Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 530
град Горна Оряховица, 26.10.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и
дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа докладваното от
съдия Колева гр.дело № 1150 по описа за 2012г., за да се произнесе съобрази
следното:
Подадена е искова молба от П.Д.Н., ЕГН **********,***
против Н.Д.Н. с ЕГН ********** и М.К.Н. с ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес ***, с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС. Ищецът
твърди, че притежава 9/24 или 3/8 ид.ч. от правото на собственост и от правото
на ползване върху недвижим имот, находящ се в село Д., община Л. и
представляващ Поземлен имот № 35 по кадастралния план на селото, целият с площ
от 700 кв.м, за който по ПУП-ПР на селото е отреден УПИ VІІІ-35, в стр. кв.5, с
частично неприложена вътрешна регулация от запад на югоизток, заедно с
построените в този имот двуетажна жилищна сграда със застроена площ 77.60 кв.м
/РЗП – 155.05 кв.м/, лятна кухня с баня със застроена площ 21.70 кв.м, навес
със застроена площ от 22.40 кв.м и външна тоалетна, при граници на имота: север
– ПИ № 34, изток – улица, юг – ПИ № 52, 51, 36, 37 и 38, запад – ПИ № 32. Сочи,
че правото му на собственост е установено с Нотариален акт № 212, том ІІ, рег.
№ 2531, н.д. № 169/2010г. на нотариус А. М., с район на действие ГОРС. Твърди,
че останалите 15/24 ид.ч. /5/8 ид.ч/ от правото на собственост върху този имот
са притежание на първия ответник по силата на Нотариален акт № 71, том ІV, н.д.
№ 1270/1977г. на ГОРС, наследство от Н. С. Н.,***, Нотариален акт за продажба №
233, том ІІ, рег. № 1245, н.д. № 156/2008г. и Нотариален акт № 413, том ІІІ,
рег. № 2053, н.д. № 289/2009г. на нотариус И. М., с район на действие ГОРС.
Сочи, че втората ответница по делото има запазено пожизнено право на ползване
върху прехвърлените от нея на ответника Н.Н. 2/24 ид.части /1/12 ид.ч./, като
правото на ползване върху имота се притежава от него и ответниците по делото
при права – 9/24 ид.ч. за него, 13/24 ид.части – за първия ответник и 2/24
ид.части – за ответницата Н.. Твърди, че между тях не може да се постигне
доброволно разбирателство относно разпределението и реалното ползване на имота
поради това, че между него и първия ответник са налице постоянни дразги и
неразбирателство относно ползването както на незастроената част от недвижимия
имот, така и по отношение на сградите и кладенеца в двора. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да разпредели реално правото на ползване
върху процесния недвижим имот в съответствие с притежаваните права, като моли
да му бъде предоставено за реално ползване част от незастроеното дворно място в
северната част на имота – към съседния ПИ № 34, негова собственост, да му бъде
отредено ползване на втория жилищен етаж, който е с отделен външен вход, на
първия ответник да бъде предоставен за ползване първия жилищен етаж, а на
ответницата – на стаята в лятната кухня и на стая от първия етаж, при общо
ползване на кладенеца и външната тоалетна в двора. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Н.Д.Н. с ЕГН **********
и М.К.Н. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, не са депозирали
писмен отговор на исковата молба и не са взели становище по същата.
В съдебно заседание ищецът, лично и с пълномощника си
– адвокат Николина Митева, поддържа предявения иск. Моли ползването на
процесния недвижим имот да бъде разпределено съобразно представения втори
вариант от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, явяващ се
най-благоприятен за страните с оглед изключително обтегнатите отношения между
тях. Поддържа претенцията си за присъждане на сторените по делото разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответниците, лично
в съдебно заседание, заявяват съгласие за разпределение ползването на
имота. Първият ответник моли съда да постанови решение, с което да му бъде
предоставено ползването на първия жилищен етаж и една стая от втори етаж, а
ответницата Н. заявява желание да ползва дневна на втория етаж от къщата. Молят
ползването на дворното място да се разпредели съобразно втори вариант на
заключението на вещото лице.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен препис от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 53, том ІІІ, н.д. № 1271/1977г. на ГОРС, видно
от който ответницата по делото е придобила чрез правна сделка собствеността
върху ¼ идеални части от дворно място с площ от 700 кв.м, находящо се в
с.Д., съставляващо парцел VІІІ-35 в кв.5 по плана на селото и ¼ ид.части
от построените в това дворно място къща, лятна кухня и др. постройки. Видно от
Нотариален акт № 71, том ІV, н.д. № 1270/1977г. на ГОРС, Н. С. Н., ищецът и
първият ответник по делото са били признати са собственици по давностно
владение и по наследство на по ¼ ид.части от същото дворно място заедно
с построените в него къща и лятна кухня.
Видно от удостоверение за наследници №
101/30.05.2012г. на община Лясковец, Н. С. Н., починала на 24.04.1991г., Акт за
смърт № 21/25.04.1991г., б.ж. на село Д., община Л., е оставила свои наследници
по закон страните по делото, последните като наследници на починалия й син – Д.
П. Н., починал на 30.08.1968г.
По делото е приложен препис на Нотариален акт № 233,
том ІІ, рег. № 1245 по нот.дело № 156/2008г. на И. М., нотариус с район на
действие ГОРС, видно от който ответницата е прехвърлила на сина си Н.Д.Н. 1/6
ид.част от процесния недвижим имот срещу поето от последния задължение за
издръжка и гледане. Видно от Нотариален акт № 413, том ІІІ, рег. № 2053 по н.д.
№ 289/2009г. на И. М., нотариус с район на действие ГОРС, ответницата Н.
прехвърлила на сина си Н.Д.Н. и собствеността върху 1/12 ид.част от този
недвижим имот, запазвайки пожизнено правото си на ползване и обитаване на
същия.
По делото е представено удостоверение по §16 ал.1 от
ПР на ЗУТ І М – 948/09.09.2010г. на община Л. видно от което в УПИ VІІІ-35 в
кв.5, отразен в действащия ПУП на село Д., има построени двуетажна жилищна
сграда и сгради на допълващо застрояване – лятна кухня и навес, като на първи
жилищен етаж от сградата са разположени две стаи, дневна и коридор със
самостоятелен вход, на втори етаж – две стаи, дневна и коридор със
самостоятелен вход посредством външно масивно стълбище, а лятната кухня се
състои от стая и баня със сухо помещение. Посочено е, че описаните сгради са
търпим строеж по смисъла на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ, не подлежат на премахване и
забрана за ползване.
С Нотариален акт № 212, том ІІ, рег. № 2531, н.д. №
169/2010г. на А. М., нотариус с район на действие ГОРС, ищецът по делото е
признат за собственик по наследство на 3/8 ид.части от процесния недвижим имот.
Съгласно удостоверение с изх. №
**********/16.05.2012г. на община Лясковец, данъчната оценка на процесния
недвижим имот възлиза ан 5 375.30 лева.
По делото е представен Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 22, том ІІІ, н.д. № 1058/1997г. на К. Б.,
нотариус при ГОРС, видно от който ищецът е придобил собствеността върху имот –
дворно място от 500 кв.м, находящо се в село Д., за който е отреден парцел VІІ-34 в кв.5 по плана на селото, т.е. имот,
съседен на процесния.
От показанията на свидетеля Х.Л.С. се установява, че
страните ползват процесния недвижим имот заедно, но са в изключително лоши
отношения помежду си. Сочи, че преди време единият от братята е поискал да бъде
разпределено ползването на къщата, но не могли да се разберат и отношенията им
станали нетърпими. Според свидетеля невъзможно е страните сами да постигнат
съгласие относно ползването на имота.
От горната фактическа обстановка следват следните
правни изводи:
По делото няма спор, че ищецът и първият ответник по
делото са съсобственици на описания по-горе недвижим имот, първият притежаващ
3/8 ид.части, а вторият – 5/8 ид.части от него, а ответницата е запазила
правото си на ползване върху 1/12 ид.част от него. Собствениците на имота и
носителят на правото на ползване върху него са необходими другари в
производството по иск за разпределение на ползването на имота. Не се спори, че
между страните липсва съгласие за разпределяне ползването на имота и искът се
явява допустим, тъй като и самото му предявяване сочи, че мнозинство относно
ползването на общата вещ не може да се сформира.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и приложените към него скици се установи, че в
имота са изградени двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 75.60
кв.м и РЗП 151.20 кв.м, едноетажна пристройка със застроена площ от 21.70 кв.м,
навес със застроена площ от 22.40 кв.м, склад за дърва със застроена площ от
8.00 кв.м и стопанска сграда със застроена площ от 6.10 кв.м, кладенец, намиращ
се на югоизток от стълбището за втори
етаж на жилищната сграда и септична яма на северозапад от нея. В
заключението си вещото лице е представило два варианта за разпределение
ползването на дворното място и сградите в него, съответстващи на правата на
собственост на страните. Съобразно предложения първи вариант за ползване на
ищеца се предоставя 226.50 кв.м от незастроената част от дворното място,
оцветено в зелен цвят на Приложение № 1 към експертното заключение,
североизточната стая, дневна и част от коридора с обща застроена площ от 48.00
кв.м на втори етаж с вход от северозапад /чрез изграждане на ново стълбище/,
склада за дърва с площ от 8.00 кв.м и стопанска сграда със застроена площ от
6.10 кв.м, а на първия ответник – 377.50 кв.м от дворното място, оцветено в
жълт цвят на Приложение № 1 към заключението, две стаи, кухня, избено помещение
и входно предверие с обща застроена площ от 75.60 кв.м на първи етаж с вход от
югоизток, лятна кухня с площ от 21.70 кв.м, навес с площ от 22.40 кв.м и външна
тоалетна площ от 2.20 кв.м. Съобразно
предложения втори вариант, за ползване на ищеца се предоставя – 226.50 кв.м от
дворното място, оцветено в син цвят на Приложение № 4, две стаи, кухня, избено
помещение и входно предверие с обща застроена площ от 75.60 кв.м на първи етаж
с нов вход от северозапад, склад за дърва с площ от 8 кв.м и стопанска сграда с
площ от 6.10 кв.м, а на първия ответник – 377.50 кв.м от незастроената част от
дворното място, оцветено в червен цвят на Приложение № 4, втори надземен етаж,
състоящ се от две стаи, дневна, коридор, тераса с обща застроена площ от 75.60
кв.м с вход от югоизток чрез съществуващото стълбище, лятна кухня с площ от
21.70 кв.м и външна тоалетна.
Относно ползването на незастроената част от дворното
място, съдът намира, че представеният от вещото лице вариант /едно и две са
еднакви по отношение на дворното място/ за разпределение на ползването е
съобразен със съществуващите в него постройки, с правата и интересите на
страните, имайки предвид и факта, че ищецът притежава право на собственост
върху съседен имот – УПИ VІІ-34.
Що се касае до ползването на двуетажната жилищна
сграда, съдът намира, че представеният от вещото лице първи вариант за
разпределение на ползването, предвиждащ конструктивни промени и преустройства, възможно
единствено с общи действия и взаимно съгласие на страните, не е целесъобразен в
конкретния случай поради изключително влошените отношения между тях. Освен това
в производството по иск по с правно основание чл.32 ал.2 ЗС не могат да се
разпореждат промени в имота, а единствено да се определи начина на ползване на
база съществуващото фактическо положение. По изложените съображения съдът
намира, че най-удачен е предложеният втори вариант от експертното заключение,
който осигурява възможност на всеки от съсобствениците да използва жилището по
предназначение за задоволяване на жилищните си нужди съобразно квотите в
съсобствеността. Самостоятелното ползване на отделни етажи от жилищната сграда
от двамата съсобственици с отделни входове би гарантирало спокойното ползване
на общия имот и би лишило същите от основание за контакти между тях. При този
вариант на ответницата, запазила правото си на ползване върху 1/12 ид.ч. от
имота, става възможно предоставянето на дневна, находяща се на втори жилищен
етаж, която същата и понастоящем ползва. Освен това ищецът е изразил желание да
отвори втори вход за първия жилищен етаж /от север/, с което напълно да се
ограничи съприкосновение между тях. При този вариант на разпределение на
ползването на ищеца следва да бъде предоставен достъп от сега съществуващия
вход към първия жилищен етаж. В този ред удачно е на първия ответник по делото
да бъде предоставена за ползване изградената едноетажна пристройка с кухненски
бокс, баня и тоалетна.
Най-удобният и подходящ, с оглед отношенията между
страните, е вариант втори от експертното заключение и по отношение на отделните
постройки, разпределени съобразно частта от дворното място, в която попадат, на
всеки от съсобствениците. По отношение на външната тоалетна, каквато няма в
помещенията за ползване от ищеца и кладенеца, който е един, попадащи в
незастроената част от дворното място на ответника Н., съдът намира, че е
целесъобразно да бъдат предоставени за общо ползване на страните.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че съобразно обема на правото на собственост на страните втори вариант за
разпределение се явява най-удачен за стопанисването, използването и
управлението на съсобствения имот, поради което искът следва да се уважи
съобразно този вариант, посочен от вещото лице, с описаната корекция в частта
му относно ползването на санитарното помещение /външна тоалетна/ и кладенеца в
дворното място.
При този изход на делото и наличието на претенция за
присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците
по делото следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото – в
размер на 53.75 лв. за заплатена държавна такса, в размер на 350.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 150.00 лв. – възнаграждение на вещото
лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на недвижим имот, находящ се в село
Д., община Л. и представляващ Поземлен имот № 35 по кадастралния план на
селото, целият с площ от 700 кв.м, за който по ПУП-ПР на селото е отреден УПИ
VІІІ-35, в стр. кв.5, с частично неприложена вътрешна регулация от запад на
югоизток, заедно с построените в този имот двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 77.60 кв.м /РЗП – 155.05 кв.м/, едноетажна пристройка /лятна
кухня с баня/ със застроена площ 21.70 кв.м, навес със застроена площ от 22.40
кв.м, склад за дърва със застроена площ от 8.00 кв.м, стопанска сграда със
застроена площ от 6.10 кв.м, кладенец и външна тоалетна, при граници на имота:
север – ПИ № 34, изток – улица, юг – ПИ № 52, 51, 36, 37 и 38, запад – ПИ № 32,
между П.Д.Н., ЕГН **********, от една страна и Н.Д.Н., ЕГН ********** и М.К.Н.,
ЕГН **********, от друга страна, като 226.50 кв.м от незастроената част от
дворното място, оцветено в син цвят на Приложение № 4 към заключението на СТЕ;
две стаи, кухня, избено помещение и входно предверие с обща застроена площ от
75.60 кв.м на първи етаж, оцветени в тъмно син цвят на Приложение № 5, с достъп
от югоизточен вход; склад за дърва със застроена площ от 8.00 кв.м и стопанска
сграда със застроена площ от 6.10 кв.м, оцветени в тъмно син цвят на Приложение
№ 4 ще се ползват от П.Д.Н., ЕГН **********, а 377.50 кв.м от незастроената
част от дворното място, оцветено в червен цвят на Приложение № 4; втори надземен
етаж, състоящ се от две стаи, дневна, коридор и тераса с обща застроена площ от
75.60 кв.м с вход от югоизток през съществуващо стълбище, оцветени в
тъмночервен цвят на Приложение № 6; лятна кухня със застроена площ от 21.70
кв.м, навес със застроена площ от 22.40 кв.м, оцветени в тъмночервен цвят на
Приложение № 4 ще се ползват от Н.Д.Н., ЕГН ********** и дневна на втори жилище
етаж от частта на последния ще се ползва от М.К.Н., ЕГН **********, при общо
ползване от страните на външна тоалетна със застроена площ от 2.20 кв.м,
оцветена в тъмночервен цвят под № 6 в скица-проект Приложение № 4, и на кладенец
в дворното място.
ОБЯВЯВА за неразделна част от решението посочените
по-горе приложения-скици, заверени от съда.
ОСЪЖДА Н.Д.Н. с ЕГН ********** и М.К.Н. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на П.Д.Н., ЕГН **********,***,
направените по делото разноски - в размер на 53.75 /петдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки/ лв. за заплатена държавна такса, в размер на 350.00
/триста и петдесет/ лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 150.00 /сто и
петдесет/ лв. – възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Велико Търново.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: