РЕШЕНИЕ
№ 761
гр. Пловдив, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118829 по описа за 2021 година
Предявени са, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, кумулативно обективно съединени
установителни искове на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
********* против Ф. Ж. П., ЕГН ********** от .... за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1899,56 лева, от които – главница в размер на 1433,46
лв., възнаградителна лихва за периода 24.10.2019 г. – 24.09.2020 г. в размер на 232,92 лв.,
лихва за забава за периода 01.06.2020 г. – 25.06.2021 г. в размер на 113,18 лв., както и такси
в размер на 120 лв., представляващи неизплатено задължение по договор за стоков
кредит/заем № ......, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 6447 от 16.07.2021 г. по ч. гр. д. № 11732/2021 г. по описа на Районен съд
– Пловдив.
В исковата молба се твърди, че между „Банка ДСК“ и ответницата е сключен
договор за стоков кредит/заем № ..... за сумата от 2653 лева за закупуване на стоки,
продавани от „Бети 2018“ ЕООД. Сумата на кредита се усвоявала еднократно, безкасово по
сметка на търговеца „Бети 2018“ ЕООД. Кредитът следвало да бъде върнат на 12 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, 11 от които в размер на 264,86 лева, а
последната вноска в размер на 264,83 лева. Страните уговорили фиксиран лихвен процент,
който бил в размер на 34,74 % годишно или 0,0965 % на ден. Крайният срок за погасяване
на задълженията бил 24.09.2020 г. Ответницата преустановила плащанията по кредита на
01.06.2020 г. Твърди се, че ищецът е кредитор на ответницата по силата на сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. и подписано допълнително
споразумение от 24.11.2020 г. с приложение № 1.1/24.11.2020 г., с което вземанията по
процесния договор за стоков кредит/заем били прехвърлени на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. До ответницата било изпратено уведомително
писмо от цедента, чрез цесионера, за станалата продажба, което се върнало със статус
1
„писмото не е потърсено“. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените установителни искове. Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител а. С. В.,
е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорват се основанията за възникване на задълженията и техния
размер. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на
чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От договор за стоков кредит № ...., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Ф. Ж. П., се
установява, че между страните е породено правоотношение по договор за кредит, по силата
на което кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 2 653
лв. – представляваща цената на стоката, посочена в договора – холна гарнитура „Султан“ на
стойност от 2 500 лв., както и цената на еднократна застрахователна премия от 153 лв. по
пакет „Защитена стока“ при „Групама Застраховане“ ЕАД. Кредитополучателят е поел
задължение да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски от по 264, 86 лв., с
изключение на последната от 264, 83 лв., с падеж на първата вноска на 24.10.2019 г. и на
последната вноска – 24.09.2020 г. В погасителния план е е установен фиксиран годишен
лихвен процент от 34, 74 % и годишен процент на разходите от 40, 84 %.
В чл. 3 от Договора е установено, че сумата на кредита, предоставена за закупуване
на стоките се усвоява еднократно безкасово по сметка на търговеца „Бети - 2008“ ЕООД, а
сумата по кредита, предоставена за финансиране на застраховка се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на застрахователя.
Договорът е сключен при отнапред установени Общи условия, които са представени
по делото и са подписани от страна на потребителя – длъжник. В разпоредбата на чл. 16 от
ОУ е установено, че кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по
договора за кредит.
По делото е представена фактура № **********/24.09.2019 г., издадена от „Бети -
2008” ЕООД, с получател Ф. Ж. П., положила подпис върху последната. От този документ
се установява, че за посочената сума от 2 500 лв. кредитополучателят е закупил от
търговеца, на който е била преведена сумата по кредита, холова гарнитура „Султан“. Във
фактурата е удостоверено, че посочената сума е заплатена с кредит от „Банка ДСК“ ЕАД,
като последната удостоверява и получаване на стоките от страна на длъжника.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. и
Допълнително споразумение от 24.11.2020 г., сключени между „Банка ДСК“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на
купувача вземанията, посочени в приемо-предавателния протокол. В дефинитивната
разпоредба на т.1.1. от договора е установено, че вземания по смисъла на договора са
всички, дължими на продавача суми по предоставените от него стокови кредити на
2
физически лица със забава между 180 и 210 дни, които са просрочени и не се погасяват
надлежно, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително
и с изтекли лихви, посочени в приемо-предавателния протокол.
Договорът за цесия е породил своето правно действие. В случая е спазено
изискването, установено в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗПК, която установява, че
кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето
лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. С
разпоредбата на чл. 16 от ОУ е установено, че кредиторът има право да прехвърли на трето
лице правата си по договора за кредит, поради което в договора за кредит е предвидена
възможност за прехвърляне на вземането. Клаузите на общите условия към договора за
кредит са писмено приети с подписването им от страна на кредитополучателя – ответник,
поради което установените с последните права и задължения, представляват неразделна част
от договора и обвързват страните.
Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на
длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. По делото е представено
пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
От представеното по делото уведомление до длъжника не става ясно кога последният
е уведомен. Следва, обаче, да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление,
изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало
до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр.
Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.
Наистина ответната страна не участва лично в производството по делото, а е
представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята
за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината,
се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не
се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази
хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.
В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно
връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при
връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
3
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47,
ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване
на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от
исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент,
обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от
ответника, а не от назначения му особен представител.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението,
представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно
съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и
правото на отказ от договора.
Кредитът следва да се счита усвоен от потребителя – кредитополучател, доколкото
по сметката на търговеца е постъпила сумата, равняваща се на стойността на продадената
стока по сключения договор за покупко-продажба. В този смисъл е и удостоверителното
изявление на длъжника, обективирано в издадената от търговеца фактура с полагане на
подпис от негова страна. Оттук следва, че за ответника се е породило насрещното
задължение за връщане на заемната сума, заплатена за финансиране закупуването на стока,
ведно с възнаграждението за кредитора.
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че главницата по договора за кредит е формирана от стойността на закупената
стока – 2 500 лв. и застрахователна премия от 153 лв. или сумата от общо 2 653 лв.
Установено е и задължение за възнаградителна лихва от 525, 29 лв. Установено е, че
длъжникът е погасил частично задълженията си по кредита със заплащане на сумата от
общо 1 642, 24 лв., с която е погасено задължението за главница до размер от 1 219, 54 лв. и
задължението за възнаградителна лихва до размер от 422, 22 лв. и санкционираща
/наказателна/ лихва – 0, 48 лв. Вещото лице е установило, че вземанията на кредитодателя са
останали незаплатени за сумата от 1 433, 46 лв. за главница и сумата от 207, 36 лв. – за
възнаградителна лихва. Експертизата е установила, че размерът на обезщетението за забава
за периода от 01.06.2020 г. до 25.06.2021 г. е в размер на сумата от 138, 17 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно
изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което
възприема фактическите (доказтелствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Обстоятелството, че възникналото от процесния договор за потребителски заем
парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в който смисъл съдът е разпределил надлежно
доказателствената тежест с доклада по делото. В производството по делото ответникът не
установи този правнорелевантен факт.
4
По така изложените съображения предявените искове за установяване на вземанията
на ищеца – цесионер за главница, лихва за забава и такса следва да бъдат уважени в пълния
им предявен размер. Доколкото, обаче, изчисленият от вещото лице размер на дължимата
възнаградителна лихва не съвпада с претендирания от ищеца, то за разликата, а именно от
207, 36 лв. до пълния предявен размер от 232, 92 лв., този иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска,
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени пропорционално сторените,
както в настоящото съдебно производство разноски, така и тези в заповедното производство
по ч. гр. д. № 11732/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX граждански състав. В
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 88 лв., като
следва да му се присъдят по съразмерност 86, 81 лв. В исковото производство ищецът е
доказал заплащането на държавна такса в размер от 169 лв., депозит за назначаване на
особен представител на ответника – 300 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско възнаграждение от 360. Съдът при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото размерът на
юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
определен за сумата от 150 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски
в исковото производство е 769 лв., от които с оглед уважената част от предявените искове
следва да бъде присъдена сумата от 758, 65 лв.
В полза на ответната страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска,
но в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Ф. Ж. П., ЕГН **********, с
адрес ..., дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, следните
суми: главница в размер на 1433,46 лв., възнаградителна лихва за периода 24.10.2019 г. –
24.09.2020 г. в размер на 207, 36 лв., лихва за забава за периода 01.06.2020 г. – 25.06.2021 г.
в размер на 113,18 лв., както и такси в размер на 120 лв., ведно със законната лихва, считано
от 15.07.2021 г. до окончателното изпълнение на задължението, представляващи
неизплатено задължение по договор за стоков кредит/заем № ....., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6447 от 16.07.2021 г. по ч.
гр. д. № 11732/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
5
София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против Ф. Ж. П., ЕГН **********, с адрес ....,
установителен иск с правно основание 240 ЗЗД за възнаградителна лихва за разликата над
сумата от 207, 36 лв. до пълния предявен размер от 232, 92 лв., за периода от 24.10.2019 г. до
24.09.2020 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 6447 от 16.07.2021 г. по ч. гр. д. № 11732/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА Ф. Ж. П., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК *********, сумата от 86, 81 лв. –
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 11732/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIX граждански състав и сумата от 758, 65 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 18829/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6