Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юни 2017 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в проведеното на четиринадесети февруари, при закрито врати,
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№4781 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителят „Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, чрез своя процесуален представител адв.Л.Г., със
съдебен адрес ***, офис 1, твърди, че ответникът „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, е неплатежоспособен и не е в състояние да
изпълни изискуемо и безспорно свое парично задължение към молителя.Твърди, че
ответникът е и свръхзадължен.Твърди, че има качество на кредитор по отношение
на ответника с вземане, произтичащо от договор за строителство, сключен на
26.09.2008г., който е търговска сделка. По силата на този договор ответникът е
възложил на молителя изпълнение на СМР- заготовка и монтаж на метална
конструкция за навес, на обект, находящ се в с.К.. Молителят е изпълнил възложената
работа, която е приета от ответника без възражения и за това е съставен
протокол №3/01.12.2008г. и са издадени цитираните фактури.Общата стойност на
извършените СМР е 21 360лв, която ответникът не е платил на молителя. Поради
липса на доброволно плащане, след проведено производство пред АС при БТПП,
арбитражният съд е осъдил ответника да заплати на молителя сумата от
20 860,63лв, представляваща възнаграждение за изпълнени СМР, ведно със законната лихва за периода от
14.11.2008г. до 11.10.2011година, в размер на 6 960,11 лв и разноските по
делото.След като се снабдил с изпълнително основание и въз основа на него – с
изпълнителен лист, молителят предприел действия по индивидуално принудително
изпълнение, в хода на което се е установило, че имуществото на ответника е
недостатъчно за покриване на разноските, а също и свръхзадължено, тъй като ЧСИ
не е установил наличие на парични средства и достатъчно имущество.,Моли съда
след като се убеди в основателността на молбата, да постанови решение, с което
констатира неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността на ответника,
определи началната и дата, открие производство по несъстоятелност с
предвидените в закона последици.
Ответникът „Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв.К.Й., оспорва твърденията в молбата, като
гради възраженията си относно: размера на вземането на молителя; твърди, че
вземането на молителя може да бъде удовлетворено в индивидуалното изпълнение и
в тази връзка сочи, че по цитираното изпълнително производство молителят е
получил удовлетворяване; твърди, че не е
в състояние на неплатежоспособност, респективно свръхзадълженост, нито
спиране на плащанията, за да е налице втората предпоставка за уважаване на
молбата.Моли съда да я отхвърли.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна.
Не се спори, а това се установява и от
представените по делото писмени доказателства, че страните са били обвързани от
договор за строителство, сключен на 26.09.2008г.По силата на постигнатото
съгласие ответникът е възложил на молителя и последният е приел да изпълни
описаните в чл.1 СМР, срещу възнаграждение.Поради липса на плащане от страна на
възложителя, на извършените и приети СМР по договора, изпълнителят е провел
производство пред АС при БТПП, в резултат на което ответникът, с влязло в сила
съдебно решение, постановено по в.а.д.№ 588/2011г. е осъден да заплати на
изпълнителя сумата от 20 860лв, представляваща неплатена стойност на извършени
СМР по договор за строителство от 26.09.2008г. и 2 642,04лв,
представляваща разноски по делото.
Въз основа на това решение, настоящият молител се
е снабдил с изпълнителен лист на 14.05.2012г., издаден от СГС, ТО, 6-2 състав,
на основание чл.406, вр.чл.404, вр.чл.51 ЗМТА и е образувал индивидуално
принудително производство – изп.дело№20128520400840 по описа на ЧСИ Каталин
Попов.
По делото са представени множество документи,
касаещи извършените от страните в изпълнителното производство процесуални
действия.
След приключване на съдебното дирене и в срока за произнасяне
ответникът е депозирал по делото молба за отмяна на хода по същество и искане
за внасяне на делото в открито съдебно заседание, като се е позовал на
новонастъпило обстоятелство – прекратяване на производството по индивидуалното
изпълнение.Препис от тази молба е връчен на молителя, който заявява становище,
че не е налице основание за внасяне на делото в открито съдебно заседание, тъй
като индивидуалното изпълнение и неговото развитие, респективно прекратяване, е
факт ирелевантен към настоящия спор, тъй като вземането на молителя не е
погасено.
За установяване на своето финансово- икономическо
състояние ответникът е представил финансовите си отчети за изследвания период
от време, списък на своите вземания и списък на своите задължения- листове 454-455
към 31.12.2013г.От този списък се установява, че ответникът има вземания в общ
размер от 1 314 003,06лв, а общият размер на задълженията е сумата от
10 757 004, 87лв.
Ответникът е представил договор от 01.06.2012г., с
трето неучастващо лице – „М.Т.“ ЕООД, обективиращ постигнато съгласие „Д.“ ЕЕОД
да извършва посочените услуги- да събира от името и за сметка на това лице
негови парични вземания, възникнали по силата на сключените договори за наем,
логистично обслужване и транспорт; да извършва плащания по нареждане на
възложителя, срещу възнаграждение в размер на 5% от събраните суми.Договорът е
безсрочен.Към този договор са представени 72 броя нареждания за плащане от
ответника към неговия съдоговорител, на посочените в тези документи суми.
Ответникът е представил и договори за финансов
лизинг, сключени с трети лица, с предмет съоръжения и недвижими имоти, по които
има качество на лизингополучател, както и договор за строителство, в контекст
на твърдението си за достатъчно имущество, което изклюйчва наличие на някое от
основанията за откриване на производство по несъстоятеулност.
По делото са допуснати и изслушани няколко СФИЕ,
касателно икономическото и финансово състояние на дружеството – ответник.
От първоначалното заключение на вещото лице С.А.,
изслушано в о.с.з. на 15.07.2014г., се установяват следните констатиции на
вещото лице и направените въз основа на тях изводи: общият размер на
задълженията на ответника за периода 2008-2013г. е сумата от 10 757
хил.лв, от които краткосрочни/ за период от една година /- 3 681 хил.лв и
задължения над 1 година – 7 076хил.лв.Публичните задължения на ответника
са в общ размер от 139 773,48лв, от които главница от 120 109,34лви и
лихви за просрочение от 19 624,14лв.Балансово отразените задължения на
ответника по данъчно- осигурителни задължения са отразени в общ размер на 214
хил.лв, разпределени като данъчни задължения до 1 година в размер на 193 хил.лв
и 21 хил.лв осигурителни задължения до 1 година.Вещото лице изрично е посочило,
че е в невъзможност да детайлизира конкретните кредитори и длъжници на
ответника за изследвания период от време, поради това, че е извършило
експертизата въз основа на финансовия отчет, който дава обобщена информация.
По отношение на показателите за ликвидност на ответника,
вещото лице е формирало следните показатели: за 2008 година : КОЛ 0, 6432, КБЛ
– 0,2959, КНЛ – 0,0219 и КАЛ – 0,0219; за 2009 година: КОЛ – 0,8119, КБЛ-
0,5985, КНЛ – 0,3931 и КАЛ – 0,0305; за 2010 година : КОЛ – 0,7773, КБЛ –
0,5773, КНЛ – 0,4199 и КАЛ – 0,0038; за 2011 година: КОЛ – 0,9817, КБЛ- 0,800,
КНЛ – 0,4660 и КАЛ – 0,0351; за 2012 година : КОЛ 0,8940, КБЛ – 0,8862, КНЛ –
0,6919 и КАЛ – 0,0018; за 2013 година: КОЛ – 2, 2592, КБЛ – 2, 2592, КНЛ – 1,
9019 и КАЛ – 0,003.Вещото лице е посочило, че с изключение на 2013 година
всички коефициенти за ликвидност на ответника са извън референтните стойности.
По отношение на коефициентите за финансова
автономност и задлъжнялост, вещото лице е направило извод, че за целия
изследван период са извън референтните стойности, което сочи на извод, че
дружеството е в недобро финансово състояние.
Обобщенията за анализирания период от време, на
база нетни приходи от продажби или търговска дейност водят до извод, че тези
приходи не са в състояние да покрият задълженията на дружеството, като към
31.12.2013година, съотношение между краткосрочни задължения, които са в размер
на 3 681 хил.лв, което е средномесечно 306,75 хил.лв, приходите за същия
период от време са 30,5 хил.лв.
В допълнителното си заключение вещото лице А. е
представило алтернативен вариант на показателите за ликвидност за 2013година,
след приспадане на инвестиции, при което е установило, че коефециентите за
ликвидност за 2013 година са под единица.
В тази връзка е допуснато и допълнително
заключение, изготвено от вещото лице С.М., в което се съдържат следните
констатации и изводи във връзка с тях, касателно инвестициите на ответника и
начина им на осчетоводяване, както и въпроса дали тези инвестиции попадат в
краткотрайните активи или представляват ресурс, който не следва да се включва в
тях.
Вещото лице М. е констатирало,
че в раздел „Текущи (краткотрайни)
активи”, група ІІІ „Инвестиции”, на актива на счетоводния баланс към 31.12.2013
г. са посочени активи със следните балансови стойности:
-
по статия „Акции и дялове в предприятия от група” – 1 498 хил. лв.;
-
по статия „Други инвестиции” – 5 502 хил. лв.
С молба вх. № 93126/20.07.2015 г.
от ответното дружество е направено уточнение на инвестициите, включени в
баланса на „Д.” ЕООД към 31.12.2013 година. Представено е извлечение от
аналитична оборотна ведомост на сметки 220 „И.В.Д.П.” и 223 „И.И.” за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., от което е видно, че по сметките са осчетоводени
следните активи:
1.
По сметка 220 „И.В.Д.П.” – акции в „Б.” АД на обща стойност 1 498 200
лв. (1 498 хил. лв.).
След извършено справка в Търговския
регистър по партидата на „Б.” АД, ЕИК ********, вещото лице е констатирало, че
на 30.12.2009 г. едноличният собственик на капитала на „Б.” ЕАД е взел решение
за увеличаване капитала на дружеството от 50 000 лева, разпределени в 500
броя акции с номинална стойност 100 лева всяка, на 1 960 400
лева, чрез издаване на нови 19 104
броя обикновени поименни налични акции с право на глас с номинална стойност 100
лева всяка. След увеличаването капиталът на дружеството е разпределен на
19 604 броя обикновени поименни налични акции с право на глас, всяка с
номинална стойност 100 лева. Новите акции са записани и придобити от „Д.” ЕООД
срещу извършване на апортна вноска в капитала на дружеството при спазване
изискванията на Търговския закон. Апортната вноска е с предмет: Урегулиран поземлен имот XVI-1342 (шестнадесети за имот с
планоснимачен номер хиляда триста четиридесет и две), отреден за хладилен склад
и офис в квартал 79 (седемдесет и девет) по плана на гр. София, местност „с. К.
– промишлена зона – север” с площ от 8 082,00 кв. м. (осем хиляди и осемдесет и
два квадратни метра), одобрен със Заповед № РД-09-50-226/23.06.2003 г., Заповед
№ РД 09-50-155/11.03.2004 г. и Заповед № РД 09-50-1396/23.12.2008 г. на
Столична Община, район „Панчарево”, гр. София, при граници по скица: улица, УПИ
X (десети) – ДИП „Д. Благоев”, УПИ XII-1325 (дванадесет за имот с планоснимачен
номер хиляда триста двадесет и пет), отреден за складова база, УПИ XIX-202
(деветнадесети за имот с планоснимачен номер двеста и две), отреден за офиси,
складове и безвредно производство, УПИ XVII-606 (седемнадесети за имот с
планоснимачен номер шестстотин и шест), отреден за офиси, складове и безвредно
производство, улица, поземлен имот с планоснимачен номер 603 (шестстотин и
три), УПИ XI (единадесети), отреден за индустриален терен (резервен) заедно със
всички подобрения и приращения върху имота. Паричната оценка на вноската,
съгласно оценката на назначените с Акт № 20091218184815/22.12.2009 г. на
Агенцията по вписванията вещи лица, е 1 910 400 лв.
След увеличаването
на капитала правната форма на дружеството е променена от ЕАД на АД, а
собствеността върху акциите е разпределена, както следва:
- Г.Т.Д. - 500 броя акции с номинална стойност 100 лв. всяка;
- „Д.” ЕООД – 19 104 броя акции с номинална стойност 100 лв.
всяка.
2. По сметка 223 „И.И.”:
2.1. Земя 14 040 кв.м. – поземлен имот с
планоснимачен номер 1325, попадащ в УПИ – парцел Х от квартал 79, местност „с. К.
– промишлена зона - север”, с пазарна оценка 2 691 000 лв. (2 691
хил. лв.);
2.2.
Сграда – Терминал 3, представляваща Складова база – двуетажна пристройка за
склад за промишлени стоки с офиси и шоурум, с разгърната застроена площ (РЗП)
2 191,50 кв.м. и пазарна оценка 2 811 207,92 лв. (2 811
хил. лева).
Данните за пазарната оценка на
осчетоводените по сметка 223 недвижими имоти са посочени в молбата от „Д.” ЕООД
с вх. № 93126/20.07.2015 г. Поради липса на правоспособност на независим
оценител, съгласно изискванията на чл. 16, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3
от Закона за независимите оценители (ЗНО), вещото лице не е не е посочило каква
епазарна стойност на описаните по-горе инвестиции на ответното дружество.
По отношение на ликвидността на същите вещото
лице излага следните съображения:
Относно акциите в „Б.” АД:
Съгласно т. 13 на Счетоводен стандарт №
1, акциите и дяловете в предприятията от група се отчитат по Статия 1 „Акции и
дялове в предприятия от група” на Група ІІІ „Дългосрочни финансови активи”,
т.е. акциите на „Д.”
ЕООД в капитала на „Б.” АД следва да бъдат отчитани като част от дълготрайните (нетекущите) активи на дружеството.
Всъщност сметка 220 „И.В.Д.П.”, по която са осчетоводени акциите от капитала на
„Б.” АД, е една от сметките за отчитане на дълготрайните активи по националния
сметкоплан, който съгласно действащата нормативна база, до края на 2001 г., е
задължителен елемент на националното счетоводно законодателство. Сега той има
препоръчителен характер, но на практика прилагането му продължава и до днешна
дата. В обобщение на горепосоченото, инвестицията на „Д.” ЕООД в акции от
капитала на „Б.” АД не може да бъде отнесена към ликвидните активи на ответното
дружество, а в счетоводния баланс на дружеството следва да бъде посочена в Група
ІІІ „Дългосрочни финансови активи” от Раздел Б „Нетекущи (дълготрайни) активи и
като такъв вид актив не оказва влияние върху стойностите на показателите за
ликвидност.
Относно поземления имот в с. К. –
Промишлена зона – север и построената в него сграда – Терминал 3:
Поземленият имот с планоснимачен номер
1325, попадащ в УПИ – парцел Х от квартал 79, местност „село К. – промишлена
зона - север”, с площ 14 040 кв.м., е придобит на 09.10.2002 г. от „Д.
ТСС” ООД, ЕИК ********, (преобразувано в ЕООД с Решение № 5/30.07.2002 г. на
СГС, Фирмено отделение, по ф.д. № 4720/1990 г., а от 13.05.2008 г. с
наименование „Д.” ЕООД) с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
18, том 2, рег. № 1395, нот. дело №
190/2002 г. по описа на нотариус Л.Л., рег. № 044 по регистъра на НК (л. 614 –
л. 615 на делото).
С молба вх. № 90356/23.07.2014 г. от
ответното дружество по делото е представено копие на Договор за финансов лизинг
BG-2006-I-00006 от 05.12.2006 година (л. 507 – л.
546). Страни по договора са „И.Б.” ЕООД, ЕИК********, като Лизингодател и „Д.
ТСС” ЕООД, като Лизингополучател.
Обект на лизинга по Договор за финансов
лизинг BG-2006-I-00006 (договора) са:
а) парцел – УПИ ХІІ-1325 в квартал 79 по плана на гр.
София, местността „с. К. – промишлена зона – север”,
целият с площ от около 14 040 кв.м., като нотариалният акт за придобиване
на имота е вписан в Службата по вписванията при РС – София, акт № 36, том LLIV, дело № 23705.
б)
находящите се върху парцела сгради:
-
двуетажна промишлена сграда – Офиси и склад за хартия, Терминал 1, със
застроена площ от общо 1 103 кв.м. и РЗП от 1 931,12 кв.м.;
-
складова база Терминал 2 със застроена площ от общо 3 327,22 кв.м.
Двете сгради – Терминал 1 и Терминал
2, заедно с инсталациите, са наречени по-нататък в договора „съществуващ
стопански обект”.
в)
сградата, която следва да бъде построена по взаимно съгласие с
Лизингополучателя върху парцела, с РЗП от около 2 000 кв.м. – Терминал 3,
наречена в договора „нов стопански обект”.
Според МСС 17
„Лизинг”, при финансов лизинг предприятието – наемател:
ü
отчита като задължение определената в лизинговия
договор обща сума на наемните плащания. Според изискванията на стандарта в началото
на лизинговия договор активът и пасивът за бъдещи лизингови плащания се
признават и посочват в счетоводния баланс с едни и същи суми, с изключение на
началните преки разходи, извършени от наемателите.
ü
заприходява наетия актив по справедлива стойност или
по сегашна стойност на минималните лихвени плащания, ако са по – ниски, и
отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между общата сума на
договорените наемни плащания и определената стойност на наетия актив. Лихвените
плащания се разпределят по периоди през срока на лизинговия договор, така че да
се получи постоянен периодичен лихвен процент по остатъчното салдо на Договорът за финансов лизинг BG-2006-I-00006 е сключен на
05.12.2006 г., при което „Д. ТСС”
ЕООД е заприходило получените по договора активи, но до окончателното им
изплащане същите остават собственост на Лизингодателя „И.Б.” ЕООД, поради което
същите не могат да бъдат разглеждани като част от активите по група ІІІ
„Инвестиции” на раздел В „Текущи (краткотрайни) активи” от актива на
счетоводния баланс на „Д.” ЕООД към 31.12.2013 г.
С осчетоводяването им по счетоводна сметка 223 „И.И.”,
лизнгополучателят
„Д. ТСС” ЕООД е определил вида на активите, придобити по силата на Договор за
финансов лизинг BG-2006-I-00006 именно като И.И.. За да се определи
един имот като инвестиционен, е необходимо той да бъде:
ü земя,
притежавана или придобивана по финансов лизинг с цел дългосрочно отдаване под
наем, аренда и други;
ü земя,
притежавана от предприятието, за която то не е определило за какво ще я
използва (продажба или в дейността), като в този случай се приема, че земята се
притежава с цел увеличаване стойността на капитала;
ü сграда
или част от нея, притежавана или придобивана по финансов лизинг и отдадена по
един или няколко експлоатационни лизинга;
ü сграда
или част от нея, която не се използва, но се притежава или придобива по
финансов лизинг, за да бъде отдадена по един или няколко експлоатационни
лизинга.
Съгласно Националния сметкоплан, за
който по-горе беше споменато, че до 2001 г. е имал задължителен характер, след
което препоръчителен характер, текущото счетоводно отчитане на състоянието и
динамиката на инвестиционните имоти, като самостоятелни счетоводни обекти,
става със сметка от група 22 „Дългосрочни финансови активи”, а именно сметка
224 „И.И.”. Тя е активна балансова
сметка. Аналитичното отчитане се
извършва с аналитични сметки в няколко направления: по конкретни видове И.И.,
по контрагенти, по конкретни землени участъци и сгради.
При така изложеното относно
характера на инвестициите като активи, вещото лице е изготвило три варианта на
заключението, съобразно това дали тези инвестиции са изключени в пълен размер
от краткосрочните активи и варианти, при които са изключени само част от тях,
въз основа на баланса за 2013 година, а именно:
а)
Показатели за ликвидност по данни от счетоводния баланс на „Д.” ЕООД към
31.12.2013 г.:
Таблица
1
|
Показатели
за ликвидност |
Към
31.12.2013 г. |
|
1. Краткотрайни активи, хил.
лв. |
8 316 |
|
2. Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
8 316 |
|
3.
Краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
7 001 |
|
4. Парични средства, хил. лв. |
1 |
|
5. Краткосрочни задължения,
хил. лв. |
3 681 |
|
6. Текущи задължения, хил.
лв. |
2 361 |
|
7. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
2,26 |
|
8. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
2,26 |
|
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
2,96 |
|
10. Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) |
0,0004 |
б)
Показатели за ликвидност към 31.12.2013 г. без отчитане на размера на
краткотрайните активи, представляващи инвестиции:
Таблица
2
|
Показатели
за ликвидност |
Към
31.12.2013 г. |
|
1. Краткотрайни активи, хил.
лв. |
1 316 |
|
2. Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
1 316 |
|
3.
Краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
1 |
|
4. Парични средства, хил. лв. |
1 |
|
5. Краткосрочни задължения,
хил. лв. |
3 681 |
|
6. Текущи задължения, хил.
лв. |
2 361 |
|
7. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
0,36 |
|
8. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
0,36 |
|
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
0,0004 |
|
10. Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) |
0,0004 |
в)
Показатели за ликвидност към 31.12.2013 г. без отчитане на размера на
краткотрайните активи, представляващи инвестиции в акции и дялове от
предприятия в група:
Таблица
3
|
Показатели
за ликвидност |
Към
31.12.2013 г. |
|
1. Краткотрайни активи, хил.
лв. |
6 818 |
|
2. Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
6 818 |
|
3.
Краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
5 503 |
|
4. Парични средства, хил. лв. |
1 |
|
5. Краткосрочни задължения,
хил. лв. |
3 681 |
|
6. Текущи задължения, хил.
лв. |
2 361 |
|
7. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
1,85 |
|
8. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
1,85 |
|
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
2,33 |
|
10. Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) |
0,0004 |
г)
Показатели за ликвидност към 31.12.2013 г. без отчитане на размера на
краткотрайните активи, представляващи други инвестиции:
Таблица 4
|
Показатели
за ликвидност |
Към
31.12.2013 г. |
|
1. Краткотрайни активи, хил.
лв. |
2 814 |
|
2. Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
2 814 |
|
3.
Краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
1 499 |
|
4. Парични средства, хил. лв. |
1 |
|
5. Краткосрочни задължения,
хил. лв. |
3 681 |
|
6. Текущи задължения, хил.
лв. |
2 361 |
|
7. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
0,76 |
|
8. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
0,76 |
|
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
0,63 |
|
10. Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) |
0,0004 |
Резултатите
от изчисленията на показателите за ликвидност в различните варианти са обобщени
в следващата таблица:
|
Показатели
за ликвидност към 31.12.2013 г. |
По дани
от баланса |
При
изключени инвестиции общо |
При
изключени инвестиции в акции |
При
изключени други инвестиции |
|
Коефициент на обща ликвидност |
2,26 |
0,36 |
1,85 |
0,76 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
2,26 |
0,36 |
1,85 |
0,76 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
2,96 |
0,0004 |
2,33 |
0,63 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0,0004 |
0,0004 |
0,0004 |
0,0004 |
От
теоретична гледна точка като референтни се приемат следните стойности на
показателите за ликвидност:
- Коефициент на обща
ликвидност – от 1 до 3;
- Коефициент на
бърза ликвидност – от 0,6 до 0,7;
- Коефициент на
незабавна ликвидност – от 0,3 до 0,4;
- Коефициент на
абсолютна ликвидност – по-голям от 0,2.
От данните в таблиците е видно, че при хипотезата на изключване на общия размер на
процесните инвестиции от структурата на текущите активи стойностите на всички
коефициенти на ликвидност спадат под минимално допустимите граници.
Вещото лице е посочило, в случай, че
инвестициите в акции не бъдат разглеждани като част от текущите активи,
коефициентите на обща ликвидност е в границите на референтните стойности, а
стойностите на коефициентите на бърза и незабавна ликвидност са над горната им
граница. Единствено коефициентът на абсолютна ликвидност е многократно по-малък
от минимално допустимата стойност поради значителния недостиг на парични
средства към 31.12.2013 г.
Ако от текущите активи се изключат
инвестиционните имоти в допустими граници остават стойностите на коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност, а тези този на коефициентите на обща и на
абсолютна ликвидност са извън границите на референтните си стойности, като
значително по-голямо е отклонението на коефициента на абсолютна ликвидност.
По отношение на това дали са краткосрочен
или дългосрочен актив задълженията, произтичащи от лизинговите договори,
сключени с „Е.Г.И.Б.” ЕООД и „М.Л.” АД, вещото лице сочи, че в съответствие с
изискванията на Счетоводен стандарт 17 „Лизинг”, наетите активи по трите договора за
финансов лизинг следва да бъдат записани като дълготрайни материални активи по
справедлива стойност (продажна цена, общ размер на нетните разходи за
придобиване). Разликата между справедливата стойност на активите и общата сума
на договорените наемни плащания, представляваща в общия случай договорни лихви
по посочените по-горе три броя лизингови договори, следва да намери отражение в
раздел Г „Разходи за бъдещи периоди“ на актива на счетоводния баланс, т.е.
същата не оказва влияние върху стойностите на показателите за ликвидност и за
финансова автономност.
От друга страна, общата сума на
наемните плащания по договорите за лизинг следва да се отрази като задължение в
пасива на счетоводния баланс. От тази обща сума текущо задължение е сумата на
задълженията за лизингови вноски с настъпващ падеж в рамките на предстоящите 12
месеца, а останалата част от общата сума на наемните плащания представлява
дългосрочно задължение и като такова следва да бъде посочено в съответния
раздел на пасива на баланса.
Както е посочено и в отговора на
предходния въпрос, в размера на краткосрочните и текущите задължения следва да
бъде включен размера на лихвите по лизингови договори, чийто падеж е настъпил
или предстои да настъпи в рамките на следващите 12 месеца. Единствено и само
размерът на тези лихви оказва влияние върху стойностите на показателите за
ликвидност. Лихвената част от лизинговите вноски, чийто падеж настъпва след
повече от 12 месеца, е част от дългосрочните
задължения и като такава оказва влияние върху коефициента на финансова
автономност на база постоянен капитал и върху коефициента на покритие на
дълготрайните (нетекущите) активи, но не и върху коефициента за
платежоспособност и коефициента на финансова автономност на база общия капитал.
|
Задължения |
Към
31.12.2012 г., хил. лв. |
Към
31.12.2013 г., хил. лв. |
|
Към
доставчици, в т.ч. |
2
621 |
2
604 |
|
До
1 година |
2
621 |
2
361 |
|
Над
1 година |
|
243 |
|
Към
финансови предприятия, в т.ч.: |
7
869 |
7
646 |
|
До
1 година |
3
707 |
863 |
|
Над
1 година |
4
162 |
6
783 |
Анализът на данните в таблицата сочи, че размерът на задълженията към
доставчици към 31.12.2013 г. е намалял със 17 хил. лв. в сравнение с тези към
31.12.2012 г., а намалението на общия размер на задълженията към финансови
предприятия за същия отчетен период е с 223 хил. лв. Съществени изменения са
настъпили в структурата на разгледаните в таблицата задължения. Значително е
намалението на размера на краткосрочните задължения към финансови предприятия –
с 2 844 хил. лв., което в общия случай е показателно за уреждане на
просрочени задължения по договори за кредит. Същевременно в края на 2013 г. са
посочени задължения към доставчици над 1 година в размер на 243 хил. лв.,
каквито задължения „Д.“ ЕООД не е имало към 31.12.2012 г.
Съгласно приложената по делото (л. 445)
„Справка на дълготрайните материални активи“ на „Д.“ ЕООД към 31.12.2013 г.,
отчетната стойност на този вид активи в края на 2013 г. е 10 835 хил. лв.,
в това число:
-
земи – 282 хил. лв.;
-
сгради – 1 925 хил. лв.;
-
И.И. – 6 735 хил. лв.;
-
транспортни средства – 18 хил. лв.;
-
машини, съоръжения, оборудване – 1 755 хил. лв.;
-
други ДМА – 120 хил. лв.
Съгласно счетоводния баланс на „Д.“
ЕООД, балансовата стойност на дълготрайните материални активи дружеството към
31.12.2013 г. е 3 528 хил. лв.
По принцип разликата между отчетната и
балансовата стойност на дълготрайните материални активи се дължи на начислената
и отчетена амортизация през периода от въвеждането на активите в експлоатация
до датата на съставяне на съответния счетоводен баланс.
Анализирайки справката за нетекущите
(дълготрайните) активи към 31.12.2013 г., която е съставна част на публикувания
в Търговския регистър годишен финансов отчет на „Д.“ ЕООД за 2013 г. се
констатира, че отчетната стойност на ДМА в началото на 2013 г. е била
6 695 хил. лв., а към 31.12.2013 г. същата е 5 524 хил. лв., в т.ч.:
-
сгради – 3 511 хил. лв.;
-
транспортни средства – 18 хил. лв.;
- машини, съоръжения, оборудване – 1 745
хил. лв.;
-
други ДМА – 246 хил. лв.;
-
предоставени аванси и ДМА в процес на изграждане – 4 хил. лв.
Размерът на амортизациите в края на
2013 г. е 2 543 хил. лв., вследствие на което балансовата стойност на ДМА
към 31.12.2013 г. е 2 981 хил. лв. Същата стойност е посочена и в баланса
на „Д.“ ЕООД, т.е. не е налице несъответствие между отчетната стойност на ДМА,
балансовата им стойност и данните в счетоводния баланс на дружеството към
31.12.2013 г. Посочената в така формулирания въпрос разлика се дължи на това,
че в приложената по делото справка на дълготрайните материални активи“ на „Д.“
ЕООД към 31.12.2013 г. са включени и наетите при условията на финансов лизинг
дълготрайни материални активи, които в счетоводния баланс са посочени като „Други
инвестиции” в група ІІІ „Инвестиции” на раздел В „Текущи (краткотрайни)
активи”.
Сроковете за амортизация се определят
от амортизационната политика на предприятието и намират отражение в амортизационния план, който е олицетворение
на възприетия подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и
нематериални, както и като и като амортизируеми и неамортизируеми, на
възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизируемите
активи и на определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи.
За целите на данъчното облагане се
признават годишни данъчни амортизации, определени по реда на ЗКПО. При
определянето им амортизируемите активи се разпределят в отделни категории със
следните максимални годишни данъчни амортизационни норми:
|
Категория |
Видове данъчни амортизируеми активи |
Годишна данъчна амортиз. норма |
|
І |
Масивни сгради,
включително И.И., съоръжения, предавателни устройства, преносители на
електрическа енергия, съобщителни линии |
4 % |
|
ІІ |
Машини,
производствено оборудване, апаратура |
30 % |
|
ІІІ |
Транспортни
средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти |
10 % |
|
ІV |
Компютри, периферни
устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони |
50 % |
|
V |
Автомобили |
25 % |
|
VІ |
Данъчни дълготрайни
материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване
съгласно договорни отношения или законово задължение |
100/години на правното ограничение. Максимум |
|
VІІ |
Всички останали
амортизируеми активи |
15 % |
Земята, разглеждана като недвижим
имот, съответно като вид актив, не подлежи на амортизация.
Приетите от „Д.“ ЕООД срокове за
амортизация са както следва:
- Сгради
– 300 месеца;
- Транспортни
средства – 48 месеца;
- Машини,
съоръжения, оборудване (с изключение на компютърна техника) и други ДМА (с
изключение на Преградни стени и санитарни възли) - 80 месеца;
- Компютърна
техника – 48 месеца;
- Преградни
стени и санитарни възли – 40 месеца.
По отношение на амортизацията на дълга,
вещото лице дава следното становище:
Под амортизация на дълг се разбира постепенното му погасяване посредством разпределяне на
главницата на задължението върху отделни последователни периоди от време.
Типичен пример за това е изплащането на заем чрез редовни вноски, които
покриват дълга заедно с натрупаната лихва.
Видно от
констатациите по предходния въпрос, приетите и прилагани от
„Д.“ ЕООД срокове за амортизация съответстват на данъчните амортизации,
определени по реда на ЗКПО, поради което изчисляването на амортизациите на
активите по алтернативни варианти, посочени във формулировките на настоящия и
на следващия девети въпрос, не е целесъобразно с оглед извеждането на обективни
констатации и заключения относно финансовото състояние на „Д.“ ЕООД към
31.12.2013 г.
Показателите
за финансова автономност характеризират степента на финансова независимост на
предприятието от кредиторите. Тези показатели са коефициент на финансова
автономност и реципрочния му коефициент на задлъжнялост.
а/ коефициент на финансова автономност
КФА = Собствен капитал / Задължения
б/ коефициент на задлъжнялост
К
ЗАДЛ = Задължения /
Собствен капитал
При изчисляване величините на тези
показатели не се вземат предвид приходите за бъдещи периоди и финансиранията,
отразени съответно в дългосрочните и в краткосрочните пасиви.
За да се
осигури нормално разплащане на задълженията за дълъг период от време,
собственият капитал на предприятието би следвало да бъде минимум 1/3 от всички
негови задължения. За общ норматив на коефициента на финансова автономност се
приема стойност не по-ниска от 0,33, съответно за коефициента на задлъжнялост –
не по-висока от 3,00.
Изходните
данни от счетоводните баланси на „Д.“
ЕООД, въз основа на които са изчислени
стойностите на показателите за финансова автономност, както и резултатите от
самите изчисления, са посочени в следната таблица:
|
Показатели |
Към
31.12.2008 |
Към
31.12.2009 |
Към
31.12.2010 |
Към
31.12.2011 |
Към
31.12.2012 |
Към
31.12.2013 |
|
Собствен
капитал, хил. лв. |
287 |
631 |
453 |
465 |
398 |
1 910 |
|
Задължения (Привлечен капитал), хил. лв. |
12 207 |
11 699 |
10 408 |
10 797 |
10 791 |
10 757 |
|
Коефициент на финансова
автономност |
0,023 |
0,054 |
0,0435 |
0,043 |
0,037 |
0,177 |
|
Коефициент на задлъжнялост |
42,53 |
18,54 |
22,97 |
23,22 |
27,11 |
5,63 |
През периода от 2008 г. до 2013 г.
включително, показателите за финансова автономност на „Д.“ ЕООД са извън
границите на референтните стойности. Налице е силно изразена зависимост на
дружеството от кредиторите. През последния отчетен период коефициентът на
финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост са подобрили значително
своите стойности, но в края на периода показателите за финансова автономност
остават извън допустимите граници.
Съотношението
между паричните задължения на ответника и стойността на активите за процесния
период от време.
Съотношението
между общия размер на задълженията и балансовата стойност на активите на „Д.“ ЕООД към края на годишните отчетни периоди от
2008 г. до 2013 г. включително е представено в следващата таблица:
|
Показатели |
Към
31.12.2008 |
Към
31.12.2009 |
Към
31.12.2010 |
Към
31.12.2011 |
Към
31.12.2012 |
Към
31.12.2013 |
|
1. Задължения, хил. лв. |
12 207 |
11 699 |
10 408 |
10 797 |
10 791 |
10 757 |
|
2. Общо активи, хил.
лв. |
12 767 |
12 693 |
10 956 |
11 262 |
11 246 |
12 724 |
|
Съотношение 1 / 2 |
0,96 |
0,92 |
0,95 |
0,96 |
0,96 |
0,84 |
За
периода 2014-2016 година, вещото лице М. депозира допълнителни заключения,
съобразно които показателите за ликвидност са следните, с алтернативни
варианти:
а)
Показатели за ликвидност по данни от счетоводните баланси на „Д.” ЕООД към
31.12.2013 г., към 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г.:
|
Показатели
за ликвидност |
Към
31.12.2013 г. |
Към
31.12.2014 г. |
Към
31.12.2015 г. |
|
1. Краткотрайни активи, хил.
лв. |
8 316 |
2 781 |
2 695 |
|
2. Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
8 316 |
2 781 |
2 695 |
|
3.
Краткосрочни финансови активи и парични средства |
7 001 |
1 498 |
1 499 |
|
4. Парични средства, хил. лв. |
1 |
0 |
1 |
|
5. Краткосрочни задължения,
хил. лв. |
3 681 |
1 817 |
2 017 |
|
6. Текущи задължения, хил.
лв. |
2 361 |
1 109 |
1 232 |
|
7. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
2,26 |
1,53 |
1,34 |
|
8. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
2,26 |
1,53 |
1,34 |
|
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
2,96 |
1,35 |
1,22 |
|
10. Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) |
0,0004 |
0,00 |
0,0008 |
б)
Показатели за ликвидност без отчитане на размера на краткотрайните активи,
представляващи инвестиции:
|
Показатели
за ликвидност |
Към
31.12.2013 г. |
Към
31.12.2014 г. |
Към
31.12.2015 г. |
|
1. Краткотрайни активи, хил.
лв. |
1 316 |
1 283 |
1 197 |
|
2. Краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи и парични средства, хил. лв. |
1 316 |
1 283 |
1 197 |
|
3.
Краткосрочни финансови активи и парични средства |
1 |
0 |
1 |
|
4. Парични средства, хил. лв. |
1 |
0 |
1 |
|
5. Краткосрочни задължения,
хил. лв. |
3 681 |
1 817 |
2 017 |
|
6. Текущи задължения, хил.
лв. |
2 361 |
1 109 |
1 232 |
|
7. Коефициент на обща ликвидност (1:5) |
0,36 |
0,71 |
0,59 |
|
8. Коефициент на бърза ликвидност (2:5) |
0,36 |
0,71 |
0,59 |
|
9. Коефициент на незабавна ликвидност (3:6) |
0,0004 |
0,00 |
0,0008 |
|
10. Коефициент на абсолютна ликвидност (4:6) |
0,0004 |
0,00 |
0,0008 |
Вещото
лице е посочило, че в предходното заключение на експертизата, обхващащо период
до 2013 г., са представени още два варианта на изчисления на показателите за
ликвидност. При първия от тях от краткотрайните активи са изключени само
инвестициите (краткосрочните финансови активи), представляващи акции и дялове
от предприятия в група, а при втория – само инвестициите, отразени в
счетоводния баланс като „Други инвестиции”. В счетоводните баланси към
31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. краткосрочните финансови активи представляват
единствено акции и дялове от предприятия в група, поради което не се налага
изготвяне на други алтернативни варианти, освен представения в Таблица 2.
Резултатите
от изчисленията на показателите за ликвидност в различните варианти са обобщени
в следващите таблици:
|
Показатели
за ликвидност към 31.12.2013 г. |
По данни
от баланса |
При
изключени инвестиции общо |
При
изключени инвестиции в акции |
При
изключени други инвестиции |
|
Коефициент на обща ликвидност |
2,26 |
0,36 |
1,85 |
0,76 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
2,26 |
0,36 |
1,85 |
0,76 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
2,96 |
0,0004 |
2,33 |
0,63 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0,0004 |
0,0004 |
0,0004 |
0,0004 |
|
Показатели
за ликвидност към 31.12.2014 г. |
По данни
от баланса |
При
изключени инвестиции |
|
Коефициент на обща ликвидност |
1,53 |
0,71 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
1,53 |
0,71 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
1,35 |
0,00 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0,00 |
0,00 |
|
Показатели
за ликвидност към 31.12.2015 г. |
По данни
от баланса |
При
изключени инвестиции |
|
Коефициент на обща ликвидност |
1,34 |
0,59 |
|
Коефициент на бърза ликвидност |
1,34 |
0,59 |
|
Коефициент на незабавна ликвидност |
1,22 |
0,0008 |
|
Коефициент на абсолютна ликвидност |
0,0008 |
0,0008 |
Изчислени
по данни от счетоводните баланси, стойностите на коефициента на обща ликвидност
към края на 2013 г., 2014 г. и 2015 г. са в допустими граници, стойностите на
коефициентите на бърза и незабавна ликвидност превишават горните граници на
референтните стойности, а стойностите на коефициента на абсолютна ликвидност са
многократно по-малки от минимално допустимите, поради незначителния размер (към 31.12.2013 г. и към
31.12.2015 г.) или липсата (към 31.12.2014 г.) на парични средства.
При хипотезата на изключване на общия
размер на инвестициите от балансовата стойност на текущите активи, стойностите
на коефициентите на ликвидност, с изключение на тази на бърза ликвидност към
31.12.2014 г., спадат под минимално допустимите граници. (Резултатите от
изчисленията са обобщени по-горе в таблици 3, 4 и 5).
Касателно 2016 година, показателите за
ликвидност са определени въз основа на баланса и те над референтните стойности.
В дадените пред съда обяснения от
вещото лице се сочи, че структурата на краткотрайните активи се доминира от вземания,
а наличните паричните средства са незначителна част от тази структура, което
обяснява получения коефициент за абсолютна ликвидност.
При така установеното съдът достига
до следните изводи:
Подадена е молба с основание чл.625 ТЗ,
обективираща твърдение, че молителят е кредитор с изискуемо парично вземане,
произтичащо от банкова сделка, което ответникът не е в състояние да заплати,
поради състоянието си на неплатежоспособност.
Подадената молба намира
правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във
връзка с чл.608 ТЗ.
За уважаване на молбата следва да са налице предвидените в закона
процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена
пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно
държавно вземане, свързано с търговската дейност, което
длъжникът да не може да изпълни.
В настоящия случай са налице
предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е
надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от
активно легитимирана за това страна.
Твърдението на страната
инициирала производството по чл.625 ТЗ е, че е кредитор с изискуеми парични
вземания, произтичащи от търговска сделка. Договорът за изработка е относителна
търговска сделка, по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, сключен от страните във връзка
с осъществяваната от тях търговски дейност- т.е. по занятие.Качеството на
кредитор на настоящия молител е установено с влязло в сила решение, постановено
от АС при БТПП, по в.а.д.№588/2011г.Липсва твърдение и доказателство, че
задължението на ответника, произтичащо от тази сделка е погасено- чрез плащани
или друг правопогасителен способ.В тази насока ирелевентно за настоящия спор е
обстоятелството дали е прекратено принудителното изпълнение, инициирано от
настоящия молител за удовлетворяване на това вземане.Дали има висящо
изпълнително производство – индивидуално – е въпрос, който не касае
установяването на предпоставките за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.Едиствено
значение за спора е дали е налице изискуемо, парично вземане от очертаните с
нормата на чл.608 ТЗ.А доказателствата по делото водят до несъмнен извод, че
молителят има изискуемо вземане към ответника, произтичащо от търговска сделка,
което не е удовлетворено. Ето защо настоящият състав приема, че молителят има
качество на кредитор по тази сделка, с изискуемо вземане, чийто произход е
посочения договор за строителство, представляващ субективна търговска сделка-
т.е. установена е първата материално-правна предпоставка за уважаване на
молбата с правно основание чл.625 ТЗ.
По въпроса за състоянието на
неплатежоспособност на ответника.
Основният въпрос, свързан с
възможността на ответника да заплаща своите краткосрочни и текущи задължения е в какъв размер са тези задължения и дали
притежаваните от него краткотрайни активи могат да ги покрият.
За да е платежоспособно,
предприятието трябва да е в състояние да посрещне плащанията по краткосрочните
и текущи задължения.Краткосрочните са тези, които са изцяло изискуеми, а
текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил падеж или настъпващ падеж през отчетния
период.Възможността на предприятие да обслужва тези задължение се прави въз
основа на цялостна преценка на неговите краткотрайни активи - тези, които участват еднократно в
производствения процес, в резултат на което за длъжника са налице текущи
постъпления, средствата за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.Възможността на
предприятието да посреща своите текущи задължения е налице тогава, когато то притежава
достатъчно активи, за които съществува възможност да се превърнат в кратък
период от време в налични парични средства, с които търговецът да плати своите
текущи задължения.
Способността на предприятието
да посреща своите краткосрочни/ текущи задължение се преценява след съпоставка
на съотношението между тези задължения и притежавания от него оборотен капитал,
включващ краткотрайните активи.
Относно активите на
предприятието.
I.Това са дълготрайни
активи /ДА/, които от своя страна се разпределят на пет основни групи- 1/.дълготрайни
материални активи /ДМА/, представляващи установими
нефинансови ресурси, които са придобити и притежавани от дадено предприятие -те
имат натурално веществена форма, използват се за производството, доставката, продажбата
на активи и услуги, както и за отдаване под наем, за административни
цели и др. подобни. ДМА са активи, които се очаква да бъдат използвани
през повече от един
отчетен период; в тази група влизат:земи
(терени), сгради и конструкции, машини и оборудване, съоръжения, транспортни
средства и др. 2/. дълготрайни нематериални активи – в тази група
се включват права на собственост, програмни продукти, продукти от развойна
дейност и др.ДНА; 3/. дългосрочни финансови активи /ДФА/ -в тази основна група активи се отчитат
предоставените средства на други предприятия под формата на съучастия, инвестиционни
книжа и И.И., а именно – дялове и участия в дъщерни, смесени и др.предприятия, И.И.
– земи и сгради, които не се използват от предприятието, но от тях
предприятието получава приходи от трети лица, дългосрочни ценни книжа-
финансови активи, държани до падеж, държани за търгуване, кредити и
вземания,заложени за обезпечение или блокирани финансови активи и др.,
дългосрочни вземания; 4/. търговска репутация - в тази група се отчита
възникналата бизнес -комбинация положителна или отрицателна репутация и
5/.разходи за бъдещи периоди.
II.Другата
основна група активи на предприятието е групата на краткотрайните активи, която
се формира от материалните запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни
финансови активи и паричните средства.
В тази връзка,
както многократно се е произнасял ВКС, преценката за състоянието на
платежоспособност, респективно неплатежоспособност се прави като се прецени
съотношението между краткосрочни, текущи задължения към притежавани
краткотрайни активи, тъй като последните участват еднократно в производствения
процес и са източник на текущи постъпления, източник на средствата за
погасяване на краткосрочните, съответно текущи задължения.
Във връзка с
посоченото по- горе, касателно структурата на активите, настоящият състав на
съда, намира, че следва да се позове на заключението на вещото лице, в частта
за показателите за ликвидност, във варианта, при който са изключени
осчетоводените като краткосрочни активи инвестиции от ответника под формата на
акции в дъщерно дружество, земя, сгради и съоръжения.
За целия изследван
период, при изключени от структурата на краткотрайните активи инвестиции-
сгради, земя, съоръжения, както и акции в дъщерното предприятие, показателите
за ликвидност са под референтните стойности.Както е посочило изрично вещото
лице, при хипотезата
на изключване на общия размер на инвестициите от балансовата стойност на
текущите активи, стойностите на коефициентите на ликвидност, с изключение на
тази на бърза ликвидност към 31.12.2014 г., спадат под минимално допустимите
граници.Като показателят за обща ликвидност варира от 0,36 до 0,71, а показателят за
абсолютна ликвидност е от 0,00 за 2014 година до 0,0008 за 2015 година и 0,0018
за 2016година/ последният е изчислен въз основа на баланса за тази година/.
Следва изрично да бъде отбелязано и това, че в структурата на краткотрайните актив преобладават вземанията, чиято събираемост не е била предмет на самостоятелен анализ, но съпоставката между отделните показатели с показателя за абсолютна ликвидност и установената липса на парични средства, неминуемо поставя въпроса каква е събираемостта на тези вземания.Ответникът не е посочил причини, свързани с отлагане събирането на тези вземания. Ето защо настоящият състав на съда приема, че тези активи, вписани като съществуващи и формиращи показателите за ликвидност, са несъбираеми.Този извод не може да се промени и при преценка на показателите за ликвидност, изготвени въз основа на баланса за 2016 година на ответника.Това е така, тъй като тези показатели към 30.09.2016година- за ОЛ, за БЛ и за НЛ са значително над референтните стойности – 2,10, а показателят за АЛ е 0,0018.Тази диспропорция поставя с още по- голяма сила въпросът с ликвидността на притежаваните от ответника активи, тъй като, както е посочено по- горе, не се установява причина, поради която вземанията са останали несъбрани, а материалните запаси- неликвидни.
За целия
изследван период са налага извод, че вземанията са основен краткотраен актив и
той преимуществено определя структурата на оборотния капитал на ответника, но
за целия изследван период ответникът просто е „трупал“ този актив без да дири
събираемост на същия.Това може да означава само и единствено, че този актив
няма ликвидност и това е така, тъй като същият е несъбираем.Ако вземанията са
събираеми, то ответникът е следвало да ги реализира и „ намали“ размера на
своите краткосрочни задължения- т.е. да ги погаси.Освен това, за да обоснове
своята платежоспособност, ответникът е включил в структурата на краткотрайните
си активи и направените от него инвестиции, за които вещото лице изрично сочи,
че по счетоводните стандарти следва да са в дълготрайните активи – в посочените
раздели и статии.Изключването на последните и без да се засяга въпроса за
събираемостта на вземанията, води до недвусмислен извод, че финансово-
икономическото състояние на ответника е лошо.Притежаваният от него оборотен
капитал се явява неостатъчен, за да посреща с него своите краткосрочни и текущи
задължения.
Този извод не се
променя от установения факт, че през изследвания период дружеството е намалило
размера на дълга към своите кредитори и че за 2015-2016 година е извършило
плащания в значителен размер, както и наличие на печалба, за 2015г., в размер
на 92 хил.лв и за периода от януари до септември 2016 година - текуща печалба в
размер на 235 хил.лв.
Извършеното
пресруктуриране на краткотрайните активи / чрез изключване на инвестициите от
тяхната стойност, на основание счетоводните стандарти/, недоказаната
събираемост на основния компонент от краткотрайните активи - вземанията – води
до несъмнен извод, за трайно установеното състояние на ответника, изразяващо се
в невъзможността на същия с притежаваните краткотрайни активи да посреща своите
краткосрочни/ текущи, количествен израз на което са показателите за ликвидност.Ето
защо и изводът за наличие на състояние на неплатежоспособност у ответника се
явява обоснован и основателен.
Тези изводи,
съпоставени с установените показатели за финансова автономност и изводите на
вещото лице за декапитализиране на предприятието, сочат, че е налице твърдяното
от молителя състояние на неплатежоспособност.
По
отношение на началната дата на това състояние.
Съобразно константната и
задължителна съдебна практика - с
решения № 33 от 07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г., ІІ т.о., решение № 115 от
25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по
т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и др.
- е изразено категоричното
становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на
проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл.608 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния
момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността.
В настоящия случай буквално
спиране на плащанията не се установява.Вещото лице е констатирало, че
ответникът извършва плащания към своите кредитори.Поради това въпросът е не в
спиране на плащанията, тъй като такъв външен белег на настъпилата
неплатежоспособност не е установена, а следва да се установи коя е началната
дата, към която ответникът не е бил в състояние – обективно – да покрие
изискуемите си парични задължения с притежаваните от него краткотрайни активи.Т.е.
кога е манифестирано началното проявление на това състояние.
В контекста на изложеното, касателно показателите за ликвидност, които
вещото лице е посочило, за изследвания период от време – 2008 – септември 2016
година, началното проявление на невъзможността ответникът да покрива текущите
си задължения с притежаваните активи е
към 31.12.2008 година и тази тенденция, с влошаване на показателите, е
продължила и за последващите години, независимо от извършваната от ответника
дейност.Към посочената дата влошеното финансово- икономическо състояние на
ответника е намерило своето обективно изражение, изразяващо се в невъзможността
на търговеца, с притежаваните от него активи, да покрива своите краткосрочни
задължения, чрез показателя за обща ликвидност и това състояние е трайна
тенденция, която необратимо е намерила проявление и за следващите периоди.Ето
защо настоящият състав на съда приема, че началната дата на
неплатежоспособността е настъпила на посочената дата, която съдът приема за
начална дата на неплатежоспособността.
Не са налице предпоставките
по чл.631 ТЗ, тъй като анализът на финансовото
и имуществено състояние на молителя не води до извод, че затрудненията
на търговеца са временни или че същият разполага с достатъчно имущество, което
да покрие задълженията му, без това да постави в опасност интересите на
кредиторите му.
Ето защо молбата с правно
основание чл.625 ТЗ се явява основателно подадена и съдът следва да постанови
решение с реквизитите по чл.630 ТЗ.
По разноските.
С оглед извода на съда за
основателност на молбата по чл.625 ТЗ, то разноските на молителя следва да
бъдат понесени от ответника.
Молителят е представил списък
по чл.80 ГПК и претендираните от него разноски с в размер на 3 750лв, от
които 2 400лв за адвокатско възнаграждение.В тази им част ответникът е
направил възражение за прекомерност, което настоящият състав на съда приема за
неоснователно.Това е така, тъй като производството е „белязано“ от
продължителността на процеса, наложена от многократните доказателствени искания
за допълнителни експертизи, касателно
състоянието на неплатежоспособност на ответника.По делото са изслушани 5
експертизи, по въпроси, които в голямата си част са поставени от страните, т.е.
същите са проявили необходимата активност, чрез своите процесуални
представители, за изясняване на факти и обстоятелства, относими към спора. Ето
защо съдът намира, че при минимален размер от 800лв адвокатско възнаграждение,
уговореното и платено от молителя възнаграждение от 2 400лв не се явява
прекомерно.Следователно, разноските следва да бъдат понесени от ответника в
съдебно заявения им размер.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на ТД „Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и определя
началната и дата – 31.12.2008 година.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на ТД „Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на ТД „Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, Е.Г.Т. ЕГН **********,*** 71, при месечно възнаграждение
от 1000 лева, като определя срок за встъпване -
три дни от съобщението.
СВИКВА първо събрание на
кредиторите на ТД „Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
което ще се проведе на 25.07.2017г. – 10,30
часа, в гр.София, Съдебна палата, бул.”********, СГС в съдебна зала,
определена за открити заседания на 6-6 състав, с дневен ред на събранието,
съгласно законоустановения – изслушване доклада на временния синдик по чл.668,т.2 ТЗ, избор на постоянен синдик
и евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА ТД „Д.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***и по водена на делото в размер на 3 750лв.
На основание чл.622 ТЗ
решението подлежи на вписване в ТР и може да се обжалва пред САС в 7-дневен
срок от вписването.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение.
Препис от решението да се
изпрати незабавно на АВ – ТР.
СЪДИЯ: