№ 1121
гр. София, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Яна Вълдобрева
Членове:Мария Яначкова
Десислава Николова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503685 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 265506 от 24 август 2021г. по гр. д. № 6874/2019г. на
Софийски градски съд, I ГО, 11 състав е отхвърлил предявения от Л. Й.,
гражданин на Република Австрия, срещу „Кристи 12“ ЕООД иск с правна
квалификация чл. 27, вр. с чл. 28, ал.1, изр. първо ЗЗД за унищожаване
поради грешка в предмета на предварителен договор от 13.05.2016 г. и
оставил без разглеждане предявения положително евентуално съединен
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 55, ал.1, пр. 3, вр. с чл. 34 ЗЗД
за сумата от 38 173,80 евро, представляваща заплатена цена по предварителен
договор от 13.05.2016г.; осъдил ищеца да заплати на ответника на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 5 880,00 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на А. Ц. М. - третото лице-помагач на
ищеца.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищеца Л. Й. срещу решението по гр. д. № 6874/2019г. на Софийски градски
съд, ГО, 11 състав. С доводи за неправилност на обжалваното решение
главно поради извода на съда за автоматично разваляне на предварителния
1
договор, иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на предявените от него
искове. Прилага „мейл кореспонденция“ между страните и „предложение с
обратна разписка“.
„Кристи 12“ ЕООД е оспорил въззивната жалба.
В упражнение на правомощията си на въззивна инстанция (чл. 269
ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), като
прецени валидността и допустимостта на обжалваното решение,
оплакванията в жалбата срещу неправилността му, относимите към
оплакванията доказателства и доводи на ответника по жалбата, въззивният
съд приема следното:
Обжалваното решение е валидно. То е и допустимо – съдът е
разгледал предявения иск при наличие на процесуални предпоставки за
възникване и упражняване на правото на иск.
По съществото на спора и косвено по правилността на обжалваното
решение:
Предявени са искове, уточнени с молба от 17.06.2019г. и от
13.02.2020г., от Л. Й., гражданин на Република Австрия, срещу „Кристи 12“
ЕООД. Ищецът твърди, че е възложил с договор за поръчка на братовчедка си
А.М. сключването с ответника „Кристи 12“ ЕООД на предварителен договор
за покупко-продажба на лек автомобил – „Порше“, модел „Панамера Турбо“ с
рег. № ***, който бил сключен на 13.05.2016г. с купувач, по настояване на
ответника, А.М., която е български гражданин, с продажна цена 75 868.20
евро, платима с първоначална вноска от 18 406.80 евро, платена от ищеца, а
останалата част, платима на 36 вноски съгласно погасителен план. С
предаването на вещта правата на довереника били прехвърлени на
доверителя, също упълномощен от продавача да го представлява пред
полицията, който продължил плащанията по договора, освен че платил
първоначалната вноска, като за правното му положение на купувач
продавачът – ответник знаел, поради което като недобросъвестно лице по
отношение на него правата по предварителния договор се смятат за права на
ищеца. В момента на получаване на автомобила, при огледа му, се
установило, че километражът на колата показва 108 000 км, ищецът
отпътувал за Виена и предал автомобила в официален сервиз на Порше за
преглед и установяване състоянието на автомобила, като на 24.05.2016г. било
2
установено, удостоверено в протокол, съществено разминаване в показанията
на действително изминатите от МПС километри – километражът на
арматурното табло показвал 111 776 км, а на 20.01.2016г. при последната
смяна на маслото бил 174 819 км, впоследствие при оглед на 21.06.2016г. по
повод претърпяно ПТП на 05.06.2016г. също било установено, че показанията
на километража от 112 521 км не отразяват действителния пробег на
автомобила. След неуспешни опити да се свърже с продавача относно
констатирания порок, той преустановил плащанията. Така е обосновал, че е
носител на потестативното право да унищожи договора поради опорочена
воля – грешка в съществени качества на вещта - в пробега на автомобила,
даващ информация за остатъчния полезен ресурс на автомобила, обуславящ
и пазарната му цена, и иска от съда да постанови решение, с което да
унищожи договора поради грешка. В случай на уважаване на този иск,
ищецът иска от съда да осъди ответника да му върне даденото по договора –
платена цена до 06.09.2017г. в общ размер на 38 173, 80 евро, равняващи се на
74 661, 46 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Кристи 12“ ЕООД е
оспорил основателността на исковете.Не оспорва сключването на
предварителния договор с А.М., с посочения в исковата молба предмет, но
сочи, че съгласно същия автомобилът се продава в състоянието, в което се
намира в момента на продажбата и не са водени разговори относно
техническото му състояние; не оспорва, че първоначалната вноска е получена
при подписване на договора и, че автомобилът е предаден на М. – купувач на
автомобила. Възразил е, че не е въвеждал в заблуждение насрещната страна
по отношение на пробега, нито е извършвал, нито знае за извършване на
такива действия по промяна на техническите параметри, поради което е
добросъвестен. Евентуално е направил и възражение за изтекла погасителна
давност за предявяване на иска, предявен според него на 17.06.2019г.
(всъщност той е предявен по пощата на 23.05.2019г. - чл. 125 вр. чл. 62, ал. 1,
изр. 1 ГПК), като е посочил, че давността изтича най-късно на 24.05.2019г.
От представените по делото доказателство е установено следното:
3
На 13.05.2016г. между Л. Й., в качеството му на доверител, и А. Ц. М.,
в качеството й на довереник, е сключен договор за поръчка (съставен на
български език), по силата на който доверителят възлага на довереника да
сключи и подпише на 13.05.2016г. с „Кристи 12“ ЕООД предварителен
договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Порше“, модел
„Панамера Турбо“, цвят „бял“, рег. № ***, при покупна цена в размер на 75
868,20 евро, от свое име, за сметка и в интерес на доверителя. В договора за
поръчка е предвидено, че доверителят ще присъства при сключване на
предварителния договор, както и ще получи автомобила непосредствено след
сключването му, ще заплати началната вноска и остатъка от цената, като с
предаването на вещта на доверителя се прехвърлят правата и задълженията,
придобити от довереника.
Не се спори между страните, че предварителен договор като
описания в исковата молба под № 1546 е сключен на 13.05.2016г. между
„Кристи 12“ ЕООД от една страна и А. Ц. М., фигурираща като купувач, за
покупко-продажба на МПС марка „Порше“, модел „Панамера Турбо“, цвят
„бял“, рег. № ***, в „състояние, в каквото се намира в момента на
продажбата“; уговорено е прехвърлянето на собствеността да се извърши в
15-дневен срок от последното погасено задължение; продажната цена е в
размер на 75 868,20 евро, от които 18 406,80 евро са платени при сключване
на договора, а останалата част е платима на 36 месечни вноски в размер на по
1 596,15 евро всяка от тях – съгласно погасителен план, с последен падеж на
13.05.2019г. В чл. 7 от договора е предвидено, че при неизплащане на
определена вноска в срок от 30 дни от датата на падежа и спрямо приложения
погасителен план, действието на договора се погасява автоматично, като
продавачът не дължи връщане на платените до момента суми и същите
придобиват характер на платен наем за ползване на автомобила.
Същевременно в чл. 6 от договора е уговорена неустойка за забава при забава
в плащането над 30 дни в размер на 0, 25 % от вноската на ден.
На 13.05.2016г. Б. Б. Й., в качеството си на управител на „Кристи 12“
ЕООД, е упълномощил ищеца Л. Й. да го представлява пред органите на КАТ,
полиция, гранични и митнически органи, органите на ДАИ и главно
управление на пътищата и МВР във връзка с управлението на л.а. Порше,
Панамера, с рама WP0ZZZ97ZAL080720, рег. № ***. Със същите права е била
4
упълномощена на 13.05.2016г. и А.М.. Истинността на пълномощните в
частта относно положения подпис от името на управителя на ответното
дружество не е оспорена (въпреки видимата от формална страна разлика в
подписите, изхождащи от едно и също лице).
Безспорно е, че автомобилът се държи от ищеца в периода 13.05.2016-
28.07.2020г. Не се спори и, че ищецът е извършвал плащания на погасителни
вноски по предварителния договор до 06.09.2017г. Този факт е установен и от
извлечението от сметка на ищеца - плащанията на месечни вноски са
извършвани от банковата му сметка в евро. От хронологична аналитична
ведомост от счетоводството на ответника е установено също, че по процесния
договор, с вписан клиент А.М., е постъпила сума в периода 24.06.2016 г. –
07.09.2017г. в общ размер на 19 147 евро – 37 448, 28 лв.
В протокол за анализ на МПС от 24.05.2016г. (неподписан), за който е
издадена фактура от 25.05.2016г. от Порше Виена Лизинг, е записано, че при
извършения анализ на автомобил с рама WP0ZZZ97ZAL080720, серия
Панамера, с първа регистрация 15.10.2009г., с пробег 111 776 км, е
констатиран общ пробег при последни смазочни работи и при последно
междинно техническо обслужване от 174 819 км. В документ, наименован
„експертиза“, от 21.06.2016г., съставен от лице, посочено като вещо лице, по
повод застрахователна щета, е записано, че е отчетен километраж на
процесния автомобил от 112 521 км.
Съгласно заключението на изслушаната по делото автотехническа
експертиза разликата в средната пазарна стойност на автомобила при по-
малък пробег и при пробег от 185 000 км е 20 000 лв. – 110 000 лв., съответно
90 000 лв. Според допълнителното заключение на АТЕ действителните
километри на процесния автомобил към момента на подписване на договора
са около 185 000 км (към 19.01.2016г. той е бил 174 819 км), въпреки че
километражът на автомобила е сочил около 108 000 км, като е вероятно да е
извършена манипулация в механизма на километража в периода 03.02.2016г.
– 25.05.2016г. Вещото лице е уточнило още, че за 60 000 км може да е
наложителна смяна на накладки, на масло, антифриз на автомобила.
Според показанията на свидетеля С., чиято майка е едноутробна сестра
на ищеца, и братовчедка на А.М., Л. докарал поршето във Видин, като
километражът му показвал около 110 000 км. Св. А. (очевидно баща на св. С.),
5
е разказал, че е присъствал лично, заедно с Л. и А., при огледа на процесния
автомобил, който виждали за първи път и който бил на паркинг в гр. София,
на бул. „Цариградско шосе“. Свидетелят – женен за сестрата на Л., го
придружавал като шофьор; Л., който не владеел добре български, попитал на
немски дали километражът е реален и получил утвърдителен отговор. При
подписване на договора били тримата, както и лицето, което свидетелят
възприел за собственик на автокъщата, и още един човек; А. – първа
братовчедка на Л., сключила договора, Л. „направил“ плащането, като колата
била за Л. и според свидетеля собственикът на автокъщата разбрал за кого е
колата и кой ще плаща.
Според показанията на св. Ц. – мениджър „Продажби“ на автокъща
„Кристи 12“, след огледа на конкретно посочен автомобил, А.М., придружена
от Л. Й. и още едно момче, подписала договора, като свидетелят помни, че Л.
и А., която предимно уточнявала условията на договора, не са питали за
километража, който според свидетеля бил в диапазона мужду 150 000 –
200 000 км, доколкото на „такива кимометри“ идвали автомобили при тях
към онзи момент. Свидетелят сочи и, че доколкото знае Л. Й., когото
възприел по-скоро като експерт, придружаващ А., без да знае за някакви
уговорки между тях, е плащал по договора от своя сметка в Австрия, но
първата вноска според него я платила А., и утвърждава, че не са отказвали на
клиент да провери автомобила, който желае да закупи, като към 2016г. не си
спомня да са поставяли табела с технически данни за автомобила; съобщил е
и, че нямат практика да сключват договори с чуждестранни лица.
Според показанията на свидетеля Д. – продавач – консултант при ответника,
на табелата на избрания автомобил от А., придружена от Л., когото и този
свидетел възприел като техническо лице, имало информация и за
километража – 150 000 – 200 000 км - според свидетеля на база цената на
автомобила; въпрос за километража според него не бил задаван изрично, а
при подписването на предварителния договор първоначалната вноска я
платила А., която заявила, че не е правоспособна и затова си има шофьор,
когото водела с нея.
Както е приел и първоинстанционният съд, налице е противоречие в
показанията на двете групи свидетели, - тези на ищеца и тези, доведени от
ответника, - относно това в какво качество ищецът е присъствал на огледа на
автомобила, платил ли е първоначалната вноска и относно данните за изминат
6
пробег от автомобила. И двете групи свидетели за заинтересовани от изхода
на спора, всяка в полза на страна по делото - свидетелите на ищеца са от
неговия роднински кръг, а тези на ответника са негови служители, поради
което показанията им подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото. И въззивният съд кредитира показанията на
свидетелите на ищеца относно посочените обстоятелства, по отношение на
които има противоречия. Свидетелите на ответника проявяват избирателна
памет, но добре фиксират пробега на автомобила, въпреки че показанията им
в тази част са принципни – изхождат от общия пробег на автомобилите, които
са продавали и от продажната цена на автомобила, а и между собствените им
показания има противоречия относно изложените данни за автомобили,
предлагани от ответника за продажба, към 2016г. Не следва да се кредитират
показанията на служителите на ответника като нелогични и противоречащи
на данните по делото, дадени в смисъл, че Л. Й. се е явил само като експерт
при огледа на автомобила и при сключването на договора, както и, че не е
проявил интерес към основна характеристика на автомобила – неговия реален
пробег. Съдът не им дава вяра, тъй като по делото се установи, че и на Л. Й. е
учредена представителна власт за управление на автомобила, чиято продажна
цена фактически е изплащана именно от него, като плащането на
първоначалната вноска, въпреки че е в нарушение на ЗОПБ, е признато в
самия договор и от писмените и гласни доказателства по делото, преценени
съвкупно, съдът прави извод, че и тази вноска е платена от ищеца. Наред с
това, вписването на А.М. като купувач в предварителния договор е в унисон с
посочената от св. Ц. политика на ответника - автокъща да не се сключва
договор с чуждестранни лица.
Така въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
в това число и на показанията на свидетелите на ищеца, и въззивният съд
намира, че в отношенията между ищеца и третото лице – помагач (доверител
- довереник), както и по отношение на ответника (трето недобросъвестно
лице), правата и задълженията по предварителния договор се смятат за права
на доверителя – на ищеца (чл. 292, ал. 2, изр. 1 ЗЗД). Нормата на чл. 73, ал. 1
ЗЗД е неприложима в отношенията между страните по делото, доколкото не е
установено по делото, че основанието за плащанията, извършвани от ищеца, е
погасяване на чужд дълг. Без решаващо значение, с оглед характера на
установените от съвкупната преценка на доказателствата по делото
7
отношения между страните по делото по повод закупуване на процесния
автомобил, е, че представеният по делото договор за поръчка, поначало
неформален, е съставен на български език, който ищецът не владее добре
(така показанията на св. А.). За установен по делото следва да се счита и
фактът, - при кредитиране на показанията на свидетеля на ищеца, които са
конкретни (св. С.) и кореспондират на документи без самостоятелно
доказателствено значение - „протокол“, макар и неподписан, с посочена дата
на съставяне 24.05.2016г., но придружен от фактура от 25.05.2016г., и
документ, представляващ по естеството си частна експертиза безспорно без
доказателствена стойност на заключение в настоящия процес, - че към
момента на сключване на процесния договор километропоказателят му не е
показвал действителния пробег на автомобила, който е било около 185 000
км.
По делото, извън срока за отговор на исковата молба е направено и
възражение за прихващане от ответника – съчетано с изявление за
прихващане в първото съдебно заседание на 28.07.2020г. – между вземането,
предмет на предявения евентуален осъдителен иск, с вземане на ответника за
обезщетение за ползване на автомобила за периода 13.02.2017г. – м.07.2020г.
в размер на 123 217, 08 лв. Като „основание“ на това възражение е посочена
клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща автоматичното му прекратяване,
в случая, настъпило според ответника на 13.02.2017г. поради забавата в
плащане на вноската с падеж 13.01.2017г. Евентуално, - въпреки че и другото
му възражение е евентуално, поради оспорването на главния иск с друго
възражения, - ответникът е поискал да се извърши прихващане със сумата
146 687 лв. – обезщетение за целия период на ползване на автомобила, в
случай, че договорът се унищожи. Определението, с което това възражение е
прието за съвместно разглеждане, е отменено от СГС в съдебното заседание
на 01.06.2021г.
С оглед приетото по-горе като фактически и правни положения, САС
прави и следните правни изводи във връзка с основателността на
разглеждания иск:
Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на
договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните
престации (предмета на договора), което е основание за неговото
8
унищожение (чл. 28 ЗЗД). Грешка, съобразно и утвърдената съдебна
практика, е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало
невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно,
както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки
погрешно фактите и обстоятелствата. Волята като резултат е опорочена от
съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я
породили или улеснили (решение № 396/28.10.2011г. по гр. д. № 472/2010г.
ІV ГО на ВКС). Изхождайки от посоченото правно положение за естеството
на релевантната за унищожение на договора грешка, въззивният съд също
намира, че в случая процесният предварителен договор за продажба на
автомобил, предаден за ползване на ищеца – негов купувач още след
сключването му (като по този начин е дадена сметка и е предадено
полученото – чл. 284, ал. 2 ЗЗД), е сключен от купувача с невярна представа
относно изминатите километри със същия, изградена на база видяното на
километропоказателя на автомобила. Не се твърди и не са събирани
доказателства тази невярна представа да е предизвикана умишлено от
ответника. Ето защо, се налага извод, че е налице грешка в предмета на
договора и то относно негови съществени качества, на които ищецът отдава
значение, основание за унищожение на договора, – изминатите километри,
които в случая са около 75 000 км повече, което безспорно дава отражение на
техническото състояние на автомобила и води, съобразно и изслушаната АТЕ,
и до намаляване на стойността му. Възраженията, че пробегът на автомобила
не е бил от съществено значение за ищеца нямат фактическа основа по
делото, а и са неправдоподобни принципно. Отделен е въпросът защо едва на
24.05.2016г. ищецът е предприел действия по узнаване на действителния
километраж на процесния автомобил. Въпреки приетото обаче относно
неверни представи у ищеца относно съществени качества на вещта,
въззивният съд намира, че той не е носител на потестативното право да иска
унищожение на договора поради грешка. Това е така, тъй като по делото се
установи, че той е потвърдил договора, чието унищожение иска, плащайки
месечни вноски – част от продажната цена до 06.09.2017г., както като
резултат е приел и първоинстанционният съд (чл. 35, ал. 2 ЗЗД). Недоказано
остава твърдението му за преговори между страните за разрешаване на
„ситуацията“, вкл. за изменение на договора, още повече предвид
продължителния период на плащане – частично изпълнение, надхвърлящ
9
година, през който той е ползвал автомобила въз основа на договора.
Въззивният съд не приобщи към доказателствата приложенията към
въззивната жалба, с които се твърди, че такива преговори са провеждани,
доколкото от формална страна приложената към жалбата кореспонденция не
се отнася за периода м.24.05.2016 – м.09.2017г. От друга страна, въпреки
указанията към жалбоподателя по чл. 146, ал. 2 ГПК, дадени от въззивния
съд, че не сочи доказателства за водене на преговори с ответника веднага след
узнаване на разликата в пробега на автомобила и, че поведението му не
представлява потвърждаване на договора, жалбоподателят не посочи
доказателства и не поиска събирането на такива. С оглед формирания извод,
че ищецът не е носител на правото да иска унищожение на договора, тъй като
с изпълнението на договора в продължение на повече от година от
твърдяното откриване на грешката, той е изразил желанието си да запази
правното му действие, при липса на основание съдът да формира друг извод
въз основа на това частично изпълнение, е безпредметно произнасянето по
евентуалното правопогасяващо възражение за давност за предявяване на иска
за унищожение на договора (чл. 32, ал. 2 ЗЗД), което предпоставя извод за
основателност на иска.
Така мотивиран и въззивният съд прие, че предявеният иск за
унищожение на процесния договор е неоснователен, без да е повдиган спор
по приложимостта на българското материално право като право, което урежда
договора и недействителността му, а решението на първоинстанционния съд е
правилно като резултат и подлежи на потвърждаване. Тъй като възражението
на ответника, основано на клауза от договора, за автоматичното му
прекратяване, с която се придава значение като на прекратително условие на
факта на неплащане на месечна вноска от продажната цена в определен срок,
е направено след срока за отговор на исковата молба във връзка с
възражението за прихващане, то също е преклудирано, както основателно
поддържа жалбоподателят, и не подлежи на разглеждане (чл. 133 ГПК). Ето
защо, е безпредметно разглеждане и на възраженията на ищеца, направени и
във въззивната му жалба, за липса на волеизявление за прекратяване на
договора, а и за нищожност на комисорната клауза, още повече и при
наличие на клаузата на чл. 6 от договора, съдържаща уговорка за неустойка
за забава, констатирана от въззивния съд. По изложените съображения
въззивният съд не допусна събиране на гласни доказателства, поискани от
10
ответника по въззивната жалба, за установяване на индивидуалното
договаряне на комисорната (прекратителната) клауза.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да заплати сторените от другата страна разноски по
делото във въззивното производство – платено адвокатско възнаграждение в
размер на 3 960 лв. с ДДС.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265506 от 24 август 2021г. по гр. д. №
6874/2019г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав.
ОСЪЖДА Л. Й., роден на ***г., гражданин на Република Австрия, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Кристи 12“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата 3 960 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на А. Ц. М., като третото
лице-помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесемен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11