№ 14367
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110114606 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „******“ ЕАД срещу Р. М. Г.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 53210/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 4970,35лв. -
главница, ведно със законната лихва от 30.08.2024г. до изплащане на вземането,
2363,58лв. - договорна лихва за периода 30.12.2020г.-05.02.2024г. и 2066,63лв.
мораторна лихва за периода 31.12.2020г.-30.08.2024г.
Ищецът твърди, че на 05.02.2020г. ответникът сключил с „*******“ ЕАД
договор за потребителски кредит № **********, съгласно който банката се задължила
да предостави на кредитополучателя сумата от 5074,71лв., която била преведен по
банковата сметка на ответника. Кредитополучателят се задължил да върне сумата на
48 броя месечни вноски в срок до 05.02.2024г., като общата дължима сума възлизала
на 9298лв. и включвала и 4223,59лв. възнаградителна лихва. Ответникът изпаднал в
забава и дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С договор за
цесия кредитодателят прехвърлил на ищеца всички свои вземания по договора за
кредит.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между него и „ТБИ банк“ ЕАД е сключен сочения договор за
потребителски кредит, но счита същият за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Счита,
че договорът е неясен, като е неразбираемо върху какъв размер главница се начислява
възнаградителната лихва и самият процент остава неясен в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК. Поддържа, че посоченият ГПР не включва всички разходи и е заблуждаващ.
Изтъква, че таксата за оценка на риска е неравноправна и нищожна. Поддържа, че и
клаузите Банк пакет 3 кредит + сметка и банк пакет 3 сметка са недействителни.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 05.02.2020г. между „*******“ ЕАД и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който банката се задължава да
предостави на потребителя кредит в размер на 3000лв. Посочено е в чл. 7.1, че се
дължи и застрахователна премия от 1530,72лв., както и Bank пакет 3 кредит +сметка
(bill) на стойност 1051,19лв. и bank пакет 3 сметка (bill) на стойност 479,53лв., като е
посочено, че общият размер на кредита става 5074,41лв. Предвидено е да се дължи и
еднократна такса за оценка на риска от 543,69лв. В чл. 9.1. е предвидено, че лихвеният
процент, изчислен на годишна база, възлиза на 33,67%. В чл. 10 е уговорено, че
годишният процент на разходите по кредита възлиза на 49,88%, а общата дължима
сума от потребителя на 9298лв. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ
падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък, като
крайният срок за погасяване е 05.02.2024г.
За изясняване на релевантни за спора обстоятелства, по делото е допуснато,
изслушано и прието заключение по съдебно – счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено. От него
се установява, че на 05.02.2020г. по разплащателна сметка на ответника е постъпила
сума в общ размер от 5074,41лв., веднага след което е удържана сумата от 1530,72лв.
за застрахователна премия и 543,69лв. такса за оценка на риска, като реално усвеон е
остатъкът от 3000лв. Вещото лице разяснява, че банката е водила като главница сумата
от 5074,41лв., която представлява сбор от трите посочени вида вземания, а не само
сумата от 3000лв. Посочва, че при залагане като главница на сумата от 5074,41лв.,
ГПР е равен на 39,3839%. При залагане като главница на сумата от 4530,72лв. (сборът
между усвоената сума от 3000лв. и застрахователната премия), ГПР е равен на
44,9044%. При залагане като главница само на реално усвоената сума от 3000лв., ГПР
възлиза на 75,5097%. Експертът пояснява, че длъжникът е извършил плащания на
суми в размер от 964,07лв. до датата на цесията, както и на суми в размер от 1000лв.
след 30.10.2023г. Тоест, общо е платил по кредита сумата от 1964,07лв.
По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че на
30.11.2022г. банката е сключила с „Иновативни финанси“ ООД договор за цесия, с
който е прехвърлила на дружеството пакет от вземания. С договор за цесия от
18.10.2023г. последното дружествo е прехвърлило на ищцовото дружество пакет от
вземания, сред които вземанията спрямо ответника по процесния договор за кредит,
като в приложение № 1 към договора е посоченo, че отпусната главница е в размер на
3000лв. Ответникът е уведомен за цесиите най-късно с връчване на препис от исковата
молба с приложенията за отговор по чл. 131 ГПК, поради което следва да се приеме,
че същите са породили действие спрямо него.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
2
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната норма на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати , включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице нарушения на закона, водещи
до недействителност на договора за кредит.
На първо място, договорът не е написан на разбираем за потребителя език. В чл.
7.1 са посочени 5 вземания, като не става ясно какъв е размерът на главницата по
договора за кредит и кои вземания са разходи по него. Сборът от всички вземания не е
равен на общо дължимата сума, посочена в договора. Посочени са суми за банкови
пакети, които не е ясно какво представляват и как се начисляват. В погасителния план
главницата предсталвява сбор от вземания (а не само от реално получената сума от
3000лв.), без да е ясно какви са тези вземания и какъв е размерът на всяко от тях. Тези
неясноти водят до невъзможност у потребителя да прецени съществените елементи на
договора за кредит.
От експертното заключение (едва в хода на съдебно производство) се
установява, че ответникът е включил дължимите застрахователна премия и такса за
оценка на риска като част от главницата и по този начин посоченият ГПР в договора
не надхвърля максимално допустимия размер според закона, макар че не е ясно как е
определен – според вещото лице, при нито един от начините ГПР не съответства на
посочения в договора. Съгласно чл. 7.2.2 от договор за потребителски кредит,
застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на
съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния застрахователен
посредник, като е включена в общата сума, дължима от потребителя. Включвайки
вземането за застрахователната премия в размера на главницата, ответникът е
заобиколил и нарушил императивните законови изисквания. Размерът на главницата
по договора за кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за
ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 3000лв. Кредитополучателят
реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази сума, тоест
това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 1530,72лв.
3
представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на
разход по кредита. Същото важи и за таксата за оценка на риска от 543,69лв., която
сама по себе си представлява неравноправна и нищожна клауза. Разходите за
заплащане на тези суми са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат
при изчисляването на ГПР – в този смиъсл Решение № 2041/17.04.2025г. по в. гр. д. №
2703/2025г. по описа на СГС, в което е разгледан аналогичен договор за кредит. Чрез
тяхното добавяне, действителният процент на разходите по кредита възлиза на
75,5097% според приетото експертно заключение, което надвишава максимално
допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в
процесния договор за потребителски кредит ГПР. Следва да се има предвид и че
посоченият такъв в договора ГПР не е коректен - налице е недобросъвестно
изпълнение на задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано
и пълно запознаване на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да
се посочи, че липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на
посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното
оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от
20.09.2018г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само
математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя
необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на
ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по
бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и
следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху
обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори и подобна
математическа формула.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен,
макар и неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да
не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият
се явява недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна
практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3706/2023
г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС, Решение
№ 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др . В задължителното
Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е
прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за
да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
4
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат
всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че
посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия
начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР,
който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и
има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан
във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на
системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно
тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции
трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава
основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември
2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна
практика).
По изложените съображения, съдът намира, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи. Тази норма представлява
своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните
законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за
потребителски кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл.
23 ГПК не прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва
родовото понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или
мораторни, както и други разходи по кредита като такси, неустойки и др. под. В най-
актуалната практика на ВКС - решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело №
3855/2021 г. на ВКС, IV г.о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т.дело № 1023/2020
г. на ВКС, I т.о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г., ІІІ г. о. на
ВКС, се приема, че при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по
предявен иск по чл. 79 ЗЗД (включително в хипотезата по чл. 422 ГПК), съдът следва
да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита.
По делото не е спорно, че ищецът е платил в изпълнение на процесния договор
сумата от 1964,07лв. Както се посочи, главницата по договора, която е чистата му
стойност, възлиза на 3000лв., тъй като всички останали суми са разходи по него, а не
главница. От това следва, че е налцие дължим остатък за главница от 1035,93лв. До
този размер предявеният иск за главницата се явява основателен, а за разликата до
пълния предявен размер подлежи на отхвърляне. На отхвърляне поделжат и исковете
за възнаградителна и мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
На ищеца следва да се присъдят разноски от 26,22лв. за заповедното
5
производство и 62,04лв. за исковото или общо 88,26лв.
На ответника следва да се присъдят съразмерно разноски от 1312,45лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: *********
срещу Р. М. Г., ЕГН: **********, с адрес: *****, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 53210/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1035,93лв. – неплатен
остатък от главницата (чистата стойност) по договор за потребителски кредит №
**********/05.02.2020г., сключен с „*******“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 1035,93лв. до пълния предявен от 4970,35лв., както и изцяло
исковете за сумите от 2363,58лв. - договорна лихва за периода 30.12.2020г.-05.02.2024г.
и 2066,63лв. мораторна лихва за периода 31.12.2020г.-30.08.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. М. Г., ЕГН: **********, с адрес:
*****, да заплати на „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: ********* сумата от 88,26лв. – разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: ********* да заплати на Р. М. Г., ЕГН: **********,
с адрес: *****, сумата от 1312,45лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6