№ 38
гр. Пловдив, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Елена Р. Арнаучкова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
в присъствието на прокурора Добринка Любомирова Калчева (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500212 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260194/12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 1526/2020г. по описа на ОС -
Пловдив, се осъжда П. Р. Б. да заплати на Р. ИВ. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, адв.Е.Н., обезщетение за репариране на претърпени неимуществени вреди, настъпили в
пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство по НОХД №
7879/2015г. по описа на СРС по повдигнато му обвинение в извършване на престъпление, за
което е оправдан с влязла в сила присъда, в размер на сумата от 3000( три хиляди лева) ,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2018г. до окончателното
изплащане, а за разликата до претендирания размер от 40 000лв. искът се отхвърля, поради
недоказаност на реалното претърпяване на част от твърдените вреди, поради липса на пряка
причинна връзка на доказани като претърпени вреди с проведеното от ответника срещу
ищеца наказателно производство и поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед
принципа за справедливост, както и обезщетение за репариране на имуществени вреди на
същото основание в размер на сумата от 1200( хиляда и двеста лева), ведно със законната
лихва от 13.03.2018г. до окончателното изплащане и 233.69 ( двеста тридесет и три лева и
шестдесет и девет стотинки) разноски в производството, от които 13.50лв. – за заплатена
държавна такса в пълен размер и 220.19лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
1
Срещу Решение № 260194/12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 1526/2020г. по описа на ОС -
Пловдив, са постъпили както следва: 1) въззивна жалба, вх.№ 267280/01.03.2021г., подадена
от ПРБ, в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане, и
2) въззивна жалба, вх.№ 268814/12.03.2021г., подадена от Р.Н., чрез адв.Е.Н., в частта, с
която е отхвърлен искът за обезщетение за репариране на неимуществени вреди за размера
над 3 000лв. до 40 000лв.
С постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 268816/12.03.20121г., от Р.Н., чрез адв.Е.Н.,
жалбата на ПРБ се оспорва.
Не е постъпил в срок писмен отговор от ПРБ на жалбата на Р.Н..
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени от активно процесуално
легитимирани лица, имащи правен интерес от въззивно обжалване на решението в
съответните неблагоприятни части, в законния срок, редовни са по съдържание и
приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи от жалбите за отговор до
насрещната въззиваема страна, поради което се поставят на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и
оспорванията и, като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на
обжалваното решение и дейността по разрешаване на поставения материално-правен спор,
приема следното:
Производството пред съда е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№
20342/20.07.2020г., подадена от ищец Р. ИВ. Н., ЕГН **********, срещу ответник П. Р. Б..
В ИМ са били въведени следните твърдения:Ищецът Р. ИВ. Н., ЕГН **********, бил
български гражданин, търговец по професия, собственик и управител на „П. Т. А.“
ЕООД.На 19.12.2014г. Срещу него, след отделянето на материали от прекратено наказателно
производство № ***/2011г. по описа на *** РУП на МВР - ***, било образувано досъдебно
производство по чл.206, ал.1 от НК- за това, че противозаконно присвоил чужда движима
вещ, лизингов автомобил „ С.В.“, на 25.03.2015г. бил привлечен в качеството на обвиняем и
му била взета мярка за неотклонение/МНО „подписка“, а на 14.05.2015г. срещу него бил
изготвен обвинителен акт, който бил внесен в съда на 19.05.2015г., проведени били 10
съдебни заседания на първа инстанция и едно съдебно заседание пред въззивна инстанция,
като наказателното производство срещу ищеца приключило с оправдателна присъда, влязла
в сила на 13.03.2018г.
В резултат на образуваното и водено срещу ищеца наказателно производство сериозно се
влошили емоционалният му и здравен статус, той започнал да страда от безсъние и загубил
възможността за заспива без медикаменти, започнали периодични пристъпи на психогенно
задушаване и прилошаване.Наказателното производство довело до влошаване на бизнес -
2
средата за упражняваната от него дейност, от него се отдръпнали бизнес - партньори и
станало невъзможно да работи с притежаваната от него фирма.Ищецът бил поставен в
условията на изключителен стрес.За да постави началото на наказателното производство
ищецът сам подал жалба против А. Ф. К., на когото дружеството на ищеца предоставило
процесния автомобил за ползване, но от материалите по делото срещу К. били отделени
материали и образувано наказателно производство срещу ищеца, който с основание се
считал пострадал от К..Това довело до трайна загуба на доверието в правосъдието у ищеца,
създало му чувство на обреченост и безперспективност, ищецът се почувствал унижен,
възприел повдигането на обвинение и предаването му на съд като тежък и несправедлив
удар срещу личността му, който го сринал психически, отразил се негативно върху
търговската му дейност и нанесъл трайни вреди върху емоционалния му баланс.
Петитумът е за осъждане П. Р. Б. да заплати на ищеца парично вземане в размер на 40
000лв., представляващо обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2018г.до окончателното изплащане на сумите, изразяващи
се в разочарование, депресия, постоянно усещане за онеправданост, явно злепоставяне пред
обществото, приятели, клиенти и бизнес-партньори, унижение, че е уличен в престъпление,
което не е извършил, перманентно чувство на обреченост, силен психо-емоционален стрес,
влошаване на здравословното състояние, загуба на самочувствие, накърняване на доброто
име.
В подадения в срока по чл.131 от ГПК от ПРБ писмен отговор на ИМ, вх.№
260974/01.09.2020г., искът за обезщетение за неимуществени вреди се оспорва по основание
и по размер с доводи за прекомерност с оглед принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД.
От фактическа страна в обжалваното решение е прието за установено, не се оспорва и
следва да се възприеме следната фактическа обстановка:
През 2007/2008г. ищецът Р.Н. работел по трудов договор, сключен на 22.08.2006г., в
дружество „Д. а.“, което се занимавало с продажба на автомобили в гр.С., като, заедно с
това, осъществявал и собствен бизнес за отдаване на автомобили под наем и застраховки
чрез дружеството „П. Т. А.“ ЕООД, на което бил собственик и управител.За стартиране на
личния си бизнес ищецът използвал заемни средства в размер на 69 000 евро по кредитна
линия, отпусната на дружеството на съпругата му- Р.Н.а. По сключени в периода 30.04. -
22.08.2008г. между „И. а.“ ЕАД, като лизингодател, и дружеството на ищеца„П. Т. А.“
ЕООД, като лизингополучател, пет договора за лизинг, по които солидарни длъжници били
ищецът и дружеството „П. *** С“ с управител съпругата му Р.Н.а, на ищеца, в качеството
му на собственик и управител на „П. Т. А.“ ЕООД, били предадени общо 7 лизингови
автомобила.Лек автомобил „С.В.“ с ДК № *** бил един от лизинговите автомобили, за
който между „И. а.“ ЕАД, като лизингодател, и „П. Т. А.“ ЕООД, като лизингополучател,
бил сключен договор за лизинг от 07.08.2008г., по който договор автомобилът бил предаден
на ищеца на 22.08.2008г.За същия лек автомобил -„С.В.“ с ДК № *** на 20.01.2009г. бил
3
сключен договор за лизинг между дружеството на ищеца„П. Т. А.“ ЕООД, като
лизингодател, и А. Ф. К., като лизингополучател, по който договор, на 20.01.2009г.,
автомобилът бил предаден на лизингополучателя А. К..
На 15.07.2009г. ищецът Р.Н., като собственик и управител на „П. Т. А.“ ЕООД, подал
заявление в *** РУП- *** срещу А. К. за това, че за периода от 20.01.2009г. до 15.07.2009г.,
в гр.С., не е заплащал лизинговите вноски, като лизингополучател по договор за лизинг за
закупуване на лек автомобил „С.В.“ с ДК № *** - престъпление по чл.206 НК.По
заявлението на ищеца била образувана пр., вх.№ 29358/2009г., по която лекият автомобил
бил обявен за общодържавно издирване на 07.08.2009г., след което, на 13.08.2009г.,
преписката била изпратена на СРП с мнение за образуване на досъдебно производство
срещу А. К. за престъпление по чл.206 НК. Образуваната пр.пр.№ 12930/2011г. по описа на
СРП срещу А. К. за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, досъдебно производство №
***/2011г. по описа на *** РУП - ***, била прекратена с прокурорско постановление от
25.11.2011г., но, по жалба на „П. Т. А.“ ЕООД, постановлението за прекратяване било
отменено и делото – върнато на СРП със задължителни указания.След това срещу Ал.К. по
обвинението за това, че на 01.08.2010г. в гр.С. е присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил „С.В.“, с ДР№ ***, която владеел по силата на договор за лизинг от 20.01.2009г.,
сключен с „П. Т. А.“ ЕООД, но не върнал на собственика след прекратяване на договора за
лизинг, като обсебването е в големи размери, бил внесен обвинителен акт в съда и било
образувано НОХД № 3747/2017г. по описа на СРС.
На 15.10.2009г. „И. а.“ ЕАД отправило уведомление до „П. Т. А.“ ЕООД, чрез ищеца като
негов управител, и до „П. *** С“ ЕООД, чрез управител съпругата на ищеца Р.Н.а, за
дължими по сключените договори за финансов лизинг за периода юни-октомври вкл.2009г.
и невнесени/просрочени лизингови вноски и неустойки за забава в общ размер 12 110.10
евро с покана за заплащането им в седмодневен срок от получаване на уведомлението и
предупреждение, че при неизпълнение на задълженията договорите следва да се считат за
прекратени и автомобилите следва да бъдат върнати.Уведомлението било получено от
ищеца Р.Н. на 30.10.2009г.Тъй като в определения срок не постъпили плащания, договорите
за лизинг били прекратени, считано от 06.11.2009г..В периода 2009г.-2013г. „И. а.“ ЕАД се
снабдило с две решения на АС при БТТП, от 12.08.2011г. и 19.04.2013г., за осъждането
ищеца Р.Н., „П. Т. А.“ ЕООД и „П. *** С“ ЕООД, солидарно, да заплатят на „И. а.“ ЕАД
парични суми, както и да му върнат лекия автомобил „С.В.“ с ДР№ ***, поради
прекратяване на договора за лизинг, по който същият е бил предаден.Въз основа на
издадения изпълнителен лист по първото посочено арбитражно решение било образувано
изп.д.№ *** по описа на ЧСИ А. П., а въз основа на издадения на 06.02.2015г. изпълнителен
лист за предаване на автомобила по арбитражното решение от 19.04.2013г. били извършени
действия по принудително изпълнение, опис и изземване, на 18.06.2015г. и на 09.12.2015г.,
но на посочените дати длъжниците и автомобилът не били намерени. Индивидуалното
принудително изпълнение било насочено върху апартамент в гр.С., собственост на
дружеството на ищеца, „П. Т. А.“ ЕООД, който бил продаден на проведената публична
4
продан за времето 16.06.-16.07.2015г.
На 07.05.2013г./ЗМ № 15003/2015г. „И. а.“ ЕАД подало жалба/сигнал срещу ищеца Р.Н., по
която била образувана с прокурорско постановление от 19.12.2014г.пр.пр.№ *****/2014г.
по описа на СРП, за това, че на 20.01.2009г. в гр.С. противозаконно е присвоил чужда
движима вещ - лек автомобил „С.В.“ с ДК № ***, собственост на „И. а.“ ЕАД, която владеел
по силата на договор за финансов лизинг от 30.04.2008г., в качеството си на управител на
дружеството лизингополучател - престъпление по чл.206, ал.3 НК, като разследването било
възложено на *** РУП - ***. Досъдебното производство срещу ищеца било образувано след
(първоначалното) прекратяване на досъдебното производство срещу Ал.К., като по него са
били присъединени част от отделените от прекратеното наказателно производство
документи.
На 17.09.2013г. трудовият договор на ищеца Р.Н. с „Д. а.“ бил прекратен и оттогава до
23.03.2016г. ищецът нямал сключен друг трудов договор.
С постановление от 25.03.2015г. на разследващ полицай от *** РУП- ***, предявено на
07.04.2015г., ищецът бил привлечен като обвиняем за това, че на 20.01.2009г.в гр.С.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „С.В.“ с ДК № ***, на
стойност 38 000лв. собственост на „И. а.“ ЕАД, която владеел в качеството на управител и
представляващ „П. Т. А.“ ЕООД по силата на договор за финансов лизинг от 07.08.2008г.,
сключен между „И. а.“ ЕАД, като лизингодател, и „П. Т. А.“ ЕООД, като лизингополучател,
чрез разпореждането му като със свой, предоставяйки владението му на А. Ф. К., като
обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1вр. ал.1 НК, и му е взета
мярка за неотклонение „подписка“.На същата дата, 07.04.2015г., ДП срещу ищеца е
изпратено на СРП с мнение за предаване на съд.
По внесения срещу ищеца в съда обвинителен акт на 19.05.2015г. било образувано НОХД
№ 7879/2015г.по описа на СРС, по което с разпореждане на съдията -докладчик от
30.07.2015г. взетата в досъдебното производство МНО „подписка“ била потвърдена, и в
периода 23.09.2015г.-22.03.2017г. били проведени 10 открити съдебни заседания, в 5 от
които не бил даден ход, едно от които - поради внезапно заболяване на ищеца, за което той
представил болничен лист, като в 9 от общо 10 проведените открити съдебни заседания пред
първоинстанционния съд ищецът се явил лично. Ищецът бил признат за невинен по
повдигнатото срещу него обвинение още на първа инстанция с постановената на
22.03.2017г. оправдателна присъда, с която е била отменена и взетата спрямо него мярка за
неотклонение „подписка“, тъй като не е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е бил обвинен.Оправдателната присъда, поради протестирането й
от ПРБ, влязла в сила на 13.03.2018г. с окончателно решение, постановено по ВНОХД №
102/2018г. по описа на СГС.
От правна страна в обжалваното решение е прието следното:
5
Доказана е активната и пасивната материално-правна легитимация на страните в процеса,
тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление от СРП, съставляваща
структура на ПРБ, съгласно чл.136, ал.1 от ЗСВ), ЮЛ, съгласно чл.137 от ЗСВ), но е бил
оправдан и признат за невиновен от съда. Ищецът е успял да проведе надлежно доказване на
другите два елемента от фактическия състав/ФС на търсената отговорност, които са били
спорни, а именно реалното претърпяване и наличието на причинна връзка с проведеното
наказателно производство, само за част от твърдените неимуществени вреди, а за останалите
претенцията е недоказана.В тази връзка конкретно е прието следното:
Не следва да се вземат предвид, макар за тях да са събирани доказателства, поради
невъвеждането от ищеца на конкретни твърдения за тях, и, тъй като не е установено да са
били в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, следните
факти: оставането на ищеца без работа/загуба на работата му в „Д. а.“, загубата на
жилището в гр.С., заминаването на ищеца на работа в Г. и разпада на семейството му.
Недоказани са въведените твърдения ищецът да е бил поставен в условия на изключителен
стрес, да е преживял силен психо-емоционален стрес, за сериозно влошаване на здравния му
статус, за загуба на възможността да заспива без медикаменти и за получаване на „паник -
атаки“, както и да е загубил трайно доверие в правосъдието, да се е създало у него чувство
на обреченост и безперспективност, да се е почувствал унижен от осъществената
правозащитна дейност, да се е сринал психически трайно, да е претърпял депресия, да е
загубил самочувствие, както и да е било накърнено доброто му име. В тази връзка са
формирани следните мотиви: Косвено са опровергани от показанията на св.Н.а твърденията,
че ищецът е загубил възможност да заспива без медикаменти с оглед заявеното от
свидетелката, че той е посещавал психолог, тъй като не обичал да пие лекарства и не искал
да ходи на психиатър.Не са събрани никакви доказателства за здравословното състояние на
ищеца преди започване и след завършване на наказателното производство срещу него, за да
може да се направи извод за твърдяното сериозно влошаване на здравословното му
състояние.Св.Н.а не е посочила в какво се изразяват т.нар. от нея „паник-атаки“ и,
конкретно, ищецът да се е задушавал и да му е прилошавало, както и няма обективни
медицински данни за проявление на подобна симптоматика за ищеца. Формирани са и
мотиви, че отмяната на постановлението за прекратяване и продължаването на наказателно
производство срещу А. К. не е следвало да разочарова ищеца, а е следвало да върне вярата
му в правосъдието.
За доказани са приети само част от въведените твърдения за влошаване на здравния статус
на ищеца в резултат от воденото срещу него наказателно производство.От показанията на
св.Н.а е прието да е установено, че ищецът е страдал от безсъние за период от 1 година след
образуване на наказателното производство срещу него, както и е прието, че са му били
причинени силни притеснения и тревоги и обида, тъй като е имало възможност да му бъде
наложено наказание“лишаване от свобода“, които не са довели до съществено влошаване на
здравословния му статус.
6
За част от фактите, за които са били въведени твърдения, не се установява да са в пряка
причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство или за тях да е имало и
други съпричиняващи фактори, стоящи извън действията на органите на ПРБ. За
причиненото на ищеца безсъние е прието, че е било съпричинено от „множеството състояли
се в живота на ищеца неблагоприятни събития, стекли се едновремено и/или в кратък
период от време едно след друго“. По отношение на твърденията за влошаване на бизнес -
средата за упражняваната от ищеца търговска дейност, отдръпване от него на бизнес-
партньори, невъзможност да работи с притежаваното от него дружество и негативно
отражение върху търговската му дейност е прието следното:От показанията на св.Н.а е
прието за установено, че загубата от ищеца на започнатото през 2008г. бизнес - начинание за
отдаване на коли под наем не е установено да има „каквато и да е връзка“ с проведеното
наказателно производство.Прието е за категорично установено, че още през 2009г., което е
повече от 5 години преди образуване на наказателното производство срещу ищеца през
2014г., той е изпаднал във финансова невъзможност за обслужва задълженията си по
сключените договори за финансов лизинг, въз основа на които е получил отдаваните от него
под наем автомобили, което е довело до прекратяване на договорите и свързаното с това
задължение да върне автомобилите, като ищецът е нямал собствени автомобили, с които да
извършва търговската си дейност, а една от причините за проваления личен бизнес на ищеца
е била, че ищецът е не е можел да му се отдаде изцяло, тъй като е работел и по трудово
правоотношение. Формирани са мотиви, че бизнес - провалът на ищеца „не е бил в
състояние да го демобилизира, а след временно неудовлетворение е било по-вероятно с нова
цел да продължи напред, а не да се отказва от всякаква инициирана от него дейност“.Прието
е, че в показанията на св.Н.а и в останалите събрани по делото доказателства „не се съдържа
и най-малка индиция“ образуването на наказателното производство срещу ищеца да е
станало достояние на негови бизнес партньори и/или клиенти, извън съдружника му И., и
те, поради тази причина, да са се отдръпнали от търговски контакти с дружеството на
ищеца.Не са възприети изводите в този смисъл в заключението на в.л.М., тъй като е прието,
че вещото лице не е съобразило, че личният бизнес на ищеца и работата му по трудово
правоотношение са две различни неща, а загубата на работа по трудовото правоотношение
не е въведена в предмета на делото и отношенията на ищеца с колегите по месторабота
„нямат нищо общо“ с бизнес-партньорите и личния бизнес на ищеца, който единствено е
предмет на претенцията.
Като краен резултат е прието следното:Частичната доказаност на твърденията за претърпени
неимуществени вреди и предявяването на иск за глобалното им обезщетяване в размер на
40 000лв. е „първата и достатъчна причина“, поради която искът следва да се уважи в по-
нисък размер от претендирания. Справедливото обезщетение би било в размер на 1500лв.,
тъй като наказателното производство е причинило на ищеца единствено безсъние, силни
притеснения и тревоги и обида от несправедливото обвинение, които не са довели до
съществено влошаване на здравословния му статус; твърдените промени в житейски план –
загуба на работа, загуба на семейство, провал на личен бизнес, загуба на жилище са били
7
„следствие на собствените му действия и вероятно не толкова добра преценка на
възможностите за обслужване на множеството поети парични задължения и хората, с които
влиза в бизнес- отношения, напр. К., без да имат нищо общо с проведеното наказателно
производство срещу него“, освен частичното съвпадение по време, като същите в основната
си част същите предхождат наказателното производство; липсват данни реално
претърпените във връзка с наказателното производство вреди да са били различни от
обичайните за подобни случаи, както и поради наличието на множество други причини,
които са породили настъпването на вредите, стоящи извън дейността на ПРБ. За да се
присъди обезщетение за репариране на неимуществени вреди в размер на 3000лв., са
отчетени следните специфични критерии: От една страна, тежестта на повдигнатото срещу
ищеца обвинение за „тежко“, по см. на чл.93, т.7 ДР на НК, престъпление, за което
кумулативно се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, заедно с
лишаване от права по чл.37, ал.1 т.6 и 7 и конфискация на част или цялото имущество;
продължителността на наказателното производство от 3г.2м. и 26 дни, преценена да „не е
била много кратка“; прерастването на наказателното производство и в съдебна фаза, както
и, по протест на органите на ПРБ, и пред втора, въззивна съдебна инстанция; това, че
ищецът е бил неосъждан, а обществено-икономическите условия за релевантния период -
времето на водене на наказателното производство са се характеризирали се с нарастване на
минималната работна заплата за страната, а, от друга страна, оправдаването на ищеца още
на първа инстанция, че случаят не е намерил медийна разгласа и взетата по отношение на
ищеца най-лека МНО „подписка“, като съдът е отказал да обсъди, като хипотетичен,
доводът в писмената защита на ищеца, че на ищеца не е следвало да се взема мярката за
неотклонение“подписка“.
При извършване на дължимата служебна проверка, на основание чл. 269 ГПК, не се
констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост (в обжалваните части) на
обжалваното решение.При правилно определяне на предмета на делото, изведен от
въведените твърдения и заявения петитум, е правилна дадената от първоинстанционния съд
материално-правна правна квалификация на предмета на делото, разгледани са предявените
искове, липсва нарушение на диспозитивното начало и са налице всички положителни,
респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки.
Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на решението
само в обжалваните части, само на поддържаните във въззивните жалби оплаквания за
неправилност, а именно следните:
Във въззивната жалба на ищеца е поддържано следното:Първоинстанционният съд
подходил изключително субективно и извършил неподкрепен от доказателствата прочит на
материалите по наказателното дело.В интерпретирането на фактите съдът вложил свои
предположения, собствените си виждания за „нормална“ реакция в аналогична ситуация.По
този начин били допуснати вътрешни противоречия в решението.Съдът „забравил“, че
трябва да постанови решение въз основа на „реално състояли се факти“ и, вместо да
8
изследва действителните доказателства за претърпяното от ищеца разочарование в
правосъдието, довело до напускане на страната, съдът развил собствените си виждания за
това какво би следвало да се случи, а именно, че ищецът не е следвало да претърпява
разочарование, а е следвало да се укрепи вярата му в правосъдието.Основният проблем на
първоинстанционния съд бил „в изкривената му представа за справедливост“.Според
константната съдебна практика определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди можел да бъде присъден и без да бъдат събирани доказателства. В
конкретния случай били събрани множество доказателства, от които се установявало, че
ищецът е претърпял вреди, надхвърлящи обичайните, но съдът ги „интерпретирал
превратно“, за да заключи, че същите са недостатъчни за обосноваване завишаване на
обезщетението. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди бил в
„крещящо противоречие“ с практиката по аналогични дела и „сериозно се отклонявал“ от
заложения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.Първоинстанционният съд нарушил
задължението си по чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК да даде оценка на доказателствата и да изгради
констатациите си въз основа на тях и на закона.Нарушено било правилото на чл.10 ГПК
съдът да съдейства за установяване на фактите, като, вместо това, първоинстанционният съд
омаловажил фактите, водещи до присъждане на по-висок размер на обезщетението, придал
особена значимост на онези от тях, които, според съда, са останали недоказани, и
хиперболизирал значението на фактите, обуславящи намаляване на обезщетението.Съдът
подходил формално, като приел, че от всички твърдени от ищеца факти било доказано
единствено безсънието, но и то не било резултат само на воденото наказателно
производство, а и на множество състояли се неблагоприятни събития, както и приел, че не
са доказани пристъпите на патогенно разстройство на ищеца, тъй като св.Н.а говорела за
„паник атаки“, без да опише как са се проявили.Заради подобен формален подход Б. била
осъдена от ЕСПЧ по делото Й. срещу Б..Значим отговор на проявен от съда формализъм се
давал и в решението на ЕСПЧ по делото Д. против Б..Първоинстанционният съд
няколкократно споменавал, че, според св.Н.а, ищецът посещавал конкретно посочен от
свидетелката с имената му психолог, но не взел предвид това при оценката за сериозността
на претърпените от ищеца негативни преживявания. Първоинстанционният съд се позовал
на показанията на св.Н.а тенденциозно, като избирателно ги кредитирал или
отхвърлял.Неправилно били приети за недоказани неоспорените от ответника твърдения на
ищеца за влошаване на здравословното му състояние, предвид липсата на данни за какво е
било здравословното му състояние преди образуване на наказателното производство.В
нарушение на задължението си по чл.146 ГПК първоинстанционният съд не дал указания в
доклада на ищеца за установяване на твърденията му за влошаване на здравословното му
състояние и недопустимо прехвърлил недостатъците на процесуалната си дейност „в
ущърб“ на ищеца, което било недопустимо .Неправилно първоинстанционният съд отказал
да разгледа, като невъведен, фактът за заминаване на ищеца за Г. на работа, което било
доказателство за загубата на ищеца на доверие и разочарованието му от правосъдието, като
това отново било проява на критикувания от ЕСПЧ формален подход.Изцяло в сферата на
предположенията били мотивите, че образуването на наказателно производство срещу К. е
9
следвало да върне на ищеца вярата в правосъдието.Изключително спекулативен бил
подходът на съда да приеме, че от показанията на св.Н.а не ставало ясно каква е в марката на
автомобила.Необосновани били мотивите по твърдението на ищеца, че МНО „подписка“ не
е била съобразена с фактите по повдигнатото обвинение, които не разкривали състава на
престъпление.Като спекулативни, са оспорени мотивите на л.5 от решението, че бизнес -
провалът на ищеца не е бил в състояние да го демобилизира.Съдът се отклонил съществено
от константната съдебна практика, че увреждането е с по-висок интензитет при обвинение в
престъпление, свързано с упражняваната професия.В случая, по делото било установено, че,
тъй като дружеството на ищеца се занимавало със застраховки и отдаване на автомобили
под наем, е била налице връзка между обвинението и професионалната дейност на ищеца,
поради което и обвинението е станало достояние на неговите колеги.Ето защо, нямало
никакво значение липсата на широка медийна разгласа на случая.
Във въззивната жалба на ПРБ:Оспорени са мотивите ищецът да е претърпял силни
притеснения и тревоги от повдигнатото обвинение, като неправилно основани на
предвиждащото се наказание „лишаване от свобода“ и липсата на друго осъждане на
ищеца.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил прекомерно завишен.При
определяне на размера на справедливото обезщетение съдът „допуснал двукратна преценка
на един и същи обстоятелства“, като, веднъж, преценил и взел предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, за да приеме, че ищецът е претърпял силни притеснения и тревоги,
които е оценил (заедно с обидата и безсънието) на 1500лв., след което, втори път, взел
предвид тежестта на обвинението като специфичен критерий за завишаване на размера на
присъденото обезщетениев размер на 3000лв.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен
спор се приема следното:
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен, поради наличие на всички
кумулативни предпоставки на търсената имуществена отговорност на Държавата, чрез
процесуален субституент ПРБ, в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като е
безпротиворечиво установено и не е спорно, че срещу ищеца е било образувано досъдебно
производство, по което му е било повдигнато обвинение в извършването на престъпление и
му била определена мярка за неотклонение „подписка“ от орган в структурата на ПРБ, която
е държавният орган, повдигащ и поддържащ обвинението и осъществяващ контрол за
законност в досъдебното производство, но с влязла в сила присъда ищецът е оправдан по
повдигнатото обвинение, тъй като не е доказано осъществяване от обективна и субективна
страна на състава на престъплението, и е обичайно настъпването на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка с образуваното и воденото наказателно производство.
В разглеждания случай спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди, настъпили в пряка причинно-
10
следствена връзка с воденото наказателно производство.
Постоянната съдебна практика на ВКС приема, че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда на база общоустановения принцип за
справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, като се вземат предвид всички установени конкретни
правно-релевантни обстоятелства, които следва да се обсъдят и посочат в мотивите, като се
посочи и значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, без да се
отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи
сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения
(Решение № 88/16.07.2018г. по гр.д.№ 4209/2017г., 3.г.о.) Нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което в последствие то е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените му ценности, както и социалното му
общуване, които вреди и причинната им връзка с наказателното производство не е
необходимо специално да се доказват.При определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВследва да се
съобразят и следните специфични обстоятелства –броят и продължителността на
предприетите по отношение на ищеца процесуални действия, тежестта на обвинението,
видът и интензитетът на постановените мерки за неотклонение и мерки за процесуална
принуда, продължителността на наказателното производство и приключването му в разумен
срок или не ; наличието на данни за вреди и от други водени срещу ищеца наказателни
производства през същия период; видът и тежестта на отделните негативни изживявания на
пострадалия и създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху
неговия живот – в личен и професионален план; личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начинът му на живот и обичайната среда, разгласа и публичност,
стигнало ли се е до разстройство на здравето, ако увреждането на здравето е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; рефлектирало ли е обвинението
върху професионалната дейност на ищеца, стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането;
съдебната практика в сходни хипотези; това, че осъждането за заплащане на обезщетение
съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите,
което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение по гр. д. №
411/2016г., 4.г.о. на ВКС); че моралните вреди са индивидуално определими и в
дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение по-голямо от необходимото
за обезщетяване на претърпените вреди ( Решение по гр.д. № 1916/2009г., 4.г.о. на ВКС).На
обезщетяване подлежат всички причинени от увреждането неимуществени вреди, като
недоказването на изтъкнати от страната конкретни вреди не отменя изискването за
справедливо обезщетение. Когато въззивният съд формира извод за неправилно определяне
от първоинстанционния съд на размера на обезщетението за неимуществени вреди и
определи друг размер, този извод на въззивния съд следва да се мотивира и обоснове не
абстрактно, а въз основа на конкретните обстоятелства по делото (Решение №
11
215/18.11.2014г. по гр.д.№ 1287/2014г. 3.г.о.)
В случая следва да се приеме, че със сигурност, тъй като това е обичайно и не е било
необходимо специално да се доказва, ищецът е претърпял в пряка причинна връзка с
образуването на наказателното производство, повдигането и поддържането на незаконното
обвинение, обичайните неимуществени вреди, които са характерни за всяко лице, спрямо
което е образувано наказателно производство, а именно изпитвал е неудобства, чувствал се
е унизен, притеснен и несигурен, накърнени са моралните и нравствените му ценности,
както и социалното му общуване.
В случая, настъпването за ищеца на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с
образуваното и водено срещу него наказателно производство е доказано по делото от
показанията на св.Р.Н.а, която следва да бъде кредитирана, тъй като свидетелката има
непосредствени възприятия и показанията й, преценявани на осн.чл.172 ГПК, като дадени от
лице, заинтересовано да дава показания в полза на ищеца, не са разколебани от другите
данни по делото, а и се подкрепят от заключението на СПЕ.При съвкупната преценка на
гласните доказателствени средства, а не както е прието в оспорените в жалбата на ПРБ
неправилни мотиви, че притесненията за ищеца са били силни, тъй като е имало възможност
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, се налага извод за обоснованост на
неоснователно оспорените в жалбата на ПРБ мотиви, че в пряка връзка с образуваното и
воденото наказателно производство ищецът е претърпял притеснения, които следва да се
квалифицират като „силни“.
Като неоспорени и законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че ищецът е страдал
и от безсъние в продължителност на ок. 1 години по време на воденото наказателно
производство.
Веднага следва да се посочи, че причинените на ищеца безсъние и силни притеснения са
изцяло в кръга на обичайните.В кръга на обичайните са и накърняването на доброто име и
нарушенията в социалното функциониране, чиито проявления са злепоставянето пред
обществото, колеги, приятели, клиенти и бизнес- партньори, поради което настъпването им
и причинната им връзка с образуваното и водено наказателно производство не е било
необходимо да се доказва.Ето защо, са неправилни оспорените в жалбата на ищеца изводи
да не е установено „образуването на наказателното производство срещу ищеца да е станало
достояние на негови бизнес партньори и/или клиенти, извън съдружника му И., и те, поради
тази причина, да са се отдръпнали от търговски контакти с дружеството на ищеца.
Действително, основателни са оплакванията в жалбата на ищеца за неправилност на
оспорените мотиви, които категорично не могат да бъдат споделени, че отмяната на
постановлението за прекратяване и продължаването на наказателно производство срещу
Ал.К. не е следвало да разочарова ищеца, а е следвало да върне вярата му в правосъдието,
както и, че бизнес - провалът на ищеца не е бил в състояние да го демобилизира, а „след
временно неудовлетворение е по-вероятно с нова цел да продължи напред, а не да се отказва
12
от всякаква инициирана от него дейност“, поради основаването им на предположения,
вместо на доказани по делото конкретни правно-релевантни факти. Неправилни са и
мотивите, че частичната доказаност на твърдените да са претърпени от ищеца
неимуществени вреди е „първата и достатъчна причина, поради която искът следва да се
уважи в по-нисък размер“ от претендирания, като извършени в нарушение на постоянната
съдебна практика на ВКС, която приема, че недоказването на изтъкнати от страната
конкретни вреди не отменя изискването за справедливо обезщетение.Неправилни са и
оспорените в жалбата на ищеца мотиви, че не следва да се вземат предвид, като невъведени,
фактите за заминаването на ищеца да работи в Г., като това се отнася и за фактите за
оставането на ищеца без работа/загуба на работата му в „Д. а.“,загубата на жилището в гр.С.
и разпада на семейството му, като извършени в нарушение на трайната съдебна практика на
ВКС, че на обезщетяване подлежат всички причинени от увреждането неимуществени
вреди и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат
предвид всички установени конкретни правно-релевантни обстоятелства.
Извън кръга на обичайните вреди обаче са релевантните факти за заминаването на ищеца да
работи в Г., както и за оставането без работа/загуба на работата му в „Д. а.“, за загубата на
жилището в гр.С. и за разпада на семейството, поради което настъпването им и пряката
причинна връзка с воденото наказателно производство са в предмета на доказването при
доказателствена тежест за ищеца. От показанията на св.Н.а тези факти се приемат за
установени, но от доказателствената съвкупност не се е установява наказателното
производство да е било техен каузален фактор, тъй като се установява от показанията на
св.Н.а, че генезисът на тези настъпили проблеми за ищеца в личен и професионален план,
само някои от които настъпили по време на наказателното производство, се дължат на
създалите се проблеми във връзка с личния бизнес на ищеца за отдаване на леки автомобили
под наем, настъпили няколко години преди образуване на наказателното производство
срещу него, както е прието с решениетож и не се оспорва, поради което следва да се приеме
за установено от фактическа страна.
Извън кръга на обичайните вреди са и релевантните факти, за които са били въведени
твърдения, за настъпване на патогенно разстройство и сериозно влошаване на
емоционалния, психически и здравен статус на ищеца, поради което те също са в предмета
на доказване, при доказателствена тежест за ищеца. Като краен резултат, се приема да са
правилни, като обосновани от доказателствената съвкупност по делото, оспорените мотиви,
че не е доказано настъпването на патогенно разстройство за ищеца в пряка причинна връзка
с воденото наказателно производство, респективно за недоказаност на твърденията за
сериозно влошаване на емоционалния, психически и здравен статус на ищеца, тъй като от
показанията на св.Н.а се установява, че ищецът е посещавал психолог, като той не обичал да
пие лекарства и да ходи на психиатър, а в писменото заключение на СПЕ с в.л.М.М.
преживяванията по т.1.14 от ИМ са коментирани като само възможни, но непотвърдени от
данни от психиатричен преглед и рецепта за съответните медикаменти.
13
Поради изложеното, като краен резултат, са правилни неоснователно оспорените в жалбата
на ищеца мотиви, че не се установява претърпените от ищеца неимуществени вреди да
надхвърлят по вид, интензитет и продължителност обичайните вреди за подобни случаи.
Като законосъобразни и неоспорени следва да се възприемат мотивите за голямата тежест
на обвинението, за което кумулативно се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от
3 до 10 години, заедно с лишаване от права по чл.37, ал.1 т.6 и 7 и конфискация на част или
цялото имущество, сравнително голямата продължителност на воденото срещу ищеца
наказателното производство от 3 години, 2 месеца и 26 дни, прерастването на наказателното
производство в съдебна фаза пред две съдебни инстанции, чистото съдебно минало на
ищеца, постоянното нарастване на минималната работна заплата и средните разходи на лице
и домакинство спрямо предходни моменти за релевантния минал период 2014г.-2018г., с
оглед на официалните статистически данни на НСИ, които са обуславящи завишаване на
размера на обезщетението, а,от друга страна, обуславящи занижаване на размера на
обезщетението са вземането по отношение на ищеца на най-леката мярка за неотклонение
„подписка“, която е действала до отмяната й с оправдателната присъда на първа инстанция,
както и непостановяването на осъдителна присъда срещу ищеца на нито една съдебна
инстанция.
Като краен резултат обаче се приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди
е неправилно определен, тъй като, както основателно се поддържа в жалбата на ищеца, не са
съобразени правните стандарти, установени от ЕСПЧ, съдебната практика в сходни
хипотези, както и, в отклонение на постоянната съдебна практика на ВКС, не е съобразено,
че е с по-висок интензитет увреждането при неоснователно обвинение в престъпление,
свързано с упражняваната дейност, какъвто именно е разглежданият случай, тъй като по
делото е прието за установено и не се оспорва, че незаконното обвинение срещу ищеца е
било във връзка с осъществяваната чрез дружеството му „П. а.“ ЕООД дейност за отдаване
на автомобили под наем.
Ето защо, и като се отчете от друга страна и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са
причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното,
се приема, че обезщетение е в размер на 6000лв. в най-пълна степен би репарирало
причинените на ищеца неимуществени вреди от осъществената срещу него незаконна
правозащитна дейност.
Поради изложеното, поради неоснователност на жалбата на ПРБ, решението в обжалваната
част, с която е присъдено обезщетение в размер на 3000лв. следва да се потвърди, а поради
частична основателност/неоснователност на жалбата на ищеца, решението в обжалваната
част, с която е отхвърлен искът за обезщетението за неимуществени вреди за разликата над
3000лв. до 6000лв. се отменя и се постановява друго, с което се присъжда допълнително
обезщетение в размер на 3000лв., ведно със законната лихва, а в останалата обжалвана част
14
решението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед инстанционния резултат, на ищеца се присъждат пълен
размер разноските за ДТ за въззивно обжалване в размер на 5лв., както и допълнително, по
съразмерност, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 157лв.(17% от 2160лв. -
220.19лв.)
Мотивиран от това, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЧАСТИЧНО Решение № 260194/12.02.2021г., постановено по гр.д.№
1526/2020г. по описа на ОС – Пловдив, в обжалваната част, с която се отхвърля предявеният
от Р. ИВ. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Е.Н., срещу П.Р.Б., като
процесуален субституент на Държавата, осъдителен иск за обезщетение за репариране на
неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство по НОХД № 7879/2015г. по описа на СРС по повдигнато му
обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, за
разликата над 3000лв. до 6000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б., като процесуален субституент на Държавата, да заплати на Р. ИВ. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.Е.Н., допълнително обезщетение за репариране
на неимуществени вреди в размер на 3000лв.(три хиляди лева), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане, както и
допълнително разноски за адвокатско възнаграждение, по съразмерност, в размер на 157лв.
(сто петдесет и седем лева) и изцяло разноските за ДТ за въззивно обжалване в размер на 5
(пет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260194/12.02.2021г., постановено по гр.д.№ 1526/2020г. по
описа на ОС - Пловдив, в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16