М О Т И В И
към решение по НАХД № 263 по
описа за 2020 год. на Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.
По отношение
на обвиняемия А.И.А.,
роден на *** ***, обл. Варна, ул. „***" № 11,
българин, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
неосъждан, ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е внесено
мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, за извършено от същия деяние
по чл. 345, ал.2 вр.ал.1
от НК, за това че на 06.01.2020 г. в с. Дъбравино, обл.
Варна, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел", модел „Зафира", с номер на рама ***,
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 ЗДвП: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места..." и чл. 140, ал. 2 ЗДвП:
„Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на
отбраната...", а именно с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от МВР.
Предлага се А. да бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78”А” от НК и да му бъде наложено
административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП не
се явява.
В съдебно заседание обв.А.
се явява лично. Признава вината си и изразява съжаление за извършеното. В
дадената му последна дума моли за минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.И.А. е правоспособен водач за категории С,
В, АМ и ТКТ, като има валидно издадено свидетелство за управление на МПС.
На неустановена дата през 2019 г. във
Федерална Република Германия обв. А. закупил лек
автомобил марка „Опел", модел „Зафира", с
номер на рама ***. Автомобилът не бил регистриран в Република България и нямал
поставени на него регистрационни табели. Обвиняемият не предприел действия по
регистрация на автомобила и не го представил за регистрация по предвидения за
това ред в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна.
Въпреки, че обв.А. знаел, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред и че е без регистрационни табели, на 06.01.2020г.
той предприел управлението му в с. Дъбравино, обл.
Варна. При движение по пътното платно, по ул. „Тракия" той бил спрян за
проверка от полицейски служители при ГОО към ЗЖУ - гр. Варна - свидетелите Т.Н.Т.,
А.Х.Б.и В.И.В.. Последните били на работа и в екип осъществявали служебните си
задължения. Полицейските служители установили самоличността на обв.А. по представената от него лична карта. След справка
чрез оперативно-дежурна част на Четвърто РУ-Варна по рамата на автомобила, полицейските
служители установили, че автомобилът не е бил регистриран в Република България.
Обв.А. потвърдил този факт пред служителите на реда.
От приложената по делото
справка от Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР-Варна /л. 31
от ДП/ е видно, че след извършена проверка в АИС „КАТ" /централна база/ не
са били установени данни за регистрирано в Република България превозно средство
с номер на рама ***.
От приобщената по делото справка от Сектор ПП ОД на МВР-Варна за
нарушител/водач /л.24-25 от ДП/ е видно, че обв.А. притежава СУМПС и категории и има налагани
санкции за други нарушения на правилата на ЗДвП.
По делото е приобщена справката съдимост
за обв. А., от която е видно, че той не е осъждан и
не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Т.Н.Т., А.Х.Б.и В.И.В., тъй като същите са непротиворечиви помежду
си и съответстват на установената фактическа обстановка.
Съдът изцяло кредитира и приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка, която не се оспорва.
Гореописаната фактическа обстановка се
доказва от събраните по делото
доказателства, а именно – от показанията
на свидетелите Т.Н.Т., А.Х.Б.и В.И.В., кредитирани от съда, обясненията на
подсъдимия депозирани в хода на досъдебното и съдебното производство, в които
същия добросъвестно признава вината си, също кредитирани от съда, писмените
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към
него, справка от Началника на Сектор ПП-Варна, справка за нарушител в региона, справка
за съдимост, които в своята съвкупност
очертават идентична фактическа обстановка и сочат, че има извършено
престъпление и че негов автор е обвиняемия.
След преценка на всички доказателства по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът счита, че :
Обв. А.И.А., роден на *** ***, ЕГН: ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 345, ал.2 вр.ал.1 от
НК, тъй като на 06.01.2020 г. в с.
Дъбравино, обл. Варна, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Опел", модел „Зафира",
с номер на рама ***, което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.
140, ал. 1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места..." и чл.
140, ал. 2 ЗДвП: „Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра
на отбраната...", а именно с Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, издадена от МВР.
Субект на престъплението е вменяемо,
пълнолетно, неосъждано лице.
За съставомерността
на деянието по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК е
необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на
престъпление:1. Деецът да управлява МПС и 2. Същото да не е регистрирано по
надлежния ред на територията на Р България. В конкретния случай, съдът намира
за безспорно установено, че на посочената в постановлението дата-06.01.2020г. обв.А. е управлявал МПС, което не е било регистрирано по
надлежния ред. Съобразно правната норма на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.2
от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с
наредба, а именно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. От събраните по делото доказателства- справки от Сектор
ПП-Варна и извадки от информационната система АИС КАТ е видно, че МПС
управлявано от обв.А. не е било регистрирано на
територията на Р България в разрез с изискванията на ЗДвП. Въпреки това
обвиняемият е управлявал посоченото МПС и то по път отворен за обществено
ползване.
От
обективна страна деянието по чл.345, ал.2 вр.ал.1
от НК е осъществено от обв.А. при форма на
изпълнителното деяние-действие.
В случая са накърнени обществените отношения, чрез които
се осигуряват условията за безопасно и правилно използване на транспортните
средства с цел опазване живота и телесната неприкосновеност на участниците в
движението.
От
субективна страна горепосоченото деяние е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като обв.А.
е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал
е общественоопасните последици и пряко ги е целял. Обв. А. е управлявал автомобила, след като е знаел, че същият
не е регистриран съобразно изискванията на българското законодателство. Обв.А. е правоспособност на водач МПС и като такъв е бил наясно с разпоредбите
на българското законодателство по отношение на управлявания автомобил- т.е. че
същият е следвало да бъде регистриран и да има поставени регистрационни табели
за да се управлява и движи по пътищата отворени за обществено ползване. Въпреки
това не се е съобразил с разпоредбите на закона.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на обв.
А. за извършеното от него престъпление по чл.345,ал.2, вр.ал.1
от НК, съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство самопризнанията на обвиняемия, чистото му съдебно минало, изразеното
съжаление от същия . Като отегчаващи отговорността обстоятелства отчита неуважението и несъобразяването на обвиняемия
с установените законови положения в ЗДвП, за което свидетелстват наложените
спрямо него наказания по ЗДвП.
Като съобрази гореизложеното съдът
намира, че са налице всички кумулативното предвидените в закона предпоставки за
прилагане на задължителната диференцирана процедура по освобождаване на
обвиняемия А. от наказателна отговорност за горепосоченото престъпление, с
налагане на административно наказание по реда чл.78 А от НК- обвиняемият е
пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.345, ал.2, вр.ал.1 от НК законова санкция е „лишаване от свобода“
до една година или „глоба“ от петстотин
до хиляда лева, обв.А.
не осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78”а” от НК , от деянието му не са
причинени имуществени вреди. При горните констатации съдът освободи обв. А.А. от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените
по-горе обуславящи отговорността обстоятелства определи наказанието при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като отчете, възрастта на
обвиняемия, обстоятелството, че престира труд като
работник в строителството, прецени, че следва да му наложи наказание в
минималния размер на предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а от
НК. Затова му наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв.
С така определеният размер на
наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се въздейства предупредително
спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната превенция- ще се
въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не върши други
престъпления.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на обв.А.А. направените по делото разноски в размер на 26.48 лв. в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- Варна.
Съдът се произнесе по приложените по
делото веществени доказателства, като на основание чл.112, ал.4 от НПК
постанови същите да бъдат върнати на обв.А., след
влизане на решението в сила.
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ при ВРС: