№128
Силистра, 04.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я
ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Антоанета
Ценкова и в присъствието на
прокурора…….
като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева в.гр.д. № 254 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от
ГПК.
С решение № 256 от 09.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 332/2019г. по описа на СРС, е предоставено
упражняването на родителските права над детето А.Р.К. на неговата майка П.А.Ш., като е определено
местоживеене на детето при майката и съответен режим на лични отношения между него
и бащата Р.Р.К.. Осъден е последният да заплаща на детето А. чрез неговата
майка ежемесежна издръжка в размер на 190 лв., считано от 28.02.19г. до
настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, ведно със законна лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, както и да му заплати издръжка за минало
време – от 1.09.18г. до 28.02.19г. в размер на 840 лв., ведно със законна лихва, считано от
28.02.19г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлен е искът за заплащане
на издръжка за минало време в останалата част до пълния претендиран размер от
960 лв. Осъден е Р.Р.К. да заплати на А.Р.К. сумата от 514 лв. –разноски по
делото и да заплати по сметка на СРС ДТ
за производството в размер на 373,60 лв. Допуснато е предварително изпълнение
на решението в частта за издръжката.
Недоволен от решението в
частта, в която е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 190 лв. и за
минало време в размер на 840 лв., е останал Р.Р.К., който го обжалва в
законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в тази част, поради което
моли съда да го отмени и вместо това постанови друго, с което да бъде
определена месечна издръжка в размер на 160 лв.
Ответната страна П.А.Ш. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът, като обсъди
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е частично основателна.
Предявен е иск с
правно основание чл. 143 СК.
Не се спори по делото,
а и от представеното удостоверение за раждане на стр. 4 от делото се установява,
че детето А.е син на Р.К. и П.Ш. и е родено на 27.03.14г., т.е. към момента на
подаване на исковата молба то е малолетно.
Не се спори също така,
че родителите са разделени от м. юли 2018г. и оттогава детето живее при майка
си.
Съгласно разпоредбата
на чл. 143,ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на ненавършилото пълнолетие
дете.
Съгласно разпоредбата
на чл. 142 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи, като минималният размер издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,
която от 01.01.2019 е 560.00 лв., т.е. 140 лв.
Видно от представената
на стр. 5 от делото служебна бележка, детето А. посещава детска градина и към
момента на издаване на същата е било във втора група, респ. към настоящия
момент вече е в трета група. По делото липсват доказателства, установяващи
детето да е често боледуващо и да се изискват специални грижи и медикаменти,
свързани със здравословното му състояние. Не са ангажирани и доказателства за
наличие на по-големи от необходимите разходи по отглеждането на дете на
5-годишна възраст, свързани с развитието на някакви специални негови дарби.
Безспорно, освен
възрастта на детето и неговите потребности, при определяне размера на
издръжката му, също така следва да се съобразят и възможностите на лицето,
което я дължи /чл.142 СК/, както и материалното състояние на другия задължен за
издръжка родител – майката.
Видно от представеното
удостоверение за доходите на бащата пред СРС, той е работил в „Златекс“ ООД и
средномесечно за една година назад е получавал брутно трудово възнаграждение около
1 166.16 лева. Пред въззивната инстанция жалбоподателят заявява, че вече е
безработен, като представя заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 5.08.19г. Видно от тази заповед обаче, трудовото му правоотношение е
прекратено по негова молба. В хода на процеса не са излагани твърдения или представяни
доказателства той да страда от заболяване, което да му пречи да реализира трудови
доходи напред във времето, а и след като е напуснал по собствено желание
работа, то той се е поставил сам в положение на безработен. Пред СРС е представено
доказателство /стр.13/, че бащата дължи месечна издръжка в размер на 140 лв. и
на другото си малолетно дете- Р.К., което е 12-годишно. Представен е и договор
за наем, по който наемател е Р.К./стр.18/ , но във връзка с този договор за
наем последният заявява в с.з.пред СРС, че към момента той вече е прекратен.
Следователно, вече не дължи и заплащането на наемна цена по процесния договор
за наем. В писмения отговор К. твърди, че има задължение и по договор за банков
кредит в размер на 25 657 лв., с месечна вноска по него 450 лв. /а в с.з.
сочи, че вноската е 410 лв./, но по делото не представя доказателства за
наличие на такъв кредит. Ищцата не оспорва този факт, но твърди че ответникът е
получил 10 000 лв. от разпродажба на оборудването в заведението, което е
бил наел, и с тези пари би могъл да погаси кредита.
П.Ш. не представя пред
СРС доказателства за нейните доходи. Пред СОС заявява, че работи като хигиенист
в счетоводна кантора и получава месечно възнаграждение в размер на 560 лв.,
като другата страна не оспорва този факт.
Отчитайки
задължителната практика, установена с Постановление № 5/16.11.1970г. на Пленума
на ВС, съгласно което нуждите на лицата, имащи право на издръжка, се определят
съобразено с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, като двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, вземайки се предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето, СОС счита че следва да определи бащата
да заплаща за петгодишното дете А. месечна издръжка в размер на 190 лв., който
съответства на разума на чл. 143,ал.1 СК.
Като е достигнал до
същия краен извод, СРС е постановил правилно решение, което подлежи на потвърждаване.
Правилно СРС е приел,
че е основателна и доказана и претенцията за заплащане на издръжка за минало
време. От страна на ответника не се ангажират доказателства за това, че в
периода след раздялата е осигурявал средства за детето всеки месец или, че е
закупувал вещи, необходими за издръжката му. Присъждайки издръжка за минало
време в размер на 840 лв., съдът е уважил тази претенция за период от 6 месеца
преди предявяване на иска -01.09.2018г.-28.02.2019г. на база минимален размер
месечна издръжка – 140 лв. и дори не
съществува правна възможност да се намаля повече от така присъденото. Ето защо
жалбата на К. и в тази част се явява
неоснователна и решението за издръжка за минало време следва да се потвърди.
Предвид изхода от
процеса, жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените от нея
разноски по делото пред въззивната инстанция, възлизащи на 400 лв. – заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от
гореизложените съображения, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 256 от 09.07.2019г., постановено по гр. д. №
332/2019г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Р.Р.К. да заплати на П.А.Ш. сумата
от 400 /четиристотин лева/ лв. - разноски по делото, направени пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
На основание чл. 236, ал.3 ГПК, поради отсъствие на мл.с-я Маладжиков,
който е в командировка, постановеното
решение по гр.д. № 254/19г. по описа на СОС да бъде вписано с два подписа.
СЪДИЯ:
/В.Александрова/