№ 5238
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110145535 по описа за 2021 година
Ищецът ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от В.Б.Т. и
Ф.М.Д. чрез пълномощника юрк. А.П. е предявил по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу С. М.
Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ... установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за сумата от 1502,22
лв., представляваща стойност на доставена и потребена от ответника вода през периода от
07.09.2016 г. – 05.02.2019 г., в обект, находящ се в ..., ..., ведно със законната лихва върху
сумата за главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 142,31 лева за периода от 08.10.2016 г. – 05.02.2021 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, а последният не е заплатил дължимата цена. Обосновава качеството на потребител на
ответника като собственик на имота, за който е открита партида. В исковата молба, с която
ищецът е предявил иск за установяване съществуване на вземанията срещу ответника, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
25.02.2021 г. по частно гражданско дело № 26267 по описа за 2021 г. на Софийски районен
съд, 162 – ри състав. Претендира разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени доказателства и моли за допускането и
назначаването на комплексна техническа и счетоводна експертиза.
1
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен или договорен
представител.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от С. М. Д., чрез адв. Н. К. с
пълномощно към отговора. Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни при
твърдения, че не е безспорно по делото качеството му на потребител на предоставяни от
ищеца услуги. Поддържа, че клаузата от общите условия на дружеството ищец относно
рекламацията е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП. Възразява за реда и начина на
извършване на реалния отчет. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
предявените вземания. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуални си представител, поддържа
направените в отговора възражения и доказателствени искания.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 12.11.2015 г. С. М. Д. е депозирала заявление до ... - София за промяна на титуляр
на партида за адрес ..., клиентски № ... Промяната на партидата е заявена от 15.09.2015 г., а
като приложение към заявлението е описана настанителна заповед № ...
В открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2022 г. е изслушано и прието без да
е оспорено от страните заключението на комплексната съдебно – счетоводната и техническа
експертиза. Според констатациите на вещите лица, за процесния водоснабден имот
отчитането са извършва по водомери с номера 381521 и 0012676. За исковия период от
08.09.2016 г. до 05.02.2021 г. в имота е доставена 600,85 куб. м на обща стойност от 1 501,82
лв. В счетоводството на ответното дружество към 17.01.2022 г. за процесния имот е
отразена като дължима (непогасени задължения) сумата от 1 502,22 лв., включваща
горепосочената стойност и 0,40 лв. – лихва за забава, отразена във фактура № 67647897 от
07.09.2016 г. Експертизата дава заключение, че дължимата лихва от датата на падеж на всяка
една от фактурите (30 дни след нейното издаване) до 05.02.2021 г. (без периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.) е в размер на 228,77 лв.
Ищцовото дружеството е предявило вземането си по реда на чл. 410 от ГПК. Въз
основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 26267 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, 162 – ри състав. Със заповед № 266 от 26.05.2021 г. е
разпоредено длъжникът С. Д. да заплати на ... сумата от 1 502,22 лв. (хиляда петстотин и два
лева и двадесет и две стотинки) - задължение за потребена вода от длъжника за периода от
07.09.2016г. до 05.02.2021 г., ведно със законна лихва от 12.05.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 08.10.2016 г. до 05.02.2021 г. в размер на 142,31 лв. (сто
четиридесет и два лева и тридесет и една стотинки), както и разноски за заплащане на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 82,89 лв. (осемдесет и
два лева и осемдесет и девет стотинки). Заповедта е връчена на длъжника С. Д. на
29.05.2021 г. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК С. Д. депозира възражение срещу дължимостта
на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което на15.07.2021 г. на заявителя е
указано да предяви иск за установяването на вземането си. Такъв е депозиран на 02.08.2021
г.
При така установената фактическа, съдът намира предявените искове по чл. 422 от
ГПК вр. чл. 327 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за допустими, но неоснователни, предвид
следните съображения:
За ищцовото дружество е налице правен интерес от предявяването на иск за
установяване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
тъй като ответницата – длъжник в заповедното производство, е възразила в срок срещу
дължимостта на задължението. Искът е предявен от заявителя ... в преклузивния срок по чл.
415 ал. 4 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съдът намира за основателно възражението на ответницата за недоказаност на
качеството й на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги. Съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
2
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно
пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на В и К услуги са
собствениците или носителите на вещно право на ползване върху имотите, до които се
доставят В и К услуги. В конкретния случай от страна на ищеца, който носи
доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за това, че ответницата е
собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот. Представеното
заявление за промяна на титуляр на партидата не установява обстоятелството ответницата
да е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот.
Ето защо, съдът приема, че ... не установи С. Д. да е ползвател на процесния имот,
респ. за нея да е възникнало задължението да заплаща стойността на доставената вода.
Независимо от горното, съдът счита за частично основателно и възражението за
изтекла погасителна давност за задълженията, чийто падеж е настъпил до 12.05.2018 г.
Вземанията на ищцовото дружество имат характер на периодични такива по смисъла на
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, поради което по отношение на тях е
приложима нормата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, според която давностният срок е тригодишен.
Ето защо, всички вземания, чийто падеж е настъпили повече от три години преди датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.05.2021 г., с което е
прекъсната погасителната давност, са погасени по давност.
По гореизложените съображения, първоинстанционният съд намира предявеният
установителен иск за изцяло неоснователен.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК и т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС
и с оглед извода на съда за неоснователност на исковата претенция, следва да бъде осъдено
ищцовото дружество да заплати на процесуалния представител на ответницата адвокатски
хонорар в размер общо на 900 лв., тъй като на С. Д. е предоставена безплатна правна помощ
на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата в исковото и в заповедното
производства.
Водим от горното и на основание чл. 235 вр. чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ...,
представлявано от В.Б.Т. и Ф.М.Д. против С. М. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в ... иск за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество
следните суми: сумата от 1 502,22 лв. (хиляда петстотин и два лева и двадесет и две
стотинки) - задължение за потребена вода от длъжника за периода от 07.09.2016г. до
05.02.2021 г. в обект, находящ се в ..., ..., ведно със законна лихва върху главницата от
12.05.2021 г. до изплащане на вземането и сумата от 142,31 лв. (сто четиридесет и два лева и
тридесет и една стотинки) - мораторна лихва от 08.10.2016 г. до 05.02.2021 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление в ..., представлявано от В.Б.Т.
и Ф.М.Д. да заплати на адвокат Н. К., А, сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
След приключване на настоящето производство с влязъл в сила съдебен акт, заверени
преписи от постановените окончателни съдебни актове да се приложат по частно
гражданско дело № 26267 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3