РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1032/8.6.2022г.
гр. Пловдив,08.06.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на дванадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова и
участието на прокурора Йорданка Тилова-Вълчева, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 897 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Х.Н.Е.
***, ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. М.Н. с адрес ***, против Решение № 276/03.02.2022г.,
постановено по постановено по АНД № 20215330206941/2021г. по описа на
Пловдивски районен съд, 5 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 11-01-402/30.09.2021г. на Директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция гр. София /АДФИ/, с което на Х.Н.Е.
на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300лв. за нарушение на
чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния
сектор (ЗФУКПС).
С касационната жалба се претендира отмяна
на решението на районния съд, поради неправилност и незаконосъобразност. Твърди
се липсата на извършено нарушение. Сочи се, че в АУАН и НП липсват данни кога е
открито извършеното нарушение и в тази връзка се прави възражение за изтекъл
срок за съставяне на акт по чл.34 от ЗАНН. Твърди се, че АУАН е съставен в
нарушение на чл.42 от ЗАНН.
Ответникът - агенция „Държавна финансова
инспекция“ - София редовно призован не изпраща представител. В писмено становище
оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът, като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против
Наказателно постановление № 11-01-402/30.09.2021 г., издадено от Директор на Агенцията
за държавна финансова инспекция, гр. София /АДФИ/, с което жалбоподателят
е
санкциониран за това, че на 08.06.2020 г. в гр.Брезово, общ.Брезово, обл.Пловдив, Х.Н.Е. в качеството си на кмет на община
Брезово и ръководител на бюджетна организация по смисъла на чл.2 ал.2 т.1 от Закона
за финансовото управление и контрол в публичния сектор при сключване на Договор
от 08.06.2020г. за покупко-продажба на МПС марка БМВ, модел 535 И Х Драйв с рег.№ ****, е поел задължение за извършаване на
разход на стойност 31 500 лева без ДДС, без да е приложил контролни
дейности, включващи политики и процедури за предварителен контрол за
законосъобразност при поемането на финансови задължения, в резултат на което не
е осъществен предварителен контрол за законосъобразност на поетото задължение
за разход. За така установеното нарушение е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева.
За да потвърди НП, районният съд е
приел, че е не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН
и не ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Мотивирано е, че от събраните по делото
доказателства по категоричен начин е установен субекта на нарушението, неговото
специално качество съответно, извършването на нарушението и вината на
жалбоподателя, поради което и правилно е издадено от наказващия орган
наказателно постановление.
Прието е, че са спазени и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, като в случая по
отношение давностните срокове за реализиране на
административно наказателната отговорност на жалбоподателя приложение намира
специалната разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН, съгласно която за нарушение на нормативен
акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32,
ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или, ако
са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените
срокове в ал. 1 не се прилагат.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установената
обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно правно релевантните
факти и обстоятелства, поради което не са налице допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до немотивираност или необоснованост на съдебния акт и
неправилно приложение на материалния закон.
По делото е безспорно установено, че в
община Брезово има разработена система за финансово управление и контрол (СФУК),
утвърдена със Заповед № 63/01.03.2002г., задължителен елемент от която е
предварителният контрол за законосъобразност при поемане на финансово
задължение. Процесът на поемане на задължение предшества всяко извършване на
разход. Съгласно същата процедура, преди поемане на ангажимент се осъществяват
осем контролни дейности, а преди извършване на разход - седем контролни
функции.
Видно от заложеното в процедурите
„Поемане на задължение“ и „Извършване на разход“, финансовият контрольор изразява
писмено становище по отношение поемането на задължение в заявка по образец и по
искането за извършване на разход.
Безспорно установено е и това, че преди
сключване на договор от 08.06.2020г. между Община Брезово и А.Й.Ю.и И.В.Ю., не
е спазена процедурата, предшестваща поемането на задължение и извършването на
разход от действащата СФУК в Община Брезово, с оглед на което правилно и
законосъобразно е прието, че касаторът е поел
финансово задължение, без да са приложени създадените със СФУК контролни
дейности, включващи и предварителен контрол за законосъобразност при поемане на
задължение, в резултат на което е осъществила от обективна и субективна страна
състава на административно нарушение по чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС, за което
подлежи на санкциониране по реда на чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ.
Правилно и законосъобразно е становището
на районния съд, че кметът на общината в качеството си на първостепенен
разпоредител с бюджет следва да носи административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.13, ал.3, т.3, във вр.
чл.13, ал.4 от ЗФУКПС, тъй като именно той е отговорното длъжностно лице, на
което е вменено управлението и контрола на бюджетните средства на общината.
Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ при упражняването на инспекционна дейност
по този закон виновните длъжностни лица, както и лицата, които работят по
граждански договори за управление и контрол, ако деянието не съставлява
престъпление, се наказват: за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната,
финансово-стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Анализът на разпоредбата
сочи два кръга субекти - длъжностни лица и лица, работещи по граждански
договори за управление и контрол, като всички те имат правомощия, свързани с
бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност. Няма спор, че на
основание чл.3, ал.1 от ЗФУКПС кметът на общината в качеството си на
ръководител на организация от публичния сектор по чл.2 от ЗФУКПС отговаря за
осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от него
структури, програми, дейности и процеси, като съгласно чл.13, ал.3 от ЗФУКПС
(редакция – ДВ, бр.42/2009г.) е задължен да създава и прилага контролни
дейности, включващи и предварителен контрол за законосъобразност при поемане на
задължение (чл.13, ал.3, т.5 от с.з.). Обстоятелството, че има определено
длъжностно лице от общинската администрация, извършващо предварителен контрол
за законосъобразност преди поемане на задължение, не изключва отговорността на
кмета на общината по прилагане на контролните дейности по ЗФУКПС. С оглед на
това законосъобразно административнонаказващият орган
е ангажирал административно-наказателната отговорност на касаторът
на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ, отчитайки ръководната му функция. В НП
не се констатира неяснота или липса на точно описание на нарушението.
Правилно и законосъобразно е и становището на
районния съд, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН,
тъй като са засегнати особено важни обществени отношения, касаещи финансовата
дисциплина при разходване на публични средства. По делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че процесното
нарушение се отличава с по - ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид, за да може да се квалифицира като маловажен случай.
Правилно е прието и,че са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението е извършено на 08.06.2020г., а
финансовата инспекция е извършена въз основа на заповед от 12.01.2021г. АУАН е
съставен на 07.04.2021г. Така, от извършване на нарушението до съставянето на
акта за установяването му не са изтекли две години, а НП е издадено в
шестмесечния срок от съставяне на акта.
С оглед на изложеното касационната
инстанция приема, че районният съд правилно е анализирал фактите и
доказателствата по делото и въз основа на тях е стигнал до верни и обосновани
изводи за законосъобразност на НП, които съответстват на материалния закон.
Поради това обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора, в полза на ответника по
касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 (сто) лв., на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 25 от Наредба
за правната помощ за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 276/03.02.2022г., постановено по постановено по АНД №
20215330206941/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, 5 н.с.
ОСЪЖДА Х.Н.Е. ***, ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Агенцията за държавна
финансова инспекция гр. София /АДФИ/ сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.