№ 192
гр. Благоевград , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК и е инициирано въз основа на частен
протест, подаден от прокурор към Районна прокуратура – Благоевград, Териториално
отделение - Гоце Делчев срещу Определение № 6367 от 29.01.2021 г., постановено по ЧНД
№ 39/2021 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев.
С оспореното определение е отменено Постановление от 27.11.2020 г. за
прекратяване на досъдебно наказателно производство с вх.№ 2611 от 2016 г. по описа на
Районна прокуратура – Гоце Делчев /сл.д. № 33 от 2017 г. по описа на ОСО-ОП-
Благоевград/, което постановление е издадено от М.Ш. – прокурор в Районна прокуратура –
Гоце Делчев.
В частния протест са изложени подробни съображения, според които обжалваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че районният съдебен състав не е
дал конкретни указания на прокуратурата, които следва да бъдат изпълнени, а така също и
че изводите на съда са немотивирани.
Постъпило е възражение от В.П.Ч. – управител на ощетеното юридическо лице „М.-
Л. ЕООД. Във възражението са изложени съображения за неоснователност на частния
протест. Настоява се първостепенният съдебен акт да бъде потвърден.
Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и със
становищата на страните, счита, че частният протест е основателен. Съображенията за това
са следните:
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства се установява, че към 2016 г. свидетелят А.А.Х. бил в трудови правоотношения с
1
„М.-Л. ЕООД, като заемал длъжността „секач“. Търговското дружество се занимавало
предимно с добив и продажба на дървен материал. Управител на „М.-Л. ЕООД към онзи
момент и понастоящем е свидетелката В.Ч.. Свидетелят А.Ч. към 2016 г. също работил в
дружеството, като разполагал и с пълномощно, издадено от управителя, по силата на което
можел да представлява дружеството пред всички трети лица. На 01.01.2016 г. между А.Х.,
като наемодател и „М.-Л. ЕООД, като наемател, бил сключен договор за наем на недвижим
имот, намиращ се в с. Мусомище и представляващ силажна траншея 03, с площ от 578 кв.м,
в УПИ 8 от квартал 63. Срокът на договора бил за една година, а наемната цена била
определена на 50 лева месечно. Поради възникналото наемно правоотношение, в описания
по-горе недвижим имот „М.-Л. ЕООД съхранявало свои движими вещи, необходими за
изпълняване на търговската дейност на дружеството.
На 21.11.2016 г. в РУ Полиция – Гоце Делчев бил подаден сигнал от А.Ч., според
който на същата дата А.Х. отказал достъп на представляващите дружеството и на неговите
работници до отдадения под наем недвижим имот. В сигнала се сочило, че на територията
на имота се намирали движими вещи, собственост на „М.-Л. ЕООД, а именно: товарен
автомобил с рег. № *, товарен автомобил с рег. № *, товарен автомобил с рег. № *, един
мотокар, един агрегат и изпарител, четири цистерни, всяка с вместимост от 1 тон, три броя
стартери, резервни автомобилни гуми, 18 куб.м дървен материал.
На 24.11.2016 г. част от посочените по-горе недвижими вещи, а именно - товарен
автомобил с рег. № *, товарен автомобил с рег. № *, товарен автомобил с рег. № *, 18 куб.м
дървен материал, а така също един брой контролна марка с № 1350 и писмени документи,
били предадени от А.Х. на А.Ч., за което бил съставен нарочен протокол.
След подаване на сигнала са снети обяснения от множество лица и са събрани
писмени доказателства.
С Постановление от 20.02.2017 г. е образувано досъдебно производство, срещу
неизвестен извършител, за това, че през месец ноември 2016 г. противозаконно са присвоени
чужди движими вещи – престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство са извършени множество разпити на свидетели
и е събран значителен обем от писмени доказателства.
С Постановление за прекратяване на досъдебно наказателно производство от
27.11.2020 г. разследващият прокурор е приел, че от доказателствената съвкупност се
установява, че не е извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК, нито такива по чл.
323, ал. 1 от НК и по чл. 194, ал. 1 от НК. Поради това и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и т.
2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК е прекратено досъдебното производство, водено срещу
неизвестен извършител, за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Относно престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК
2
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК, който противозаконно присвои чужда
движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване. Правилни са разсъжденията на
прокурора, че за да е осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, е
необходимо предметът на престъплението /чуждата движима вещ/ да е поверен на дееца и
последният да упражнява правомерно фактическа власт върху него. В същото време е
необходимо лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта, неправомерно да се
разпореди с нея и по този начин да я присвои, като разпореждането може да бъде както
фактически, така и юридически. При всички положения предметът на престъплението
трябва още преди неправомерното разпореждане да се намира във владението на
извършителя на престъпното деяние. В настоящия случай от събраните в хода на
досъдебното следствие доказателства и доказателствени средства не се установява
въпросните вещи, за които се твърди, че са предмет на престъплението и че са собственост
на ощетеното юридическо лице, да са били предадени във владение на А.Х. или да са му
поверявани за пазене. Наистина, между „М.-Л. ЕООД и А.Х. е бил сключен договор за наем
на недвижим имот, като твърденията на част свидетелите са, че именно в този имот са се
намирали вещи на дружеството. Фактът на съществуващото наемно правоотношение, обаче,
не превръща наемодателя Х. във владелец на движимите вещи, собственост на наемателя,
нито пък в лице, на което същите са оставени за пазене. Това е така, тъй като договорът за
наем поражда облигационно правоотношение между страните по него относно
предоставянето за ползване на определена недвижима вещ, но по никакъв начин въз основа
на същия договор не може да се приеме, че наемодателят получава в своя фактическа власт
движимите вещи, който наемателят внася в имота. Подобна уговорка липсва и в
представяния по досъдебното производство препис от договор за наем. От значение е и
обстоятелството, че макар А.Х. да е имал сключен трудов договор с „М.-Л. ЕООД, по силата
на който е заемал длъжността „секач“, от съдържанието на този договор също не може да се
направи извод за това, че вещите, посочени в сигнала до РПУ – Гоце Делчев, са били
предоставени във фактическа власт именно на него. Това, че за някакъв период от време
наемодателят е ограничил достъпа на наемателя до недвижимия имот, не означава, че
първият е извършил престъпление, което да може да се квалифицира като обсебване.
Предвид изложеното по-горе, не се установява извършеното от А.Х. деяние да
представлява престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
По отношение на сумата от 3000 евро, за която в хода на досъдебното производство
А.Ч. заявява, че представлява заплатена цена за продаден от дружеството дървен материал,
която сума е предаде на ръка от трето лице на А.Х. и която е следвало да се отчете и предаде
на представляващите „М.-Л. ЕООД, не се установява да е била предмет на престъпление
против собствеността. В тази връзка трябва да се отбележи, че единственото доказателство,
според което във фактическа власт на Х. са предоставяни 3000 евро, са показанията на
свидетеля В.П.. Този свидетел, разпитан три пъти в хода на досъдебното производство,
твърди, че е предал парите на Х.. Същият, обаче, дава противоречиви показания относно
3
начина, по който е заплащал доставяния му от „М.-Л. ЕООД дървен материал. По време на
разпита от 08.08.2017 г. сочи, че плащанията са ставали както по банков път, така и на ръка.
В показанията си от 25.04.2018 г. твърди, че „всички плащания с фирмата на Ч. са
извършвани в брой на ръка, поради тази причина не са превеждани по банков път“. При
последващ разпит, проведен на 05.10.2020 г., свидетелят заявява, че някои от плащанията
може да са били по банков път, а други на ръка и че по време на втория разпит най-вероятно
е имал предвид, че плащането от 3000 евро е било на ръка. Също така на 05.10.2020 г. В.П.
твърди, че не пази никакви документи за сделките с фирмата, представлявана от А.Ч., както
и че не си спомня през кой месец на 2016 г. е била доставката, по повод на която е предал на
Х. 3000 евро. Именно поради тези съображения и с оглед на факта, че по делото липсват
каквито и да било други доказателства или доказателствени средства относно това, че във
фактическата власт на А.Х. действително са били предадени 3000 евро, настоящият съдебен
състав приема, че по отношение на такава сума пари не се установява да е извършено
престъпление против собствеността.
Само за пълнота може да се маркира, че неправилно районният съдебен състав е
приел, че в постановлението на прокуратурата не е обсъждана липсата на сумата от 3000
евро и не са били ангажирани показанията на лицето В.П.. От съдържанието на
протестираното постановление е видно, че районният прокурор е обсъдил евентуално
посегателство върху сума от 3000 евро, а така също е коментира и показанията на свидетеля
П..
Относно престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК
Извършеното от А.Х. деяние не следва да се квалифицира и като престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК.
В нормата на чл. 323, ал. 1 от НК е разписано, че който самоволно, не по установения
от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или
предполагаемо право, се наказва в немаловажни случай с лишаване от свобода до пет години
и с глоба до хиляда лева.
Обективната страна на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК изисква
изпълнителното деяние да се предхожда от съществуването на правен спор, породен между
лицето, за което се предполага, че е извършило престъплението самоуправство и друго
субект. Достатъчно е преди изпълнителното деяние да е възникнал спор /оспорено право/
относно конкретно имущество, като не е от значение дали правото действително
принадлежи на дееца или на другиго, нито пък дали е действително или само
предполагаемо. В същото време, за да се приеме, че е извършено самоупарвство, спорното
право трябва да е оспорено не от лицето, за което се предполага, че е извършило
престъплението, а от другиго - този, с когото деецът спори. Именно поради това се приеме,
че предметът на спора се намира у насрещната страна, а извършителят на престъплението,
претендиращ получаването му, го завладява не по установения от закона ред. Посоченото
4
по-горе предполага, че още преди извършване на изпълнителното деяние, насочено към
конкретен предмет, между дееца и третото лице, оспорило правата му, следва да е възникнал
спор за същия този предмет. Настоящият случай не е такъв. От материалите по делото се
установява, че наистина между „М.-Л. ЕООД и А.Х. преди 21.11.2016 г. е съществувал спор,
но същият е бил породен от съществуващото между тях трудово правоотношение. Предмет
на спора не са били движими вещи, собственост на дружеството, за каквито вещи се твърди,
че са станали предмет на престъпно посегателство. С оглед на тези съображения настоящият
съдебен състав приема, че поведението на Х., посредством което е отказал достъп до
отдадения под наем недвижим имот, не може да се квалифицира като престъпление по чл.
323, ал. 1 от НК. Именно поради това необоснован се явява изводът на районния съдебен
състав, при това направен без анализ на обективните признаци на престъплението по чл.
323, ал. 1 от НК и на събраните до момента доказателства и доказателствени средства, че
след като е бил ограничен достъпът до движими вещи, собственост на „М.-Л. ЕООД, е
налице престъпление самоуправство.
За пълнота може да се отбележи, че от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства не се установява да е извършено и престъпление по чл. 194, ал. 1
от НК. В материалите по досъдебното производство не се съдържат каквито и да било данни
за противоправно отнемане владението на движими вещи от владението на дружеството и за
извършено разпореждане /фактическо или юридическо/ с тях.
Следва да се отбележи, че доколкото между „М.-Л. ЕООД и А.Х. има спор относно
собствеността на някой движими вещи, същият може да бъде разрешен по гражданско
правен ред, включително и посредством предявяване на иск пред компетентния граждански
съд.
Изложеното по-горе обосновава извод, че подаденият частен протест е основателен,
което налага отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението, с
което прокуратурата е прекратила досъдебното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 345, във вр. чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжен
съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6367 от 29.01.2021 г., постановено по ЧНД № 39/2021 г.
по описа на Районен съд – Гоце Делчев и вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 27.11.2020 г. за прекратяване на досъдебно
наказателно производство с вх.№ 2611 от 2016 г. по описа на Районна прокуратура – Гоце
Делчев /сл.д. № 33 от 2017 г. по описа на ОСО-ОП-Благоевград/, което постановление е
издадено от М.Ш. – прокурор в Районна прокуратура – Гоце Делчев.
5
Определението на въззивния съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6