№ 46
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско
дело № 20235001000055 по описа за 2023 година
установи следното:
Производството по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 66,ал.2 ГПК.
Обжалва се определение №261007 от 07.12.2022 г., постановено от
Окръжен съд П. по т.д. №652/2019 г., с което е оставена без уважение
молбата на ответника К. АД/н/ вх.№274613 от 12.05.2021 г. за възстановяване
на срока за подаване на отговор на исковата молба.
Частният жалбоподател К. АД/н/, чрез изпълнителния член на съвета на
директорите К. Ю. К., моли да се отмени обжалваното определение, като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, след което се уважи изцяло
искането за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата
молба, поради нередовно връчване и размяна на книжа и документи.
Изложил е подробни съображения, че съобщенията на съда се
изпращат до юридическото лице чрез неговия представител по закон,
включително се изпращат и съобщенията за спазването от последния на
сроковете по закон, че подаването на писмен отговор не е предоставено на
синдика, че в производството по несъстоятелност органите на длъжника
могат да извършват всички процесуални действия, които не са изрично
предоставени на синдика, че законният представител на юридическото лице
може да подаде отговор, ако надлежно му е било изпратено съобщение.
Ответниците - Н., синдикът на дружеството в несъстоятелност К. И.,
1
третото лице помагач С. П. П., не са представили отговор и изразили
становище по повод постъпилата частна жалба.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на делото, както и във
връзка с изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено
следното:
Частната жалба е депозирана в определения от закона срок, от
легитимирано лице да стори това, поради което се явява допустима и следва
да се разгледа по същество. Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
Нормите на чл.64 и следв. от ГПК уреждат процедурата за
възстановяване на пропуснати срокове. Това може да стане, когато една
страна е пропуснала установения от закона или определения от съда срок и
докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее. Налице е фактически състав, включващ първо
установяване на пропуснат срок за подаване на отговор и на следващо място
особените непредвидени обстоятелства, които не са могли да се преодолеят.
Следва да се посочи, че когато има порочно връчване на съдебни книжа, това
води до нередовно връчване и следователно до извода, че изобщо не е
започнал да тече определен срок. Налице е разлика между хипотезата на
порочно връчване на съдебни книжа и на възстановяване на пропуснат срок -
в случая на подаване на отговор, която втора хипотеза предполага срокът да е
започнал да тече и да е изтекъл.
Видно от делото, предявена е искова молба от Н. срещу К. АД /н/ и
синдика с предмет установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ за
установяване на съществуването на неприети в производството по
несъстоятелност за длъжника К. АД/н/ публични вземания. В посоченото
производство ответник е длъжникът, синдикът е длъжен да участва в
самостоятелно качество, а така също е предвидена възможност да встъпят
като трети лица помагачи на длъжника и кредитори с приети вземания.
В съобщението, удостоверяващо връчване на исковата молба на
жалбоподателя /ответникът-длъжник/, е отбелязано от връчителя, че на
посочения адрес – гр. А., **** няма офис на фирмата, както и служители,
които да получат съобщението. Постановено е от съда връчване чрез
залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК на същия адрес, което е
2
изпълнено съгласно приложените съобщения - л.357-362 от
първоинстанционното дело. В указания срок от 26.08.2019 до 09.09.2019 г.
жалбоподателят не се е явил да получи книжата за връчване, което е
удостоверено надлежно от длъжностното лице. Съобщенията са изпратени до
седалище и адрес на управление на дружеството - жалбоподател, което се
установява от приложената справка от ТР към АВ на основание чл.23,ал.4 от
ЗТР. Съдът е приложил разпоредбата на чл.51,ал.4 от ГПК, като е приел
връчването за редовно и е констатирал, че ответникът не е представил
отговор. Делото е насрочено в открито съдебно заседание, а впоследствие
спряно, като ответникът –длъжник е призоваван по посочения по-горе начин
– чрез залепване на уведомления по чл.47,ал.1 по реда на чл.50,ал.4 от ГПК.
През периода, в който производството по делото е спряно, е подадена
молба за възстановяване на пропуснат срок за подаване на отговор от страна
на ответника-длъжник, ведно с отговор-възражение срещу исковата молба.
Документите са постъпили на 12.05.2021 г. чрез системата за сигурно
електронно връчване на ДА Електронно управление. След възобновяване на
производството по делото се е пристъпило към разглеждане на постъпилата
молба за възстановяване на срок, като молителят е уточнил, че е узнал за
пропуснатия срок за отговор на исковата молба на 10.05.2021 г., когато е
подал заявление за достъп до електронното съдебно дело. Ответниците не са
представили отговор, а в съдебно заседание Н. е изразил становище за
неоснователност на молбата. Съдът е оставил без уважение молбата при
постановяване на обжалваното определение.
Съгласно чл.64,ал.3 от ГПК, молбата за възстановяване се подава в
едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В случая този срок е
спазен, имайки предвид заявеното от страна на жалбоподателя, че е узнал за
пропускането на срока на 10.05.2021 г. и липсата на оспорване на това
обстоятелство от ответните страни. На следващо място, пропускането на
срока следва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които
страната не е могла да преодолее. В случая не се установяват обстоятелства с
посочените признаци, а ненадлежното връчване по принцип няма значение за
специфичното производство, с което е сезиран съда. Синдикът участва
самостоятелно в образуваното производство по силата на чл.694,ал.4 от ТЗ
наред с ответника длъжник, което е съобразено по делото. Всичко това води
до извод за неоснователност на постъпилата молба за възобновяване на срок.
3
До този краен извод е достигнал и окръжният съд, поради което
обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Постъпилата частна
жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на
закона за уважаване на постъпилото искане.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261007 от 07.12.2022 г., постановено
от Окръжен съд П. по т.д. №652/2019 г., с което е оставена без уважение
молбата на ответника К. АД/н/ вх.№274613 от 12.05.2021 г. за възстановяване
на срока за подаване на отговор на исковата молба.
Определението е неокончателно и може да се обжалва пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4