№ 7086
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110136586 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. М. Б., ЕГН
**********, и В. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, чрез адв. Х. Н., със съдебен
адрес **** против У.Б. „Л.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявана от доц. д-р Р.Г., с която е предявен осъдителен иск на основание чл. 49 във
вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Х. М. Б. сумата в размер на
3162,37 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
162,37 лева и неимуществени вреди в размер на 3000 лева, и за заплащане на В. И. Б. общо
сумата в размер на 3100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 100 лева и неимуществени вреди в размер на 3000 лева, в резултат на
незаконосъобразни действия по образуване на изп.д. № 374/2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2021 г., до окончателно изплащане на
сумите.
В исковата молба се излагат твърдения, че вследствие на незаконосъобразни
действия по образуване на изп.д. № 374/2020 г. с взискател Университетка болница „Л.“
ЕАД са причинени неимуществени вреди на ищцата, изразяващи се в силно притеснение,
чувство на обида и срам, стрес и напрежение, сърцебиене, чувство на замаяност,
безпокойствие, нарушение в съня, преживяване наново смъртта на детето й, страх от
невъзможност осигури издръжка за себе си и съпруга си, и на ищеца, изразяващи се в
безпокойствие, нарушение в съня и преживяване наново смъртта на детето. Посочват, че
ответниковата болница е медицинското заведение, в което на техния син била извършена
неуспешна трансплантация през 2011 г. и същият починал. През 2019 г. ищците завели иск
срещу ответника с твърдения, че екипът на болницата, извършил трансплантацията, е
допуснал медицински деликт. По образуваното дело било влязло в сила решение, по което
ищцата превела присъдените на ответника разноски още на 08.02.2019 г. През 2021 г. било
образувано изпълнително дело от ответника срещу ищците за събирането на вземанията, за
които ищцата твърди, че били погасени още през 2019 г. С оглед това ищците поискали
прекратяване на изпълнителното производство, но към момента на подаване на исковата
1
молба същото не е прекратено, тъй като първо следва да се получи отговор от взискателя
относно приложените документи за плащане на вземането. С предприетите изпълнителни
действия на ищцата й бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, което
провокирало чувство на обида и срам сред колегите в работата й и хвърлило съмнение върху
професионалните й качества и достойнството й. От друга страна, запорът възпрепятствал
заплащането на месечната вноска по потребителски банков креди, което може да доведе до
предсрочната му изискуемост. В тази връзка ищцата започнала да изпитва силни негативни
чувства, влошило се е здравословното й състояние и се е наложило да посети лекар
специалист, който й поставил диагноза „Други смесени тревожни разстройства“ и й изписал
медикаментозно лечение. Посочват, че наложеният запор бил вдигнат със съобщение от
ЧСИ, получено от работодателя на ищцата на 23.02.2021 г. И двамата ищци поддържат, че в
резултат на изпълнителното дело са изпитали наново болките и страданията, породени от
смъртта на детето им, което им причинило мъка, безпокойствие и проблеми със съня.
Отделно от неимуществените вреди, на ищците били причинени и имуществени такива
вследствие на неоснователно образуваното изпълнително дело, изразяващи се в заплащане
на адвокатско възнаграждение и банкови такси по налагане на запор и събиране на сумата,
закупуване на медикаменти за лечение на психологическото състояние на ищцата и за
заплащане на прегледа при лекар специалист.
С исковата молба ищците представят писмени документи, които молят да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Молят за събирането на гласни
доказателства – разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
претъпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Правят искане на
основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответника да представи извлечение от банковата
му сметка за периода от 01.02.2019 г. до 28.02.2019 г.
В съдебно заседание ищците Х. М. Б. и В. И. Б., чрез своя пълномощник, поддържат
предявения иск и направените доказателствени искания.
Ответникът, в законоустановения срок, не подава отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща законен или договорен
представител.
Съдът, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 08.02.2019 г. ищцата Х. М. Б. чрез своята сметка в „Обединена българска банка“
АД сумата от 3345 лв. на У.Б. „Л.“ ЕАД.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.03.2019 г. от СГС на основание
Решение № 272/14.01.2019 г., по гр.д. № 16504/2013 г., по описа на СГС, е образувано
изпълнително дело № 374/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, в регистъра на КЧСИ,
район на действие СГС от ответника срещу ищците за сума в размер на 2388,86 лв., от които
1672,50 лв. присъдени разноски, 350 лв. разноски по изпълнителното дело и 366,36 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ. Предприети са изпълнителни действия по събиране на вземането
чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата със запорно съобщение с
изх. № 382/28.01.2021 г.
На 11.02.2021 г. на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
383/28.01.2021 г.
Запорът върху трудовото възнаграждение на ищцата е вдигнат със съобщение за
вдигане на запор с изх. № 777/22.02.2021 г.
С постановление от 23.02.2021 г. на ПЧСИ Б.К. при ЧСИ Г.Н., рег. № 923, в
регистъра на КЧСИ, район на действие СГС, е прекратено изп. дело № 374/2020 г., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 18.10.2022 г. е разпитана свидетелката М.В.Л., без
2
дела и родство със страните.
Свидетелката дава показания относно емоционалното състояние на ищците след
образуването на изпълнителното дело срещу тях, в качеството си на тяхна близка приятелка.
Твърди, че през 2019 г., след като са загубили дела, водени срещу ответника, ищците са
изплатили присъдените му разноски. От показанията се установява, че в резултат на
образуването на изпълнителното дело и запорът върху трудовото възнаграждение на
ищцата, ищците са изпитвали негативни емоции и чувства, силни притеснение и
тревожност, загриженост за финансовото си състояние като ищцата е получила тремори,
треперения и силни тревожни пристъпи. Сочи, че ситуацията е повлияла психологически на
ищците в значителна степен, тъй като ги е накарала отново да преживеят загубата на детето
си преди 10 години и освен това са се почувствали обидени и унизени. Сочи, че ищцата е
започнала да се вижда с терапевт след получаване на запорното съобщение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск с
правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за допустим и основателен, предвид
следните съображения:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.
Отговорността по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има
обезпечително-гаранционна функция, като не произтича от вината на лицето, което е
възложило работата. Възникването на тази отговорност е обусловена от установяване на
следните предпоставки: че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия
противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа.
Противоправно поведение по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е всяко действие или
бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на
извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се
вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на
друго лице. Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна
забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за
извършването му предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато
не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или
въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице
предвидените в закона предпоставки за извършване на действието. Противоправно е всяко
поведение, причиняващо вреди другиму, включително и неимуществени такива,
представляващи търпени негативни психични изживявания - чувство на безпокойство, стрес,
безсилие, страх, притеснение. (вж. решение № 136 от 27.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
501/2019 г., III г. о., ГК; решение № 207 от 11.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3201/2017 г., IV
г. о., ГК; решение № 136 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2017 г., I г. о., ГК).
От данните по делото се установява противоправно поведение на служители на
ответника. Въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на ответника – взискател е
инициирано изпълнително производство, въпреки че сумата по изпълнителния лист е била
платена на взискателя в цялост една година преди образуване на изпълнителното
производство Извършването на съдопроизводствени действия в рамките на предвидени в
закона процесуални права поначало е правомерно, но то представлява противоправно
действие, когато тези законоустановени процесуални права се упражняват недобросъвестно,
в нарушение на принципа по чл. 3 от ГПК, а именно за да бъдат увредени правата и
законните интереси на други лица. От събраните по делото доказателства следва да се
направи изводът, че ответника недобросъвестно е упражнил свои процесуални права с
инициирането на изпълнителното производство срещу ищците. Вземането за присъдени
съдебни разноски на ответника срещу ищците е било погасено още на 08.02.2019 г., когато
ищцата превежда сумата от 3345 лв. на ответното дружество (л. 19). Когато правата се
3
упражняват с ясно съзнание, че не съществуват, е налице злоупотреба с право (в този смисъл
решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. No 3137/2020 г., IVг.о., ГК).
Налице е и причинна връзка причинната връзка между деянието и вредата, като
елемент от фактическия състав на деликтната отговорност. В случая без виновното
поведение вредите не биха били търпени и не би се наложило преодоляването им.
Настоящият състав намира, че влошеното здравословно състояние на ищците, преживените
стрес и психологически страдания, са в пряка причинна връзка с неправомерното поведение
на ответника.
Следователно, в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
По отношение на причинените на ищците неимуществени вреди, съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение № 136 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4857/2017 г., I г. о., ГК, всяка негативна промяна в психическото състояние на човека
(отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява неимуществена
вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД. При определяне на дължимото от ответника
обезщетение съдът съобразява постановките в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на Върховния съд,че следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят настъпването на неимуществените вреди и репарирането им да е справедливо
съгласно чл.52 ЗЗД. За понятието "справедливост" по смисъла на посочената законова
норма е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по
смисъла на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на
III г. о., № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на III г. о., № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., №
395 по гр. д. № 159/2011 г. на III г. о., № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на III г. о., № 51 по гр. д.
№ 465/2011 г. на IV г. о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.Конкретните
обстоятелства,които съдът съобразява при определяне на обезщетението са следните:
Неимуществените вреди са със значителен обем и интензитет и са изразени в
изживени от ищците болки, физически и психологически страдания и дискомфорт. Съгласно
приложеният и приет като доказателство по делото амбулаторен лист № 37 от 23.02.2021 г.
(л. 12), който е издаден след налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата и след получаването на поканата за доброволно изпълнение (л. 7), ищцата е
поставено на медикаментозно лечение след оплаквания от напрежение, тревожност и гняв,
предизвикали физически оплаквания като сърцебиене и стягане в гърлото. От показанията
на разпитаната по делото свидетелка М.В.Л., които подлежат на кредитиране като ясни,
убедителни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по
делото, също се установява, че здравословните проблеми на ищците са значителни по своя
интензитет, както и че не са били проявени преди образуването на изпълнителното дело от
ответника. Налагането на запор върху трудовото възнаграждение несъмнено се отразява и
върху финансовото положение на ищците, доколкото получаваното възнаграждение служи
за изплащането на задължения по сключен между нея и „Обединена българска банка“ АД
договор за потребителски кредит от 01.09.2020 г. за сумата от 3000 лв., с предвиден по
договора начин на погасяване чрез месечни анюитетни погасителни вноски, включващи
4
главница и лихва, съгласно погасителен план (л. 14), което е видно и от представеното и
прието като доказателство по делото извлечение от банковата сметка на ищцата за периода
01.02-10.02.2021 г. (л. 9).
Съобразно изложените обстоятелства съдът определя обезщетението за
неимуществени вреди, дължимо от ответника в размер на общо 3000 лв. – по 1500 лв. за
всеки от двамата ищци. Върху посочената сума ответникът дължи и законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й плащане (арг.чл.84, ал.3 и чл.86 ЗЗД).
По разноските:
Ищците своевременно са направили искания за присъждане на направените
деловодни разноски. Доказани са направени разноски за сумата от 1000 лв. - за адвокатско
възнаграждение и за сумата от 340 лв. – за заплатена държавна такса или по 670 лв. за всеки
от ищците. Съобразно изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати общо 698,01 лв. – разноски съразмерно на уважената част на
исковете, от които съответно 352,22 лв. на ищцата Х. М. Б. и 345,79 лв. на ищеца В. И. Б..
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА У.Б. „Л.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявана от доц. д-р Р.Г., да заплати на Х. М. Б. сумата в размер на 1662,37 лв.
(хиляда шестстотин шестдесет и два лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 162,37 лв. и неимуществени
вреди в размер на 1500 лв. в резултат на незаконосъобразни действия по образуване на
изп.д. № 374/2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
24.06.2021 г., до окончателно изплащане на сумите, в резултат на незаконосъобразни
действия по образуване на изп.д. № 374/2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 24.06.2021 г., до окончателно изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1662,37 лв. до пълния
предявен размер от 3162,37 лв.
ОСЪЖДА У.Б. „Л.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявана от доц. д-р Р.Г., да заплати на В. И. Б. сумата в размер на 1600 лева (хиляда
и шестстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 100 лева и неимуществени вреди в размер на 1500 лева, в резултат на
незаконосъобразни действия по образуване на изп.д. № 374/2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.06.2021 г., до окончателно изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 1600 лв. до
пълния предявен размер от 3100 лв.
ОСЪЖДА У.Б. „Л.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявана от доц. д-р Р.Г., да заплати на Х. М. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 352,22 лв. (триста петдесет и два лева и двадесет и две стотинки),
представляваща сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА У.Б. „Л.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявана от доц. д-р Р.Г., да заплати на В. И. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 345,79 лв. (триста четиридесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща сторените в настоящото производство разноски, съразмерно с
5
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6