждане подаденото заявление за ДОИ
вх. № 5100-18/14.01.2020г. В жалбата се твърди, че обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, но в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателят посочва, че в процесното заявление са посочени неговият постоянен
адрес и електронен адрес за кореспонденция, противно на твърденията на
ответната страна. Твърди, че кметът неправилно е стигнал до извод, че исканата
информация засяга трети лица. Това твърдение било в противоречие с
императивните правни норми, уреждащи правото на гражданите на достъп до
обществена информация. Искането било формулирано по такъв начин, че отговорите
на поставените въпроси по никакъв начин не изисквали предоставяне на защитена
от правото информация – лични данни, търговска или служебна тайна и др.
Отговорът на въпросите изисквал единствено неперсонализирана информация и по
никакъв начин не предполагал искане на разрешение от трето лице. Моли за отмяна
на обективирания в уведомително писмо изх. № РД 5100-18-1/27.01.2020г. на Кмета
на Община Горна Оряховица ненаименован индивидуален административен акт и за
връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Претендира присъждане на
направените от жалбоподателя разноски в размер на 710 лева, от които 10 лева за
платена държавна такса и 700 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Кметът на Община
Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител *** Е., оспорва жалбата като
неправилна и неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата, да потвърди
издаденото писмо от Кмета на Община Горна Оряховица и претендира разноски в
размер на 300 лв. като представя списък по чл. 80 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК.
Представя писмена защита в срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът, след като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като направи проверка
съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Със Заявление за достъп до обществена
информация изх. № РД 5100-18/14.01.2020г.
жалбоподателят моли на основание чл. 24 и сл. от ЗДОИ да му бъде
предоставена от Кмета на Община Горна Оряховица следната информация:
1/
Сключвани ли са договори за абонаментно правно обслужване с адвокати и
адвокатски дружества от Кмета на общината през периода 2016-2019г.; 2/ каква е
била цената на месечния абонамент за посочения период; 3/ осъществявано ли е
процесуално представителство за периода 2016-2019г. по граждански и
административни дела от адвокати и адвокатски дружества, по които страна е
Кмета на общината и ако да – по кои дела, пред кой съд, с какъв предмет и
евентуално с какъв материален интерес; 4/ в какъв размер са били разходите на
общината за процесуално представителство за делата по т. 3. В заявлението били
посочени трите имена на заявителя, постоянен адрес, телефонен номер и
електронен адрес, на който да бъде изпратена изисканата информация.
С Уведомително писмо изх. № РД
5100-18-1/27.01.2020г. Кмета на Община Горна Оряховица оставя без разглеждане
Заявление за достъп до обществена информация с регистрационен индекс и дата №
5100-18/14.01.2020г. Със същото се посочва, че заявителят не е посочил адрес за
кореспонденция съгл. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за достъп до обществена
информация. Исканата информация засягала трети лица, поради което следвало да
бъдат спазени абсолютно точно законодателните изисквания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ
предвижда, че всеки гражданин на Република България има право на достъп до
обществена информация при ограниченията на закона. Като обществена информация
се разглежда тази, която е свързана с обществения живот на Република България –
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Правото на всеки да търси, получава и разпространява
информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Обществените отношения, свързани с правото
на достъп до обществена информация са уредени със Закона за достъп до
обществена информация, в чл. 2 на който е дадено определение на обществена
информация по смисъла на този закон. Според това определение обществена
информация е "всяка информация, свързана с обществения живот в Република
България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно задължените по закона субекти". Така дадената легална дефиниция на
понятието "обществена информация" не дава точна представа на
гражданите какво представлява информацията, която следва да им даде възможност
да си съставят собствено мнение. Понятието "информация" е дефинирано
в българския тълковен речник (издателство "Наука и изкуство 2001 г. -
четвърто преработено издание) като 1. Предадено или получено съобщение,
сведение, знание за някого или за нещо, 2. Служба, която дава такива сведения.
и 3. Сведения, знания за предметите и процесите в света, възприемани,
натрупвани и предавани от човека, от специални устройства и др. Следователно
понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респ. за
дейността на задължените по чл. 3 от ЗДОИ субекти. Достъпът до обществена
информация е от голямо значение в демократичното общество с оглед осигуряване
на прозрачност на държавната администрация и наличието на информация по въпроси
от обществен характер. В препоръка /2002/2 на Комитета на министрите на Съвета
на Европа към държавите - членки относно достъп до официални документи е
прието, че "широкия достъп до официални документи дава възможност на
гражданите да си съставят адекватна представа и да формират критично становище
относно състоянието на обществото, в което живеят и органите, които ги
управляват, като същевременно насърчава информираното участие на обществеността
по въпроси от общ интерес - повишава ефективността и ефикасността на
администрацията и подпомага поддържането на нейната почтеност, като
предотвратява риска от корупция - допринася за утвърждаване легитимността на
администрацията като организация за предоставяне на обществени услуги и за
укрепване на доверието на обществеността в държавните органи."
В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са
определени кои са задължените субекти за предоставяне на достъп до обществена
информация - държавни органи, органи на местното самоуправление,
публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена
информация. От горепосочената разпоредба става ясно, че Кметът на Община Горна
Оряховица като орган на изпълнителната власт в общината съгл. чл. 33 от ЗА и
чл. 38, ал. 1 от ЗМСМА, попада в кръга задължените по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субекти. Процедурата за
предоставяне на достъп до обществена информация е регламентирана в Глава трета
от ЗДОИ. Съгласно чл. 24 от ЗДОИ, достъп до обществена информация се предоставя
въз основа на писмено заявление или устно запитване. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ
съдържащ електронно изявление, каквото е и процесното заявление на
жалбоподателя.
Неоснователни са доводите на ответната
страна да остави заявлението за достъп до обществена информация, поради липса
на един от реквизитите, посочени в чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ – в случая т.4 от
същата разпоредба. Заявителят изрично е помолил информацията да му бъде
предоставена на посочения от него електронен адрес, който следва да се счита за
адрес за кореспонденция. Вложената
правна идея в текста на нормата за посочване на три имена, респ. наименование и
седалище на заявителя, е свързана единствено с индивидуализиране на субекта, в
качеството си на заявител за получаване на достъп до обществена информация и с
оглед осъществяване на обратна връзка. Посочването на адрес за кореспонденция
при физическите лица е необходимо в случай на разминаване между техния адрес и
адреса, на който желаят да бъде получена исканата информация.
Допълнителен мотив за основателност на
така подадената жалба е и неспазването на чл. 30 от АПК, който при нередовност
на искането за издаване на ИАА задължава административния орган да уведоми за
това молителя, който съответно има тридневен срок да отстрани указаните му
нередовности. Съгласно чл.30 ал.1 АПК когато писмено искане не е подписано и
при съмнение дали изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният
орган изисква неговото потвърждение в тридневен срок от съобщението, като при
непотвърждаване в срок производството се прекратява, а съгласно чл.30 ал.2 АПК
ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се
уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с
указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
Съгласно чл.56 ал.1 АПК административният орган прекратява производството по
искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, а съгласно ал.2 на
чл.56 АПК – прекратява производството и в случаите по чл.30 ал.1 и 2. В случая
административният орган не е дал
указания на жалбоподателя да отстрани твърдяната от администрацията нередност- липса на адрес
за кореспонденция. Единствено при отказ от страна на жалбоподателя да изпълни
дадените му указания, административният орган може да остави искането без
разглеждане и прекрати производството. Като не е изпълнил сочената, нормативно
установена процедура същият е постановил един порочен акт, който следва да бъде
отменен и преписката върната на административния орган, който да постанови нов
съобразно мотивите на настоящата инстанция.
Въпреки, че е приел, че искането е
недопустимо, органът е изложил мотиви за неговата неоснователност, поради
засягане на интересите на трети лица. Това твърдение на администрацията само по
себе си изключва волята му да не разгледа преписката, но освен това е
неоснователно. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатските
книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на
информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и
изземване. Посочената правна разпоредба е неотносима към случая, тъй както
отправеното искане за достъп до информация няма за адресат адвокат, не се
изисква получаването на данни от такъв в процесуалното качество на свидетел.
Искането е насочено към задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. В жалбата се
обективира твърдение за надделяващ обществен интерес от разкриване на
информацията, тъй като се цели повишаване прозрачността и отчетността на
задължения субект, разкриването на корупция и злоупотреба. Съгласно §1, т. 6.
От ДР на ЗДОИ "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата
информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване
на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В демократичното общество
достъпът до обществена информация е гаранция за функционирането на държавата
като правова. Именно поради тази причина субективното право да се търси и
получава информация е закрепено в Конституцията на Република България- - чл.
41, ал. 1. Създаването на условия за прозрачни действия и решения на
задължените субекти е в интерес на обществото. Правото на достъп до обществена
информация е начална фаза на защита срещу погрешни управленски решения, срещу
злоупотреба с власт, срещу корупционни практики на държавните органи чрез
получаване на данни за подобна дейност
С оглед гореизложеното съдът приема,
че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Жалбоподателят е направил
искане за разноски, което съгл. чл. 143, ал. 1 от АПК се явява основателно и
такова следва да му бъде присъдено в искания от него размер от 710 лева- десет
лева д.т. и 700 лева адвокатско възнаграждение доколкото липсва възражение от
страна на ответника за прекомерност на същото, съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.
41, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд
Велико Търново
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ отказ
на Кмета на Община Горна Оряховица, обективиран в Уведомително писмо изх. № РД
5100-18-1/27.01.2020г. , с което е оставено без разглеждане заявление № 5100-18/14.01.2020г. за предоставяне
на достъп до обществена информация, подадено от М.А. ***
ИЗПРАЩА преписката
на административния орган за произнасяне по заявление № 5100-18/14.01.2020 г. в
сроковете и по реда на Закона за достъп до обществена информация съобразно
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община
Горна Оряховица да заплати на М.А. *** направените по делото разноски в размер
на 710 (седемстотин и десет) лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: